Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1744/2022
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от С.И.И.,
ЕГН **********, срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000321004212-091-001/03.05.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 109/14.07.2022 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП с който са определени задължения за данък върху
дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 283,29 лева – главница и
86,49 лева – лихва.
Жалбоподателката посочва, че в стойността на
закупения от нея лек автомобил е следвало да се прибавят разходите относно
привеждането му в движение след покупката и регистрацията. Намира, че с
доказателства за сторени такива разходи е следвало да се снабди
административния орган по реда на обмен на документи през СЕОС при спазване на
Наредба за обмен на документи в администрацията. Счита че при несъответствие на
разходите над приходите ревизията следва да е по чл.122 от ДОПК. В съдебно
заседание чрез адв. П.Ч. жалбата се поддържа, отправено е искане за отмяна на
оспорения РА.
Ответник – Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител -
юрисконсулт, в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Цената на придобиване на МПС се определя по реда на чл.33, ал.6 от ЗДДФЛ,
документално доказаната цена в случая се определя от договора за покупко –
продажба, в който е посочена сумата 1440,91 лева, събрани с платените мито и
ДДС в размер на 726,16 лева, поради това че жалбоподателката не е регистрирано
по ЗДДС. Останалите суми платени за ремонт, регистрация и др. са допълнителни
разходи, но липсва нормативно основание за приспадането им от продажната цена с
прилагането на чл. 33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ. Жалбоподателката не извършва
търговска дейност, при която съгласно счетоводното законодателство, цената на
придобиване на активите, включва не само покупната цена, но и всички разходи за
въвеждане на актива в употреба. Чл. 33 от ЗДДФЛ не се прилага за доходи от
стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, защото тогава облагането е по
реда на раздел ІІ, глава V от ЗДДФЛ, т.е. облагаемия доход се формира от
доходите от стопанската дейност, дори лицето да не е регистрирано в търговския
регистър. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Издадена е ЗВР № Р-03000321004212-020-001/26.07.2021
г. изменена със ЗВР от 15.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 05.01.2022 г. от
оправомощен орган по приходите, връчени на жалбоподателката, за установяване на
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2015 г. до
31.12.2020 г.
Установено е, че
жалбоподателката е местно физическо лице по чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ с
постоянно местоживеене в РБългария. За ревизирания период няма подадени справки
по чл. 73 от ЗДДФЛ и не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. –
2020 г. Установено е съответствие между доходите и разходите на
жалбоподателката.
Съгласно Договор за покупко
– продажба на МПС от 27.04.2018 г. С.И.И. е продала наД.П.Г.– С. лек автомобил
„Инфинити ЕХ 35“, рег. № ***за сумата от 5000 лева, договорът е с нотариално
заверен от 27.04.2018 г. С.И.И. е закупила автомобила съгласно Договор за
покупко – продажба от 01.11.2017 г. с продавач „Окшън експорт“, Торонто,
Канада за 910 щатски долара /
С оглед установеното съдът прави следните правни
изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Препис от решението на Директора на Дирекция
ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателката на 15.07.2022 г.,
жалбата е подадена на 28.07.2022 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от
надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
II. По процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Със Заповед №Д-580/02.04.2021
г. и Заповед № Д-799/10.05.2021 г. издадени от директор на ТД на НАП - Варна са определени органите, които да
издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е Н. Б. и С. А..
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия от 26.07.2021 г. издадена от Н. Б., изменена със заповед
от 15.11.2021 г. издадена от Н. Б., изменена
със заповеди от 15.12.2021 г. и 05.01.2022 г. издадени от С. А.. Следва, че
възлагането и изменението на ЗВР е извършено от компетентни органи.
Ревизията е
извършена в предвидения обхват – данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 01.01.2015 – 21.12.2020 г.
Процесната ревизия е възложена от Н. И. Б. -
началник сектор „Ревизии”, съответно от С.
Ст.А.- началник сектор „Ревизии”, които са имали компетентност да възложат
ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Определените задължения са в
предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112 и чл.113 от ДОПК, за ръководител
на ревизията е определена р. Ж. – главен инспектор по приходите и за член на
ревизионния екип е определена Виолина Николова - главен инспектор по
приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил до 16.03.2022
г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в
14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът
за издаване на РД е бил до 30.03.2022 г. В предвидения срок е издаден процесния
РД на 29.03.2022 г. Връчен е на жалбоподателката
на 15.04.2022 г. Подадено е възражение на 18.04.2022 г. срещу РД. В срока и
съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК, /с оглед официален празник и почивни
дни – чл.60, ал.6 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК/ е издаден обжалвания РА на 03.05.2022
г. от С. А. - началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и р. Ж. – главен
инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на
ревизията. РА е връчен на 08.05.2022 г. на жалбоподателката. Подадена е жалба срещу РА на 18.05.2022 г., в
резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК,
директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №109/14.07.2022 г., с което е потвърдил РА
изцяло.
Чрез представени от ответника електронен носител (1
бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата
по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от
ЗЕДЕУУ.
От изложеното следва, че при издаване на
оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на
акта:
Жалбоподателката е местно физическо лице, съгласно чл. 4,
ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, тъй като е лице което има постоянен адрес в
България.
По отношение доходите от
продажба на лек автомобил е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, която предвижда, че
ако пътно превозно средство бъде продадено след първата година,
считано от датата на неговото придобиване, то доходът от тази продажба ще бъде необлагаем.
В случая автомобила е придобит на 01.11.2017
г. и продаден на 27.04.2018 г., поради което е облагаем доход.
На основание чл. 33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ - Облагаемият
доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при
продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, като
съгласно чл. 33, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ, цената на придобиване по ал.
1, 2 и 4 е: документално доказаната цена на придобиване на имуществото.
Посочената
нормативна уредба предвижда, че данъкът от извършената продажба ще се дължи
върху положителната разлика между
продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на лекия
автомобил. Документално доказаната цена на придобиване е тази, която
физическото лице може да докаже чрез съответните документи – в случая това е
Договор от 01.11.2017 г., съгласно който продажната цена е 910 щатски долара
/1440,91 лева/, към тази сума законосъобразно от органите по приходите са прибавени
заплатено мито – 223,58 лева и ДДС – 502,58 лева. Цената на придобиване
правилно е определена в размер на 2167,70 лева /1440,91+223,58+502,58/.
На основание чл. чл. 33,
ал. 5 от ЗДДФЛ, продажната цена включва всичко придобито от лицето във
връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. В
случая продажната цена на автомобила е 5000 лева, съгласно Договор за покупко –
продажба от 27.04.2018 г. нотариално заверен с рег. № 1943/2018 г.
Законосъобразно в съответствие с чл. 33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ е прието, че облагаемия доход е в размер на 2832,93 лева /5000-2167,07
лева/. Съобразно чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ е определен дължим данък в размер на
283,29 лева - главница и 86,49 лева – лихва /от 01.05.2019 г. до 03.05.2022
г./.
Сторените разходи за регистрация на автомобила,
привеждане в движение и всички останали разходи, които са повишили цената му в
случая не могат да се отчетат като цена на придобиване на автомобила, защото
нормата на чл.33, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ категорично предвижда, че цената на
придобиване е документално доказаната цена при придобиване на имуществото. В
качеството на физическо лице жалбоподателката не извършва търговска дейност, за
която съобразно счетоводното законодателство, цената на придобиване на активите
включва цената и всички разходи по въвеждането на актива в експлоатация, ето
защо сторените допълнителни разходи преди продажбата на автомобила не могат да
се отчетат за целите на определяне на дължимия данък. Отделно от това в случай,
че жалбоподателката извършва търговска дейност като едноличен търговец, то
тогава облагаемия доход ще се определя по реда на чл.26 -28 от ЗДДФЛ.
В случая не е установено основание по чл.122, ал.1, т.1-8
от ДОПК, налице са доказателства за продажната цена и цената на придобиване на
имуществото, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателката, че
ревизията е следвало да се проведе по реда на чл.122 от ДОПК.
По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и
жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. Процесуално представителство е извършено,
чрез представяне на писмена защита. Материалния
интерес по спора е в размер на 369,78 лева. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., действала към момента на
приключване на съдебното дирене/, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е 300
лева. Жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати в полза на НАП сумата от 300 лева, на основание чл.161, ал.1
от ДОПК.
На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК, настоящото решение е окончателно.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.И.И., ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03000321004212-091-001/03.05.2022 г. издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 109/14.07.2022
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени
задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на
283,29 лева – главница и 86,49 лева – лихва.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 300 /триста/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
СЪДИЯ: