№ 5138
гр. Варна, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело №
20243100502024 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от
изпълнителните директори Александър Димитров и Младен Маркоски, действащи чрез
ю.к.Михаил Караколев, против Решение №57 от 19.03.2024г., постановено по гр.д.
№217/2023г. по описа на PC Провадия, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от
жалбоподателя, против Н. Я. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“В.“ №**,
вх.*, ет.*, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Гургулят“ №31, ет.1, чрез адв.М. Л., иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за приемане
на установено, че въззиваемата дължи на въззивника, суми за които по ч.гр.д.№1422/2022г.
на РС Провадия има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, както следва:
-27.48лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за ползване на фиксираната услуга интернет №101001383320, но
Приложение №1 от 13.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация с
фиксиран интернет А1 Нет, с тарифен план/пакет А1 TV 100+ C&S;
-27.48лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за ползване на фиксирана услуга телевизия №2010002372339 с тарифен
план А1 ТВ 50+ по Приложение №1 от 14.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1
ТВ в комбинация с фиксиран интернет А1 Нет;
-17.43лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
от пазарната цена на устройство PHILIPS 32РНТ4203, начислена към фиксирана услуга
1
телевизия №2010002372339 с тарифен план А1 Net 50 C&S по Приложение №1 от
14.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация е фиксиран интернет
А1 Нет;
-107.49лв. без ДДС, представляваща неустойка е размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен А1 ONE
Unlimited 2XL по Приложение №1 от 19.05.2020г. за ползване на телевизионна услуга към
Рамков Договор №*********;
-90.87лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в
цената на мобилната услуга за абонаментен план А1 ONE Unlimited 2XL но Приложение №1
от 19.05.2020г. за ползване на мобилни услуги за номер ********** към Рамков Договор
№*********;
-494.13лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
в цената на мобилната услуга за абонаментен план А 1 Unlimited по Приложение №1 от
28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги за номер ********** към Рамков Договор
№*********;
-248.55лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
от пазарната цена на устройство Samsung Galaxy Note 20 Gray начислена към номер на
мобилна услуга ********** с тарифен план А1 ONE Unlimited 3XL по Приложение №1 от
05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги;
-63.92лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в
цената на мобилната услуга за абонаментен план А1 ONE Unlimited 3XL по Приложение №1
от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги А1 ONE Unlimited 2XL, 3XL, 4XL, 5XL за
телефонен номер ********** към Рамков Договор №*********;
-104.97лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен план А1
ONE Unlimited 3ХL по Приложение №1 от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги
Unlimited към Рамков Договор №*********;
-169.98лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен план А1
Unlimited по Приложение №1 от 28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited към
Рамков Договор №*********;
-394.75лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
от пазарната цена на устройство Apple iPhone 12 ProMax 128 GB Blue, начислена към номер
на мобилна услуга ********** с тарифен план А1 ONE Unlimited по Приложение №1 от
28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е необосновано и неправилно, като
се оспорват изводите на решаващият съд, че неустоечната клауза, с която са договорени
процесиите неустойки между страните е нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
тъй като клаузите за неустойки са неясни относно начина на определяне на размера им и
2
това е поставило ответницата в невъзможност да се ориентира в действителната финансова
тежест и икономически последици от сключването им, което ги прави неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Изложени са обстойни съображения за нормативно
предвидените свобода на договаряне на страните, характер и функции на неустойката.
Поддържа се, че процесният размер на неустойката е съгласуван с КЗП, а съдебна спогодба,
с която тя е потвърдена от СГС, има сила на съдебно решение. Поддържа се още, че
съставът на СГС, който е потвърдил въпросната спогодба, е направил преценка за
действителността на клаузата и я е потвърдил като равноправна и действителна такава.
Твърди се, че процесните неустойки са начислени, поради срочния характер на договора, с
който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите
услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени. Сочи се, че отстъпката
в ценообразуването, е именно заради срочността на ангажимента на абоната, както и че
отхвърлянето на неустойките за прекратяване на срочни договори, обезсмисля предлаганите
отстъпки от оператора за дългосрочна обвързаност и поставя дружеството в неравностойно
положение спрямо абонатите, тъй като операторът е планирал и извършил разходи, за да
осигури качествено предоставяне на услугата с оглед спазване на двугодишния срок на
ангажимента. Сочи се още, че при подписване на договора, абоната се е запознал с
условията му, в частност с размера на неустойките, като за него е бил налице избор да не се
ангажира със срок на договора, съответно да избегне начисляването на неустойки при
неспазване на ангажимента за срока. Твърди се, че според процесната неустоечна клауза,
абонатът дължи неустойка на доставчика тогава, когато договорът бъде прекратен преди
изтичане на уговорения му срок на действие, по инициатива или по вина на първия. Твърди
се, че размерът на неустойката е равен на 3 месечни абонаментни такси, дължими за
абонамента, по техния стандартен размер, без дадената отстъпка. По посоченият начин е
формирана и неустойката в размер на разликата в цената на услугите и на устройствата.
Поддържа се, че в случая в предвидена договорна неустойка, дължима при упражнено право
на прекратяване на облигационната връзка без предизвестие, поради виновно неизпълнение
от страна на абоната, което по същество представлява разваляне на договора. Сочи се, че с
развалянето на договора, действието му отпада занапред, като отпада и задължението на
абоната да плаща месечни абонаментни такси, а мобилният оператор прекратява доставката
на услуги. Твърди се, че уговорката за плащане след този момент, на месечни абонаментни
такси, на дадената отстъпка от цената на услугите и на дадената отстъпка от цената на
устройствата има характер на неустойка за разваляне на договора. Твърди се, че въпросната
неустойка, освен че е предварително ясно и конкретно определена по размер, зависи изцяло
от поведението на абоната, който ако изпълнява коректно задълженията си няма да дължи
неустойка. Сочи се, че неустоучната клауза служи за обезпечение на изпълнението от
абоната до края на срока на договора, тъй като прави за него финансово неизгодно да се
откаже. Твърди се, че същевременно неустоечната клауза има цел да обезщети мобилния
оператор за вредите, които би претърпял от предсрочното прекратяване на договора, поради
виновно неизпълнение от абоната, без да е необходимо тези вреди да се доказват. Твърди се
още, че въпросната клаузата има и санкционна функция, тъй като санкционира абоната като
3
неизправен длъжник. Поддържа се, че размерът на уговорената неустойка не е прекомерен и
не е несъразмерно висок, така че с него да се нарушава принципа на справедливостта.
Твърди се, че размерът не е уговорен да превишава многократно действително очакваните
вреди, а съвпада по размер с тях. Сочи се, че процесният договор е за срок от 24 месеца, като
по време на действието му, абонатът е спрял да изпълнява задължението си да заплаща в
срок ползваните услуги, но операторът е продължил да предоставя услугите за период от
над 4 месеца, съобразно ОУ, преди да преустанови достъпа до услугата. Твърди се, че с
преустановяването на достъпа, оператора е прекратил договора и е поискал заплащането на
ползваните и неплатени услуги, както и заплащане на уговорената в договора неустойка.
Поддържа се, че с оглед параметрите на конкретния договор, предвидената неустойка при
виновно неизпълнение абонатът в размер от 3 месечни такси, от дадената отстъпка от
стойността на абонаментните планове и от дадената отстъпка от цената на продадените на
изплащане устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент, не противоречи на добрите нрави и на принципа на справедливостта. На
последно място се поддържа, че по отношение на разглежданият казус е приложимо
разрешението, възприето в Решение 22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС, макар то да касае
тълкуване на Директивата за ДДС - Директива 2006/112, като са изложени подробни
аргументи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което
да се уважи иска, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението в
атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се моли за
потвърждаването му. Твърди се, че клаузите, уреждащи процесните неустойки са нищожни,
поради накърняване на добрите нрави, защото излизат извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции на неустойката. Сочи се, че договорът за мобилни
услуги има своите специфики-прекратява се, ако абонатът спре месечни плащания, като след
прекратяването мобилният оператор престава да доставя, каквито и да било услуги. Ето
защо се поддържа, че претърпените от дружеството вреди се изразяват единствено в
неплащане на абонаментни месечни вноски и такси за доставени услуги, съответно
обезщетението, за да е в съответствие на добрите нрави, следва да е в размер не по-голям от
този на законната лихва. Твърди се, че в случая вредите за доставчика са значително по-
малки от уговорения размер на неустойките, поради естеството на услугата, която не е
свързана с някакви предварителни разходи за подготовка. Поддържа се, че на потребителя е
възложен необосновано завишен размер на неустойка, спрямо предвидимите при сключване
на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита
визирана в чл.143, т.5 от ЗЗП. Още повече, че неустойките са уговорени в размер равен на
абонаментните вноски по стандартните планове, без промоционалните и пакетните
отстъпки, които са приложими към конкретните споразумения, в резултат, от което
неустойките са в по-висок размер, отколкото би било плащането по договора при доставка
на услугите. Предвид изложеното, се поддържа, че клаузите за неустойка, се явяват
4
нищожни, тъй като излизат извън присъщите им и предвидени в закона функции. Изложени
са подробни съображения, в подкрепа на становището, че процесните клаузи за неустойка не
са индивидуално договорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. Твърди се, че в разрез с изискванията за добросъвестност, процесните
клаузи създават, в ущърб на потребителя, значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора, поради което се явяват неравноправни на
основание чл.147, ал.1, т.19 от ЗЗП, съответно са нищожни тъй като не са индивидуално
договорени. Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика, клаузите за неустойки в
договорите за мобилни услуги, при които се претендира сумата от всички оставащи до края
на договора вноски, се считат за нищожни. Сочи се относима съдебна практика.
Претендират се деловодни разноски.
Против горепосоченото решение на PC Провадия, е подадена въззивна жалба и от Н.
Я. Н., в частта, с която е уважен предявеният от “А1 България“ ЕАД, против
жалбоподателката иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивницата дължи на
въззиваемия, сумите за които по ч.гр.д.№1422/2022г. на РС Провадия има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК основание рамков договор
№*********/12.03.2015г., начислявани по две партиди №М4473754 и №М6662580, както
следва:
-328.08лв., с ДДС за период на потребление от 23.09.2021г. до 22.02.2022г., от които:
150.57лв. без ДДС за мобилна услуга за номер ********** по тарифен план One Unlimited
Special 35, 38.49лв. без ДДС за фиксирана услуга интернет 10100138383320 (домашен
интернет) А1 Нет, 38.49лв. без ДДС фиксирана услуга телевизия 201002372339 А1 TV 100+;
1лв. без ДДС такса MUSICALL, 6.98лв. за такса статичен IP адрес; 13.95лв. без ДДС за такса
A1 Xplore, 27.95лв. без ДДС за такса допълнително TV устройство, 6.21лв. без ДДС за такса
повторно включване, отстъпки -10.26лв. и 54.68лв., начислено ДДС върху горните вземания;
-221.55лв. с ДДС за предоставянето на комплексна мобилна услуга за мобилен номер
********** и мобилен номер ********** за периода от 23.08.2021г. до 22.11.2021г., от
които: 3.15лв. без ДДС за такса домашен интернет, 135.98лв. без ДДС за мобилна услуга
Unlimited за мобилен номер **********, 83.98лв. без ДДС за мобилна услуга ONE Unlimited
3XL за мобилен номер **********, отстъпки -38.49лв. и сумата от 36.92лв., начислен ДДС;
-1893.46лв. с ДДС, представляваща остатък от продажна цена за устройство Apple
Iphone 12 Pro max 128 GBBiu+Ad по договор за продажба на изплащане от 28.05.2021г. към
рамков договор *********;
-993.20 лв. с ДДС, представляваща остатък от продажна цена за устройство Samsung
Galaxy Note 20 Gray + PB TTEC по договор за продажба на изплащане от 05.01.2021г. към
рамков договор *********.
Твърди се в жалбата, че атакуваното решение неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със законна и трайната съдебна практика. Оспорват се изводите
5
на съдът, че жалбоподателката има качеството “потребител“ на телекомуникационни услуги
и че такива действително са й били доставени от ищцовото дружество. Поддържа се, че ако
същата действително е била “потребител“ на въпросните услуги и те действително са и били
доставени, то по делото е останало недоказано обстоятелството, че ответницата е била в
неизпълнение на договорните си задължения. По отношение на иска за лизингови вноски, се
поддържа, че всъщност мобилният оператор претендира неустойки, прикрити като
лизингови вноски до края на договора. Твърди се, че начислените накуп лизингови вноски
до края на договора в случай, че мобилният оператор едностранно го е прекратил, всъщност
представляват неустойка при неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучател, в случай на разваляне на договора. Сочи се, че според съдебната
практика неустойките по договори с мобилни оператори, които представляват вноски до
края на срока на договора, са недействителни и не пораждат задължение за потребителя да
заплаща каквито и да е суми. На следващо място се поддържа, че уговорената неустойка, за
плащане на всички лизингови вноски, след прекратяването на договора от страна на
лизингодателят, е в противоречие с добрите нрави. Твърди се, че въпросната уговорка води
до неправомерно разместване на блага между страните по сделката, тъй като при плащането
на неустойката при прекратен договор за лизинг, лизингодателят ще получи предоставения
кредит два пъти - един път връщане на самата вещ и втори път нейната парична
равностойност, плюс калкулираната печалба под формата на лихва, което би довело до
неоснователно обогатяване от страна на лизингодателя. Сочи се, че въпросната клауза е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън рамките на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че в случая
лизингодателя по развален договор за лизинг получава имуществена облага, каквато би
получил и ако договорът не беше развален, а имено собствеността на веща и пълният размер
на всички лизингови вноски по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа за справедливост. Моли ли се за отмяна на решението в обжалваната му
част, съответно за отхвърляне на исковите претенции, ведно с присъждане на разноски за
двете инстанции.
С подаденият отговор на въззивната жалба се поддържа становище за нейната
неоснователност. Твърди се, че по делото ясно и категорично е доказано предоставянето на
процесиите услуги на ответницата, поради което същата дължи тяхната цена. Оспорват се
като преклудирани възраженията, че ответницата няма качеството на страна-потребител по
договора, тъй като се навеждат за пръв път два с въззивната жалба, като наред с това се
сочил, че са неоснователни и недоказани. Оспорват се и възраженията за недължимост на
претендираните суми, базирани на доводи за “лизинговите вноски“, като се сочи, че в
производството се претендира неплатената цена на устройства, продадени на изплащане на
основание договори за продажба на изплащане. Сочи се, че между страните не са сключени
договори за лизинг, затова не се претендират лизингови вноски. Твърди се, че вещите,
предмет на процесните договори за продажба на изплащане, са предадени на ответницата,
поради което извода на първоинстанционният съд, че е дължима тяхната цена, ведно с
мораторната лихва, е правилен. Моли се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на
6
разноски.
От Н. Я. Н., чрез адв.И. е постъпила частна жалба против постановеното от
първоинстанционният съд Определение № 482 от 21.05.2024г. по гр.д.№217/2023г. на PC
Провадия, с което е оставена без уважение молбата на страната, с правно основание чл.248,
ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение съобразно изхода от спора и на база всеки един от обективно
съединените искове. Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, респективно че дължимият адвокатски хонорар, следва да се определени
не като за един иск, а съобразно размерите на всеки от предявените 7 обективно
кумулативно предявени иска на основание чл.7, ал.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г.
Изложение са подробни математически изчисления и параметрите, при които следва да се
определени възнаграждението. Развити са подробни съображения за приложимата съдебна
практика, включително за задължителна тълкувателна такава на ВКС, съответно за
неотносимостта на решение на СЕС. Моли са за отмяна на атакуваният акт и присъждане на
пълният размер на дължимият адвокатски хонорар.
В отговор на частната жалба, ответника поддържа, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от “А1 България“ ЕАД, против постановеното от
първоинстанционният съд Определение №670 от 17.07.2024г. по гр.д.№217/2023г. на PC
Провадия, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца с правно основание чл.248,
ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, чрез неговото допълване с
присъждане на разноските, сторени в заповедното производство, съразмерно с уважената
част на иска, за които страната е представила списък в последното о.с.з. Развити са подробни
съображения за неправилност на обжалваният съдебен акт, като се поддържа че искането на
страната е подадено в срок, поради което следва да се разгледа по същество. Моли се за
отмяна на посоченото определение и за присъждане на разноските, сторени в заповедното
производство, съразмерно с уважената част на иска.
От ответната страна, се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът като съобрази предмета на частната жалба на “А1 България“ ЕАД и данните по
делото, намира, че Определение №670 от 17.07.2024г. по гр.д.№217/2023г. на PC Провадия,
се явява недопустимо като съображенията за това са следните:
Както вече се посочи, след постановяване на решението, от двете страни е
инициирано производство по чл.248 от ГПК за допълване и изменение на същото, в частта
за разноските, което производство е приключило с постановяването на Определение №482 от
21.05.2024г. Ето защо последващо такова производство не може да се развие, поради което
молбата на “А1 България“ ЕАД, входирана на 12.06.2024г., не може да бъде разгледана като
документ иницииращ произнасяне от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК, а
като такъв изразяващ несъгласие с резултата, обективиран в постановеното от него
определение. В този смисъл съдът, е следвало да укаже на страната да конкретизира
искането си и да я упъти към извършаване на допустимите процесуални действия. Като не е
сторил това съдът се е произнесъл по непредявено /неясно/ искане, съответно е постановил
недопустим съдебен акт.
7
Наред с горното съдът е допуснал пропуск при преценка на срочността на подаване
на въпросната молба, като не е отчел факта, че тя е подадена посредством ССЕВ на
11.06.2024г., т.е. в едноседмичният срок на уведомяването за Определение №482 от
21.05.2024г., което е съобщено на страната на 04.06.2024г.
В обобщение съставът на въззивният съд намира, че Определение №670 от
17.07.2024г., следва да бъде обезсилено, като недопустимо, съответно че молбата с рег.
№4140/12.06.2024г. всъщност е частна жалба, против Определение №482 от 21.05.2024г., в
частта касаеща определените разноски в полза на ищеца, която следва да се разгледа в
настоящото производство с оглед изчерпване на оспорване и процесуална икономия.
Предвид факта, че препис от посочената молба /жалба/, вече е бил връчен на
насрещната страна, нова размяна на книжата не се налага, като единствено следва да се
укаже на ищеца да внесе дължимата ДТ, а на ответницата да се предостави възможност за
допълнително становище, съобразно настоящото произнасяне.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “А1 България“ ЕАД, с ЕИК
*********, против Решение №57 от 19.03.2024г., постановено по гр.д.№217/2023г. по описа
на PC Провадия, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя, против Н. Я.
Н., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемата дължи на въззивника,
суми за които по ч.гр.д.№1422/2022г. на РС Провадия има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, както следва:
-27.48лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за ползване на фиксираната услуга интернет №101001383320, но
Приложение №1 от 13.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация с
фиксиран интернет А1 Нет, с тарифен план/пакет А1 TV 100+ C&S;
-27.48лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за ползване на фиксирана услуга телевизия №2010002372339 с тарифен
план А1 ТВ 50+ по Приложение №1 от 14.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1
ТВ в комбинация с фиксиран интернет А1 Нет;
-17.43лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
от пазарната цена на устройство PHILIPS 32РНТ4203, начислена към фиксирана услуга
телевизия №2010002372339 с тарифен план А1 Net 50 C&S по Приложение №1 от
14.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация е фиксиран интернет
А1 Нет;
-107.49лв. без ДДС, представляваща неустойка е размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен А1 ONE
8
Unlimited 2XL по Приложение №1 от 19.05.2020г. за ползване на телевизионна услуга към
Рамков Договор №*********;
-90.87лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в
цената на мобилната услуга за абонаментен план А1 ONE Unlimited 2XL но Приложение №1
от 19.05.2020г. за ползване на мобилни услуги за номер ********** към Рамков Договор
№*********;
-494.13лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
в цената на мобилната услуга за абонаментен план А 1 Unlimited по Приложение №1 от
28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги за номер ********** към Рамков Договор
№*********;
-248.55лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
от пазарната цена на устройство Samsung Galaxy Note 20 Gray начислена към номер на
мобилна услуга ********** с тарифен план А1 ONE Unlimited 3XL по Приложение №1 от
05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги;
-63.92лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в
цената на мобилната услуга за абонаментен план А1 ONE Unlimited 3XL по Приложение №1
от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги А1 ONE Unlimited 2XL, 3XL, 4XL, 5XL за
телефонен номер ********** към Рамков Договор №*********;
-104.97лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен план А1
ONE Unlimited 3ХL по Приложение №1 от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги
Unlimited към Рамков Договор №*********;
-169.98лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен план А1
Unlimited по Приложение №1 от 28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited към
Рамков Договор №*********;
-394.75лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката
от пазарната цена на устройство Apple iPhone 12 ProMax 128 GB Blue, начислена към номер
на мобилна услуга ********** с тарифен план А1 ONE Unlimited по Приложение №1 от
28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited.
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Н. Я. Н., против Решение №57 от
19.03.2024г., постановено по гр.д.№217/2023г. по описа на PC Провадия, в частта, с която е
уважен предявеният от “А1 България“ ЕАД, против жалбоподателката иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
приемане на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия, сумите за които по ч.гр.д.
№1422/2022г. на РС Провадия има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК основание рамков договор №*********/12.03.2015г., начислявани по две
партиди №М4473754 и №М6662580, както следва:
-328.08лв., с ДДС за период на потребление от 23.09.2021г. до 22.02.2022г., от които:
9
150.57лв. без ДДС за мобилна услуга за номер ********** по тарифен план One Unlimited
Special 35, 38.49лв. без ДДС за фиксирана услуга интернет 10100138383320 (домашен
интернет) А1 Нет, 38.49лв. без ДДС фиксирана услуга телевизия 201002372339 А1 TV 100+;
1лв. без ДДС такса MUSICALL, 6.98лв. за такса статичен IP адрес; 13.95лв. без ДДС за такса
A1 Xplore, 27.95лв. без ДДС за такса допълнително TV устройство, 6.21лв. без ДДС за такса
повторно включване, отстъпки -10.26лв. и 54.68лв., начислено ДДС върху горните вземания;
-221.55лв. с ДДС за предоставянето на комплексна мобилна услуга за мобилен номер
********** и мобилен номер ********** за периода от 23.08.2021г. до 22.11.2021г., от
които: 3.15лв. без ДДС за такса домашен интернет, 135.98лв. без ДДС за мобилна услуга
Unlimited за мобилен номер **********, 83.98лв. без ДДС за мобилна услуга ONE Unlimited
3XL за мобилен номер **********, отстъпки -38.49лв. и сумата от 36.92лв., начислен ДДС;
-1893.46лв. с ДДС, представляваща остатък от продажна цена за устройство Apple
Iphone 12 Pro max 128 GBBiu+Ad по договор за продажба на изплащане от 28.05.2021г. към
рамков договор *********;
-993.20 лв. с ДДС, представляваща остатък от продажна цена за устройство Samsung
Galaxy Note 20 Gray + PB TTEC по договор за продажба на изплащане от 05.01.2021г. към
рамков договор *********.
ПРИЕМА за разглеждане частната въззивна жалба на Н. Я. Н., против Определение
№482 от 21.05.2024г. по гр.д.№217/2023г. на PC Провадия, с което е оставена без уважение
молбата на страната, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в
частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от
спора и на база всеки един от обективно съединените искове.
ОБЕЗСИЛВА Определение №670 от 17.07.2024г. постановено по гр.д.№217/2023г.
на PC Провадия, с което е оставена без разглеждане жалбата /молбата/ на “А1 България“
ЕАД, против постановеното по делото определение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА за разглеждане частната въззивна жалба /молба/ с рег.№4140/12.06.2024г.
на “А1 България“ ЕАД, против Определение №482 от 21.05.2024г. по гр.д.№217/2023г. на PC
Провадия, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на решението,
в частта за разноските, чрез неговото допълване с присъждане на разноските, сторени в
заповедното производство.
УКАЗВА на жалбоподателя “А1 България“ ЕАД, че в едноседмичен срок от
съобщаването, следва да представи доказателства за внесена по сметката на ОС Варна
държавна такса в размер на 15лв.
Указва на жалбоподателя, че при неизпълнение в срок частната жалба ще бъде
върната.
УКАЗВА на ответницата Н. Я. Николова, в едноседмичен срок от съобщаването,
може да подаде допълнително становище по частната жалба.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№2024/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
10
заседание на 18.12.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11