Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първи касационен състав в
открито заседание на шести декември, през две хиляди и двадесет и трета година,
в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д № 315 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
"Ривър сервиз – Русе" ООД, чрез процесуалния му представител, против
решение № 530/18.07.2023 г., постановено по АНД № 874/2023 г. по описа на РРС,
с което е изменено наказателно постановление № 18-2300021/18.04.2023г. на директора
на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе, с което на основание чл. 414, ал. 3 вр.чл.415в
ал.2 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от същия кодекс, на касатора е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева, намалена от съда на 1500лв.
Като касационно основание се сочи
неправилно приложение на материалния закон и се твърди липса на извършено
нарушение, по аргументи, че не е налице трудово правоотношение, а гражданско
такова, поради което не е и дължимо както изпращане на уведомление до НАП, така
и връчването му на работника. Позовава се на представен пред РРС граждански
договор и на представено от представителя на РОП ново писмено доказателство- експертиза по
досъд.производство ДП СлО-586/23г. по описа на РОП, като твърди, че сключеният
трудов договор е неистински и не е възникнало трудово правоотношение, т.е не се
дължи изпращане и връчване на уведомление до НАП. Иска се отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция "Инспекция по труда" – Русе не взема становище
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе представя писмено доказателство протокол за извършена съдебно-почеркова
експертиза № 46/23-18 г по ДП № СлО-586/23г по описа на РОП и дава заключение
за основателност на жалбата и предлага решението да бъде отменено и делото
върнато на друг състав на съда за ново разглеждане за възлагане и изготвяне на
почеркова експертиза.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
На първо място следва да се подчертае, че
касационната инстанция се произнася само по наведените в жалбата пороци на решението,
като за валидността,допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон следи служебно.
Решението на РРС е валидно, допустимо и
правилно.
Въз основа на събраните доказателства законосъобразно
районният съд е приел, че на 09.02.2023 г., касаторът, в качеството на
работодател,е сключил писмен трудов договор с работника Г.Д.Д., който започнал
работа същият ден като общ работник в частно пристанище на „ Ривър Сервиз“ ЕООД
в гр.Русе, без да му връчи уведомление
по чл.63 ал.2 КТ.
Този извод следва от започналата проверка
и представените в нейния ход изискани доказателства от работодателя/ трудов
договор, уведомление и книга за инструктаж/ във връзка с настъпила на
09.02.2023 г. злополука с работника Д., в последствие починал. Злополуката била
настъпила около 16:45 часа, а уведомлението за представения при проверката сключен
трудов договор № 100/09.02.2023г. било изпратено в 16:50 до ТД на НАП и постъпило в 16:57ч. същия ден.
Обстоятелствата по настъпилото злополучно
събитие са описани в протокол за проверка № ПР2305237 от 29.03.2023г. , при
която и от изисканите с надлежна призовка от работодателя документи на
10.02.2023г. е бил представен трудов договор 100/09.02.2023г., инструктаж,
уведомление до НАП ,прието в 16:57ч същия ден.
При това фактическо положение въззивната
инстанция е приела, че е осъществен състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ вменяващо задължение
работодателя да не допуска до работа работник преди да му е връчил копие от
уведомлението до НАП и е потвърдил констатациите за извършеното нарушение като
е изменил издаденото НП, като е намалил наложената на работодателя на основание
чл. 414, ал. 3 вр.чл.415в ал.2 от КТ "имуществена санкция" в размер
на 2000 лева на минимума, а именно 1500лв.
Русенският районен съд, изменяйки
оспореното пред него НП № 18-2300021/18.04.2023г. на директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – Русе само в частта на размера на санкцията, е
отхвърлил като неоснователни възраженията на оспорващата страна, че
пострадалият Д. се е намирал на палубата на закотвен кораб“ Солист“,
собственост на „ Ривър Сервиз“ ЕООД в
гр.Русе, изпълнявайки договорености по представен граждански договор №02/03.01.2023г.
между същите страни за боядисване на
метална конструкция , но не и по представения трудов договор, вземайки предвид
установените обстоятелства по настъпилата
злополука, отразени в неоспорения пред него протокол от извършената проверка №
ПР2305237 от 29.03.2023г. на ДИТ-Русе.
Направените изводи съответстват на
събраните в хода на въззивното производство доказателства.
Обстоятелствата по настъпилото злополучно
събитие, отразени в протокола на ДИТ сочат, че Д. бил
застанал на палубата на закотвен кораб "Солист" и помагал при
маневрирането на шлеп "Интерност", собственост на "Рубишипс
Транспорт" ООД, който следвало да се позиционира до закотвения кораб
"Солист" и да се завърже с въже за кораба с цел последващ ремонт на
шлепа от работници на " Ривър Сервиз" ЕООД. Шлепа бил насочван чрез
кораб "Анна", собственост на "Рубишипс Транспорт" ООД и с
екипаж от същото дружество. След като насочил шлепа кораба се отдръпнал в
реката и към момента на злополуката не е бил в контакт с шлепа. Шлепа бил
маневрирал посредством собствен двигател с вътрешно горене и бил управляван от
двама работници на "Рубишипс Транспорт" ООД. При маневрата шлепа
е следвало да застане успоредно до закотвения кораб „ Солис“ където се намирал
Г.Д., но се завъртял и с челна дъска – метално съоръжение, което служи за
бутане на шлепа от други кораби ударил закотвения кораб "Солист", нанасяйки
щети на загражденията – метални колонки
с метални въжета и така Д. бил ударен в
областта на двата крака, под коляното, като краката му били премазани, а той
самия по-късно починал от раните си.
Действително обстоятелствата за настъпилата
злополука са извън обсега на коментираното НП, но същите са от съществено
значение относно наведените във
въззивното и в касационното производство основания за неправилно приложение на
материалния закон и най-вече спорното на какво правно, респ.фактическо
основание пострадалият се е намирал на мястото на злополуката и най-вече съществувало
ли е трудовоправно отношение между него и касатора, респ. дължимо ли връчване
на уведомлението по чл.63 ал.2 КТ.
Тук следва особено изрично да се подчертае, че
в хода на въззивното производство, във въззивната жалба и в писмените бележки на
процесуалния представител на санкционираното дружество-работодател, не се
оспорва факта, че между " Ривър Сервиз" ЕООД и Г.Д. е подписан трудов договор с дата
09.02.2023г., който е и бил представен на контролните органи на ДИТ-Русе.
Винаги страна е твърдяла, че Д. е бил на кораба на основание гражданския
договор от 03.01.2023г. и съответно не е било необходимо да му бъде представено
уведомлението по чл.62 ал.3 КТ. Именно тази спорни обстоятелства са изследвани
от въззивния съд , тъй като спорът се е концентрирал дали в случая въобще се
касае за възникнало трудово правоотношение на база представения трудов договор и
тези възражения са отхвърлени като неоснователни. Правилно РРС е обсъдил като
игнорирал представеният му „Граждански договор“ от 03.01.2023г., сключен за
извършване на определена работа – "Боядисване на метална конструкция"
без уточнението на какво и правилно е приел, че не може едновременно да се
извършва боядисване по време на позициониране и завързване с въже на друг кораб
за закотвения такъв.
Би следвало РРС да е бил по-смел в
изводите си, че се касае за вече възникнало трудово правоотношение от
03.01.2023г. / съдържанието на трудовия и гражданския договор са еднакви като
работно място, възнаграждение и престиране на работна сила срещу минималната
работна заплата към него момент, дължимо на 25 число на следващия месец/.
Не може да бъде споделена развитата в касационната
жалба теза, че работника на 09.02.2023г. изпълнявал задължения по договор за
боядисване/ гр.договор за изработка от 03.01.2023г/. Тук е мястото да се посочи, че съществуването на трудово
правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е
организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения,работно
облекло, технологичен процес, място на работа,работно време,възнаграждение и
дали предприятието е наело на работа лице за изпълнение на възложени функции и
то срещу посоченото месечно възнаграждение. Всички тези елементи са налице на и преди
09.02.2023г. Правилно въззивният съд с оглед на очертания му предмет на
доказване е отхвърли като неоснователни възраженията за липсата на възникнало трудово правоотношение.
Следва само да се допълни, че няма значение за приложимостта на закона как се обозначава
даден договор, тъй като съдържанието и клаузите му са от съществено значение
дали едно правоотношение е възникнало на база договор за изработка или в
резултат на трудово правоотношение по КТ. Тук следва да се отчете, че Д. е бил
длъжен да престира работна сила /труд/ в рамките на 8 часов работен ден и при
заплащане месечно на труд, а не почасово или за свършена работа. Т. е.
отношенията са трудово-правни и са възникнали далеч преди датата на събитията,
но това не е така съществено за обстоятелствата на доказаното адм.нарушение, а
именно, че работа е започната преди да е
връчено уведомлението по чл.63 ал.2 КТ. Т.е всички писмени доказателства
представени в хода на администратовнонаказателното производство и при
оспорването на издаденото НП сочат, че пострадалия работник Д. към момента на
злополуката е изпълнявал задължения
по трудов договор без да му е връчено
уведомление преди започване на работа. И в този смисъл оспореното решение е
постановени при правилно приложение на материалния закон и наведените в
касационната жалба основания са неоснователни.
Особеното при настоящето касационното
производство, протичащо в рамките на чл.218 и чл.219 АПК, е наведеното в с.з.
от процесуалния представител на касатора твърдение, че представения в хода на
проверката от ДИТ-Русе трудов договор № 100/09.02.2023г. е неистински, т.е не е
автентичен по отношение на подписа на работника Д., което е било установено в
хода на образувано по чл.212 ал.3 НПК досъдебно производство СлО-586/23г по
описа на РОП на база назначена почеркова експертиза и поради което не е
възникнало трудово отношение и респ. не е носимо и дължимо поведение на
работодателя, както за обяваване на трудов договор в НАП, така и за връчване на
копие от уведомлението на работника преди започване на работата на 09.02.2023г.
Както вече касационния състав посочи :
пределите на касационната жалба са наведените в нея доводи, а именно, че
работника Д. изпълнявал функции по граждански договор от 03.01.23г.,а не по
трудов такъв от 09.02.2023г.
На тези доводи както въззивната инстанция,
така и настоящата даде отговор за неоснователност и не намира нужда се де
преповтаря. Само да се вметне, че наказаното лице се е позовавало на представен
от него трудов договор, който сам в последствие е поискал - за нуждите на друго
адм.пр. по оспорване на констатации за наличие на трудова злополука да бъде
обявен за неистински, с оглед на липсата на автентичен подпис от работника. Тук
същественото е ,че след като при изисканите от ДИТ-Русе документи за връзката
между раб.Д. и санкционираното дружество
е представен трудов договор и уведомлението към НАП. Т.е за казуса е от
значение има ли сключен трудов договор и връчено ли е копие от уведомлението до НАП преди започване
на трудовия ден. А всички представени от наказаното лице документи са сочели на
първата предпоставка и късно изпратено уведомление.
Досъдебното производство се води за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“вр.чл.342 ал.1 пр.4 НК и касае настъпило
транспортно произшествие ,при което е причинена смърт на Г.Д. при управление на
плавателен съд „ Интернос“ , собственост на "Рубишипс Транспорт" ООД,
т.е престъпление по транспорта,при управление на плавателен съд, а не за
трудова злополука по чл.55 КСО. Отговорните субекти са различни. Субекта на
административнонаказателна отговорност за санкционирано нарушение по чл.414
ал.3 КТ е различен от посочените и се реализира по отношение на лице, имащо
качеството на работодател по смисъла на
параграф 1 от ДР на КТ.
Обстоятелството, че по досъд.производство
на РОП водено срещу неизвестен извършител за престъпление по транспорта, нямащо
нищо общо с работодателя-касатор, било установено, че представяния трудов
договор от 09.02.2023г.е неистински/ не е положен автентичен подпис от
работника/ при изрично поискан и представен такъв за нуждите на настоящето
административнонаказателно производство и за проверката от ДИТ-Русе, е
абсолютно неотносимо,защото:
Първо касатора и във въззивното и в
настоящето производство изрично в жалбите си не е оспорвал ,че е сключил трудов
договор , но е твърдял че работника бил на местопроизшествието-злополука в
изпълнение на друг сключен преди това граждански договор/ вече тези възражения
бяха обсъдени по-горе като неоснователни/ ,
Второ: тези новооткрити факти не се
отразяват на обсъденото, че се касае за вече възникнало трудово правоотношение
и
Трето: принципно никой не може да ползва
права от собствено неправомерно поведение. Фактът, че някой е имитирал подписа
на починалия работник в представен трудов договор пред ДИТ –Русе за нуждите на
проверката, за да не бъде санкциониран работодателя за това, че е допуснал до
работа лице без трудов договор , т.е го е съставил и употребил, за да докаже съществуването на правоотношение, за да не
понесе санкция отново по КТ за нарушение на чл.128 КТ и в последствие твърдейки
неавтентичността му да оспори именно този представен трудов договор, за да не
понесе административнонаказателна отговорност е повече от пример за злоупотреба
с право. Все пак отговорността по чл.309 НК е лична и това не освобождава работодателя от администативно
наказателната му отговорност в случая
Този казус е явно доказателство за
симулация и избягване на отговорност чрез неправомерни подходи и средства,вкл. избягване на заплащане
на дължими осигурителни вноски, т.е в ущръб на бюджета ,а и от там и по
отношение на правата на наследниците. Няма извинително обстоятелство спрямо
работодателя с оглед на всички обсъдени факти и обстоятелства и същият
законосъобразно е решено ,че следва да понесе отговорност по чл.414 ал.3 КТ.
Опита на касатора да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез
множество противоправни действия/ първо позававайки се на представен трудов
договор, за който е наясно, че е неистински, за да не му се търси отговорност
за друго нарушение на КТ, второ въвеждайки в заблуда органите по контрола на
трудовото законодателство, трето развивайки тези за реално несъществуващо гражданско
правоотношение, имащо всички компоненти на трудово, четвърто търсейки права от
собствено неправомерно и престъпно поведение, за да омаловажи все пак съществуващ
факт , пето да игнорира и злепостави констатации от протокол за
проверка /, за съжаление е пример за общо незачитане на правовия ред, а особено
използването на това незачитане в своя полза, е и повече от укоримо от гледна
точка на закона и морала.
Обобщено касационната инстанция счита, че Районният
съд е постановил едно правилно и съответно на материалния закон решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 530/18.07.2023 г., постановено по АНД № 874/2023 г. по описа на
РРС
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: