Определение по дело №2353/2012 на Районен съд - Горна Оряховица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

град Горна Оряховица, 30.07.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

при участието на секретаря М. Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2353 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.11 от ЗН.

Ищецът „ИНВЕСТБАНК”  АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 85, представлявана от П.Й.М. и З.Р.Р. - изпълнителни директори, твърди в исковата си молба и в уточняващите молби към нея, че на 16.11.2007г. е сключен договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, по силата на който ТБ „Инвестбанк” АД гр. София е предоставила на М. И.Ш. кредит в размер на 25000 лева за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил неотменимо и безусловно да изплати дължимите по договора главница, неустойки, такси и комисионни, ведно с всички разноски, като погасява кредита на 240 равни месечни вноски. Посочва, че отпуснатият банков кредит е обезпечен с договорна ипотека, учредена от кредитополучателя М. И.Ш. по силата на нотариален акт № 2778, том 14, рег. № 22498, дело № 2567/08.11.2007г. на нотариус Красимира Боева, с район на действие ГОРС, върху собствен недвижим имот, намиращ се в град Л., ул…. Заявява, че въпреки поетите задължения длъжникът не е извършвал дължимите плащания по договора за кредит. Сочи, че при предприемане на процедура за доброволно уреждане на задълженията му към банката, е представено удостоверение № 007759/10.11.2011г., издадено от Община Лясковец, от което е видно, че длъжникът М. И.Ш. е починал на 13.02.2008г., като е оставил за свой единствен наследник по закон И.М.Ш. - негов син. Заявява, че поради просрочие на погасителните вноски по кредита, банката го е обявила за предсрочно изискуем, считано от 07.08.2012г. Сочи, че с писмо изх.№ 8043-17/08.11.2012г., банката е поканила наследника И.М.Ш. доброволно да погаси всички задължения към банката, но писмото е върнато в цялост като неполучено, тъй като той не е намерен на постоянния му адрес. Заявява, че по време на това производство всички наследници на М. И.Ш., призовани да наследяват по реда на Закона за наследството, са заявили, че се отказват от наследството, оставено им от посочения наследодател, и по разпореждане на съда, пред който е висящ предявения от банката иск, са вписани всички отказите от наследство в особената книга на съда, предвидена в чл.49,ал.1 от ЗН. Посочва, че в наследството на М. И. ***, починал на 13.02.2008г., е оставен следния жилищен недвижим имот, намиращ се в град Л., ул…, а именно: имот № 782, за който е отреден УПИ ХХХ-782 в квартал 115, с площ от 520 кв. м., заедно с построените в този имот жилищна сграда със застроена площ от 62 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 67 кв. м. Счита, че по правилата на чл.11 от ЗН описаният жилищен имот се наследява от Община Лясковец, на чиято територия се намира, което обосновава интереса на ищеца да предяви вземанията си по договора за кредит против Община Лясковец, в качеството й на наследник на М. И. ***. Счита, че извън изключенията, визирани в чл.11 от ЗН, останалото имущество на починалия М. И. ***, се наследява от Държавата, което обосновава интереса на ищеца да предяви вземанията си по договора за кредит и против Република България, представлявана от Министъра на финансите. Твърди, че към 19.11.2012г. вземанията на банката по цитирания договор за кредит са общо в размер на 27804.39 лв. и включват, както следва : просрочена главница - 23380.80 лв., просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата - 2825.77 лв., считано за периода от 17.04.2011г. до 06.08.2012г., лихва за забава върху просрочената главница - 1141.38 лв., неустойка за забава върху просрочените лихви - 269.70 лв., месечна такса за поддържане на разплащателна сметка - 22.80 лв. и дължима застрахователна премия за служебно подновена застраховка, заплатена от банката вместо длъжника - 163.94 лв. Заявява, че след подаване на първоначалната искова молба срещу Държавата, са настъпили нови факти по делото, а именно : по отношение на ответника Община Лясковец съдът е прекратил производството, като е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим и този съдебен акт е влязъл в сила. Заявява, че тези факти обосновават интереса на ищеца да предяви вземанията си по договора за кредит против Държавата. Уточнява, че длъжникът по договора за кредит М. И.Ш. е починал на 13.02.2008г., като до края на м. април 2008 година в сметката му е имало налични парични средства и на датата на падежа ежемесечно автоматично са прехвърляни средства за погасяване на дълга. Заявява, че от 08.05.2008г. до м. април 2011г. вкл. са постъпвали суми за погасяване на задължението му по договора за кредит чрез захранване на сметката му, но не му е известно точно кой е внасял пари в банката за погасяване на кредита.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като правоприемник по силата на чл.11 от ЗН на М. И. ***, починал на 13.02.2008г., чиито наследници по закон са се отказали от наследството след смъртта му, да заплати на „ИНВЕСТВАНК” АД град София, с ЕИК *********, сумата 27804.39 лв., представляваща задължения по договор за кредит от 16.11.2007г., както следва : просрочена главница - 23380.80 лв., просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата - 2825.77 лв., лихва за забава върху просрочената главница - 1141.38 лв., неустойка за забава върху просрочените лихви - 269.70 лв., месечна такса за поддържане на разплащателна сметка - 22.80 лв. и дължима застрахователна премия за служебно подновена застраховка, заплатена от банката вместо длъжника - 163.94 лв., ведно със законна лихва за забава върху посочената главница, считано от 19.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноските, които ищецът е направил в настоящото производство.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – юрисконсулт Р.Б., поддържа исковата молба. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

Ответникът ДЪРЖАВАТА чрез МФ, представлявана от К. А. – министър на финансите и представител на Държавата, на основание чл.31,ал.1 от ГПК, чрез пълномощник – юрисконсулт Е.Х., с адрес ***, телефон : .., депозира писмен отговор на исковата молба. Изразява становище, че за да се приеме наличие на хипотезата на чл.11 от ЗН спрямо държавата, следва да са изчерпани всички редове на наследниците по закон, като следва да е установено, че няма лица, които могат да наследяват или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл.61,ал.2 от ЗН, държавата приема наследството само по опис. Счита, че в случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че след смъртта на длъжника по договора за кредит са постъпвали плащания, за което ищецът представя вносни бележки за захранване на сметката на М. И.Ш., удостоверяващи че до м. април 2011г. в банката са постъпвали плащания по задължението. Заявява, че ако някой от наследниците по закон е правил вноските за погасяване на дълга, от смъртта на М. И.Ш. до април 2011г., е налице мълчаливо приемане на наследството от този наследник. Твърди, че в такъв случай, ако някой от наследниците от редовете по чл.5 – чл.10 от ЗН преди това са изплащали вноски за погасяване на дълга на М. И.Ш., то така извършеният от тях последващ отказ от наследство е нищожен. Посочва, че от представените от ищеца заверени ксерокопия на вносни бележки е видно, че в четири от представените вносни бележки името на вносителя е М.С.Ш.. Моли съда да приеме предявените от ,,Инвестбанк” АД искове срещу държавата, представлявана от Министъра на финансите, за недопустими и да прекрати производството.

В случай, че съдът счете предявените спрямо държавата искове за допустими, изразява становище, че същите са неоснователни. Посочва, че срещу държавата към момента не може да бъде насочен иск, защото не е придобила изискваното от закона качество на правоприемник на починалото лице, поради което искът е неоснователен. Счита, че след като държавата не е била призована по надлежния ред да приеме наследството по опис, то липсва и яснота относно съвкупността от имуществените права и задължения на починалото лице, които формират наследството, което от своя страна е въпрос от значение за основателността на предявените искове. Посочва, че при преценката за основателността на акцесорните претенции, от значение е моментът, от който настъпва изискуемостта на цялото вземане по договора. Твърди, че спрямо държавата не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора, предвид обстоятелството, че ищецът не представя доказателства за уведомяване на държавата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Моли съда да приложи и правилото на чл.161 от ГПК, предвид непредставянето от банката на решението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли съда, ако приеме исковете за допустими, да отхвърли същите изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани. На основание чл.78,ал.8 от ГПК, моли съда да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на делото или при отхвърляне на иска.

В съдебно заседание, ответникът ДЪРЖАВАТА чрез МФ, чрез Областния управител на Област Велико Търново, представляван от процесуален представител – юрисконсулт М. П. – К., поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове срещу Държавата. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, моли същия да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.  

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от договор от 16.11.2007г. за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, извлечение от счетоводна книга на банката относно размера на вземанията към 19.11.2012г. /том 1 от делото/, и преписката по кредитното досие на М. Ш., представено от ищцовата страна във вид на заверени преписи между /том 2 от делото/, М. И.Ш. с ЕГН ********** - кредитополучател и ТБ „Инвестбанк” АД гр. София – кредитор, е сключен горепосочения договор за банков кредит от 16.11.2007г., по силата на който банката – ищец е предоставила на М. Ш. кредит в размер на 25000 лева за текущи нужди, за срок от 20 години /240 месеца/, като кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер на 239.60 лв., с краен срок на погасяване – ноември 2027 година.

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че М. И.Ш., посочен като кредитополучател в договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека от 16.11.2007г., е починал на 13.02.2008г.

Видно от приетото писмено доказателство – удостоверение за наследници № 007759717/10.11.2011г., издадено от Община Лясковец, М. И.Ш. с ЕГН ********** е починал на 13.02.2008г., за което е съставен акт за смърт № 0068/13.02.2008г. на Община Горна Оряховица, като е оставил за свой наследник по закон сина си И.М.Ш. с ЕГН **********.

От приложените по делото уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение от 08.11.2012г., обратна разписка и товарителница от куриерска пратка на „Еконт експрес”, е видно, че „Инвестбанк” АД е изпратила посоченото уведомление до законния наследник на кредитополучателя М.Ш. – до сина сина му И.Ш.. В уведомителното писмо са изложени обстоятелства, че поради непогасяване на задълженията на вноски с настъпил падеж по главницата и лихвите, считано от 16.05.2011г., произтичащи от договор за банков кредит 078/16.11.2007г., на основание чл.8 от договора,  банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 07.08.2012г., като към 08.11.2012г. задълженията на М. Ш. по договора за банков кредит от 16.11.2007г. са, както следва : изискуема главница – 23679.56 лв., просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.12.2007г. до 16.07.2012г. – 2825.77 лв., наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 26.11.2010г. до 26.10.2012г. – 1141.38 лв., неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 23.05.2011г. до 26.10.2012г. – 269.70 лв., месечна такса за поддържане на разплащателната сметка за периода от 09.2010г. до 10.2012г. – 22.80 лв.,  застрахователна премия за служебно подновена застраховка – 78.18 лв., всичко – 28017.39 лв.; както и е поканено посоченото лице да погаси изцяло тези задължения. От отбелязванията, извършени на 09.11.2012г. върху обратната разписка от куриерската фирма е видно, че уведомителното писмо не е връчено на адресата, тъй като лицето не живее на адреса.

От приложеното по делото удостоверение изх. № 3593/10.10.2013г., изд. по гр.дело № 1846/2013г. по описа на ГОРС /том 1, лист 75 от делото/, се установява, че по повод заявление за отказ от наследство на И.М.Ш. с ЕГН **********, под пореден номер 55/09.10.2013г. в особената за това книга на съда е вписан отказът на посоченото лице от наследството, оставено от баща му М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г.

С протоколно определение от 11.10.2013г. по гр.дело № 2353/2012г. на ГОРС/том 1, лист 79 от делото/, съдът е заменил, на основание чл.228,ал.1 от ГПК, ответника И.М.Ш. с лицето М.С.Ш. с ЕГН **********, конституирал е същата като ответник по делото и й е определил едномесечен срок да заяви по реда на чл.51 от ЗН приела ли е наследството, оставено от сина й М. И.Ш.. 

С писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, от ответницата М.С.Ш., чрез пълномощник – адв. П.З. от ВТАК, заявява, че се отказва от наследството, оставено от починалия й син М. Ш., като прилага заявление с нотариална заверка на подписа й, извършена на 31.03.2013г. от нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие на ГОРС, в което декларира, че не е извършвала действия по приемане на наследството, не е приела наследството по опис, не е извършвала действия на разпореждане с имущество, оставено в наследство от сина й, и се отказва от него /том 1, листи 84-86 от делото/.

Видно от данните по делото, в особената за това книга при ГОРС липсва вписан отказ от М.С.Ш. от наследството, оставено от сина й М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г.

С протоколно определение от 17.12.2013г. по гр. дело № 2353/2012г. на ГОРС /том 1, листи 92-93 от делото/, съдът е заменил, на основание чл.228,ал.1 от ГПК, ответника М.С.Ш. с лицата Е.И.В. и С.И.П. – сестри на починалия кредитополучател, конституирал е същите като ответници по делото и им е определил едномесечен срок да заявят по реда на чл.51 от ЗН приели ли са наследството, оставено от брат им М. И.Ш.. 

С писмените си отговори, депозирани в срока по чл.131 от ГПК, от ответницата С.И.П., чрез пълномощник – адв. Пл. Г. от ВТАК /том 1, листи 98-99 от делото/, и от ответницата Е.И.В., чрез пълномощник – адв. В.В. *** /том 1, листи 104-105 от делото/, двете заявяват, че се отказват от наследството, оставено от починалия им брат М. Ш., като прилагат заявление, молба и декларация, в които потвърждават, че се отказват от наследството.

С определение от 18.03.2014г. /том 1, листи 115-116 от делото/, съдът е постановил да се впишат в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН при ГОРС отказите на Е.И.В. и С.И.П. от наследството, оставено от техния брат М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г.

С протоколно определение от 15.04.2014г. по гр. дело № 2353/2012г. на ГОРС /том 1, листи 133-134 от делото/, съдът е заменил, на основание чл.228,ал.1 от ГПК, ответниците Е.И.В. и С.И.П. с лицето Г.С.Г. – брат на М.Ш. - майка на починалия кредитополучател, конституирал е същия като ответник по делото и му е определил едномесечен срок да заяви по реда на чл.51 от ЗН приел ли е наследството, оставено от племенника му М. И.Ш.. 

С писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, от ответника Г.С.Г., чрез пълномощник – адв. П.З. от ВТАК, същият заявява, че се отказва от наследството, оставено от починалия му племенник М. Ш., като прилага заявление с нотариална заверка на подписа й, извършена на 28.04.2014г. от нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие на ГОРС, в което декларира, че не е извършвал действия по приемане на наследството, не е приел наследството по опис, не е извършвал действия на разпореждане с имущество, оставено в наследство от племенника му, и се отказва от него /том 1, листи 142-144 от делото/.

С определение от 20.06.2014г. /том 1, листи 154-155 от делото/, съдът е постановил да се впише в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН при ГОРС отказът на Г.С.Г. от наследството, оставено от М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г.; заменил е, на основание чл.228,ал.1 от ГПК, ответника Г.С.Г. с Министерство на финансите и е конституирал последното като ответник по настоящото дело.

С искова молба от 14.10.2014г. /том 1, листи 174-175 от делото/, „ТБ „Инвестбанк” АД е насочила предявените искове срещу Община Лясковец и Република България, представлявана от Министъра на финансите.

С разпореждане от 20.04.2015г. по гр. дело № 2353/2012г. на ГОРС /том 1, лист 228 от делото/, съдът е задължил лицата К.М.М., М.М.К. – роднини по съребрена линия от трета степен на починалия кредитополучател, да депозират писмени заявления по реда на чл.51 от ЗН, вследствие на което посочените две лица са депозирали пред ГОРС писмени молби и заявления за отказ от наследството, оставено от починалия М. И.Ш. /том 1, листи 232-236 от делото/.

С Разпореждане от 04.05.2015г. /том 1, лист 239 от делото/, съдът е постановил да се впишат в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН при ГОРС отказите на К.М.М., М.М.К. от наследството, оставено от М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г. Със същото разпореждане, съдът е задължил лицата В.И.К. и Е.Е.Ц. – роднини по съребрена линия от четвърта степен на починалия кредитополучател, да депозират писмени заявления по реда на чл.51 от ЗН, вследствие на което посочените две лица са депозирали пред ГОРС писмени молби и заявления за отказ от наследството, оставено от починалия М. И.Ш. /том 1, листи 243-245 и 258 - 261 от делото/.

С Разпореждане от 26.06.2015г. /том 1, лист 262 от делото/, съдът е постановил да се впишат в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН при ГОРС отказите на В.И.К. и Е.Е.Ц. от наследството, оставено от М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г. Със същото разпореждане, съдът е задължил лицето Д.Х.Ш. – роднина по съребрена линия от пета степен на починалия кредитополучател, да депозира писмено заявление по реда на чл.51 от ЗН.

С Разпореждане от 04.09.2015г. по гр.дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС, съдът е постановил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при ГОРС, че на основание чл.51,ал.2 във вр. ал.1 от ЗН, Д.Х.Ш. е изгубила правото си да приеме наследството, оставено от починалия М. И.Ш. /том 1, лист 278 от делото/.

С Определение от 01.10.2015г. по гр. дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС, съдът е възложил на ДСИ п ри ГОРС да извърши опис на недвижимия имот, находящ се в гр. Лясковец, ул. „Цар Самуил” № 4, като препис от протокол от 23.10.2015г. на ДСИ Ваня Тодорова при ГОРС за прилагане към настоящото дело /том 1, листи 297-299, 309 – 318 от делото/.

С Определение № 2577 от 10.12.2015г. по гр.дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС /том 1, лист 319 от делото/, съдът е допуснал да се извърши приемане на наследството на М. И. ***, починал на 13.02.2008г., от Община Лясковец, пл.”Възраждане” № 1, по следния опис : Поземлен имот с кадастрален № 782 по Кадастралния план на град Лясковец, община Лясковец, за който е отреден УПИ № ХХХ-782 от квартал 115 по ПУП на града с площ от 520.00 кв.м, заедно с построените в имота Паянтова жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв.м и Избено помещение на първи подземен етаж със застроена площ от 22.80 кв.м и Жилищна пристройка със застроена площ от 54.00 кв.м, подобрения и насажденията, с пазарна стойност в размер на 16 100 лв. /без вкл. ДДС/. Със същото определение, съдът е постановил приемането на наследството по опис да се впише в особената книга за приемане на наследство при Районен съд-Горна Оряховица.

С Определение № 155 от 22.01.2016г. по гр.дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС /том 1, лист 330 от делото/, съдът е прекратил производството по гр.дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС в частта му, досежно предявените от „Инвестбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.”България” № 85 срещу община Лясковец – град Лясковец, пл.”Възраждане” № 1, осъдителни искове за сумата от 27 804.39 лв., представляваща задължение по договор за кредит от 16.11.2007г., сключен между „Инвестбанк” АД и М. И. ***, починал на 13.02.2008г., от която 23 380.80 лв. – просрочена главница, 2 825.77 лв. – просрочена договорна възнаградителна лихва върху главницата, 1 141.38 лв. – лихва за забава върху просрочената главница, 269.70 лв. – неустойка за забава върху просрочените лихви, 22.80 лв. – месечна такса за поддържане на разплащателна сметка и 163.94 лв. – застрахователна премия за служебно подновена застраховка, ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, както и е върнал исковата молба, подадена от „Инвестбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.”България” № 85, срещу Община Лясковец – град Лясковец, пл.”Възраждане” № 1, поради недопустимост на предявените с нея искове.

С Определение № 206/18.04.2016г. по в. ч. гр. дело № 254/2016г. по описа на ВТОС /приложено към том 1 от делото/, окръжният съд е оставил без уважение частната жалба, подадена от „Инвестбанк” АД срещу Определение № 155 от 22.01.2016г. по гр.дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС.

С Определение № 458/30.09.2016г. по ч. т. дело № 1303/2016г. по описа на ВКС, /приложено към том 1 от делото/, върховният касационен съд е оставил в сила Определение № 206/18.04.2016г. по в. ч. гр. дело № 254/2016г. по описа на ВТОС, като трите съдебни определения са влезли в законна сила на 30.09.2016г.

От приетите писмени доказателства : извлечение от сметка на М. И.Ш. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2011г. - по години 2008, 2009, 2010 и 2011 година поотделно, вносни бележки за захранване сметка на М. Ш. - 35 бр. /том 1, листи 350 – 391 от делото; том 2, листи 50 - 90/, се установява, че след смъртта на кредитополучателя М. И.Ш., настъпила на 13.02.2008г., по сметка на ТБ „Инвестбанк” АД са извършвани плащания на дължимите месечни вноски от името на М. И.Ш., като последното плащане е извършено на 06.04.2011г. Същите писмени доказателства удостоверяват, че М.С.Ш. – майка на починалия кредитополучател е извършила четири от плащанията за погасяване на дължими суми по процесния договор от 16.11.2007г. за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, както следва : 1/ с вносна бележка № Р00513 от 11.07.2008г., М.Ш. е захранила сметката на М. Ш. със сумата от 245 лв.; 2/ с вносна бележка № Р00242 от 10.10.2008г., М.Ш. е захранила сметката на М. И.Ш. със сумата от 245 лв.; 3/ с вносна бележка № Р00307 от 11.11.2008г., М. Ш. е захранила сметката на М. И.Ш. със сумата от 320 лв.; 4/ с вносна бележка № Р01789 от 10.12.2008г., М.Ш. е захранила сметката на М. И.Ш. със сумата от 245 лв.   

Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, на 19.11.2007г. ,,Инвестбанк” АД - кредитор е предоставила на М. И.Ш. - кредитополучател потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека в размер на 25000,00 лв., която сума е усвоена впоследствие в пълен размер. От заключението на СИЕ се установява, че съгласно процесния договор за банков кредит № 55/16.11.2007г. и приложения към него погасителен план, общото задължение на М. И.Ш. възлиза на общата стойност 58822,85 лв., като в т.ч. : - главница в размер на 25000,00 лв.; - договорна лихва в размер на 32504,00 лв.; - комисионна за управление на кредита в размер на 1318,85 лв. Видно от заключението на СИЕ, за погасяването на месечните вноски, дължими за първите 5 месеца (от м.12.2007г. до м.04.2008г. вкл.), са използвани средства от отпуснатия кредит, а след това са извършени 38 броя плащания по процесния договор за кредит, на обща стойност 8884,00 лв., подробно описани по дати, размери и вносител на сумата експертизата. От приетата СИЕ се установява, че към 13.02.2008г. /датата на смъртта на кредитополучателя М. Ш./, по процесния договор за потребителски кредит не е имало неплатени от кредитополучателя вноски. Видно от СИЕ, към момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 07.08.2012г., не са били платени 15 вноски (в т.ч. от вноска с пореден № 42 с падеж 16.05.2011г. - частично, до вноска с пореден № 56 с падеж 16.07.2012г.), на обща стойност 3568,33 лв., от които : 742,56 лв. - главница и 2825,77 лв. - договорна лихва. От заключението на приетата СИЕ е видно, че към 19.11.2012г. и към момента на изготвяне на СИЕ, задълженията по кредита са в общ размер на 28101,24 лв., като в т. ч. : - главница (предсрочно изискуема) в размер на 23380,80 лв.; - просрочена договорна/възнаградителна лихва върху главницата в размер на 2825,77 лв.; - лихва за забава върху просрочената главница в размер на 1438,68 лв.; - неустойка за забава върху просрочените лихви в размер на 269,70 лв.; - месечна такса за поддържане на разплащателна сметка в размер на 22,80 лв.; - дължима застрахователна премия за служебно подновена застраховка, заплатена от банката вместо длъжника, в размер на 163,49 лв.

Видно от заключението на приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, към 20.06.2014г. - датата на конституиране на Държавата като ответник по делото, задължението по процесния договор за кредит, без да се взема предвид настъпване на предсрочна изискуемост на задължението, същото е в общ размер на 11962,83 лв., като в т. ч. : - просрочена главница в размер на 2074,70 лв.; - просрочена договорна лихва в размер на 7022,01 лв.; - лихва за забава върху просрочената главница в размер на 614,33 лв.; - неустойка за забана върху просрочената лихва в размер на 2012,16 лв.; - такса за поддържане на разплащателна сметка в размер на 38,00 лв.; и - комисионна за управление на кредита в размер на 201,63 лв.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице, като обосновани, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.11 от ЗН, които съдът намира за недопустими.

Преценявайки възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес от предявяването им срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, след събиране на всички допуснати доказателства, относими към така направеното възражение и необходими за изясняване на фактите, изложени при предявяването му, и след преценка на всички годни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че възражението е основателно и следва да бъде уважено.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и лицето М. И.Ш. е съществувала облигационна връзка, възникнала по силата на договор от 16.11.2007г. за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, в изпълнение на който кредитодателят ТБ „Инвестбанк” АД гр. София е предоставил на кредитополучателя М.Ш., и той е получил потребителски банков кредит в размер от 25000 лв. Тези факти се потвърждават от приложените писмени доказателства и от заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СИЕ, която удостоверява и факта, че кредитополучателят е усвоил изцяло отпуснатия му банков кредит по процесния договор. При тези данни, приетите по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ обосновават извод, че за кредитополучателя М. Ш. е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да върне предоставената му сума от 25000 лв., заедно с уговорените договорна лихва,  комисионна за управление на кредита и др., при условията и по начина, визирани в договора и погасителния план към него. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че към датата 13.02.2008г. /дата на смъртта на кредитополучателя М. Ш./, по процесния договор за потребителски кредит не е имало неплатени от кредитополучателя вноски.

Въз основа на приетото писмено доказателство – удостоверение за наследници № 007759717/10.11.2011г., издадено от Община Лясковец, се установява и страните по делото не спорят, че кредитополучателят М. И.Ш. с ЕГН ********** е починал на 13.02.2008г., за което е съставен акт за смърт № 0068/13.02.2008г. на Община Горна Оряховица.

Кредиторите на починалия длъжник по спорно правоотношение могат да предявят иск против неговите наследници, ако те са приели наследството. За да премине наследството към държавата на основание  чл.11 ЗН, трябва да е установено, че няма лица призовани към наследяване, изброени в разпоредбата на чл.5 - чл.10 от ЗН, или всички те са се отказали от наследството на починалия. Съгласно разпоредбата на чл.11 във вр. чл.8,ал.4 от ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват по закон, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответника, че Държавата, представлявана от Министъра на финансите, в случая не е надлежна страна – ответник по делото, тъй като не е пасивно легитимирана да отговаря за неизпълнение на парични задължения на кредитополучателя М. И.Ш., възникнали по сключения между него и „Инвестбанк” АД гр. София договор от 16.11.2007г. за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, останали в пасивите на наследството му след неговата смърт, настъпила на 13.02.2008г. 

Видно от фактическите твърдения, изложени в исковата молба срещу Държавата, и 

 

 

щецът обуславя процесуалната легитимация на Държавата, а също и на Община Лясковец, срещу която производството по делото е прекратено с Определение № 155 от 22.01.2016г. по гр.дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 30.09.2016г., с твърдението, че всички лица от кръга на наследниците на М. И.Ш. са призовани към наследяване и са заявили по законоустановения ред отказа си от оставеното от него наследство. Въз основа на приетите по делото многобройни писмени доказателства, в т.ч. представените от ищеца и ответниците удостоверения за наследници и за родствени връзки, и изложената по -горе фактическа обстановка, съдът приема, че в случая не са представени годни доказателства за удостоверяване на отказа от наследството на починалия кредитополучател от всички негови роднини до шеста степен по съребрена линия. Видно от данните по делото, налице са надлежно вписани в особената за това книга при ГОРС откази от наследството, оставено от починалия М. И.Ш., починал на 13.02.2008г., както следва : от неговия единствен низходящ – сина му И.М.Ш. – първоначален ответник по делото, от Е.И.В. и С.И.П. – сестри на починалия кредитополучател, както и от роднините по съребрена линия : Г.С.Г. – вуйчо на починалия, К.М.М. и М.М.К. – роднини по съребрена линия от трета степен на починалия кредитополучател, В.И.К. и Е.Е.Ц. – роднини по съребрена линия от четвърта степен на починалия кредитополучател. Наред с това, след определяне на срок, по реда на чл.51 от ЗН, на лицето Д.Х.Ш. – роднина по съребрена линия от пета степен на починалия кредитополучател, която има право да наследява, да заяви дали приема наследството, и предвид невъзможност това лице да бъде установено и да получи лично съдебните книжа, съдът е постановил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при ГОРС, че на основание чл.51,ал.2 във вр. ал.1 от ЗН, Д.Ш. е изгубила правото си да приеме наследството, оставено от починалия М. И.Ш..

Настоящият съдебен състав споделя възраженията на ответника, че по отношение на възходящия на починалия кредитополучател – неговата майка М.С.Ш., както и по отношение на останалите роднини по съребрена линия до шеста степен включително, няма доказателства, че са се отказали от наследството на починалия М. Ш.. Действително, от писмените материали по настоящото дело се установяват фактите, че след конституирането й като ответник по реда на чл.228 от ГПК, заменяйки ответника И.М.Ш., с депозирания от нея писмен отговор, по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответницата М.С.Ш. заявява, че се отказва от наследството, оставено от починалия й син М. Ш., като прилага заявление с нотариална заверка на подписа й, извършена на 31.03.2013г. от нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие на ГОРС, в което декларира, че не е извършвала действия по приемане на наследството, не е приела наследството по опис, не е извършвала действия на разпореждане с имущество, оставено в наследство от сина й, и се отказва от него /том 1, листи 84-86 от делото/. Видно от данните по делото, обаче, въпреки, че съдът е заменил, на основание чл.228,ал.1 от ГПК, ответника М.С.Ш. с лицата Е.И.В. и С.И.П. – сестри на починалия кредитополучател, с протоколно определение от 17.12.2013г., то в особената за това книга при ГОРС липсва вписан отказ от М.С.Ш. от наследството, оставено от сина й М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г.

На следващо място, съдът споделя възраженията на ответната страна, че приетите писмени доказателства : извлечение от сметка на М. И.Ш. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2011г., вносни бележки за захранване сметка на М. Ш. - 35 бр. /том 1, листи 350 – 391 от делото; том 2, листи 50 - 90/, кореспондиращи на заключението на неоспорената от ищеца СИЕ, обуславят извод, че възходящият на починалия кредитополучател – неговата майка М.С.Ш. е приела наследството, оставено от сина й М. И.Ш. с ЕГН **********, починал на 13.02.2008г., чрез осъществяване на конклудентни действия, по смисъла на чл.49,ал.2,предл.1 от ЗН. Съгласно чл.48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, като наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство /чл.60 от ЗН/. Съдът намира, че в процесния случай М.С.Ш. се явява възходяща на починалия кредитополучател и съответно - наследник по закон, който може да приеме наследството на М. И.Ш. – неин син. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени в т.14 на ППВС № 4/1964г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл.53 от ЗН правно действие. Съгласно чл.49,ал.2 от ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и СИЕ, цитирани по-горе, се установява, че през продължителен период от време, считано от настъпване на смъртта на М. И.Ш. на 13.02.2008г. до 06.04.2011г. /около 3 години и 2 месеца/, по сметка на ТБ „Инвестбанк” АД са извършвани плащания от името на М. И.Ш., за погасяване на дължими суми по процесния договор от 16.11.2007г. за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, като за четири от тези плащания са налице годни писмени доказателства, удостоверяващи извършването им именно от лицето М.С.Ш. – майка на починалия кредитополучател, както следва : с вносна бележка № Р00513 от 11.07.2008г. - сумата от 245 лв.; с вносна бележка № Р00242 от 10.10.2008г. - сумата от 245 лв.; с вносна бележка № Р00307 от 11.11.2008г. - сумата от 320 лв.; с вносна бележка № Р01789 от 10.12.2008г. - сумата от 245 лв., общо 1055 лв. Съдът счита, че с оглед на установените по делото факти на настъпила смърт на кредитополучателя по процесния договор и обезпечаването на всички вземания на ТБ „Инвестбанк” АД, произтичащи от договор от 16.11.2007г. за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, наложена върху недвижим имот, собственост на М. Ш.,***, подробно описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 2728, том XIV, рег. № 22498, дело 2567/2007г. /том 2, листи 36-40 от делото/, извършването на плащания за погасяване на банковия кредит и заплащането на дължимия данък за имота, находящ се в гр. Л., удостоверени с приложените по делото дубликати на документи за платени данъци - 8 броя, /том 2, листи 208 – 211 от делото/, след смъртта на длъжника М. Ш., считано в периода от 2008г. до 2012г., сочат за волята и намерението на М.Ш. да се запази в наследствената маса на починалия М. Ш. ипотекирания от него имот, описан в горепосочения нотариален акт, с който имот е обезпечен отпуснатият от банката кредит, и съответно предполагат по несъмнен начин намерението на М.С.Ш. да приеме наследството, когато бъде призована да наследи.

Предвид изложеното дотук, съдът намира за основателни и подкрепящи се от всички годни доказателства по делото, възраженията на ответната страна, че в случая не е налице надлежно вписан в особената за това книга на ГОРС отказ от наследството на М. Ш. от страна на неговата майка М.Ш., поради което такъв отказ не може да бъде противопоставен на Държавата, а освен това, депозираното от М.Ш. писмено заявление за отказ от наследството на М. Ш., нотариално заверено на 31.10.2013г., се предхожда от поредица конклуденти действия по приемане на наследството, осъществени от нея след смъртта на кредитополучателя, в периода от 13.02.2008г. до 2012г., налагащи извод за недействителност на заявения от Ш. последващ отказ от наследство, който не може да породи предвиденото в чл.53 от ЗН правно действие.

 

 

 

Съгласно чл.61,ал.2 от ЗН, държавата приема наследство в хипотезата на чл.11 от ЗН по опис. Процесуалният ред за упражняване на правото на приемане на наследството по опис е регламентиран в Глава петдесет и втора от ГПК. Съдът счита, че случая ищецът не установява както липсата на други наследници по закон, така и приемане на наследството по опис от страна на държавата. Поради това, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че Държавата има качеството на правоприемник на починалия М. И.Ш., както и фактите преминало ли е имуществото на починалия в патримониума на Държавата, съответно – какво имущество е преминало, тъй като държавата би следвало да отговаря само до размера на полученото наследство.  

 

 

 

Държавата и Общината нямат качеството на наследник и не наследяват като наследник, а получават наследството доколкото няма друго лице, което да го получи. В случая ответникът - Държавата не наследява договорното правоотношение и не би могла да замести починалия автоматично в това правоотношение с банката - ищец.   

 

 

Предвид гореизложеното, съдът приема, че не са налице изискуемите от разпоредбата на чл.11 от ЗН предпоставки по отношение на ответника в настоящото производство – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, поради което Държавата не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените срещу нея от ищеца искове, съответно - същата не е надлежна страна в това съдебно производство. По тези съображения, съдът счита, предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.11 от ЗН от „Инвестбанк” АД срещу Държавата следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а производството по делото следва да бъде прекратено.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ответника за присъждане в негова полза на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, предвид прекратяване като недопустимо на инициираното от него съдебно производство и реализираното в полза на ответника процесуално представителство от един юрисконсулт.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.11 от ЗН, предявени от  „ИНВЕСТБАНК”  АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 85, представлявана от П.Й.М. и З.Р.Р. - изпълнителни директори, против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на Финансите, за заплащане на сумата от 27804.39 лв., представляваща задължения по договор за кредит от 16.11.2007г., сключен между М. И.Ш. с ЕГН ********** – кредитополучател, починал на 13.02.2008г., за което е съставен акт за смърт № 0068/13.02.2008г. на Община Горна Оряховица, и ТБ „Инвестбанк” АД гр. София – кредитор, от която : просрочена главница - 23380.80 лв., просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата - 2825.77 лв., лихва за забава върху просрочената главница - 1141.38 лв., неустойка за забава върху просрочените лихви - 269.70 лв., месечна такса за поддържане на разплащателна сметка - 22.80 лв. и дължима застрахователна премия за служебно подновена застраховка, заплатена от банката вместо длъжника - 163.94 лв., ведно със законна лихва за забава върху посочената главница, считано от 19.11.2012г. до окончателното й изплащане, като НЕДОПУСТИМИ.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2353/2012г. по описа на ГОРС поради недопустимост на предявените искове против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на Финансите.

ОСЪЖДА от  „ИНВЕСТБАНК”  АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 85, представлявана от П.Й.М. и З.Р.Р. - изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на Финансите, със съдебен адрес *** СУМА в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на въззивно обжалване от страните, в едноседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

УКАЗВА на страните, че едноседмичният срок за обжалване на решението ще започне да тече за страните, считано от 03.09.2018г., като този срок няма да тече и на официалния празник на 06.09.2018г., съгласно чл.61,ал.2 от ГПК (Нова – ДВ, бр.86 от 2017г.) във вр. чл. чл.329,ал.1 от Закона за съдебната власт и чл.154,ал.1 от Кодекса на труда.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от определението.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................