Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 № 260060

гр. Габрово, 24.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                         

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. д.  № 31 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 с обща цена от 50 000,00 лв. неимуществени вреди и 944,80 лв. – имуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането -09.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Делото е образувано по искова молба на К.И.А., чрез адв. Х.К. от Великотърновска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр. В. Т., ул. „В.“ № *** против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърди, че на 09.02.2020 г., около 16,30 ч., водачът А.Р.А., при управлението на товарен автомобил „Ф.“, с рег. № ***, блъска умишлено правомерно движещия се пешеходец К.И.А., като му счупва десния глезен. Пострадалият е приет за лечение с диагноза „множествени счупвания на подбедрицата“ за времето от 09.02.2020 г. до 12.02.2020 г., лекуван е консервативно с медикаменти и наместване, поставена е гипсова имобилизация. Извършена е оперативна интервенция за открита рана в областта на долен десен крайник с поставяне на метални остиосинтези, като за това е приет отново за периода 25.02.2020 г. – 02.03.2020 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, отделение Клиника по ортопедия и травматология /КОТ/. Твърди се, че подробно описаните травми в исковата молба са пряка причинно следствена връзка от противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, с рег. № ***.

Инцидентът е донесъл стрес и безпокойство по отношение на ищеца, които продължават и до днес. Предвид фрактурите на глезена ищецът изпитва хроничен болков синдром, с подуване на десен долен крайник, промяна в походката с дълбоко накуцване и ограничен обем на движение на десен долен крайник. В резултат на травмата ищецът е в невъзможност да упражнява професията си на „секач на дървен материал“ за период от 4 месеца след ПТП-то, което го поставя в лошо финансово положение и загуба на доходи от 09.02.2020 г. до крайното му възстановяване. Във връзка с проведеното лечение е закупил метална плака на стойност 910,00 лв., а престоя в болничното заведение е в размер на 34,80 лв.

Предявил е претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, с посочване на банкова сметка, *** № *** г., като плащане от страна на застрахователя до настоящия момент не е направено.

Ищецът А. е освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

С разпореждане в закрито заседание от 09.06.2020 г., съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Прави възражение за местна подсъдност. Оспорва иска по основание и размер.

            В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Оспорват, че претендираните неимуществени вреди обуславят застрахователно обезщетение в размер на 50 000,00 лв. Претендират, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорват описания механизъм за настъпване на ПТП-то. Оспорва акцесорния иск за лихва. Моли да се включат въпроси към вещото лице, което ще изготви съдебно-медицинската експертиза. Възразява срещу допускането на двама свидетели, които ще установяват едни и същи обстоятелства. Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено като трето лице –помагач на страната на ответника водачът А.Р.А.. Моли да бъде допуснат до разпит Й.С. ***, при необходимост да се извърши справка в НБДНаселение която ще изяснява обстоятелства относно съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Претендира разноски.

            С Определение № 669 от 11.08.2020 г. съдът е допуснал привличането на трето лице помагач на страната на ответника – А.Р.А. ***.

Третото лице –помагач счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва наведените твърдени, в исковата молба. Оспорва твърдението, че настъпването на вредите са в следствие на пътнотранспортно произшествие от 09.02.2020 г., в резултат на неговото противоправно поведение. Сочи и представя доказателства за невлязла в сила присъда по НОХД № 907/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с която е признат за виновен за процесното ПТП и осъден да заплати на частния обвинител /ищец в настоящия процес/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лв. Моли да се спре настоящото производство на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до решаване на спора за вината, съгласно чл. 300 от ГПК. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Прави доказателствени искания.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

На 09.02.2020 г., около 16,30 ч., в село Е., община П., обл. П., А.Р.А. – водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ***, блъска умишлено правомерно движещият се пешеходец А., като му счупва многофрагментно десния глезен. Проведено е лечение в УБАЛ „Св. Георги“ЕАД – гр. Пловдив. В резултат на пътния инцидент ищецът е получил сериозни увреждания, както физически, така и психологически, които са променили изцяло начина му на живот. Изпитва силни и постоянни болки в областта на травмите. Била е предявена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ.

От представеният по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3 от 09.02.2020 г., се установява, че в следствие на пътно транспортното произшествие са пострадали лицата К.И.А. и М. С.Б.. Водачът на моторно превозното средство А.Р.А. е привлечен за обвиняем и му е взета мярка за неотклонение с постановление от 11.05.2020 г. Образувано  е НОХД № 907/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С присъда № 53 от 07.07.2020 г., съдът е признал подсъдимия А.Р.А. за виновен, в това, че на 09.02.2020 г., в село Е., община П., област П., на ул. „П.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /микробус марка и модел „Ф. Т.“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, чл. 116 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, при което умишлено е причинил средна телесна повреда на две лица, а именно на К.И.А., изразяващо се в счупване на костите в долната трета на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник и на М. С.Б., изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типичното място, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, без имуществени вреди, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1 от НК във вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58, ал. 1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл. 342, ал. 4 във вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия А.Р.А. да заплати на пострадалия К.И.А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на престъплението, предмет на делото в размер на 15 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С решение № 260082 от 21.12.2020 г., Пловдивският апелативен съд е изменил постановената присъда и я е отменил в частта, в която подсъдимият А.Р.А. е бил признат за виновен да е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в причинна връзка с причинения резултат, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл да е извършил престъплението след като виновно е нарушил и правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Изменил е присъдата и в частта, в която е наложеното наказание на подсъдимия  се определя във връзка с чл. 58, ал. 1 от НК, като вместо това е отменил в частта, в която е било постановено подсъдимия А. да изтърпи присъдата при първоначален общ режим и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода, при общ режим, с изпитателен срок от пет години. Изменил е присъдата и в частта, в която е приспаднато времето, през което е бил задържан, а в останалата част е била потвърдена. Присъдата е влязла в сила на 05.03.2021 г.

Пострадал от произшествието е ищецът К.И.А.. Видно, от представената по делото епикриза – КОТ на УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, А. е постъпил в лечебното заведение с диагноза множествени счупвания на подбедрицата, закрито, фрактура, бималлеоларис крурис. Постъпил е на 09.02.2020 г. и е бил изписан на 12.02.2020 г., като през този период е била извършена операция за наместване на фрактура без вътрешна фиксация, фумер. На 25.02.2020 г. отново е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, поради проблем при извършения контролен преглед. Извършена е оперативна интервенция на 27.02.2020 г. –„Наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“. Издадена е фактура № ********** от 25.02.2020 г. за закупуване на стандартна реконструктивна плака материал органичен на стойност 910,00 лв. За времето на престой в болницата е била издадена фактура № ********** от 02.03.2020 г. за сумата от 34,80 лв.

До застрахователя е било изпратено уведомление и е заведена щета № ***-2020 г., което обуславя допустимостта на иска.

От заключението на вещото лице, назначено по съдебно-медицинската експертиза се установява, че при възникналото ПТП ищецът е получил множествената закрита фрактура на дясна подбедрица, по повод на която двукратно е бил хоспитализиран в Ортопедичната клиника  на УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив от 09.02.2020 г. до 12.02.2020 г. и от 25.02.2020 г., където са били проведени консервативно и оперативно лечение, описани в приложените по делото епикризи. Постаравалият е постъпил с кръвонасядане в областта на главата, челна и лицева части, кръвонасядане в гръдния кош в дясно, контузия на крака /множествена фрактура/. Различните симптоми имат различен времеви прозорец за възстановяване, в зависимост от тежестта и проявите на травматичните увреди, като по принцип съществуват остър, подостър и хроничен период. Възстановителният период при ищеца не е завършен, като до момента на прегледа от вещото лице персистират остатъчни церебрастенни явления от комоционния синдром /епизодично главоболие, главозамайване, невро-вегетативни прояви/. Персистира подкожен организиран хематом в областта на дясна странична гръдна половина. Налице е оточност, деформация, еритема, силно ограничени движения на дясна глезенната става /дефицит на сгъване и разгъване в същата, невъзможност да ходи на пръсти и пета, анталгетимна походка/. Описаните прояви продължават и към момента на прегледа. По време на ПТП, лицето е изтърпяло силно болки в главата, дясната ръка и гръдния кош, лицев череп, несигурна загуба на съзнание, гадене и прилошаване. Интензитетът на горните прояви във времето отзвучават, но не напълно. По време на ПТП-то е съществувала силна болка в десния крак, включително и по време на извършените медицински манипулации. В момента болките са свързани с движения в глезенната става и акта на ходене. Предвид фрактурата на десния долен крайник, няма да се възстанови напълно здравословното състояние на ищеца, като ще останат ограничени по обем движенията в дясната глезенна става и ще е налице нарушение на правилната походка. В областта на дясната глезенна става е установен организиран хематом /капсулиран/ с диаметър около 7-8 см, както и има съчетани цикатрикси /белези/ от травматични и постоперативни промени.

Според заключението на вещото лице малка е вероятността фрактурата на дясната подбедрица да е настъпила в следствие на побоя. Поради финансова невъзможност, пострадалият ищец не е положил необходимите и достатъчни грижи за възстановяването си  чрез физиотерапия и рехабилитация. Спазвал е щадящ двигателен режим, ограничена двигателна активност и не е извършвал тежък физически труд.

В съдебно заседание, вещото лице допълва, че на К.И.А. би трябвало да му се ограничи възможността за работа. За него би била подходяща стационарна работа, която не позволява подвижност на долните крайници.  Работа свързана с движение и прав седеж е натоварваща за получената фрактура и последствията от нея. В покой болката е по-малка, но при движение има болка и ограничение в движението, рефлексна екстензия, което принуждава да има анталгетична поза и куцаща походка. Пълно възстановяване не би следвало да има, предвид нарушената конгруентност на ставата, т.е съчленението между ставните повърхности, които са нарушени при фрактурата. В следствие на тази фрактура няма скъсяване на крака. Провеждането на рехабилитация би следвало да има позитивен оздравителен ефект и по отношение на болката и по отношение на възстановяването на кинетиката на глезенната става, макар не дефитивно да се излекува. Рехабилитацията би подпомогнала, макар и непълното обратно развитие на възстановителните процеси. Редно е да се прави рехабилитация след всяка фрактура или оперативна интервенция. При всички случаи ще останат дефекти, тъй като конгреутността на ставата е нарушена и няма да се възстанови в пълен обем движението на ставата. Извършено е било качествено лечение, видно от представените епикризи. Некачественото лечение е във връзка с оздравителния процес, поради непровеждане на рехабилитация и физиотерапия.

За установяване на механизма на произшествието е допусната съдебно автотехническата експертиза, от чието заключение се установява, че като причина за настъпване на ПТП при първия удар може да се посочи предприетата маневра за завой наляво от водача на микробус „Ф.“. Като причина при втория удар за настъпване на ПТП може да се посочи навлизане от микробус „Ф.“ на тротоара, находящ се в дясно на мислената му лента за движение, където  настъпва удара с пешеходците К.И.А. и М. С.Б.. Механизмът на настъпилото пътно транспортно произшествие на 09.02.2020 г., около 16,30 ч. в село Е., ул. „П.“, пред дом № * , от южната страна на улица „П.“ между микробус „Ф. Т.“ с ДК № ***, управляван от А.Р.А. и конска каруца с водач К.И.А. е в следствие на предприемане на рязък завой на ляво от водача на микробуса А., като навлиза в насрещната лента, при което настъпва удар с каруцата. Първоначално настъпва удар между предната лява част на микробуса и задната лява част на коня, и предната лява гума на каруцата, при което последната се скъсва. Гумата на каруцата отлага следа от приплъзване. Ударът между каруцата и микробуса може да се посочи като челен и кос. Скоростта на движение на микробуса при втория удар е в границите 21-23 км/ч, която е и скоростта му на движение. При конкретния удар, тялото на водача на ППС с животинска тяга изхвръква напред и наляво спрямо посоката си на движение, при който е възможен контакт в най-долната средна част на предния капак, която се вижда като следа от удар, подбитост и вдлъбнатина в капака и може да се определи като контакт между главата на водача на конската каруца и предния капак на микробуса. След удара, микробуса продължава движението си по кривата, а каруцата се връща назад спрямо първоначалната си посока. След като микробуса и каруцата са преустановили движението си настъпва съприкосновение между двамата водачи. След окончателното установяване на микробуса, водачът се качва и предприема маневра назад за освобождаване от каруцата и започва движение в посока центъра  на село Е.. След около 100 метра извършва обратен завой и предприема движение към село Б.. Пешеходците К.И.А. и М. С.Б. се установяват зад каруцата, на тротоара. Водачът на микробуса при движението си към село Б., предприема плавен завой надясно без гумите му да отлагат следи. Качва се на тротоара, находящ се южно от пътното платно. Първоначално е настъпил удар между предната дясна част на микробуса с металните рамки на оградата на дом № *. Следва удар с дясната подбедрицата на К.А., след което и удар между предната част на микробуса с лявата лъчева кост на М. Б.. От удара пешеходците отхвръкват и падат зад оградата в двора на дом № *. След окончателното установяване на микробуса, водачът му го измества назад и продължава движението си към село Б..

Като причина за настъпване на ПТП при първия удар може да се посочи предприетата маневра за завой наляво от водача на микробус „Ф.“, при който удар тялото на водача на ППС с животинска тяга изхвръква напред и наляво спрямо посоката си на движение, при който е възможен контакт в най-долната средна част на предният капак, която се вижда като следа от удар, подбитост и вдлъбнатина в капака. Като причина при втория удар за настъпване на ПТП може да се посочи навлизане от микробус „Ф.“ на тротоара, находящ се в дясно на мислената му лента за движение, където настъпва удара, с дясната подбедрица на К.А..

Вещото лице, след като се е запознало с фотоалбума на ДП 31/2020 г. по описа на РУ- Първомай e посочило, че липсва определено място за сядане на водача на каруцата, както и обезопасителни пособия на процесната каруца, които да задържат постаралия към него, при настъпване на сблъсъка с микробуса. По каруцата липсват светлоотразители с бял или жълт цвят, както и два симетрично разположение светоотразители с червен цвят отзад.

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и допълва, че първият път е удара между микробуса и каруцата, а вторият е удар само с пешеходците и микробуса. При първия удар скоростта на микробуса е 42 км/ч, а при втория е 21-23 км/ч. Пострадалите пешеходци са били на тротоара, извън пътното платно.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето  заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Безспорно е и се установява със събраните по делото доказателства, че е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил М., причинил ПТП-то и Застрахователно дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“, оформен със застрахователна полица № *** със срок на действие от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г. Пътно транспортното произшествие е станало на 09.02.2020 г., т.е. по време на действие на застрахователния договор.

По делото е разпитана като свидетел Г. Д. Б., която живее на семейни начала с ищеца и е заявила желание да свидетелства.

От свидетелските показания на св. Б. се установява, че преди година и два месеца К. и се обадил по телефона да търси помощ. Тогава двамата са живели в село Б. и след позвъняването е тръгнала пеша към село Е., където е станала катастрофата. Преди това е позвънила на полицията и на 112. Като е пристигнала на място е намерила К. целия в кръв, седнал на земята. Дошла е линейка и заедно са заминали за П.. Бил е счупен десният му крак в глезена. Сложили са му планки от девет страни. След изписването му от болницата е бил с много болки. Свидетелката се е грижила за него година и шест месеца – вдигала го е от леглото, правила е масажи. Започнал е да става на шестия месец. Използвал е само патерици. На третия-четвъртия месец е опитал да се движи, но е паднал и се е уплашил. След това не можел да си намери работа, защото го е болял крака и се е възпалявал. За болките е пиел течен Аналгин и други болкоуспокояващи. Иска да работи, но не може, защото го боли крака. Преди да си счупи крака е изкарвал по 500-600 лв. на седмица. Работил е към горското. Сега не може да върши тази работа. След изписване от болницата, два пъти месечно са ходили на преглед в П.. След инцидента не е добре с нервите. Освен това го боли главата, нервен е, понякога от слънцето почва да му тече кръв от носа. Преди това не е имал такива проблеми. Заедно имат бебе на три месеца, но раждането на детето не му се е отразило добре. Изнервя се и плаче, защото не може да помага. Единият му крак е различен от другия, надува се и лекарите от П. са ги предупредили, че ще започне да куца. Свидетелката не знае каруцата да е имала светлоотразители или нещо, което да ги предпази от падане докато се возят в нея.

По делото са приобщени множество писмени доказателства, които установяват твърдяното от ищеца, за настъпилите травматични увреждания.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. , увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 429, ал.1 от КЗ задължава застрахователя да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е именно с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Спазена е разпоредбата на чл. 380 от КЗ, тъй като ищеца е сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение и е била образувана преписка – щета. Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. По делото се спори от застрахователя, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като се е возел в каруцата без поставен предпазен колан.

От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че на 09.02.2020 г., в село Е., община П., област П., на ул. „П.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /микробус марка и модел „Ф. Т.“, с рег. № *** А.Р.А. умишлено е причинил средна телесна повреда на К.И.А., изразяващо се в счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник.

Моторно превозното средство, което е било участник в ПТП- то е застраховано със застрахователна полица № *** със срок на действие от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г. в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

За възникналото ПТП на 09.02.2020 г. е било образувано НОХД № 907/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 05.03.2021 г.

Съгласно чл. 300 от ГПК, по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е обвързан само от актовете, на които законът придава значението на влязла в сила присъда. Деянието е противоправно - осъществява състава на престъпление и е извършено виновно. Щом подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК отм. /чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008 г./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.

От данните по назначената медицинска експертиза и заключението на вещото лице –  д-р В., несъмнено се установи, че средната телесна повреда е настъпила от причинените като пряка и непосредствена последица при възникналото ПТП - изразяваща се в множествена закрита фрактура на дясна подбедрица, по повод на която два пъти е бил хоспитализиран в Ортопедичната клиника в гр. Пловдив. Било е проведено консервативно и оперативно лечение. Поради фрактурата на десния долен крайник, здравословното състояние на ищеца няма да се подобри напълно. Движенията в дясната глезенна става ще останат ограничени по обем. Налице е нарушение в правилната походка. В областта на дясна глезенна става има съчетани белези от травматични и постоперативно промени. Малка е вероятността фрактурата на дясната подбедрица да е настъпила вследствие на побоя. Останалите травматични увреждания, касаещи главата, лицевия череп, гръдния кош, тила, носа и дясната ръка е възможно да са възникнали от побоя.

Настоящият състав намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като първият удар между микробуса е бил челен и кос. При този удар тялото на ищеца изхвръква напред и наляво спрямо посоката на движение. Уврежданията са по двете превозни средства- увреждане в долната средна част на предният капак, която се вижда като следа от удар, подбитост и вдлъбнатина в капака. Пострадали са каруцата и коня. При втория удар, който е бил между предната дясна част на микробуса и дясната подбедрица на К.А. е била причинена многофрагментната фрактура. При този удар, ищецът се е намирал на тротоара, зад каруцата. След направен обратен завой, микробуса навлиза на тротоара, уврежда оградата на дом № * и изхвърля намиращите се там пешеходците К.И.А. и М. С.Б. зад оградата, в двора. Причината за настъпване на ПТП, при втория удар е навлизането на микробуса на тротоар, находящ се в дясно на мислената му лента за движение. При този втори удар е налице съприкосновение с пешеходците К.А. и М. Б.. Пострадалите при него не са били в каруцата, а на тротоара.  Именно при този втори удар е причинена многофрагментаната фрактура, поради което съдът приема, че не следва да се търси съпричиняване от страна на пострадалия. Телесната повреда на пострадалия е настъпила в следствие на втория удар, тъй като делинквента е навлязъл в насрещното платно, качил се е на тротоара, където се е намирал и пострадалия и вместо да намали или спре е предприел описаните по-горе действия. Налице е причинно следствена връзка между извършеното противоправно деяние от страна на А.Р.А. и причиняването на средна телесна повреда на К.И.А.. По делото неизяснено остана обстоятелството дали останалите травми по А. са в следствие на побоя, който му е бил нанесен от А. или са в следствие на удара от микробуса.

С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 30 000, 00 лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания, а именно: множествена закрита фрактура на дясна подбедрица, във връзка с която два пъти е бил хоспитализиран в Ортопедичната клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, където му е било проведено оперативно и консервативно лечение. Това е довело до трайно затруднение на движението на глезената става за срок около 6 месеца. Съобрази се обстоятелството, че към датата на прегледа за изготвяне на заключението –05.11.2020 г., възстановителният период при ищеца не е завършен. Налице е оточност, деформация, еритема, силно ограничени движения на дясна глезенна става- дефицит на сгъване и разгъване в същата, невъзможност да ходи на пръсти и пета, анталгетична походка. Предвид фрактурата на десен долен крайник, няма да се възстанови  напълно здравословното състояние на ищеца, като ще останат ограничени по обем движения в дясната глезенна става – флексия, екстензия, ротация и нарушение в правилната походка. В областта на дясна глезенна става има съчетани белези от травматични и постоперативни промени.  Съобразява се факта, че с оглед естеството на травмите на долен крайник неминуемо се е наложило обездвижване и залежаване на лицето, съобрази се и възрастта на пострадалия- 38 г., както и необходимостта от ползването на помощни средства, включително и последиците в психоемоционален план.

Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“ за релевирания период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др. От значение се явява и съдебната практика по дела, в които са обезщетявани вредите от получени сходни увреждания.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищеца вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, а именно за сумата от 30 000,00 лв. за претендиралите болки и страдания.

Претендирана е и лихва за забава от дата на увреждането – 09.02.2020 г. С приемане на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., се промени реда за претендиране на законната лихва. Пострадалите са отправили извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ, като по делото не е представено заявлението към застрахователя. Приложено по делото е писмо от ОЗК „Застраховане“ АД изх. № ЦУ-99-1957/04.03.2020 г., с което се изискват да бъдат представени допълнителни документи: всички документи по образуваното досъдебно производство- автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието, протокол от разпит на свидетели, съдебномедицинска експертиза, снимков материал и др.; постановление за прекратяване на наказателното производство; съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него; нотариално заверено пълномощно, съгласно чл. 338 от КЗ. Видно от същото, има образувана щета с № 0411-630-0004-2020 г. по застрахователна полица № *** със срок на действие от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г. Датата, която е върху писмото е 04.03.2020 г., поради което съдът ще приеме тази дата за дата на завеждане на претенцията към застрахователя. Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва, на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ от деня, следващ изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията, а именно – 05.06.2020 г.

От доказателствата по делото е безспорно установен и размерът на претърпените от ищцата имуществени вреди. Същите са на стойност 944,80 лв., представляващи направени  разходи във връзка с лечението на К.А. – 910,00 лв. за закупуването на стандартна рекунтруктивна плака материал /органичен контакт/ и 34,80 лв. – потребителска такса. Те също са пряка и непосредствена последица от деликта, което е безспорно установено от медицинската експертиза и писмените доказателства /фактура № **********/25.02.2020 г. и фактура № **********/02.03.2020 г./.

            На основание изложеното, съдът прие, че в случая дължимото на ищцата  обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди  в размер на 30 000,00 лв., а за имуществени вреди в размер на 944,80 лв. Това обезщетение е дължимо от ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал.1 КЗ. Върху обезщетението от 30 000,00 лв., следва да се присъди и законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати разноски в размер на 3602,80 лв., от които 2144,80 лв. – държавна такса и 1458,80 лв. адвокатски хонорар /претендиран по реда на чл. 36, ал.1 и 2 и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/, съгласно уважената част на иска.

Съобразно отхвърлената част от иск, ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1368,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е претендирал заплащането на депозит за вещи лица в размер на 600,00 лв., депозит за разпит на свидетел в размер на 30,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2520,00 лв. с ДДС. Представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, както и издадени фактури за сумата от 2520,00 лв. и извлечение от сметка. Съдът намира, че не налице прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед характера на делото, цената на предявения иск и броя на проведените съдебни заседания. Адвокатското възнаграждение е с начислено ДДС, което обуславя и по-високия му размер. Претендирана е и сумата от 30,00 лв.- депозит за свидетел, която не е била използвана, поради което същата не следва да се взема предвид при изчисляването на разноските. Тя може да бъде претендирана по друг ред.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 да заплати на К.И.А., ЕГН **********, чрез адв. Х.К. от Великотърновска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № ** сумата от 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 944,80 лв. /деветстотин четиридесет и четири лева/ -обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътно транспортно произшествие на 09.02.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.А., ЕГН **********, чрез адв. Х.К. от Великотърновска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № ** иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/ до пълната претендирана сума от 50 000,00 лева /петдесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 да заплати на адвокат Х.Р.К. от Великотърновска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № **сумата от 1458,80 лв. /хиляда четиристотин петдесет и осем лева/ - адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 2 144,80 лв. /две хиляди сто четиридесет и четири лева/, представляващи държавна такса за настоящото производство, както и 5,00 лв. /пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН **********, чрез адв. Х.К. от Великотърновска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № ** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 сумата от 1368,00 лв. /хиляда триста шестдесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е постановено при участието на А.Р.А., ЕГН ********** с адрес: ***, в качеството на трето лице - помагач, на страната на ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: