Р Е Ш
Е Н И Е № 473
гр. Стара Загора, 12.12.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в публично съдебно заседание на ноември декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Н.
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №504 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.Р.К. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №19-1228-000413/13.05.2019г., издадена от Началник сектор към
ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.
В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна,
необоснована и издадена в противоречие на материалния и процесуалния закон.
Обосновава се, че посочената в заповедта фактическа обстановка не съответства
на реалното положение. Твърди се, че не отговаря на действителността и
твърдението в заповедта за ПАМ, че лицето, което е управлявало собствения на М.К.
лек автомобил, не притежава съответното СУМПС. Освен това атакуваната заповед
не отговаряла и на изискванията на форма по чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не били
налице мотиви въз основа на какви доказателства е прието, че водачът не притежава
съответното СУМПС. По изложените съображения се иска отмяна на оспорената заповед
за налагане на ПАМ.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя –
адв.С., която моли съда да уважи подадената жалба, като претендира направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, РУ
Чирпан, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., в съдебно заседание
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, предвид всички събрани по
делото доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 13.05.2019г. против Р.Х.К. е съставен АУАН
№19-1356, за това, че на 13.05.2019г., около 13:10 часа, в село Средец,
общ.Опан, в центъра на селото, управлява л.а. марка БМВ 320Д с рег.№***,
собственост на М.Р.К., като водача не притежава СУМПС – проверен в ОДЧ на Първо
РУ Стара Загора.
При наличието на съставения АУАН на М.Р.К. е
наложена и принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок
от 6 месеца, считано от 13.05.2019г.. ПАМ е наложена със Заповед №19-1228-000413/13.05.2019г.
на Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, Сектор Пътна полиция, издадена
на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
По делото е приложена справка от централна
база КАТ, от която е видно, че л.а. марка БМВ 320Д с рег.№*** е собственост на М.Р.К.
(л.7). Приложена е и справка за нарушител/водач на Р.Х.К., от която е видно, че
същият не притежава свидетелство за управление на МПС (л.16).
В хода на административното производство са
снети обяснения от Р.Х.К., А.Г.А. и Д.Н.К., които доказателства са редовно
събрани и на основание чл.171, ал.1 от АПК имат сила и пред съда. От
обясненията на К. се установява, че на 13.05.2018г., след като е напазарувал,
се е прибрал в дома си в с.Средец, където е оставил продуктите, след което е
излязъл пред къщата и е влязъл в автомобила на дъщеря си М.К., за да вземе
нещо. В същото време са дошли двама полицейски служители и са започнали да
свалят номерата на автомобила. От обясненията на А. се установява, че докато е
преминавал покрай дома на К. е видял полицейски джип да спира до лекия
автомобил, паркиран пред къщата, като полицейските служители започнали да
свалят номерата на автомобила. Сочи, че лекият автомобил не е бил в движение,
полицейските служители били двама и не е виждал К. са управлява автомобила. В
обясненията си К. сочи, че в автомобила на дъщеря й, който се намирал пред дома
й с изключен двигател, се намирали синът й и баща му Р.К., когато пристигнали
полицейски служители и започнали да свалят номерата на автомобила. Полицаите обяснили,
че някой от селото им е казал, че К. е управлявал автомобила.
Към материалите на административната преписка
е приложена и докладна записка от младши полицейски инспектор П.Т. до Началника
на I-во РУ – Стара Загора. В документът е отразено,
че на 13.05.2019г. полицейският
служител, съвместно с мл. ПИ Я.Я., извършвали обход в с.Средец, общ.Опан, като
около 12:30 часа, минавайки покрай бензиностанция „Милениум газ“ забелязали паркиран
в центъра на селото автомобил марка БМВ 320 с регистрационен № ***.
Полицейските служители имали информация, че този автомобил се управлява от
лицето Р.Х.К., който не притежава СУМПС, като след известно време забелязали,
че това лице излиза от хранителен магазин, заедно с дете на видима възраст
около 4-5г. и се насочили се към паркираното МПС. Качили се в него, като К.
седнал зад волана и потеглил в източна посока през селото към дома си. Полицейските
служители го последвали и като включили светлинен сигнал, но К. увеличил
скоростта и продължил да се движи с автомобила и след като
стигнал до дома си – паркирал пред къщата. Полицейските служители видели как К.
отворил вратата на водача, мл.ПИ Я. слязъл от служебния автомобил и му разпоредил
да остане в превозното средство, да извади ключа от контакта автомобила и да го
остави на таблото. К. изпълнил полицейските разпореждания, като при поискване
не представил СУМПС. От направената справка в ОДЧ на 01 РУ град Стара Загора се
установило, че Р.Х.К. не притежава СУМПС. На водача е съставен АУАН, иззето е СРМПС
част II и регистрационните табели на автомобила.
По делото са разпитани като свидетели Р.Х.К., Д.Н.К., А.Г.А.,
както и полицейските служители П.С.Т. и Я.И.Я.. От показанията на първите
двама, който са родители на жалбоподателката М.К., се установява, че двамата
полицейски служители са пристигнали пред дома им и са свалили регистрационните
номера на процесния лек автомобил. К. сочи, че преди това е ходил пеша с детето
си до магазин в центъра на селото, като не е управлявал автомобила. Когато
полицейските служители пристигнали пред дома им детето му си играело в лекия
автомобил, а той се намирал на улицата пред къщата, като сочи, че същият ден не
е управлявал автомобила. Твърди, че преди това зет му може да е карал
автомобила, но когато К. се върнал от магазина автомобила се намирал пред дома
им, а полицейските служители му казали, че той го е управлявал, като имало и
свидетели за това. Показанията на свидетеля К. потвърждават тези обстоятелства,
като същата сочи, че когато излязла навън, видяла, че детето й се намира в
автомобила и някъде след 2-3 минути дошли полицаите и взели номерата. К. сочи,
че полицейските служители казали, че в селото коментирали, че Р. бил карал автомобила.
Според свидетеля същият ден К. не е шофирал автомобила. Заявява, че патрулния
автомобил изскочил буквално от храстите, от черния път, след което спорял до
техния лек автомобила и полицаите започнали да свалят номерата. Свидетелят К. заявява
също, че наблизо се е намирал и техен познат – А., като патрулният автомобил е
дошъл откъм противоположната посока, на която се е намирало това лице. В
заключение свидетелят К. пояснява, че не притежава свидетелство за управление
на МПС.
Според показанията на А.А. в края на май месец той
отивал да вземе един болт за фреза от комшия на Р.К.. Движел се пеша и
видял, че процесния автомобил се намирал
паркиран срещу входа на къщата на Р., а детето му си играело вътре в колата. А.
преминал покрай лекия автомобил и достигнал къщата, към която се бил запътил,
която се намирала на около 20 метра надолу от къщата на К.. Малко след това
покрай него минал полицейски автомобил, като А. видял, че вътре са двама
полицейски служители, от които той познавал само единия от тях. След като
спрели до паркирания пред къщата на К. автомобил, полицаите започнали да свалят
номерата му. А. пояснява, че е имало разговор на висок глас между полицаите и Р.К..
А. се забавил около 10 минути докато вземе болта, след което се върнал по
обратния път покрай процесния автомобил, като тогава вече полицейските
служители ги нямало, тъй като си били тръгнали.
От показанията на полицейските служители се
установява, че и двамата познават Р.К.. Свидетелят Т., който е районен полицай
на с.Средец, общ.Опан, заявява, че няколко пъти получил информация, че Р.К.
управлява лек автомобил. Т. знаел, че К. е с отнето свидетелство за
правоуправление и в разговор с него го предупредил да не управлява автомобил,
но въпреки това няколко пъти го виждал да го прави, като се разминавали с
автомобилите или Т. бил пеша докато наблюдавал как К. шофира, поради което не
го е спирал за проверка. На процесната дата Т. и Я. видели, че лекият автомобил, ползван от К.,
е паркиран в центъра на селото и решили да изчакат да видят кой ще се качи да
го управлява. След около 20 минути К. излязъл от магазина на селото заедно с
детето си, качил се в автомобила и потеглил. Двамата полицейски служители
потеглили с патрулния автомобил след него. Т. пояснява, че след като ги
забелязал К. увеличил скоростта, а полицейските служители, за да не изплашат
возещото се дете, включили само светлинен сигнал, като се движили на около
15-20 метра от колата на К.. Според показанията и на двамата полицейски
служители К. се движил по черните пътища в населеното място, като правил леви и
десни завои, след което спрял пред дома си. И двамата полицаи сочат, че са
видели К. да отваря вратата на автомобила и да слиза от него, като се намирали
на около 10-15м от същият, когато било преустановено движението на автомобила, след
което разпоредили на К. да остане в автомобила. Впоследствие излязла и К., като
тя и К. започнали да се разправят, а К. обяснила, че е казала на К. да отиде
пеш или с колелото до магазина на центъра. След проверка при дежурния на ОД на
МВР и потвърждение на обстоятелството, че К. не притежава СУМПС е съставен
АУАН, който К. подписал с възражение и са снети регистрационните табели на
лекия автомобил. И двамата полицейски служилите сочат, че от момента, в който
последвали автомобила, докато същият спрял пред къщата не са го губили от
поглед, като и двамата видели, че К. го управлява. Според свидетеля Т., който
познавал А.А., последният не се е намирал на мястото в този момент.
По възникналото противоречие досежно
обстоятелството дали К. е управлявал автомобила на процесната дата са проведени
и очни ставки, без противоречието да бъде
отстранено.
Оспорената в настоящото производство заповед е
връчена на жалбоподателя на 21.06.2019г. и е оспорена с жалба,
подадена на чрез Български пощи АД на 04.07.2018г., предвид на което съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на
основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП (л.36). От своя
страна Директорът на ОД на МВР град Стара Загора със Заповед № 349з-723/06.03.2018г.
е оправомощил Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171,
т.2а от ЗДвП (л.15). Оспорената заповед е издадена от Началника на сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Стара Загора, от което следва, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган и в установената писмена форма.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се
спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК,
при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на
процесната заповед са спазени.
Основният спорен момент по делото
е свързан с установяване на факта дали лицето Р.Х.К. на процесните дата и час е
управлявал автомобила, собственост на жалбоподателката. Макар по делото да са
събрани данни, че К. не е управлявал лекия автомобил, а само е стоял в него,
заедно с детето си, съдът по вътрешно убеждение и съпоставяйки всички събрани
по делото доказателства, счита за установени фактите, възприети от
административния орган в обжалваната заповед. Следва да бъде дадена вяра на
показанията на свидетелите Т. и Я., а не на тези на свидетелите К., К. и А.. Това
е така, защото показанията на полицейските служители са последователни,
подробни и убедителни, като и двамата категорично заявяват, че са видели К. да
управлява лекия автомобил „БМВ“. Двамата
са видели качването на К. на шофьорското място на автомобила и потеглянето му,
като са следвали процесния автомобил по улиците на с.Средец без да го губят от
поглед до момента, в който К. в преустановил движението му и се е опитал да
слезе от него, като тогава му е било разпоредено да остане на място. Що се
отнася до показанията на свидетелите К. и К., то те не кореспондират с
останалите доказателства по делото, а близките им отношения с жалбоподателката
обосновават висока степен на заинтересованост от изхода на спора (чл.172, от ГПК, вр. чл.144 от АПК).
От друга страна показанията на К. съществено се разминават с тези на свидетеля А.
относно посоката на движение на патрулния автомобил, като К. пояснява, че патрулния
автомобил изскочил буквално от храстите, от черния път, като е дошъл от
противоположна посока на тази, на която се е намирал А.А.. Точно в обратен
смисъл са показанията на свидетеля А., които сочи, че патрулният автомобил се е
движил по улицата, преминал е покрай него и е преустановил движението си до
паркирания пред дома на К. автомобил. Това поставя под основателно съмнение
въобще присъствието на А. на случилото се – обстоятелство, което се твърди и от
свидетеля Т.. Поради това показанията на К., К. и А.,
досежно управлението на автомобила, не се кредитират с доверие от съда.
С оглед горните съображения, съдът счита за доказани
релевантните факти, а именно, че Р.Х.К. е управлявал автомобила, собственост на
жалбоподателката, без да притежава съответното СУМПС. Тези факти правилно са
подведени под нормата на чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, съгласно която административният орган налага
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава съответното
СУМПС. Административният орган е действал
при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
не дава право на органа да преценява дали да приложи мярката отнемане на
свидетелството за управление на МПС. Правомощието на органа да приложи тази
мярка е едновременно и задължение, и не е обвързано от други изисквания на
закона. Релевантните факти по делото са управлението на МПС от К. при
положение, че същият не притежава СУМПС, които факти в случая са налице.
В горния смисъл, съдът счита, че материалният закон е
приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание.
Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е,
че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Обстоятелството, че издаденото въз основа на
съставения АУАН наказателно постановление е отменено от районния съд е
ирелевантно за настоящото производство, тъй като двете производства имат
различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка
има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание.
С оглед на
изхода от спора, направено от процесуалния представител на ответника искане и
на основание чл.143, ал.4 АПК и Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. на ВАС,
съдът следва да осъди М.Р.К. да заплати на Областната дирекция на Министерството
на вътрешните работи Стара Загора – юридическото лице, в чиято структура е
органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
същите съдът определя на 100 лв. на основание чл.78, ал.8
от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.К. ***, ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на ПАМ №19-1228-000413/13.05.2019г., издадена от
Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.Р.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи Стара Загора, 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: