№ 26
гр. Плевен, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА Търговско дело
№ 20234400900028 по описа за 2023 година
На 30.03.2023 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от
Н. З. Н., представляван от адв. Н. М., в която се твърди, че на 29.06.2022 г.,
около 17:30 часа, ищецът управлявал тротинетка по ул. „***“, като на
кръстовището с ул. „***“ му било отнето предимството от навлизащия в
кръстовището по ул. „***“ откъм магазин „***“ лек автомобил *** с рег.
№***, управляван от Д. М. Д.. Последният не се съобразил със знак Б2 и така
предизвикал ПТП, при което ищецът претърпял повърхностни травми по
тялото и средна телесна повреда, установена в УМБАЛ “Д-р Георги
Странски“ЕАД-гр. Плевен след рентгенова диагностика – фрактура капитис
хумери синистра.
Твърди се, че телесните увреждания на ищеца предизвикали силни
болки, смущаващи съня му и затрудняващи го да се придвижва сам и да се
грижи за тоалета си. Освен това – в резултат на тези увреждания бил
нетрудоспособен за 40 дни. Твърди се, че при ПТП ищецът претърпял и силен
стрес, като съвкупността от преживените физически и психически травми се
отразила трайно негативно върху здравословното му и емоционалното му
състояние.
Ищецът твърди, че на 20.07.2022 г. бил прегледан от съдебен лекар,
като направил разходи за прегледа и за издаване на съдебно-медицинско
свиделство на обща стойност 120 лв.
В исковата молба се твърди, че по случая било образувано досъд.
производство, като от представеното уведомление от 25.07.2022 г. става ясно,
че се касае за пр.пр. №***/2022 г. по описа на Плевенска Районна
прокуратура.
1
Твърди се, че към 29.06.2022 г. е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка ***
модел *** с ДК №***, сключена с „***“АД, съгласно полица № **/06/***,
което обстоятелство мотивирало ищеца на 11.08.2022 г. да предяви
претенциите си пред посочения застраховател. Той поискал представянето на
още документи, за да се произнесе със становище по претенцията. Тъй като Н.
З. Н. не разполагал с тези документи, не ги представил и след изтичането на 3-
месечния срок сезирал Плевенски Окръжен съд със следните искове срещу
„***“АД-гр. София:
1.ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 30
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП, причинено от Д. М. Д. като водач на лек автомобил
марка *** модел *** с ДК №***, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с „***“АД, съгласно полица №
**/06/***, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
2.ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 120
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП, причинено от Д. М. Д. като водач на лек автомобил
марка *** модел *** с ДК №***, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с „***“АД, съгласно полица №
**/06/***, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
С определение №134 от 10.04.2023 г. Плевенски Окръжен съд е:
ОСВОБОДИЛ на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищеца Н. З. Н., с ЕГН:
********** от заплащането на ДТ в размер на 1 204.80 лв., дължима във вр. с
двата иска по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от общо 30 120 лв.
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.83, ал.2 от ГПК на ищеца
Н. З. Н., с ЕГН: ********** да бъде освободен от заплащането на следващите
се разноски във вр. с двата иска по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от общо 30
120 лв.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
„***“АД на 15.05.2023 г. и в указания срок – на 29.05.2023 г. е изпратен по
пощата отговор, в който се оспорват исковете по основание и размер.
Ответникът не оспорва съществуването на застрахователно
правоотношение, съгласно полица № **/06/***.
Според ответника, не е налице виновно противоправно поведение от
страна на водача на ***ТО. Липсва и причинно-следствена връзка между
поведението на водача на ***ТО и телесните увреждания на ищеца.
Ответникът възразява, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП,
тъй като тротинетката му е била неизправна и без включени светлини и тъй
като я е управлявал в неадекватно състояние, без да се движи най-близо до
дясната граница на платното.
Според ответника, размера на претендираното за неимуществени вреди
2
обезщетение е завишен с оглед обстоятелствата, при които е станало ПТП,
вида на уврежданията и продължителността на оздравителния период.
Препис от отговора на „***“АД е връчен на ищеца за допълнителна
искова молба /ДИМ/ на 06.06.2023 г. и в указания срок – на 12.06.2023 г.
такава е постъпила по делото.
Ищецът счита, че механизма на процесното ПТП е установен с
представения от него протокол за ПТП №*** от 29.06.2022 г., съставен от
органите на полицията. Твърди, че не е нарушил правилата за движение по
пътищата и се позовава на заповед №***-*/27.07.2022 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която се оттегля заповед
за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДП. Уточнява, че като водач на индивидуално електрическо
превозно средство /електрическа тротинетка *** * * */ не е следвало да бъде
тестван за употреба на алкохол, а още по-малко и наказван в т.вр. Сочи, че с
оглед възрастта си, не е бил длъжен да носи предпазна каска. Намира, че в
светлата част на денонощието не е бил длъжен да носи и светлоотразителни
дрехи.
Препис от ДИМ е връчен на „***“АД на 03.07.2023 г. за допълнителен
отговор и в указания срок – на 17.07.2023 г. такъв е изпратен по пощата.
Ответникът оспорва при ПТП ищецът да е управлявал именно
електрическа тротинетка *** * * *.
С определение №*** от 15.08.2023 г., постановено на основание чл.374
от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните,
предявил им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
В първото по делото о.с.з., проведено на 02.10.2023 г. с оглед предмета
и хода на наказателното производство по пр.пр. №***/2022 г. на Плевенска
Районна прокуратура и събраните гласни доказателства, е назначена
комплексна съдебна експертиза с участието на ВЛ съдебен лекар и ВЛ
инженер с автотехническа компетентност. Експертните заключения са приети
в о.с.з. на 19.02.2024 г. Тогава адв. М. е направил уточнението, че след ПТП
ищецът не е ползвал отпуск по болест. Продължил е да ходи на работа, но
вече не е шофирал служебния автомобил, а е бил вторият охранител в него.
Уточнил е още, че ищецът не е провел физиотерапия, защото не е знаел, че е
необходима. Съдебното дирене е приключено и адв. М. е пледирал за
уважаване на исковете като основателни и доказани по аргументи, които ще
изложи допълнително в писмена защита. Моли ответника да бъде осъден на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да му заплати адв. възнаграждение.
В молба от 06.11.2024 г. процесуалният представител на ответника –
юриск. К. е пледирал за отхвърляне на исковете и е претендирал разноски по
списък.
Адв. М. е депозирал на 22.02.2024 г. писмена защита, в която се твърди,
че приетото по делото експертно заключение сочи, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на главата на лява раменна
кост и охлузвания в областта на десния лакът, дясното коляно и лявата
3
подбедрица. Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник, като и към момента на прегледа някои от движенията в
раменната става са ограничени и силно болезнени.
Адв. М. моли да бъдат съобразени направените в о.с.з. на 19.02.2024 г.
уточнения от ВЛ д-р Н. М., а именно: че не е била необходима оперативна
намеса и че е предприето правилното лечение – имобилизация за месец и
половина; че два месеца и половина до три месеца ищецът е бил
неработоспособен по всички медицински стандарти; че при такъв тип травми
се получават следните усложнения напред във времето – контрактура на
раменната става и хипотрофия на раменната мускулатура; че тези усложнения
се наблюдават при ищеца, поради което му е препоръчана от ВЛ
физиотерапия.
В писмената защита се моли да бъдат кредитирани изцяло показанията
на св. М. З.а Т. и св. П.А.М. като последователни и непротиворечиви.
Според адв. М., недоказано е останало възражението на ответника, че
ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. Приетото по делото експертно
заключение сочи, че водачът на лекия автомобил не се е съобразил със знак
„Стоп“ и навлизайки в кръстовището, е поставил в безизходно положение
водача на тротинетката.
Адв. М. моли ответникът да му заплати адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 и ал.9 от Наредба №1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
изменена от 04.11,2022г./ - за имуществени вреди, неимуществени вреди, за
явяване по делото в повече от две съдебни заседания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от протокол за ПТП №*** от 29.06.2022 г. , на 29.06.2022 г.
около 17:30 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е
станало ПТП с двама участници:
-участник 1: лек автомобил *** с рег. №***, със застраховка „ГО“ в
„***“АД, съгласно полица № **/06/***, управляван от Д. М. Д., неупотребил
алкохол и
-участник 2: ППС с непосочен вид, с марка **** * *, управлявано от Н.
З. Н., с 0.86 промила алкохол в кръвта.
Според протокола, Участник 1 не се съобразил с пътен знак Б2,
навлязъл в кръстовището, отнел предимството на правилно движещия се
Участник 2 и го ударил. Липсва схема на ПТП.
В протокола е отбелязано, че по отношение на Участник 1 е съставен
акт серия GA, №*** по чл.50, ал.1 от ЗДП /за непропускане на кръстовище на
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство/, а по
отношение на Участник 2 е съставен акт серия GA, №*** по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДП /за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда/.
4
Видно от заповед №***-*/27.07.2022 г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, със заповед №22-***-
***/29.06.2022 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Плевен спрямо Н. З. Н. е била приложена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от
ЗДП принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, поради установено с акт серия GA,
№*** административно нарушение – управление на електрическо превозно
средство /тротинетка/ след употреба на алкохол – 0.86 промила в кръвта,
установена с Алкотест 7510 с фабр. №***. Заповедта от 29.06.2022 г. е
отменена, защото чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП се отнася за моторно превозно
средство, а не за индивидуално електрическо превозно средство, каквото е
управляваната от ищеца тротинетка.
Видно от представена от ищеца техническа характеристика на
стр.53 от делото, електрическата тротинетка *** * * * има електрически
двигател с мощност 350 W; развива максимална скорост 30 км/час; има две
гуми с диаметър 8 инча; без седящо място.
Видно от материалите по пр.пр. №***/2022 г. по описа на Плевенска
Районна прокуратура, тя е образувана въз основа на жалба от 21.07.2022 г.,
подадена от Н. З. Н. във връзка с причинената му при процесното ПТП от
29.06.2022 г. средна телесна повреда, удостоверена с амб. лист, назначение за
образна диагностика, резултат от образно изследване, съдебно-медицинско
удостоверение №***/20.07.2022 г. В производството по посочената пр. пр не е
извършван оглед на местопроизшествие по НПК и не е съставян фотоалбум.
Към 27.11.2023 г. не е изготвено заключение и не е привлечено лице като
обвиняем.
Видно от амб. лист от 29.06.2022 г., на посочената дата в 19.25 часа Н.
З. Н. е посетил УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен, където е бил
прегледан от д-р М.С. и след образно изследване му е била поставена
диагнозата: фрактура капитис хумери синистра. Пациентът е бил насочен към
ортопедичен кабинет и видно от медицински документ от 30.06.2022 г., му е
била назначена абдукционна шина на ляв горен крайник за 40 дни, което го
прави временно нетрудоспособен.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение №***/20.07.2022 г., Н.
З. Н. е посетил УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен на 20.07.2022
г., където след преглед от съдебен лекар д-р Н. С. се установили зараснали
стари охлузвания на десния лакът, дясното коляно и лявата подбедрица, които
е възможно да бъдат получени при процесното ПТП. На съдебния лекар е
представен коментирания по-горе медицински документ от 30.06.2022 г., но
липсват констатации за съответната абдукация на левия горен крайник.
Лекарското заключение в т.вр. е само, че счупването на главата на лявата
раменна кост е възможно да бъде получено при процесното ПТП и че е
довело до трайно затруднение на крайника.
Видно от две вносни бележки от 22.07.2022 г., Н. З. Н. е платил на
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен 80 лв. за преглед и 30 лв. за
5
издаване на медицинско свидетелство, както и 10 лв. за междубанков превод.
В о.с.з. на 02.10.2023 г. са разпитани св. М. Т. – сестра на ищеца и св.
П.М. – първи братовчед на ищеца.
Св. Т. твърди , че след инцидента Н. се обадил и казал, че го е
блъснала кола. Разказал , че си карал по ул. „***“ и след като минал през
„полегналия полицай“ до Механотехникума, тръгнал да завива към ул. „С.М.“
/т.е. наляво/ – тогава го блъснала колата. Когато свидетелката отишла на
мястото на ПТП, заварила брат си с дълбока охлузна рана в задната част на
главата, с охлузени крака и висяща лява ръка. Придружила го до Бърза помощ
и там се установило, че „парче кост от рамото се е отчупило“. Лекарите
казали, че трябва да се направи операция, но Н. избрал обездвижване за 40
дни с ластична ортеза. През тези 40 дни продължил да работи, за да не „губи
средства от болничните“, а свидетелката се грижела за него като за малко
дете.
Свидетелката твърди, че след ПТП Н. не можел да спи добре, заради
болките в лявото рамо и напълнял с 20 кг, заради преживения стрес. Не
уточнява проявната форма на този стрес и други негови последици. Твърди,
че към момента Н. продължава да изпитва болки в рамото и се налага да пие
2-3 пъти в седмицата обезболяващи лекарства.
Св. М. твърди, че Н. се движел с тротинетката по ул. „***“ откъм
Строителни войски и на кръстовището с ул. „***“ искал да завие наляво към
магазин „***“, но идващата по ул. „***“ откъм магазин „***“ кола не спряла
на знак „СТОП“, отнела му предимството и го ударила. Свидетелят не е бил
очевидец, а преразказва чутото от Н.. Видял го в Бърза помощ и потвърждава,
че имал охлузни рани по главата и тялото и че след преглед и изследвания се
установила травма – фрактура на рамото. Потвърждава също, че повече от
месец ищецът бил обездвижен в рамото с ортеза и че през това време сестра
му му помагала да се облече, обуе и с други „битови неща“.
Свидетелят твърди, че Н. работел като охранител – управлявал
автомобил, който при подаден сигнал от СОТ отивал за проверка на място.
След инцидента продължил да ходи на работа, за да не губи пари и да не го
уволнят. В началото изпитвал страх да участва в движението – да пресича, да
шофира, да се качи на тротинетка.
Свидетелят твърди, че преди ПТП Н. спортувал активно, а след това
вече не можел поради ограничението в движенията на лявата ръка.
Видно от заключението по съдебно-автотехническата експертиза,
изготвено от ВЛ инж. Е. Ц., ул. „***“ е първостепенна, а ул. „***“ е
второстепенна, поради което движещите се по ул. „***“ са с предимство пред
движещите се по ул. „***“, което е обозначено на кръстовището между двете
улици със знак Б2 „СПРИ! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
находящ се на ул. „***“ в еднопосочната част от магазин „***“ към бул.
„Христо Ботев“. Знакът е поставен на тротоара вдясно по посоката на
движение и водачът на ***ТО е бил длъжен да се съобрази с него.
Навлизайки в кръстовището без да спре, той е поставил в безизходно
6
положение водача на тротинетката и така ударът помежду им е бил
неизбежен.
Според заключението, водачът на ***ТО е имал възможност да
възприеме движещата се по ул. „***“ тротинетка и да предотврати ПТП. В
о.с.з. на 19.02.2024 г. ВЛ инж. Е. Ц. е уточнил, че ако водачът на ***ТО
спазвайки закона, беше спрял на 1 метър преди знак Б2, щеше да има
видимост вляво и вдясно по ул. „***“. А ако според обичайната практика, се
беше изтеглил бавно напред и беше спрял след знак Б2, щеше да има по-
голяма и под друг ъгъл видимост вляво и вдясно по ул. „***“.
Според ВЛ, на ул. „***“ преди кръстовището има пешеходна пътека и
повдигната неравност – т.нар. „легнал полицай“ преди нея, целящ намаляване
на скоростта. Ищецът е преминал с тротинетката през тази неравност, което
означава, че е намалил скоростта си на движение.
Според съда, намерението на ищеца да завие на кръстовището вляво
също предполага намаляване на скоростта, а движението му с по-ниска
скорост го прави по-лесно видим за водача на ***ТО и дава на последния по-
голям шанс за адекватна реакция.
Ответникът твърди, че тротинетката е била технически неизправна, но
не конкретизира това си възражение, нито го подкрепя със съответни
доказателства. Твърди, че ищецът е управлявал тротинетката без включени
светлини, но това му възражение е без значение по делото, защото съгласно
чл.80а, ал.1, т.3 от ЗДП, водачът на индивидуално електрическо превозно
средство при движение е длъжен да го управлява с включени светлини само в
тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост, какъвто не е
процесният случай.
Ответникът твърди, че ищецът е управлявал тротинетката без да се
движи възможно най-близо до дясната граница на платното, но не е
ангажирал доказателства за нарушението на чл.80а, ал.1, т.2 от ЗДП.
Ответникът възразява, че ищецът е управлявал тротинетката в
неадекватно състояние, предвид констатираната употреба на алкохол.
Действително с Алкотест 7510 с фабр. №*** е установено, че Н. З. Н. е
управлявал електрическо превозно средство след употреба на алкохол – 0.86
промила в кръвта, което съставлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от
ЗДП. Това именно нарушение е установено с акт серия GA, №***/29.06.2022
г., който няма данни да е отменен. Тъй като разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1,
предл.1 от ЗДП съдържа забрана за водачите на всички пътни превозни
средства, в т.ч. и индивидуалните електрически превозни средства, а
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП предвижда принудителна
административна мярка само за водачите на моторни превозни средства, е
без значение отмяната на наложената със заповед №22-***-***/29.06.2022 г.
на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен спрямо Н.
З. Н. принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
7
Според съда, общоизвестно е, че алкохолното опиянение забавя
реакциите на водачите на пътни превозни средства и е причина за
неадекватно поведение, вкл. за неправилна преценка на пътната ситуация.
Поради това именно Закона забранява да се управляват пътни превозни
средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая
според показанията на свидетелите М. и Т. /които преразказват казаното им
от ищеца/, ПТП е станало на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, когато
ищецът „е искал да завие наляво“, „към ул. С.М.“. Това намерение за промяна
в посоката на движение на двуколесната тротинетка предполага
придвиждване на ищеца по диагонала на кръстовището: от зоната най-близо
до дясната граница на неговото платно /където е следвало да се движи
съгласно чл.80а, ал.1, т.2 от ЗДП/ през неговото платно и през платното за
насрещно движение на ул. „***“ към платното на ул. „***“ за движение в
посока към магазин „***“ и ул. „С.М.“. Съгласно чл. 26 от ЗДП, преди да
завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани,
водачът на всяко пътно превозно средство е длъжен своевременно да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със
светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните
средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с
ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е
включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява
веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да
бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата. В случая нито
ищецът, нито свидетелите твърдят, че ищецът е подал сигнал за промяната в
посоката си на движение – било със светлинни пътепоказатели /каквито не
може да се установят от представената техническа характеристика на
тротинетката/, било с ръка. Според съда, ако някакъв сигнал е бил подаден от
ищеца, този сигнал е могъл да го направи „по-видим“ и да привлече
вниманието на водача на ***ТО, респ. да намали риска от настъпване на ПТП.
Според съда, употребата на алкохол в посочената концентрация от 0.86
промила е от естество да повлияе на спазването на правилата за движение от
страна на ищеца като водач на индивидуално електрическо превозно средство
в конкретните условия – в случая той е подценил значението на
сигнализацията, което в конкретната пътна ситуация е особено важно. Така е,
защото и двете участващи в ПТП пътни превозни средства имат особена
траектория на движение в рамките на кръстовището, което е с особена
конфигурация, поради раздвояването на ул. „***“ в горната част към магазин
„***“ посредством затревен остров. За диагоналното придвижване на ищеца
вече ст.д. по-горе – то е обозначено на мащабната схема към експертното
заключение. От тази схема е видно също, че макар и ***ТО да се е движело
направо, за да премине през кръстовището също е следвало да промени леко
вляво траекторията си. Така двете траектории са се срещнали почти в средата
на кръстовището – на място, където не би се стигнало до удар, ако ***ТО
беше спряло, а третинетката движейки се възможно най-вдясно, беше
продължила направо /каквото е очакването ако не е подаден сигнал за
завиване наляво/.
8
Предвид такаизложеното, съдът намира, че алкохолното опиянение на
ищеца го е направило в известна степен – 20 % неадекватен на пътната
ситуация и той е допринесъл за настъпване на ПТП.
Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза,
изготвено от ВЛ д-р Н. М., претърпените от ищеца охлузвания са довели до
болки и страдания, а счупването на главата на лявата раменна кост – до
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок около месец и
половина. При преглед на 11.01.2024 г. /година и половина след ПТП/ ВЛ е
установило, че ищецът не е възстановил в пълен обем движенията в лява
раменна става, като не е възможно да се прогнозира дали ще настъпи пълно
възстановяване.
Според ВЛ, лечението на фрактурата е чрез имобилизация за 5-6
седмици или оперативно. В о.с.з. на 19.02.2024 г. ВЛ е потвърдило, че в
случая правилно е приложена имобилизация за около месец и половина,
защото няма данни за костни фрагменти и дислокация. Иначе казано –
оперативният вариант не е бил наложителен.
Видно от заключението, трудоспособността при травма като
процесната се възстановява след 6-10 седмици. В о.с.з. на 19.02.2024 г. ВЛ е
допълнило, че при ищеца се наблюдава типичното усложнение при подобна
травма – контрактура на раменната става, като може да се предполага и
хипотрофия на раменната мускулатура. ВЛ е препоръчало на ищеца да
проведе рехабилитация и физиотерапия, за да подобри настоящото си
състояние. ВЛ счита, че ако ищецът беше провел рехабилитация и
физиотерапия, половината от дефицита в движенията на раменната става би
могъл да се редуцира.
По делото няма данни след свалянето на ортезата ищецът да е посетил
лекар за консултация и за нови образни изследвания. Несъстоятелно е
възражението на ищеца, че не е провел рехабилитация и физиотерапия,
защото не е знаел че са необходими. Очакването е не да знае тази
необходимост, а да положи грижа за собственото си здраве, като посети
съответен медицински специалист и спазва неговите предписания. Сестрата
на ищеца – св. М. Т. твърди, че е посещавал личния си лекар, но не се
представят съответни амбулаторни листи; че са правени „нови снимки“, но
такива образни изследвания не са ангажирани като доказателства.
Следва да се отбележи, че при посещението при съдебен лекар на
20.07.2022 г. /20 дни след ПТП/ не е констатирано ищецът да носи
предписаната за 40 дни ортеза, респ. какво е състоянието на левия горен
крайник. В съдебно-медицинското удостоверение не е посочено какво точно е
затруднението на движението на този крайник и колко точно е/ще е трайно
то.
Макар и нетрудоспособен, ищецът е продължил да работи, като са били
променени/редуцирани трудовите му функции – вместо да шофира служебния
автомобил, той е заел позицията на втори охранител-придружител. Следва да
се отбележи, че за около месец след ПТП ищецът е бил с отнето свидетелство
за управление на МПС, което също може да е причина да не шофира
9
служебния автомобил. Според съда, обстоятелството, че макар и
нетрудоспособен, ищецът е продължил да работи, е индиция, че състоянието
му не е било толкова тежко, респ. че търпените болки, страдания и
ограничения не са били толкова съществени. Фактически имобилизацията е
тази, която е възпрепятствала извършването за около месец и половина на
дейности като шофиране, обличане/събличане, обуване/събуване, хранене и
пр. Сестрата на ищеца – св. М. Т. твърди в т.вр., че се е грижела за него като
за „малко дете“ докато е бил обездвижен.
В заключение – съдът намира, че в резултат на процесното ПТП, за
причиняването на което приносът на ищеца е 20 %, той е претърпял следните
неимуществени вреди:
1.охлузвания по тялото, зарастнали към 20.07.2022 г., според
констатацията на съдебния лекар;
2.счупване на главата на лявата раменна кост, причинило:
-обездвижване чрез ластична ортеза за 40 дни /6-7 седмици/, довели до
необходимост от чужда помощ за извършване на някои ежедневни дейности
и до промяна в трудовите функции;
-последващи ограничения в движенията на левия горен крайник, чиято
продължителност обичайно е 6-10 седмици /около 2.5-3 месеца/;
-обичайно усложнение – контрактура на лявата раменна става, чийто
обем и продължителност обаче зависят от извършването на съответни
упражнения, масажи, физиотерапевтични процедури и пр., предписани от
лекар-специалист, какъвто ищецът няма данни да е посетил.
3.болки от охлузванията и счупването с не голям интензитет и с
продължителност – около 2.5-3 месеца, причинили безсъние и наложили
употреба на обезболяващи лекарства.
4.моментен стрес при настъпване на ПТП.
В резултат на процесното ПТП, за причиняването на което приносът на
ищеца е 20 %, той е претърпял и имуществени вреди в размер на 120 лв. – за
преглед от съдебен лекар, за издаване на съдебномедицинско удостоверение и
за такса за междубанков превод.
Според съда, справедливо обезщетение за претърпените от Н. З. Н.
неимуществени вреди се явява сумата от 15 000 лв. Вида и броя на травмите,
интензитета на болките и страданията, продължителността на оздравително-
възстановителния процес не обосновават извод за присъждане на
обезщетение в претендирания размер от 30 000 лв. Обезщетението следва да
бъде редуцирано от 15 000 лв. на 12 000 лв., с оглед установения и признат
принос от 20 % на ищеца за настъпването на ПТП. Следва да бъде съответно
редуцирано със същия процент и обезщетението за имуществени вреди – от
120 лв. на 96 лв.
По правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
дължи законната лихва за забава върху размера на двете застрахователни
10
обезщетения, ако не ги е определил и изплатил в срок, считано от изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – в случая от 11.11.2022 г. Претенцията за
законна лихва върху двете обезщетения за периода от 29.06.2022 г. до
11.11.2022 г. е неоснователна.
При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
„***“АД следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд сумата от
483.84 лв., явяваща се следващата се държавна такса.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сключен между Н. З. Н. и адв. Н. М. от АК-Плевен, в
който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“АД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адв. Н. М. сумата от 1 488.64 лв. като адв.
възнаграждение, изчислена на правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. върху общ защитим интерес в размер на 12 096 лв. – за
каквато сума са уважени исковете. Съдът намира, че няма основание за
приложение на чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 г., тъй като в о.с.з. на
06.11.2023 г., 20.11.2023 г. и 15.01.2024 г. страните не са извършвали никакви
процесуални действия – делото се е отлагало във вр. с изготвянето на
заключенията и изслушването на ВЛ по приемането им.
Н. З. Н. следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати в полза на „***“АД сумата от 239.36 лв., явяваща се разноски за
депозити за възнаграждения на ВЛ и за юриск. възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция. При изчисляване на сумата от
239.36 лв. съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП юриск. възнаграждение в размер на 200 лв.
„***“АД следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати в полза на Н. З. Н. сумата от 240.96 лв., явяваща се разноски за
депозити за възнаграждения на ВЛ, съобразно уважената част на исковата
претенция.
При компенсиране на двете суми по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „***“АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Н. З. Н. сумата от 1.60 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ
„***“ЕАД – гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. З. Н., с ЕГН:
**********, от гр.П. сумата от 12 000 лв. като обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – резултат от пътно-транспортно произшествие,
причинено от Д. М. Д., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка
*** модел *** с ДК №***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с „***“АД, съгласно полица № **/06/***, ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното
11
изплащане на обезщетението, а иска за разликата от 12 000 лв. до
претендираните като обезщетение 30 000 лв., както и за законната лихва
върху обезщетението за периода от 29.06.2022 г. до 11.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ
„***“ЕАД – гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. З. Н., с ЕГН:
**********, от гр.П. сумата от 96 лв. като обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди – резултат от пътно-транспортно произшествие,
причинено от Д. М. Д., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка
*** модел *** с ДК №***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с „***“АД, съгласно полица № **/06/***, ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, а иска за разликата от 96 лв. до
претендираните като обезщетение 120 лв., както и за законната лихва върху
обезщетението за периода от 29.06.2022 г. до 11.11.2022 г. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „***“ЕАД – гр. София, с
ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 483.84 лв., явяваща се следващата се държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК „***“ЕАД – гр.
София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. З. Н., с ЕГН: **********, от
гр.П. сумата от 1.60 лв., явяваща се разноски по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“ЕАД – гр. София, с
ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Н. А. М. от Плевенска Адвокатска
колегия сумата от 1 488.64 лв. като адв. възнаграждение, съобразно
уважената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12