Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8908 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 72485/22.03.2019г. по
гр.д. № 61429 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 77-ми състав „ДЗИ-О.З.”АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на „Б.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумите, както следва: на основание на чл.
435 от КЗ сумата от 5500 евро в
левовата им равностойност от 10758лв., представляващи дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на товари
по шосе” по полица № 510216212000018/30.08.2016г. за вреди на превозван товар
при настъпило застрахователно събитие-кражба на част от товара по време на
извършен от Б.”ООД превоз по заявка за транспорт на „Е. СА” по релация
България-Испания по международна товарителница от 15.11.2016г.; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 1282лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5071605/22.04.2019г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 18.04.2019г. от ответника по исковете ДЗИ-О.З.”АД, ЕИК ******* в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че п
възражението му, че кражбата е настъпила на неохраняем паркинг е установено по
делото и обезщетение не дължал, поради уговореното в ОУ изключение. Констатациите
на аварийния комисар, че място не е безопасно били достатъчни за да се
установи, че паркинг е неохраняем-лесно достъпен откъм магистрала, без бариери,
на площ от 10 000кв.м., камери насочени към горивни помпи и сграда на
бензиностанция. Проявена била груба небрежност от водача и така и двете
изключения по т.10 и по т. 4 от ОУ били установени. Действително договора бил
за гражданска отговорност на превозвача, той не бил задължителен и нямало
пречка с договора страните да уговорят изключени рискове . Претендирало е
разноски.
Въззиваемият-ищец „Б.”ООД, ЕИК ******** е оспорило
жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Кражбата на товар или
на част от него бил покрит застрахователен риск по договора между страните,
изключването й с ОУ противоречало на чл. 17.2. от Конвенцията за договора за
автомобилен международен превоз на стоки
и като такова било нищожно. Кражбата не била настъпила в резултат на действия
на превозвача,
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2026250/18.09.2018г. на Б.”ООД, ЕИК ******** срещу ДЗИ-О.З.”АД,
ЕИК *******, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 5500 евро в левовата им равностойност
от 10758лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” по полица №
510216212000018/30.08.2016г. за вреди на превозван товар при настъпило застрахователно
събитие-кражба на част от товара по време на извършен от Б.”ООД превоз по
заявка за транспорт на „Е. СА” по релация България-Испания по международна
товарителница от 15.11.2016г, .Навело е
твърдение, че сключило с ответника договор за застраховка, покриваща
отговорността му като превозвач за вреди по товара , настъпили при превоза му,
извършил превоз на стоки – дрехи на
закачалки, по заявка на „Е. СА” по релация България-Испания по международна
товарителница от 15.11.2016г., по време на който превоз през нощта на
24.11.2016г. срещу 25.11.2016г. в района на гр.Мадрид товар от 1230бр.
панталони на стойност от 5500 евро бил
откраднат по време на престой на охранявана
зона с видео-наблюдение на бензиностанция Шел. Ищецът бил изплатил на застрахователя на товародателя по
договор за застраховка на товара обезщетение за същото и така се породило
вземането към ответника за възстановяване на така платената сума. Претендирал е
разноски.
Ответникът ДЗИ-О.З.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочило е, че действително между страните бил сключен договор за
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” по полица №
510216212000018/30.08.2016г. и че ищецът бил предявил искане за плащане на
обезщетение по същата. Не било установено обаче, ищецът да е сключил
споразумение със застрахователя на товародателя и че е платил сумата Отделно в
случая събитието бил изключен риск по т.
10 и т. 4, раздел ІІІ от ОУ по договора,
защото кражбата била извършена по време, когато превозно средство било оставено
на неохраняван паркинг, водач бил проявил груба небрежност. Заключението на
аварийния комисар било , че че кражбата е извършена на паркинг, обслужващ
бензиностанция и ресторант с площ от 10 000кв.м. с лесен достъп откъм
магистралата, без бариери и огради, камерите са на стена на сграда на
бензиностанция, насочени към горни помпи и периметър на сградата, ресторант и сграда са затворени за
клиенти след полунощ, клиенти на бензиностанция след 22ч. до 06,00ч. се
обслужвали през преден прозорец на бензиностанция , ресторант бил затворен от
24,00ч. до 07,00ч., което обосновавало извод, че паркинг не е бил безопасен. Размер бил прекомерен.
Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните полица № 510216212000018/30.08.2016г., ОУ, съгласно които на
30.08.2016г. страните са сключили договор за застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе” с МПС рег.
№ ************за територия на Европа и България за период от 07.09.2016г. до
06.09.2017г. с покрити рискове по Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари , валидно за всеки превоз от издаването на товарителница до
разтоварване на товара на обозначения краен пункт-частична или пълна загуба на
товар или повреда, освен при изключени с ОУ рискове. Съгласно раздел ІІІ, т. 4
от ОУ изключен риск е събитие, настъпило поради злонамереност, груба
небрежност, проявена от застрахования, негови служители, наети лица ,
използвани при извършване на превоза.
Съгласно раздел ІІІ, т.10 от ОУ изключен риск е кражба на/от превозно средство,
настъпила при паркирано на неохраняван паркинг превозно средство или оставено
без охрана, докато е бил под отговорност на застрахования.
По делото са приети неоспорени от
страните на чужд език и в превод на български език поръчка, международна
товарителница, съгласно които на 14.11.2016г. „Е. С.А.” е възложило на Б.”ООД
да извърши международен превоз на стоки - 2180бр. панталони на закачалки; 1338
бр. костюми и сака на закачалки от гр. Горна Оряховица”, България до Мадрид
Испания , с изпращач „А.95”ООД и получател на стоката Е. С.А.”, дата на товарене 18.11.2016г. срещу
възнаграждение от 2700 евро, стока е натоварена, превоз е извършен с МПС рег. №
********, но са доставени 1100 панталона по-малко.
Приет е неоспорен от страните на
чужд език и в превод на български език
информационен документ за правата на лице-жертва на престъпление,
съставен от следовател-агент на цивилна гвардия
Мадрид, Испания, съгласно който на 25.11.2016г. в 9,57ч. в гр. Мадрид се е явил
Й.Щ., заявил, че между 18,50ч. на 24.11.2016г. и 06,00ч. на 25.11.2016г. на аутобан А3, км 68 Мадрид е установил
кражба с взлом на вещи от вътрешността на превозно средство скачено полу-ремарке
рег. № *******– разбит бил защитен катинар на врати на полу-ремарке, извадени
били 1000бр. дрехи панталони, които превозвал, по това време спял в кабината на
камиона, паркиран на бензиностанция Шел, не бил чул и видял подозрителни хора
около камиона.
Прието е искане от ищеца до
ответника от 25.11.2016г. с което го е
уведомил за настъпилото събитие – кражба, че е уведомена полицията, като е
поискал инструкции какво да предприеме, като извика и авариен комисар.
Прието е писмо от ДЗИ О.З.”АД до
„Ислау Абогадос”, Испания, с което ответникът на 22.06.2017г. е заявил, че са получили искането на Абогадос” за плащане
на 52500,89 евро за щети п товар откраднат при превоз с МПС рег. № ********, но
отказват да платят сумата защото камион е бил на неохраняван паркинг по време
на кражбата, което било изключен риск.
Прието е на чужд език и в превод
на български език споразумение от
14.05.2018г., потвърждения за плащане, съгласно които на 14.05.2018г. Б.”ООД е сключило
споразумение с Allianz Compania de Seguros y Reaseguros S.A.Мадрид-застраховател на товара по
договор с товарополучателя, с което са се съгласили, че превоза по
товарителницата от 15.11.2016г. е с изпращач А.95”ООД и получател „Е. С.А.” с
МПС рег. № ********, по време на превоз камион е нощувал на паркинг на
бензиностанция Шел на аутобан А3, км 68 Мадрид при което има липса на 1230 бр.
панталона на стойност от 5500 евро, застрахователят платил на товародателя
обезщетение за тази липса в размер на 5500 евро
и Б.”ООД се е задължило да я
плати на застрахователя на три вноски от 2000 евро до 31.05.2018г., 2000 евро
до 30.06.2018г. и 1500 евро до 31.07.2018г., сумите са платени от ищеца на
застрахователя съответно на
21.05.2018г., на 27.06.2018г. и на 18.07.2018г.
По делото е приет на чужд език и
с превод на български език доклад от 06.06.2017г. съставен от инспектор на „Перикарго” съгласно който по възлагане от
ответника е направена проверка и е констатирано, че стоката е била натоварена
на 18.11.2016г. превоз е извършен с МПС рег. № ********, по време на превоз
камион е нощувал на паркинг на бензиностанция Шел на аутобан А3, км 68 Мадрид
при което през нощта на 24.11 срещу 25.11.2016г. има липса на 1200 бр.
панталона на стойност от 5732,01 евро по оценка на комисаря без надценка за
търговска полза, шофьор е забелязал липсата, счупения катинар на ремаркето и е
подал сигнал в полицията. Посочил е, че посетил паркинга и установил, че той е
в близост до магистралата и се обслужва от бензиностанция и ресторант, площта
му е около 10 000 кв.м. с лесен
достъп откъм магистралата, няма бариери и огради, бензиностанция и ресторант се
намират между магистралата и паркинга. Камери били закрепени на сградата на
бензиностанцията, фокусират се върху горивните помпи или върху периметъра на
сградата. След 22ч. до 06,00ч. сградата на бензиностанцията е затворена,
клиенти се обслужват през предпазен прозорец. Ресторант е затворен от 24,00ч.
до 07,00ч., паркинг не е безопасен.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2016г., договор
е сключен през 2016г., то съдът
приема, че приложимият закон процесния случай е Кодекса за застраховането (в
сила от 01.01.2016г.) .
Предявените искове са с правно
основание чл. 435 вр. с 432 от КЗ.
В хипотеза на сключен договор за
застраховка, покриваща отговорността на превозвача , извършващ международен
автомобилен превоз на товари е приложим Кодекса за застраховане , но и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 и чл. 435 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска
отговорност” е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" , като в хипотеза в която
застрахован е платил обезщетение на увредения, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор .
При загуба на товар по вина на
превозвача право да получи обезщетение от превозвача има товародателя и/или получателя
на товара.
Договорът за застраховка, сключен между превозвача и
застрахователя с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или
повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на
търговската му дейност по превоз на стоки по занятие притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Предмет на този договор
е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи
от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. Всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, свързани с възникването, валидността и съдържанието на
застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие,
пораждането и изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се
уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка. В
отношенията между застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенция СМR
намират приложение доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение
е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се
определя по реда на чл. 25 вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.
Съгласно чл. 17, т. 1 и т. 2 от Конвенцията СМR
превозвачът е отговорен за липса на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, като той може да се освободи от тази отговорност, когато липсата
се дължи на грешка или нареждане на правоимащия, на присъщ недостатък на
стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и
последиците, които не е могъл да преодолее.
Съдът приема за установено по
делото, че на 30.08.2016г. между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за застраховка „отговорност
на превозвача на товари по шосе” и така за периода от 07.09.2016г. до
06.09.2017г. ответникът се е задължил да заплаща обезщетение за частична или
пълна липса на товари, превозвани от ищеца по дестинации в България и в Европа
по товарителници от момента на сключването им до разтоварването им, ако превоз
е извършен с МПС . № *************. Съдът приема за установено по делото, че на
15.11.2016г. ищецът е сключил с „Е. С.А.” договор за международен автомобилен
превоз на стоки - 2180бр. панталони на закачалки; 1338 бр. костюми и сака на
закачалки от гр. Горна Оряховица”, България до Мадрид Испания , с изпращач „А.95”ООД
и получател на стоката „Е. С.А.”, дата
на товарене 18.11.2016г., стока е натоварена, превоз е извършен с МПС рег. № ********,
но са доставени 1200 панталона
по-малко и стойността на същите не е по-малка
от 5500 евро. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото
застрахователна полица, поръчка, товарителница, споразумение, доклад на
инспектор, информационен документ. С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния
съд за тези обстоятелствата, при обосноваването им районният съд не е допуснал
нарушение на императивна правна норма, поради което и съдът ги приема за
установени по делото при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК.
Съдът приема за установено по
делото, че причина за липсващите стоки е кражба,
извършена от полу-ремарке на автомобила по време на превоза, която кражба е
извършена през нощта на 24.11.2016г. срещу 25.11.2016г. аутобан А3, км 68
Мадрид, че товарополучателят е имал сключен договор за застраховка на товара с Allianz Compania de
Seguros y Reaseguros S.A.Мадрид, който е платил на
товарополучателя обезщетение от 5500 евро за претърпените вреди. Тези обстоятелства
се установяват от приети по делото информационен документ, споразумение. С въззивната
жалба не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за тези обстоятелства, при обосноваването им районният
съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и съдът
ги приема за установени по делото при съобразяване на ограниченията на чл. 269
от ГПК.
Договорът за застраховка срещу
рисковете на превоза, уреден в разпоредбата на чл. 419 от КЗ е имуществено
застраховане на вещи с цел покриване на вредите, нанесени на превозвания товар,
независимо от причините за увреждането му и наличието на вина за същото от
превозвача. Застраховката покрива вредите,
причинени на товара, а не отговорността на превозвача. В хипотеза, в която вина
за вредите има превозвача, то платилият застраховател има право на регресен иск
срещу превозвача за платено застрахователно обезщетение съобразно правилата на
чл. 213 от КЗ. Застрахователят по застраховка срещу рискове на превоза, който е
платил обезщетение за вреди от загубен товар се суброгира в правата на товарополучателя
/изпращача и може да предяви регресен иск срещу превозвача, ако товарополучателя/изпращачът
има такова право.
При така възприето съдът приема,
че „Allianz
Compania de Seguros y Reaseguros S.A.Мадрид е разполагало с вземане срещу ищеца за плащане на платената от застрахователя сума
на товарополучателя.
По делото е установено, че Allianz Compania de
Seguros y Reaseguros S.A.Мадрид е предявило претенцията си срещу ищеца за възстановяване на
изплатената от него сума и на 14.05.2018г. е сключено споразумение, с което
ищецът се е съгласил да възстанови на Allianz Compania de Seguros y Reaseguros S.A.Мадрид сумата от 5500 евро за
вредите по товара, превозван по договора по товарителница от 15.11.2016г. и
сумата е платена от ищеца на три вноски последната на 18.07.2018г. Тези обстоятелства
се установяват от приети по делото споразумение, потвърждение за плащане. С въззивната
жалба не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за тези обстоятелства , при обосноваването им районният
съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и съдът
ги приема за установени по делото при съобразяване на ограниченията на чл. 269
от ГПК.
При така установеното съдът приема,
че за ищеца би възникнало вземане към ответника за плащане на сумата от 5500
евро ако по делото се установи, че кражбата на част от товара по време на
процесния превоз е застрахователно събитие по договора за застраховка от
30.08.2016г., сключен между страните.
Спорен въпрос по делото въведен с
въззивната жалба е дали в случая
кражбата на товара е изключен застрахователен риск по смисъла на т. 4 и т.10 от
раздел ІІІ от ОУ към договора за застраховка между страните по делото. Застраховката за гражданска отговорност на превозвача не е задължителна, превозът може да бъде извършен и без такава
застраховка, което
по аргумент от по-силното
основание обосновава
извод, че застраховката може да е
с ограничени условия за покриване на щетите. С исковата молба ищецът изрично е посочил, че МПС е
било паркирано на охранявана зона, по делото не се спори, че липсите са
резултат от кражба, поради което и в тежест на ответника по делото е било по
несъмнен начин да докаже, че кражбата на процесните стоки е изключен риск –
настъпила при груба небрежност на водача на камиона, по време на паркиране на
превозното средство на неохраняван паркинг. Съдът приема, че доказване на тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване по делото не е
проведено. Приетият по делото доклад от авариен инспектор е съставен на
06.06.217г., а кражбата е установено, че е извършена в периода от 24.11.2016г. до 25.11.2016г.
Закрепване на ситуацията почти 7 месеца след процесното събитие не е от
естество да установи същата към момента на процесното събитие. В подкрепа на
констатациите по този доклад по делото не са ангажирани други доказателства. Този протокол не носи подпис на представител
на превозвача. При така възприето съдът приема, че приетия по делото доклад на
авариен инспектор не установява при условията на пълно и главно доказване че
кражбата е извършено при проявена груба небрежност от водача на камиона, по
време на престой на камиона на неохраняван паркинг.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че правилно районният съд е приел исковете за основателни и решението следва да
се потвърди.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззивника , въззиваемият не е предявил претенции за разноски и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72485/22.03.2019г. по гр.д. № 61429 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.