Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 237, 31.07.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На четвърти юли
през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 130 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.226,
ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 и ал.2, предл.4 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Постъпила е
постъпила искова молба вх.№ 729/20.02.2019г., уточнена с молби вх.№
1118/18.03.2019г. и вх.№ 1211/21.03.2019г., от М.Д.П., ЕГН-********** ***,
действащ чрез упълномощен адв.Ж.Ч.,***, против
Ж.М.К., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожен сключения между страните Договор за дарение по НА № 34, том Х,
рег.№ 10470, дело № 1450/2012г. по описа на Нотариус Р.А., рег.№ 254 на
Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, по силата на който
ищецът е дарил на ответницата ид.части от недвижими имоти, подробно описани в
исковата молба, находящи се в землищата на с.Богданци, обл.Разградска и
с.Йонково, обл.Разградска, тъй като е сключен при липса на основание и липса на
мотив, и като противоречащ на закона и добрите нрави. Претендира за разноските
по делото. Ищецът твърди, че не познава надарената ответница. При сключването
на договора, като пълномощник на ищеца (дарителя) е действал Румен Колев Колев,
който е син на ответницата. Действителната им уговорка била за продажба на
земеделските имоти при цена на продаваните ид.части не по-ниска от 700.00 лева,
но тъй като били съсобствени имоти и за да предотврати предлагането на своите
ид.части на останалите съсобственици, ищецът се съгласил договорът да бъде
оформен като дарение. Съответно не получил никакви пари и бил въведен в
заблуждение. Твърди, че договорът няма посоченото в него основание и мотив за
даряване, които предполагали специални лични отношения на признателност и
благодарност, каквито липсвали между ищеца и ответницата. Противоречието на
добрите нрави обосновава с липсата на еквивалентност в насрещните имуществени
блага.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата Ж.М.К., ЕГН-**********
***, представя такъв, като счита предявеният иск за допустим, но го оспорва
като неоснователен. Твърди, че е собственик на спорните идеални части от
процесните имоти по силата на сключения Договор за дарение от 27.11.2012г. При
изповядването на сделката, ищецът бил представляван пред Нотариуса с редовно
предоставено от него пълномощно в полза на Румен Колев Колев, на когото били
предоставени права да дарява процесните имоти по отношение на лице, което той
прецени. В пълномощното нямало изискване дареното лице да е лично познато на
дарителя. По този начин счита, че сключената от пълномощника сделка-дарение е
перфектна и е изцяло в съответствие с дадените права по пълномощие. Оспорва
категорично да е имала уговорка с ищеца за заплащане на определена сума за
дарените й имоти, която уговорка не била изпълнена. В случай, че ищецът е имал
някакви уговорки с пълномощника си по други правоотношения, извън
упълномощаването, то те са били уредени, което ищецът изрично е декларирал в
т.9 и т.10 от пълномощното. Ответницата твърди, че е добросъвестен приобритател
на процесните ид.части от земеделските имоти, които са нейна собственост вече
близо 7 години, през който период ги владее необезпокоявано. В тази връзка
прави възражение за изтегла в нейна полза придобивна давност върху спорните
ид.части от процесните имоти. Твърди, че ги е придобила въз основа на правна
сделка, при спазване на предвидената от закона форма, владее ги повече от 5
години необезпокоявано, поради което отговаря на изискванията на чл.79, ал.2 от
ЗС. Ответницата твърди също, че е имало образувано от ищеца срещу нея гр.д.№ 374/2017г.
по описа на РС-гр.Исперих, по което е искал обявяване недействителност на
същата сделка на същите фактически основания и твърдения, които заявява при предявяването на настоящия иск.
Впоследствие делото било прекратено поради заявен отказ от иска, поради което
ответницата счита, че е изгубил правото си да предявява искови претенции въз
основа на същите твърдения и аргументи. Моли за отхвърляне на иска и присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2012г. е сключен Договор за дарение на недвижим имот между ищеца М.Д.П.,
ЕГН-**********, в качеството му на дарител и действащ чрез пълномощник Румен
Колев Колев, ЕГН-**********, от една страна и от друга страна надарената Ж.М.К.,
ЕГН-********** (ответницата по делото). Договорът е оформен с представения по
делото НА № 34, том Х, рег.№ 10470, дело № 1456/2012г. по описа на Нотариус Р.А.,
рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, като по
силата на същия договор ищецът чрез пълномощника си дарява на ответницата собствената си 1/4 ид.част от следните
земеделски имоти:
1.Нива с площ от 13.997 дка, четвърта категория, находяща се в местността
„Зад стопански двор“, съставляваща имот № 005032 по картата на възстановената
собственост на землището на с.Богданци, обл.Разградска, ЕКАТТЕ 04666, при
граници и съседи: имоти с №№ 005033, 005063, 005031 и 005078;
2.Нива с площ от 7.297 дка, трета категория, находяща се в местността „Под
гробищата“, съставляваща имот № 004014 по картата на възстановената собственост
на землището на с.Богданци, обл.Разградска, ЕКАТТЕ 04666, при граници и съседи:
имоти с №№ 004015, 003050, 004013, 004025 и 004024,
както и собствената си 1/8
ид.част от следните земеделски имот:
3.Нива с площ от 41.600 дка, трета категория, находяща се в местността
„Телешки път-ляво“, съставляваща имот № 001005 по картата на възстановената
собственост на землището на с.Йонково, обл.Разградска, ЕКАТТЕ 34103, при
граници и съседи: имоти с №№ 001101, 001102, 001103, 001007, 001004 и 000003 и
4.Нива с площ от 45.995 дка, трета категория, находяща се в местността
„Армутлук“, съставляваща имот № 002015 по картата на възстановената собственост
на землището на с.Йонково, обл.Разградска, ЕКАТТЕ 34103, при граници и съседи:
имоти с №№ 002084, 002085, 002086, 002156, 003019 и 000007.
Не се спори между страните по делото, че към момента на сключване на
договора за дарение, дарителят М.Д.П. не е познавал надарената Ж.М.К., а
пълномощникът Румен Колев Колев, който е действал от името на дарителя, е син
на надарената Ж.М.К..
Пълномощникът Румен Колев Колев е извършил дарственото разпореждане, като е легитимирал дадени правомощия за това от
упълномощителя М.Д.П., съобразно представеното по делото нотариално заверено
пълномощно, рег.№ 7623/02.10.2012г. за заверката на подписа и рег.№
7624/02.10.2012г. за заверката на съдържанието, двете по описа на Нотариус, рег.№ 147 на
Нотарлиалната камара и с район на действие РС-гр.Варна. С цитираното пълномощно
ищецът е предоставил право на пълномощника си да продава, дарява, заменя от
името и за сметка на упълномощителя, на когото намери за добре и при условия,
начин на плащане и цена, каквато прецени, по отношение на процесните имоти,
изрично описани в пълномощното (т.1), като в т.10 от същото пълномощно, ищецът
е освободил пълномощника си от отчетна сделка. Във връзка с дадените права за
разпореждане с имотите, в т.9 упълномощителят е декларирал липса на претенции
за проджна цена и каквито и да е други суми. Предоставил е право на
плъномощника си да договаря сам със себе си, както и с други лица, които също
представлява; да преупълномощава изцяло или с част от изброените права други
физически или юридически лица (т.11), както и от името на упъномощителя да
подписва, подава и получава всякакви документи, молби и декларации, като
пълномощното да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице (т.12).
Между страните по настоящото дело е
било на производство гр.д.№ 374/2017г. по описа на РС-гр.Исперих, изискано като
доказателство, видно от което е било с предмет обявяване недействителност на
процесния договор за дарение, на основание чл.40 от ЗЗД и е било прекратено
поради заявен отказ от иска. Въз основа на горното съдът констатира, че липсва
съвпадение с предмета и основанието на исковата претенция по настоящото съдебно
производство.
В производството по настоящото дело ищецът е направил съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 60.00 лева, от които 50.00 лева – заплатена ДТ при
образуване на делото и 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба.
Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 600.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за првна защита и съдействие от
03.07.2019г., за които представя и Списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и има своето
правно основание в разпоредбата на чл.226,
ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 и ал.2, предл.4 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - установителен иск за обявяване нищожност на договор, с
който ищецът цели да докаже правопрепятстващи факти, преграждащи възможността
сключеният договор да породи правно действие, в случая поради липса на
основание за даряване – безвъзмездно прехвърляне на имущество и тъй като самото
дарение и мотивът, единствено поради който е направено, противоречат на закона
и добрите нрави.
Разгледан по същество - искът е неоснователен и недоказан. За уважаването
му в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на основание за
прогласяване на нищожността на процесния договор – трябва да бъде доказан
правопрепятстващия факт за пораждане действието на атакувания договор, а именно
липсата на основание, противоречието на закона и накърняването на добрите
нрави.
По отношение на първото, заявено от
ищеца, основние за нищожност на договора за дарение - липсата на основание, законът, предвид разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД установява оборима
презумпция за съществуване на основание при всяка каузална сделка, като в
тежест на ищцовата страна е да обори презумпцията. Това не беше направено в
настоящотто съдебно производство. В правната теория основанието на сделката се
схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с
предоставяне на имуществената облага. Съгласно чл.225 от ЗЗД дарението е
договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
надарения, който го приема. При договора за дарение основанието за извършването
на имущественото разместване е желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно
надарения. В това се изразява целта на извършващия дарение - да се даде нещо
безвъзмездно и именно тази цел представлява основанието на договора. В
конкретния случай договорът за дарение е сключен от пълномощник, въз основа на
упълномощителна сделка, с нотариална заверка на подписа и съдържанието. С
пълномощното е учредена широка представителна власт, включваща и правото да се
даряват собствените на упълномощителя права върху процесните имоти.
Пълномощникът е избрал да сключи именно договор за дарение с ответницата, което
съответнства на действителната воля на прехвърлителя, съобразно предоставената
от него по пълномощие предстватилна власт и което налага извода за валидно
осъществяване на тази негова воля, в случая сключване на договор за дарение.
Обстоятелството дали ищецът –дарител познава надарената ответница и дали са се
намирала в близки лични отношения на признателност и благодарност, не са от
значение за наличието или липсата на основание на договора. Законът не поставя
изискване дарението да е извършено в полза на лице, което дарителят познава,
като валидно дарение може да бъде извършено и в полза на непознат. Сделката в
случая е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено
безвъзмездно прехвърляне на собственост. По делото липсват убедителни
доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че ищецът не
е имал воля да бъде обвързан със сключения договор за дарение. Напротив, самият
той признава в исковата молба, че се е съгласил договорът да бъде оформен
именно като дарение, тъй като процесните имоти били съсобствени и за да
предотврати предлагането на своите ид.части на останалите съсобственици. Т.е.
съзнателната му воля е била да прехвърли безвъзмезно в полза на ответницата
процесните идеални части от описаните в договора земеделските имоти.
Извън
основанието на договора остава намерението, поради което е извършено дарението (мотивът на сделката).
На намерението или мотивът на дарителя законодателят е
придал особено значение, доколкото ако то се окаже противно на закона или на
добрите нрави, договорът за дарение също би бил нищожен – чл.226, ал.3 от ЗЗД,
както би бил нищожен той и при липса на основание – чл.26, ал.2,
предл.4 от ЗЗД. Докато основанието се изчерпва с желанието на
дарителя да прехвърли нещо безвъзмездно, намерението показва защо той желае
безвъзмездното му прехвърляне. Самия факт, че законът урежда тези основания за
нищожност поотделно, демонстрира, че основанието и намерението при дарението са
различни елементи от неговата субективна страна. Чл.226,
ал.3 от ЗЗД обявява
дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато
единственият мотив за извършването му е противозаконен. Това значение, което е
отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го превръща в основание на
договора (в този смисъл вж. Решение № 385
от 11.08.2010г. на ВКС по гр.д. № 59/2009г., I г.о.). Мотивът на дарението –
дали ще е проява на щедрост или друга причина,
не е негово основание. В отношенията между страните по делото целта на ищеца е
била именно извършване на дарение – безвъзмезно прехвърляне на
собственост, тъй
като по този начин (мотивът на дарението), заявено от самия ищец,
ответницата ще стане съсобственик, освобождаващо ищеца от изискването да предлага на другите съсобственици
останалата част от притежаваните от него
идеални части в съсобствеността. Същият твърди, че е имал уговорка да
му бъде платена сума, но тъй като се касае за ид.част от няколко земеделски
имоти и за да се предотврати предлагането на същите ид.части на другите
съсобственици, процесният договор бил оформен съобразно съдължанието на
нотариалния акт.
По отношение на така заявеното от ищеца твърдение относно намарението
(мотивът) на извършеното от него дарението, не бяха събрани допустими
доказателства. По делото липсват както доказателства за съществуваща
събоственост върху процесните имоти между ищеца и други лица, така и за
извършено след дарението – друго възмездно разпореждане на ищеца с права върху
същите имоти, вкл. продажба.
Дори да се приеме, въпреки липсата на доказателства, че именно заявените от
ищеца обстоятелства са формирали неговия мотив
(намерение) за извършване на дарението, то процесната
сделка - дарение нито противоречи на закона, нито го заобикаля, нито е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.226, ал.3 от ЗЗД.
При
противоречието със закона поведението
на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, а за
осъществяване на основанието заобикаляне
на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането
на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или
повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните
правила на закона. В случаите на заобикаляне на закона страните извършват
сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за
да постигнат друга цел, прякото осъществяване на която би противоречало на
закона. В хипотезата, когато се извършва дарение на част от съсобствен имот в
полза на външно за съсобствеността лице, с намерение да се предотврати предлагането на останалата част съсобствени
права на другите съсобственици при
възмезното им прехвърляне, по-конкретно чрез проджаба, каквато уговорка твърди
ищецът че е имал, то това намерение не води до опорочаване на предхождащото
дарение. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012г. на ВКС
по тълк.дело № 5/2012г., ОСГК,
този резултат не е забранен или непозволен от закона и това е така и в
случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на
изкупуване от съсобственик в последваща продажба. Следователно щом в случая волеизявленията
на дарителя, действащ чрез пълномощник,
съобразно предоставената му представителна власт и на надарената ответница
съвпадат по съдържание и са насочени към сключването на договор за дарение, то
същият не противоречи на закона, нито го заобикаля, нито накърнява
добрите нрави, тъй като при безвъзмездния разпоридителен акт не може да се
твърди нееквивалентност на насрещните имуществени блага. Процесният договор за
дарение отразява
действителната воля на страните.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При горния
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените от нея деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е изцяло, като са доказани в размера
от 600.00 лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен на основание чл.226, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 и ал.2,
предл.4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от М.Д.П., ЕГН-**********
***, действащ чрез упълномощен адв.Ж.Ч.,***, против Ж.М.К., ЕГН-********** ***, за обявяване за нищожен на
сключения между страните Договор за дарение от 27.11.2012г. по НА № 34, том Х,
рег.№ 10470, дело № 1450/2012г. по описа на Нотариус Р.А., рег.№ 254 на
Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът М.Д.П., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ответницата Ж.М.К., ЕГН-**********, сумата от 600.00 (шестстотин) лева - направени от страната деловодни разноски, сързмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: