Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 89 27.11.2019 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
М.
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа
докладваното от съдията М. Маринов КНАХ дело № 124 по описа за 2019 год. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните
нарушения и наказания / ЗАНН
Образувано е по жалба на М. К. К.
от гр. Р. срещу Решение № 308 от 30.07.2019 год. по АНД № 251/2019 г. на
Районен съд Разград. С него съдът е
потвърдил НП № 11-01-666 от 25.02.2019 год. на директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 112,
ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки / редакция ДВ бр. 13/2016 год./
му е наложена глоба от 3283.20 лв. на основание чл. 254 от същия закон.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Според
жалбоподателя той е действал в условията на крайна необходимост, а дори да е
налице нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От съда
се иска да отмени въззивното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Агенцията за
държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт Г. Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че при
извършена проверка в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД органите на АДФИ
установили, че с Решение № РД -
150/25.11.2016 г. жалбоподателят в качеството си на изпълнителен директор на
МБАЛ „СВ. Иван Рилски – Разград” АД е открил процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „ Извършване на перални услуги за нуждите на МБАЛ
„ Св. Иван Рилски“ АД, включващи пране, дезинфекция, изсушаване, изкърпване и
гладене на неинфектирано и инфектирано болнично бельо, постелъчен и друг
текстилен инвентар и работно облекло на персонала на лечебното заведение, както
и предоставяне за ползване на болнично постелъчно бельо, собственост на
изпълнителя“. Постъпила е една оферта за участие в процедурата - на „Еврохим
Груп “ ООД- гр. Габрово. Назначената комисия предложила на възложителя да
сключи с участника „Еврохим Груп “ ООД- гр. Габрово договор за изпълнение на
обществената поръчка. На 01.02.2017г. в гр. Разград, жалбоподателят в
длъжностното си качество сключил с представляващия „Еврохим Груп “ ООД- гр.
Габрово договор за изпълнение на поръчката. Прогнозната стойност на
поръчката по договора била 164160лв. / без ДДС стойността е 136800лв/. При
сключване на договора изпълнителят не изпълнил задължението си по чл. 67, ал.6
от ЗОП /ред. ДВ, бр.13/2016г./ да представи актуални документи: свидетелство за
съдимост на управителя на дружеството за удостоверяване на липсата на
обстоятелства по чл. 54, ал.1, т.1 от ЗОП; удостоверение от общината
по седалището на възложителя и на кандидата или участника за удостоверяване
липсата на обстоятелство по чл. 54, ал.1,т.3 от ЗОП. Участникът, обявен за
изпълнител, бил представил само декларация в която управителят на същото
дружество декларирал, че не е осъждан за престъпления изброени в чл.54, ал.1,
т.1 от ЗОП, а също и декларация, че дружеството няма задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2,
т.1 от ДОПК. Свидетелство за съдимост и съответно удостоверение били
издадени едва на следващия ден – 02.02.2017 г. Контролните органи приели, че
жалбоподателят с деянието си е извършил нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от
Закона за обществените поръчки и му съставили акт за установяване на
административно нарушение №11-01-666/05.09.2019 год., въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление.
От правна гледна точка
районният съд е приел, че , че обжалваното НП и АУАН отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН -
съответно чл.57, ал.1 и чл.42 от ЗАНН. Актът е издаден в срока по
чл.260, ал.1 от ЗОП. Приел е, че
нарушението на жалбоподателя, в качеството му на възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.16 от ЗОП е доказано по безспорен и
несъмнен начин. От субективна страна жалбоподателят е действал небрежно –
не е проявил необходимата прецизност при проверката на необходимата
документация. Според районния съд случаят не е маловажен, тъй като подобни
деяния застрашават обществени отношения, свързани с изразходването на
публични средства, които изискват особена закрила. Обстоятелството, че впоследствие необходимите документи били
приложени, също не води до съответна маловажност на нарушението, тъй като то
вече е било факт. Съдът е отхвърлил възражението за крайна необходимост като е
посочил, че самата процедура е продължила съответен период и не е съществувал
никакъв проблем изискуемите документи да се осигурят до момента на сключване на
договора. По отношение на наказанието съдът е посочил, че то е определено е в размера по чл.254, ал.1 от ЗОП.
Разградският
административен съд счита решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа
на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил
непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е
нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществил в пълен обем
пред районния съд. Ето защо касационният
състав намира, че районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, каквито твърди
касатора.
Обжалваното
решение не противоречи и на материалния закон.
Касационната инстанция споделя изцяло правните изводи на районния съд.
Актът за установяване на административното нарушение и НП са издадени в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 260 от ЗОП.
Извършването на нарушението е безспорно доказано. По делото е установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят в качеството си на възложител е сключил на
01.02.2017 год. договор за възлагане на обществена поръчка без да спази
условието определеният изпълнител да изпълни задължението си по чл. 67, ал. 6
от ЗОП / редакция ДВ бр. 34/2016 год./ да предостави актуални документи,
удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата – в
конкретния случай свидетелство за съдимост за управителя на дружеството
изпълнител, удостоверение от Община Габрово и от Община Разград за задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски. С това си деяние е извършил
нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Обстоятелството, че след сключване на
договора определеният изпълнител е представил свидетелство за съдимост и
удостоверение от община Габрово с дата, следваща датата на подписване на
договора, е без значение за
съставомерността на деянието, тъй като нарушението вече е било довършено.
Възраженията на касационния жалбоподател, че договорът не е сключен на
01.02.2019 год., а на следващия ден не се потвърждават от събраните по делото
доказателства.
Неоснователно е
твърдението на касатора, че деянието не е административно нарушение, тъй като е
извършено в условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 8 от ЗАНН. Както
правилно е отбелязал районният съд имало е достатъчно време определеният
изпълнител да се снабди с необходимите актуални документи, удостоверяващи
обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗОП. Протоколът на комисията,
която е предложила на жалбоподателя да сключи договор с „Еврохим Груп “ ООД- гр. Габрово за
възлагане на обществената поръчка е от 06.01.2017 год. До дата на сключване на
договора 01.02.2017 год. е имало период от три седмици, в който е
могло да се организира снабдяването на изпълнителя с необходимите актуални
документи. Обстоятелството, че възложителят е избрал възлагането на
обществената поръчка да стане с „Открита процедура” опровергава твърдението му,
че е действал в условията на крайна необходимост. В § 2, т. 17 от ДР на ЗОП е дадено легално определение
на понятието "Изключителни обстоятелства", които са
основания за прилагане на по-облекчен ред за сключване на договора за
обществена поръчка – процедура на договаряне без предварително обявление по чл.
79, ал. 1, т. 4 ЗОП, процедура на договаряне без публикуване на обявление за
поръчка по чл. 164, ал. 1, т. 4 ЗОП, пряко договаряне по чл. 182, ал. 1, т. 1
ЗОП или покана до определено лице по чл. 191, ал. 1, т. 3 ЗОП. Но и в тези
случаи възложителят не е освободен от задължението по чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Съдът намира за неоснователно също
така и твърдението на касатора, че е
налице маловажен случай на административно нарушение. В настоящия казус при подписване на договора не са били
представени три актуални документа
удостоверяващи липсата на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗОП – свидетелство за съдимост, удостоверение от Община Габрово и удостоверение
от Община Разград. Обстоятелството, че след подписване на договора е
представено свидетелство за съдимост и удостоверение за наличие или липса на
задължения по ЗМДТ от община Габрово не променят извода на съда. Деянието вече
е било довършено. Договорът е бил сключен и е породил своето правно действие.
Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайния
начин на извършване на другите нарушения от този вид. Неоснователно е позоваването
на практиката на други съдилища, тъй като
тези случаи са различни от
настоящия.
Неоснователно е и възражението, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Санкцията по чл. 254 от ЗОП /
редакция ДВ бр. 34/2016 год./ е определена в размер от 2% върху стойността на
договора с включен ДДС, но не повече от 5000 лв. АНО правилно е изчислил
размера на същата. С оглед разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН
е недопустимо определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на
наказанието глоба, дори да се приеме, че в настоящия случай законово
определеният размер е несправедлив.
Не е налице и хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като и по сега действащите разпоредби на чл. 112, ал. 1, т. 2 и чл. 254, ал. 1
от ЗОП деянието е съставомерно и размерът на предвиденото наказание е същият
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 308 от 30.07.2019 год. по
АНД № 251/2019 г. на Районен съд Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/