Р Е Ш Е
Н И Е
№ 196
гр.Сливен, 01.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Б.
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА М.
Мл.с.: СИЛВИЯ А.
При секретаря Пенка Спасова, като
разгледа докладваното от М.Б. в.гр.д. № 436 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от адв.
А. в качеството му на процесуален представител на Г.Н.К., ЕГН ********** ***
против решение № 735/01.07.2019 г. по гр.д. № 5256/2018 г на Сливенския районен
съд, с което е било признато за установено на основание чл. 23 от СК по
отношение на въззивника, че въззиваемата
Е.К. е изключителен собственик на автомобил „Рено Меган“
с рег. № СН 2647 АМ ********* поради наличие на пълна
трансформация на лични средства. С обжалваното решение въззивникът
е осъден да предаде на въззиваемата държането на предоставения по силата на
договор за заем за послужване с движима вещ на процесния
автомобил. Същият е бил осъден да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД
обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие държането без правно
основание за периода от 15.06.2018 г. до 01.10.2018 г. на процесния
автомобил в размер на 840.00лв. Въззивникът е бил
осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 1575.00 лв. Решението е
обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Неправилен бил изводът на
съда, че процесният автомобил е бил заплатен от
средства, налични в банковата сметка на ищцата, които са били лична
собственост. По делото не се било установило точно плащане на продажната цена,
какъв е бил размерът на продажната цена, кои са били страните по договора за
покупко-продажба на автомобила. Като не била установена продажната цена не
можело да се установи и дали тя е била платена изцяло или частично с лични
средства, което водило до неправилност на първоинстанционното решение, което
било приело, че е налице пълна трансформация на лични средства. По делото били
представени два банкови документа от една и съща дата, според които ищцата била
изтеглила от собствената си сметка 4995.00 лв., без да е посочено основанието и
съдбата, на които пари е била неизвестна и втори документ за превода на 5000
лв. за покупка на МПС на името на М.В.Х., която обаче не е била собственик на процесния автомобил. Освен това, в съдебно заседание бащата
на ищцата бил заявил, че процесният автомобил бил
закупен за 18 000 лв., което повдигало въпроса кой е платил останалите
8 000 лв., като от сметката на ищцата в деня на сделката били изтеглени само 10 000 лв. Съдът не
бил съобразил показанията на свидетеля К., според който въззивникът
в деня на сделката лично е изкарал пари и е платил. Съдът неправилно бил приел,
че процесния автомобил е закупен по време на
фактическата раздяла на страните. В случая това не било така. Когато се
прибирал от чужбина въззивникът оставал в апартамента
на ищцата. Освен това, докато е бил в България, той е управлявал процесния автомобил. Не се били потвърждавали показанията
на свидетелката Д., че от 2009 г. страните не са имали контакт като семейство.
Жалбоподателят счита, че предявеният иск по чл. 23 ал.1 от СК е неоснователен,
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като неоснователна следва да
се отхвърли и претенцията по чл. 249 от ЗЗД, както и искането за обезщетение по
чл. 59 от ЗЗД. След като претенцията по СК била неоснователна, то страните си
оставали съсобственици на автомобила, при което положение ищцата не можела да
претендира да бъде предадено владението на автомобила, както и да търси
обезщетение за ползването му без правно основание. Моли се да се отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник
на Е.Д.К., ЕГН **********,***, с която жалбата е оспорена като неоснователна.
Страната посочва, че събраните по делото доказателства категорично установяват
основателността на предявените искове. Безспорно било, че на 22.01.2015 г.
въззиваемата е изтеглила от собствената си сметка сума в размер на
5 000.00 лв. и на същата дата е превела на М.В.Х. сумата от 5 000 лв.
за закупуване на процесното МПС, както и че МПС е
закупено от гр. Пловдив по време на брака между страните. Посочва, че
възражението за това, че не е установена точната продажна цена на автомобила,
както и страните по договора, е направено едва във въззивната фаза на
производството, което водило до преклудиране на
правата на въззивника да представи доказателства в тази посока. Единственото
възражение в отговора на исковата молба било дали ищцата при закупуване на процесния автомобил е вложила средствата получени от
родителите й, факт който безспорно бил доказан по делото. Страната заявява, че
няма значение, на кого е заплатена сумата по покупка на МПС. Важното е било, че
собствеността му била прехвърлена и била извършена регистрация в КАТ. Предмет
на уговорка между страните по сделката било, на кого ще се преведат самите средства. Посочва, че покупката на МПС е извършена по
време на фактическата раздяла между страните и по делото било установено, че
още през 2010 г. въззиваемата е била направила опит да прекрати брака си, но не
го е сторила поради настояване от страна на родителите си. Въззиваемата
намира, че е основателен и предявеният иск по чл. 249 във вр.
с чл. 243 от ЗЗД, а така също и иска по чл. 59 от ЗЗД. Моли се да се потвърди
обжалваното. Претендира разноски.
В
с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява
се от адв. Д., който поддържа въззивната жалба и моли
тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована не се явява.
Представлява се от адв.П., която оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното
решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 10.07.2019г. и в рамките на
законоустановения срок – на 23.07.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Основният иск предявен пред РС е
с правно основание чл. 23 ал.1 от СК. Било е поискано от съда да установи по
отношение на ответника К., че закупения по време на брака автомобил „Рено Меган“ с рег. № СН 2647 АМ ********* е лична собственост на ищцата К. поради наличие на пълна трансформация
на лични средства. Разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от СК предвижда, че лични са
вещните права придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 22
ал. 1 от СК или с друго лично имущество придобито преди или по време на брака.
Лично имущество по смисъла на чл. 22 ал. 1 предл.1 от
СК са вещните права придобити преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение. За уважаване на така предявения иск, ищцата е
следвало да установи по безспорен начин, че по време на брака с ответника е
придобила лично имущество по смисъла на чл. 22 ал. 1 предл.1
от СК, както и че то е било трансформирано в собственост над нова вещ. За да е
пълна трансформацията е необходимо да се докаже, че другият съпруг не е
участвал в придобиването на новата вещ чрез средства в режим на СИО.
В
конкретния случай ищцата е следвало да докаже твърденията си, че по време на
брака си с ответника е получила лични средства – дарение от родителите и, които
е използвала при закупуване на процесното МПС, както
и че закупуването на МПС е станало без участието на ответника по иска макар и в
този момент двамата все още да са били семейство. Вън от казуса е установяването
на факти от рода на точните имена на продавача на МПС, на кого точно е платена
сумата по продажбата на МПС и т.н. Действително тези факти могат да се
установят с оглед спецификата на дадена сделка, но ищцата е следвало да
представя доказателства в тази насока само ако ответникът е бил оспорил самата
сделка. Оспорване на ответника в този смисъл липсва. В отговора на исковата
молба той не оспорва нито страните по сделката за закупуване на МПС, нито
стойността на която автомобилът е бил закупен. Твърди единствено, че искът е
неоснователен, тъй като е придобит със средства на СИО. Предвид на това
твърденията във въззивната жалба, че не е установен точно продавачът на МПС,
както и че сумата по сделката е била 18 000лв, се явяват недопустими като преклудирани - направени едва във въззивната фаза на
производството.
За
установяване на твърденията си ищцата е представила писмени доказателства
–преводно нареждане за сумата от 5000 лв. извършено от Е.К. на 22.01.2015 г. в
ПИБ – Ямбол, нареждане за превод на сумата от 4995.00 лв. от 22.01.2015 г. от Е.К.
до ПИБ – Пловдив, договор за дарение на сумата от 11 000 лв. от 10.05.2014
г., вносна бележка от 20.05.2014 г. на сумата от 9500.00 лв. внесени от К. в
Корпоративна ТБ АД.
Писмените
доказателства на въззиваемата съответстват на гласните доказателства –
показанията на св. Д., който посочва, че през 2014г. е изтеглил лични
спестявания и ги е дарил на дъщеря си за закупуването на автомобил, което
станало по – късно през 2015 г.
Съдът
приема за установено, че към момента на закупуване на МПС страните са се
намирали във фактическа раздяла - предвид показанията на св. Д. ( която поради
приятелството си с ищцата е била в течение на личния и живот, което я прави
пряк очевидец, а от друга страна тя не е лично заинтересована от изхода на
делото) и от показанията на св.Д., който макар и баща на ищцата споделя лични и
непосредствени впечатления от съвместното съжителство на страните към 2015 г. Неговите
показания в голяма степен съответстват на останалите събрани по делото
доказателства. Те не са оборени и от показанията на св.К., който също признава,
че поради фактическата раздяла на страните е имало момент, в който ищцата е
искала да се разведат ( преди закупуването на автомобила и преди последвалия
развод), но след разговори се е съгласила да оттегли молбата си за развод.
Трябва да се вземе предвид обстоятелството, че и св. К. е близък роднина - братовчед на ответника и това обстоятелство
също не го прави съвсем безпристрастен.
С
оглед събраните доказателства, съдът намира, че ищцата успешно е провела
доказването на пълна трансформация на лично имущество придобито чрез дарение от
страна на родителите и в закупеното МПС, поради което искът и по чл. 23 ал. 1
от СК следва да бъде уважен.
С
оглед уважаването на главния иск, то следва да се уважат и исковете по чл.249 вр. с чл. 243 от ЗЗД. След като не е бил собственик на
автомобила, то ответникът по иска е ползвал същия като заемател
на движима вещ. Предвид ал. 2 от чл. 249 от ЗЗД, ако времето и целта не са
определени с договора , заемодателят може всякога да поиска връщане на вещта. В
случая страните не са били уговорили изрично време на връщане на автомобила,
поради което същият е следвало да се върне от момента на получаване на
нотариалната покана за връщане на автомобила. Тъй като ответникът не е върнал
автомобила при прекратяване на договора за послужването му, той следва да бъде
осъден да го върне на собственика му – въззиваемата в прозводството.
Основателен
се явява и предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД. Като е ползвал автомобила без
правно основание, след прекратяването на договора за послужване, ответникът
дължи заплащане на обезщетение за това. Той е бил уведомен за прекратяването на
договора чрез нотариална покана срокът за доброволно изпълнение по която е
изтекъл на 15.06.2018г.. От тази дата до датата на подаване на исковата молба –
01.10.2018 г. се дължи обезщетение в размер на 840.00 лв. ( съобразно
изготвената по делото експертиза).
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата следва да се присъдят деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна фаза в размер на 900.00лв.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 735/01.07.2019
г. по гр.д. № 5256/2018г. на Сливенския районен съд , като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
Г.Н.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на Е.Д.К.,
ЕГН **********,*** деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
във въззивната фаза на производството в размер на 900.00 ( деветстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.