Присъда по дело №714/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	57
Дата:	26 септември 2022 г.
Съдия:	Весела Иванова Евстатиева

Дело:	20225300200714
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
СъдебниВаля Т. Голева

заседатели:Ива Вл. Петрова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
и прокурора Мирослав Ем. Йосифов
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Наказателно дело от
общ характер № 20225300200714 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. А. К. - роден на * г. в гр.Пловдив, *,
български гражданин, живущ в *, с основно образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2019 г. в село
*, общ. Марица, обл. Пловдив, на улица „Тридесет и осма“, между № 3 и № 5
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№ * ВР, е нарушил правилата за движение по
чл.40 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ - „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“, като не се убедил, че пътят зад
управляваното от него моторно превозно средство свободен; и по чл. 40 ал.2
от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като по
време на движението си назад не наблюдавал непрекъснато пътя зад
1

управляваното от него превозно средство и не осигурил лице, което да му
сигнализира за участници; вследствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на В. Д. Д., ЕГН **********, като деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343 ал.3 буква „б“ във
вр. с ал.1 б. „в“ във вр. с чл. 342 ал.1 вр. с чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното на подсъдимия Л. А. К. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК ПРИСПАДА от
гореналоженото на Л. А. К. наказание лишаване от свобода времето, през
което е бил задържан - на 07.06.2019 г., който се зачита за един ден лишаване
от свобода.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Л. А. К. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата
в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 брой бял хартиен плик,
съдържащ светлосиня блуза с къс ръкав, 1 брой пола, 1 брой блуза с къс
ръкав, чорапи къси и дълги, 1 брой марлен тампон със сравнителен материал
/кръв/, взета от трупа на В. Д.; ВД под номер 1,2 и 3-червено-черно сухо
вещество в прозрачни апликатори; тениска с къс ръкав с цветно петно отпред;
черен панталон с надпис „ЛЕОН“, предадени на домакина на РУ Труд; лист
запечатан бял плик с ВД „Косми“, намиращ се в том 1, лист 132 от
досъдебното производство, бял плик с веществени доказателства, намиращ се
в том 2, лист 39 от досъдебното производство, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: товарен автомобил ИВЕКО
/Дейли/ с peг. номер * ВР, с номер на рама * и един брой контактен ключ - на
съхранение в клетка № 6 в сектор „УССД“ при ОДМВР-Пловдив, в гр.
Пловдив, бул. „ Менделеев“ № 33, на основание чл.111 ал.2 вр.ал.1 от НПК
ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето, от което е било отнето – подс.Л. А. К..
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Л. А. К. да
2

заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на 1966,36 лева /хиляда
деветстотин шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - за
експертизи.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 714 / 2022г. по описа на ПдОС

ОБВИНЕНИЕ. СТРАНИ:

Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу:
Л. А. К. за това, че :
На 07.06.2019 г. в село *, общ. Марица, обл. Пловдив, на улица *,
между № 3 и № 5 при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с регистрационен № * ВР,
собственост на * ЕГН **********, е нарушил правилата за движение, а
именно:
Чл.40 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ - „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“, като не се убедил, че
пътят зад управляваното от него моторно превозно средство е свободен, и
Чл. 40 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ - „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“, като по време на движението си
назад не наблюдавал непрекъснато пътя зад управляваното от него превозно
средство и не осигурил лице, което да му сигнализира за участници,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на В. Д. Д.
ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието -
престъпление по чл. 343 ал.3 предл. 6-то буква „б“ във вр. с ал.1 б. „в“ във вр.
с чл. 342 ал.1 предл. 3-то от НК.
Производството протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК и се явява второ по ред съдебно производство на първа
инстанция.
В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА
поддържа обвинението срещу подсъдимия със същата правна квалификация
на деянието. Счита, че престъплението е извършено виновно при форма на
небрежност като непредпазлива вина. По отношение на индивидуализиране
на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК в размер близък до
минималния – в размер на 4г. и 6 месеца, което да се редуцира с 1/3 по
правилата на чл.58а ал.1 от НК, равняващо се на три години лишаване от
свобода, като изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
и счита, че целите, предвидени в чл.36 от НК ще бъдат постигнати и с
приложението на чл.66 от НК. Предлага подсъдимият да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от четири години. Взема становище по отношение
на направените по делото разноски и веществените доказателства.
В хода на производството повереникът адв.С. на частните обвинители Д.
Д., Е. Б. и Й. О., поддържа становището на прокурора по същество.
1

Другите пострадали В. К., Р. П., С. К. и С. И., конституиран като частни
обвинители, се представляват от адв.Р., който изразява становище за
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с
поведението на подсъдимия по време и след престъпното деяние. Предира за
налагане на по-сурови наказания, вкл.и по преценка на съда да бъде
определено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия, адв.Ст.П., не оспорва фактическата
обстановка, предвид протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК.
Акцентира на наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като в контрааргумент на частното обвинение сочи, че
извлечените от адв.Р. отегчаващи отговорността обстоятелства не присъстват
в обстоятелствената част на обвинителния акт и са извън признатите от
подзащитния му факти. Защитата счита, че целите на чл.36 от НК могат да се
постигнат с предложеното от прокурора наказание лишаване от свобода,
което да бъде условно отложено по чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен, поддържа становището на
своя защитник по същество. Признава изцяло обстоятелствата, описани в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
Изразява съжаление за стореното. В последната си дума моли да не бъде
изпращан в Затвора за изтърпяване на наказанието.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ФАКТИ:

Подсъдимият Л. А. К. е роден на * г. в гр.Пловдив, *, български
гражданин, живущ в *, с основно образование, с ЕГН **********, работещ,
неженен, неосъждан. Подсъдимият притежавал свидетелство за управление
на МПС категория „В“ от 28.09.2015 г. Като водач на МПС му били наложени
следните наказания по ЗДвП:
НП № 19-0454-000124/12.06.2019 г. за извършени нарушения по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, чл.186 ал.7 от ЗДвП, Фиш №
М/469217 от 27.09.2016 г. за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, Фиш № М/469863 от 12.10.2016 г. за извършено нарушение по чл. 110
от ЗДвП, Фиш № М/430216 от 25.11.2016 г. за извършено нарушение по чл.
98 ал.2 т.3 от ЗДвП, Фиш № М/380975 от 24.07.2017 г. за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и Фиш № Н/16272 от 26.07.2018 г. за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Бащата на подсъдимия – свидетелят * закупил през 2019г. от * товарен
автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № * ВР, но двамата не оформили писмен
договор за покупко - продажба на МПС по предвидения законов ред. Така
2

свидетелят не регистрирал автомобила на свое име, нито сменил
регистрационните табели на буса, за да съответстват на населеното място, в
което същият бил адресно регистриран. * предоставил посочения автомобил
на сина си – подс.Л., К., който извършвал пътувания с него, като закупувал
пилета и кокошки от село Вардун, общ. Търговище, обл. Търговище и ги
продавал из страната.
На 05.06.2019 г. подс.Л. К. отишъл с т.а. „Ивеко Дейли“ с рег. № * ВР в
с. *, общ. Марица, обл. Пловдив, където продавал кокошки и след това
нощувал в дома на вуйчо си в същото село до 07.06.2019 г.
На 07.06.2019 г. К. с буса обиколил близките села около с. * - *, след
което около обяд се върнал в с. *. Решил да си почине за кратко в дома на
баба си, също в с. *, като към 14:30 часа при него дошъл братовчед му свид.
И. В. А., който тогава бил на 12 години. Последният казал на подсъдимия, че
жена от селото - пострадалата В. Д. Д. желаела да си закупи кокошки.
Двамата се качили в буса „Ивеко Дейли“, управляван от подс. К., а И. А. му
показвал откъде да мине, за да достигне до адреса на Д.. Когато двамата
достигнали до улицата, на която живеела пострадалата в с. *, обл. Пловдив -
ул. *, Д. ги чакала пред входната врата на имота си. Свид.А. посочил на
подс.К., че това е жената, на която да продаде кокошките, след което
подсъдимият паркирал товарния автомобил успоредно пред врата на къщата,
като кабината леко подминала самата врата, която останала в средата на буса.
В. Д. поискала пет броя кокошки, които Л. и И. хванали и пуснали в двора й,
след което жената заплатила уговорената сума от 20 лева и излезнала от
двора, за да ги изпрати. Д. застанала до вратата на имота на улицата, а К. и А.
се качили на същия, като подсъдимият решил да даде на заден ход, за да
обърне буса и да се върне по улицата оттам, откъдето бил дошъл до адреса. В
онзи момент страничната врата на товарния отсег на буса била отворена, като
на нея имало поставена мрежа, през която да влиза въздух, но кокошките да
не могат да излязат, а задната дясна врата на буса ила отворена и имало
поставена същата мрежа, като вратата била закрепена така, че продължавала
по страната на буса и не пречила на видимостта, а лява задна врата била
затворена. Л. К. започнал да управлява буса, като същият се движел на заден
ход по улицата по посока на постр.В. Д., която в този момент била застанала
зад него. Подсъдимият не се убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и няма да създаде опасност за Д., като не наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство. Той не осигурил и лице, което да му
сигнализира за опасности, въпреки че в буса бил свидетелят И. В. А.. При
тези действия на подсъдимия по придвижване на заден ход на моторното
провозно средство, настъпил удар с тялото на В. Д. в задната част на товарния
автомобил „Ивеко Дейли“, при което Д. паднала на пътя, а автомобилът
преминал над нея, след което подс.К. забелязал тялото на жената, което
лежало по гръб на улицата и се показало под предницата на буса.
Забелязвайки тялото на жената, което се подало под автомобила,
подс.К. слязъл първи от колата, отишъл до нея и тъй като нямало други хора
наоколо, хванал тялото на жената и я пренесъл в двора на сянка, а свид.И. А.
вървял зад него. След като Л. К. оставил тялото на ранената жена на земята до
ъгъла на къщата, в близост до входната врата на имота, чул, че свид.А. му
извикал, че към къщата идва каруца, която кара синът на бутната жена, който
3

бил много лош човек и като видел какво са направили, щял да ги пребие.
Така, двамата напуснали по най-бързия начин двора, качили се в товарния
автомобил и потеглили, като се движили по посоката на движение, откъдето
били дошли.
Действително, в този момент към адреса с каруца се движил синът на
пострадалата Д. - свид. Д. В. Д., който извикал на Л., който познавал, да
премести буса от входа на къщата, за да спре каруцата пред дома си. Когато
товарният автомобил се поотдалечил Д. Д. слязъл и влязъл в къщата, където
заварил майка си в тежко състояние, лежаща по гръб на двора, където била
оставена от подсъдимия, като по лицето, краката и ръцете й имало кръв,
дишала тежко и стенела. Д. веднага я взел на ръце и я пренесъл вътре в
къщата, където малко по-късно починала.
Вследствие на сблъсъка с товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. №
* ВР упрявлан от подс. Л. А. К. на починалата В. Д. Д. били причинени гръдна
травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно по общо 6
фактурни линии, счупване на гръдната кост и на дясна ключица, разкъсване
на белия дроб вдясно и на плевралните листове, счупване на дясна лопатка,
счупване на телата на трети гръден и първи поясен прешлен, счупване на
десните странични израстъци на първи и втори поясен прешлен, счупвания в
областта на таза, масивни кръвонасядания около всички места на счупване,
кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек, разкъсно-контузна рана с
кръвонасядане на меките черепни покривни по вътрешната им повърхност,
мозъчен оток, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, горните и
долни крайници и гърба.
На тел.112 бил подаден сигнал за установеното, при което на адреса на
Д. пристигнал екип на ЦСМП - Пловдив, който констатирал смъртта й.
Междувременно подс.Л. К. решил да се прибере в *, като от с. * се
качил на автомагистрала А1, където на разклона за гр. Чирпан слязъл от
магистралата, за да зареди гориво и продължил по второстепенния път към гр.
Стара Загора, като към 18:00 часа пристигнал в с. * заедно със свид. И. А..
След пристигането на домашния си адрес, подсъдимият споделил за
случилото се с баща си – свид.*, посъветвали се с адвокат, който им казал
незабавно да се свържат с органите на полицията и да се върнат, за да окажат
съдействие във връзка с инцидента, като още същия ден подсъдимият се явил
лично в РУ Труд при ОДМВР гр. Пловдив.

ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ:

Процесът в съдебна фаза протече по специфичните правила на Глава 27
от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинитения акт и се съгласи заедно със своя
защитник да не се събират доказателства за тях. Същевременно съдът
прецени и с определение обяви на страните, че няма да събира такива
доказателства, тъй като събраните такива в хода на досъдебното производство
подкрепят самопризнанието на подсъдимия К. и са събрани при спазване
процесуалния ред в НПК.
4

Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните,
събрани по делото доказателствени материали, подкрепящи направеното
самопризнание:
Свидетелските показания са в логическа последователност,
непротиворечиви помежду си, обективни, и в съвкупност с писмените
доказателства и експертизите, подкрепят изявлението на подсъдимото лице за
признаването на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния
акт. Те водят на безспорна установеност на гореизложената фактическа
обстановка. Самопризнанието на Л. К. не е изолирано, а подкрепено от
ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство.
Очевидци на транспортното произшествие е свидетелят А., заедно с
подсъдимия, като обясненията на последния съответстват напълно на
изложеното от неговия спътник свидетел. От тези гласни доказателствени
средства се установяват фактите по управление на МПС от подсъдимия,
времето и мястото и осъществената деятелност спрямо пострадалата.
Непосредствено след напускане на местопроизшествието на место се е
отзовал свид.Д., който констатирал състоянието на пострадалата. Бащата на
подсъдимия свидетелства за ползваното от сина му превозно средство, начина
на придобИ.ето му, извършваната с него търговия, състоянието на
подсъдимия и случилото се, което е възприел от неговия разказ процесната
вечер, направената консултация с адвокат и явяването на сина му в
полицейското управление. Роднините на починалата пострадала изясняват
фактите по техните връзки и отношения.
Всички свидетели разказват фактите, така както са ги възприели и
съобразно субективните си възможности, при липсва на каквото и да е
основание за манипулираност и необективност, при липса на противоречия.
Изложеното от тях съотвества и на обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство.
Фактите по делото се установяват и от всички писмени доказателства,
събрани на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, както
и протоколите от извършени процесуално-следствени действия, които
непосредствено се ползват от съда в производството по Глава 27 от НПК –
уведомление за започнато досъдебно производство, протоколи за огледи на
местопроизшествие, на труп и на веществени доказателства и фотоалбуми
към тях, справки от АИС „БДС“, медицинска документация относно
починалата, справки за изплатени възнаграждения на вещи лица,
удостоверения за наследници и за родствени връзки, копие от акт за смърт,
справка от Централа база – КАТ за регистрации на МПС, справки за
нарушители по ЗДвП, характеристични справки, справки съдимост.
За изясняване на обективната истина по делото допринасят и
приобщените веществени доказателства – дрехи от участниците в ПТП,
проби с взет билогичен материал, както и от МПС - товарен автомобил
5

ИВЕКО /Дейли/ с peг. номер * ВР, с номер на рама * и един брой контактен
ключ за него.
Съдът напълно кредитира заключенията, на които се е позовал и
представителят на държавното обвинение в обвинителния акт, които като
способ за доказване подкрепят горните доказателствени източниции и служат
за проверка на установените от тях факти, признати от подсъдимия:
Съгласно заключението на назначената Съдебномедицинска
експертиза на труп № 117/2019 г. /том 2, лист 2-8 дос.пр./, при изследването
на трупа на В. Д. Д. е било установено: гръдна травма, изразяваща се в
счупване на множество ребра двустранно по общо 6 фактурни линии,
счупване на гръдната кост и на дясна ключица, разкъсване на белия дроб
вдясно и на плевралните листове с наличие на общо 400 мл. кръв в гръдния
кош; счупване на дясна лопатка, счупване на телата на трети гръден и първи
поясен прешлен, счупване на десните странични израстъци на първи и втори
поясен прешлен, счупвания в областта на таза, масивни кръвонасядания около
всички места на счупване; кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек;
разкъсно-контузна рана с кръвонасядане на меките черепни покривни по
вътрешната им повърхност, мозъчен оток; наличие на множество охлузвания
и кръвонасядания по главата, горните и долни крайници и гърба. Направен е
извода от експерта, че смъртта на В. Д. се дължи на тежката гръдна травма
несъвместима с живота /множествено счупване на ребра, счупване на гръдна
кост; разкъсвания на плевралните листове и по десния бял дроб/ и формиране
на гръден капак с последващо възникване на парадоксално и неефективно
дишане, което е довело до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, като непосредствена причина за смъртта. Механизмът на
причиняване е от действието на твърд тъп предмет със сравнително голяма
сила, като е възможни описаните травматични увреждания да са причинени
при претърпяното пътно-транспортно произшествие /пешеходец, блъснат от
лек автомобил - бус/ с последващо падане на пътната настилка и притискане в
областта на гръдния кош и таза. Констатираните и описани травматични
увреждания се намират в пряка причинно- следствена връзка с възникналото
ПТП, а липсата или наличието на алкохол в кръвта няма отношение към
настъпването и причината за смъртта. Вещото лице е приелои, че състоянието
на трупа, преценено по послесмъртните изменения, отговаря на смърт от
първо денонощие.
Заключението на назначената Химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина /том 2, лист 27 дос.пр./ доказва, че
в изпратените за изследване проби от В. Д. не е налице етилов алкохол в
кръвта.
Съгласно заключението на назначената Експертиза на веществени
доказателства № 1322/2019 г. /том 2, л.42-46 дос.пр./, кръвната група по
еритроцитната, кръвногрупова система АВ0 на течната кръв, иззета от В. Д.
Д. при СМЕ № 117/2019 г. на ОСМ при УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив,
като материал за сравнително изследване е АВ/0/; По обекти а №№ 1,2,3,4 и 5
- фиг. №№ 1,2,3,4 и 5 има кръв. Доказаната кръв по обект № 4, фиг. 4 - бяла
тениска с къс ръкав и цветно изображение, върху предната страна е с
минимално и недостатъчно количество, което прави невъзможно
6

изследването и за видова и групова принадлежност със серологичните
методи, използвани в лабораторията. Кръвта от обективни с №№ 1,2,3 и 5 е
човешка. В човешката кръв от обекти с №№ 1,2,3 и 5 се доказана „А“
аглутиногени и „В“ аглутиногени и не се доказана аглутинини. Кръвната
група по еритроцитната система АВ0 на човешката от обекти №№ 1,2,3 и 5 е
АВ/0/ е може да произхожда от пострадалата починала В. Д. Д., която е в
кръвна група - АВ/0/, както и от всяко лице с тази кръвна група.
Заключението на Автотехническата експертиза /том 2, лист 51-65
дос.пр./ установява, че ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, което се намира по дължина на
3-4 метра южно от ориентира приет в протокола за оглед, а по ширина на 3-
3,5 метра западно от ориентира. Скоростта на движение на т.а. „Ивеко Дейли“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 5
км/ч. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен
път, пешеходката е възможно да се била видима през отворената задна дясна
врата, но може и да е била невидима ако се е намирала зад задна лява врата. В
този случай водачът се е движел без да наблюдава цялото пространство зад
автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да избегне
произшествието.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, вещото лице е приело
следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Л. А. К. е управлявал т.а. “Ивеко Дейли“ на заден ход по ул.
* в с. *. През това време пешеходката В. Д. Д. е била зад автомобила. Така е
настъпил удар в задната част на т.а. „Ивеко Дейли“. След удара В. Д. Д. е
паднала на пътя, а т.а. „Ивеко Дейли“ е преминал над нея. Когато водачът е
забелязал В. Д. Д. пред автомобила, той е спрял.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка са, че пешеходката В. Д. Д. се е намирала на платното за движение зад
т.а. „Ивеко Дейли“ в момент, когато това не е било безопасно. Същевременно
водачът на т.а. „Ивеко Дейли“ - Л. А. К. се е движел на заден ход без да
наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходката.

При така установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани
доказателствени средства, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ:

С гореописаното деяние подсъдимият Л. А. К. е извършил виновно
престъплението по чл. 343 ал.3 буква „б“ във вр. с ал.1 б. „в“ във вр. с чл. 342
ал.1 от НК.
От обективна страна, на 07.06.2019 г. в село *, общ. Марица, обл.
Пловдив, на улица *, между № 3 и № 5 при управление на моторно превозно
7

средство – товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№ * ВР, е
нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“, като не се
убедил, че пътят зад управляваното от него моторно превозно средство
свободен; и по чл. 40 ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“, като по време на движението си назад не
наблюдавал непрекъснато пътя зад управляваното от него превозно средство
и не осигурил лице, което да му сигнализира за участници; вследствие на
което по непредпазливост е причинил смъртта на В. Д. Д. ЕГН **********,
като деецът е избягал от местопроизшествието
В резултат на нарушението на цитираната правна норма от ЗДвП,
запълваща бланкетния състав на горепосоченото престъпление, е настъпило
процесното ПТП, причинило като пряка последица - смъртта на пострадалата.
Видно от установените факти по делото, подкрепени и с извода на
вещото лице * по АТЕ, причината за настъпването на ПТП е вследствие
действията на подсъдимия по управление на МПС в нарушение на горните
законови правила за поведение на пътя. Именно извършените от него на
процесното време и място нарушения по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП са в
пряка причинноследствена връзка със смъртта на Д., настъпила от
причиненото ПТП. На първо място подсъдимият е игнорирал задължението
си като водач на МПС преди да започне движение назад "... да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Пешеходката се е
намирала зад процесния автомобил в момента на потеглянето му.
Регламентираният в ал.1 режим обвързва водачите във всеки един момент
при маневра на заден ход да наблюдават пътя зад превозното средство
(именно цел евентуална поява на опасности по платното), а при
невъзможност за това - да осигурят лице, което да им сигнализира.
Подсъдимият е разполагал и с възможност да предвиди удара и да избегне
причиняването на смъртта, както в обективно отношение - защото починалата
е могла да бъде възприета през стъклата на автомобила, така и в субективен
план - доколкото не е бил ограничен от физически или психически фактори
да възприеме Д. и да спре превозното средство. На следващо място, както се
посочи и по-горе, подсъдимият К. не е изпълнил задължението, произтичащо
и от ал.2 на разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗДвП за всеки водач в подобна
ситуация- "... непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство", а
когато това е невъзможно - "... да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности". Така е, защото при установена възможност за директна видимост
през стъклата на автомобила или за привличане на трети лица, които да му
асистират, подсъдимият е игнорирал тези фактори и е предизвикал иначе
предотвратимия удар между задната част на колата и тялото на починалата,
още повече, че в случая подсъдимият не е бил сам, а е бил придружен от
свид.А..
Налице е и другия квалифициращ белег на деянието - бягство от
местопроизшествието. Водач на моторно превозно средство, който има
8

участие в транспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на това
събитие до пристигане на контролните органи и да не премества превозното
средство, ако то не пречи на движението. Само когато има увредени лица от
произшествието, които се нуждаят от незабавна помощ и при липса на друга
възможност, той е длъжен да ги превози до здравно заведение и да се завърне
незабавно на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на
контролните органи. Напускането на мястото на произшествието, независимо
от мотивите за това действие – страх от саморазправа с роднината на
пострадалата, представлява бягство от местопроизшествието по смисъла на
закона. Категорично е установено, на базата на еднопосочния по съдържание
и смисъл доказателствен материал, неоспорен от подсъдимия и признат от
него, че последният е узнал по несъмнен начин, че е участник в пътно
произшествие и в резултат на него има пострадал. Въпреки това е напуснал
местопроизшествието.
От субективна страна съдът в присъдата прие, че престъплението е
осъществено под форма на вината – непредпазливост, а като вид -
небрежност, защото деецът не е искал и не е допускал настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Като правоспособен водач на МПС, е имал съответните знания,
свързани с правилата за движение по пътищата, които е трябвало в това си
качество да спази.

**************

Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия Л. К.
престъпление, предвиденото в закона наказание е от три до петнадесет
години лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което
следва да бъде наложено на подсъдимия съдът намира, че същото следва да
бъде определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК и да бъде
ориентирано към минималния размер. В случая не са налице нито
многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство и същевременно те да са от такова естество, че дори и най-
лекото наказание в закона да се окаже за извършителя несъразмерно тежко и
поради тази причина наказанието не може да се определи под законовия
минимум, т.е. с приложението на чл.55 от НК. От приложените по делото
доказателства за личността на подсъдимия е видно че той е млад човек, с
много добри характеристични данни, трудовоангажиран, без други
противообществени прояви и с чисто съдебно минало. Наред с това, съдът не
може да не отчете и допълнително като смекчаващо отговорността
обстоятелство, факта, че още от началото на разследването той е съдействал и
е давал подробни обяснения, допринасящи в значителна степен за разкрИ.е на
обективната истина, с което е облекчил разследването по делото /в този
9

смисъл т.7 от ТР № 1-2009-ОСНК/. Като отчете съвкупно изложеното по-горе,
съдът намери, че наказанието му лишаване от свобода следва да е в близък до
мининалния размер и се определи на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Наказанието е определено с година и половина над
законовия минимум като се взе предвид обществената опасност на деянието,
с което е причинена по нелеп начин смърт на пострадалата и то при
нарушение на две взаимно свързани правила за поведение на пътя, като в
случая са били погазени и двете правила едновременно. Отчете се и
обстоятелството, че К. е наказван и за нарушения по ЗДвП по
административен ред /л.67-69 том 1 дос.пр./.
Тук следва да се посочи, че изтъкнатите от адв.Р. съображения за
утежняване на наказателната отговорност на извършителя са включени като
елементи от правната квалификация на престъплението и допълнително
същите не могат да се отчитат, съгласно чл.56 от НК. При налагане на
наказанието съдът е отчел поведението на подсъдимия по бягство от
местопроизшествието. В случая то не може да се отчете още веднъж. Нещо
повече – самото бягство не се характеризира с онази укоримост, характерна за
повечето деяния от този вид, продължило и в укрИ.е. След като е установил
тялото на пострадалата под предницата на автомобила, подсъдимият я е
пренесъл на сянка в двора в къщата и тя е била все още жива в този момент,
но се е появил свид.Д., за когото спътникът на подсъдимия го уплашил, че е
лош човек и едва тогава К. напуснал местопроизшествието. Тези и
последващите действия на подсъдимия са описани и в обвинителния акт и се
ценят от настоящия съд като добросъвестни, защото веднага след връщането
си у дома подсъдимият е споделил за случилото се със своя баща, потърсил е
правна помощ и още същата вечер се е явил при полицейските органи, като е
разказал за стореното от него по-рано. Не се отрича от подсъдимия и
механизма на причиняването на смъртта на пострадалата – това са признатите
факти от него в настоящото производство по Глава 27 от НПК и те също са
подробно и изчерпателно описани в обвинителния акт. Основателно е
възражението на защитата, че доводите на частното обвинение касаят
предположения и факти относно начина на увреждане на пострадалата,
невключени от прокурора в главния факт по делото, подлежащ на
установяване, още повече, че производството протече като съкратено съдебно
следствие при ясно очертана фактическа обусловеност на инкриминираното
събитие.
На възражението на защитата следва да се посочи, че съпричиняване от
страна на пострадалата не е налице. Експертното заключение по
автотехническата експертиза дава отговор, че в конкретната ситуация ПТП е
настъпило и защото пострадалата се е намирала зад автомобила, управляван
от подсъдимия, когато това не е било безопасно, но и без да знае в каква
посока подсъдимият ще потегли. Резонно, ако тя не е била на това място по
времето, когато Л. К. е извършил маневрата назад, ПТП с нея е нямало да
настъпи по описания в обвинителния акт начин. Това не означава, че е налице
10

съпричиняване от нейна страна. Съпричиняването се свързва с едновременно
нарушение на правила за поведение и движение на пътя от страна на
пострадалото лице, довело до настъпване на противоправния резултат. В
случая постр.Д. е имала право да стои зад МПС и пред своя дом. Поведението
й в случая не се свързва с нерегламентирано и неправилно поведение в
случая, което неизбежно ведно с действията на подсъдимия да е довело до
смъртта й. Не на последно място в обстоятелствената част на обвинителния
акт също липсва твърдение за съпричиняване от страна на пострадалата, нито
такива факти са вменени на предаденото на съд лице.
Така мотивиран, Съдът, постановил присъдата, намери, че горното
наказание лишаване от свобода се явява справедливо и съответно на
извършеното от К. престъпление съгласно чл.35 ал.3 от НК и би изпълнило в
пълнота целите на чл.36 от НК, както относно индивидуалната, така и
относно генералната превенция. Редуцирайки наказанието от 4 години и 6
месеца по чл.58а ал.1 от НК с 1/3 то се явява в размер на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Следва на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК да се приспадне
от гореналоженото на Л. А. К. наказание лишаване от свобода времето, през
което е бил задържан - на 07.06.2019 г., който се зачита за един ден лишаване
от свобода /л.70 т.1 дос.пр./.
Относно начина на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,
настоящият съд намери, че за подс.К. са налице законовите предпоставки за
приложението на чл.66 от НК. Освен, че той не е осъждан, целите на
наказанието могат адекватно да бъдат постигнати с условно наказание
лишаване от свобода, като се даде шанс за поправянето и превъзпитанието на
един млад човек без необходимост от изолирането му от обществото в
затворническо заведение. За осъществяване на тази цел е достатъчно
изпитателният срок да е от ТРИ ГОДИНИ и ПОЛОВИНА, като взе предвид и
изтеклия период от време от извършване на престъплението до момента,
както и факта, че корекционният процес у извършителя вече е стартирал.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи кумулативно с
наказанието лишаване от свобода и наказание лишаване от право по чл. 343г
вр.чл. чл.343 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като той е правоспособен водач
на МПС. Подс.К. с присъдата следва да се лиши от право да управлява
моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, за
което съдът отчете освен горепосочените факти, и това, че същият
неколкократно е бил наказван по административен ред за нарушения по
пътищата. Съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на
извършителя от гледна точка да не извърши ново престъпление по пътищата,
тъй като стореното от него е именно осъществено при управление на МПС,
наказание, леко завишено от наложеното му наказание лишаване от свобода е
съответно на обстоятелствата по делото, личността на подсъдимия и
ефективно би спомогнало за осъществяване на превенцията, като се взе
11

предвид и факта, че посредством управление на МПС подсъдимият е
осигурявал прехраната си, вкл.и в инкриминирания момент. По тези
съображения съдът наложи коментираното допълнително наказание в размер
на три години и половина, което започва да тече от влизане на присъдата в
сила / ТР № 61-1980- ОСНК на ВС, Решение от 25.10.2005 г. на ВКС по н. д.
№ 15/2005 г., III н. о., докладчик съдията Кети Маркова, Р № 371-09-ІІ, Р №
10-2010-ІІІ, Р 66-88-ОСНК, Р 23-88-ОСНК, Р 75-86-І, Р 375-85-І, Р 278-2015-II
„Делото Паоло”/.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. РАЗНОСКИ:

С присъдата настоящият състав на съда постанови веществените
доказателства - 1 брой бял хартиен плик съдържащ светлосиня блуза с къс
ръкав, 1 брой пола, 1 брой блуза с къс ръкав, чорапи къси и дълги, 1 брой
марлен тампон със сравнителен материал /кръв/ взета от трупа на В. Д.; ВД
под номер 1,2 и 3-червено-черно сухо вещество в прозрачни апликатори;
тениска с къс ръкав с цветно петно отпред; черен панталон с надпис „ЛЕОН“,
предадени на домакина на РУ Труд; лист запечатан бял плик с ВД „Косми“,
намиращ се в том 1, лист 132 от досъдебното производство, бял плик с
веществени доказателства, намиращ се в том 2, лист 39 от досъдебното
производство, да се унищожат като вещи без стойност.
Вещественото доказателство товарен автомобил ИВЕКО /Дейли/ с peг.
номер * ВР, с номер на рама * и един брой контактен ключ - на съхранение в
клетка № 6 в сектор „УССД“ при ОДМВР-Пловдив, в гр. Пловдив, бул. „
Менделеев“ № 33, следва да се върне на правоимащото лице, от което е било
отнето – подс.Л. А. К.. По делото се установи, че автомобилът е бил закупен
от бащата на подсъдимия и ползван от последния, като регистрацията в
Сектор ПП е останала на предишния собственик - *, ЕГН **********.
Ноторно е, че справката за регистрация на МПС не е титул за собственост. В
случая не е налице и спор за собственост и принципното положение на чл.111
ал.2 вр.ал.1 от НПК повелява вещите, приобщени като ВД да се връщат на
лицата, от които са били отнети, а в случая това е предаденото на съд лице.
Съобразно нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.
А. К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на 1966,36 лева за
възнаграждения на вещите лица по назначените експертизи /л.9-17, л.27, л.37,
л.47, л.66, том 2, дос.пр./.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
12