РЕШЕНИЕ
№ 260339 22.02.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд 54-ти граждански състав
на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета и година
в открито заседание в състав:
Председател: Евгени
Узунов
Секретар: Елена Христова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
гражданско дело №1240 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.Д. *** против Г. ***.
С исковата молба ищецът
претендира обезщетение за наем на имот в гр. Бургас за сумата от 15000лева,
ведно със законната лихва до окончателното плащане, обезщетение за наем в
размер на 250.00лева месечно, считано от завеждане на исковата молба , заедно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска, както и мораторна лихва за
забава върху претенцията за наем от 16.08.2013г. до датата на завеждане на
исковата молба в размер на 6500лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на апартамент в гр. Бургас, ул. …., заедно с прилежащите тавански
помещения. Таванските помещения били обособени в един отделен имот, който бил
владян от родителите на ищеца до 16.08.2006г. С протокол за въвод във владение,
ответникът бил въведен в апартамент № 20, с таванско помещение към него.
Твърди се, че ответникът ползвал
таванското помещение и за апартамент № 21, въпреки несъгласието на ищцовата
страна. На 01.08.2006г. родителите на ищеца били сключили договор с „Елбаком“
ЕООД за срок от десет години за отдаване под наем на таванското помещение за
ап. 20 и ап. 21 , като наемната цена била 500.00лева на месец.
Заявява се, че заради въвода в
полза на ответника семейството на ищеца било претърпяло загуби от
неизпълнението на договора , който бил прекратен. Сочи се, че за пет години
стойността на загубата била по 250лева на месец или общо за 15000лева. На
17.09.2012г. М.. Д.. и Д.. Д., родителите на ищеца, били изпратили покана на А..
А.- баща на ответника, покана за плащане на дължимото обезщетение за техния
имот - таванското помещение. Дължимата сума била за периода 01.02.2010г. до
17.09.2012г. била 14000лева. Поканата била получена от А. на 25.09.2012г.
Твърди се, че поканата за плащане не била оспорена от наследодателя на ответника.
Там било посочено и че вземането ще бъде прехвърлено на ищеца М.Д..
На 01.10.2012г. с договор за
цесия М.. Д.. и Д.. Д. били прехвърлили вземането си към М.Д.. Иска се да се
постанови решение, с което да се установи, че А.. А. е ползвал таванско
помещение към ап. 21 без правно основание, да бъде осъден да заплати
обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване без правно основание
за периода от 29.08.2013г. до датата на исковата молба в размер на обезщетение
за наема от 29.08.2013г. до завеждане на исковата молба в размер на 15000лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2013г. до окончателното плащане,
обезщетение за наем в размер на 250.00лева месечно, считано от датата на
завеждане на иска до настъпване на законна причина водеща до изменение или
прекратяване, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, мораторна
лихва за забава върху претенцията за обезщетение за наем от 29.08.2013г. в
размер на 6500лева до датата на завеждане на исковата молба. Направени са
доказателствени искания, представени са писмени доказателства.
Ответникът Г.А. *** депозира
писмен отговор чрез процесуален представител в законоустановения по чл. 131 от ГПК срок.
Ответникът счита за недопустима
претенцията за заплащане на 250лева месечен наем. Предявяването на претенция с
такъв характер за бъдеще време се счита за недопустима, поради това, че
претенцията за неоснователно обогатяване не е с характера на повтарящо се
задължение по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърди се неяснота на
претенцията - претендираните вземания дали са придобити по наследяване или чрез
договор за цесия. Налице била разлика и в датите на исковите претенции -
главницата и изтеклите лихви били с дати, като лихвата била посочена с дата ,
която била преди настъпване на изискуемостта на вземането. Не било посочено
кога е извършено твърдяното обособяване на таванските помещения в един имот.
Възразява се срещу легитимацията на ищеца по договора за цесия. Оспорват се
твърденията на ищеца и по отношение на основанието за възлагане на имота на
наследодателя на ответника. Оспорва се това, че ответника е ползвал имота.
Прави се възражение за недопустимост на иска по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД поради
наличие на специален ред по реда на ЗС за обезщетение за ползване на
съсобствена вещ. Прави се и възражение за прихващане - сочи се, че
обособяването в един имот на таванските помещения е станало противно на закона.
С действията по обособяване се били причинили вреди на ответника, които А.
оценявал на 15000лева. Направени са доказателствени искания, посочени са
доказателства.
С нова молба ищецът е допълнил и
уточнил исковата си молба. Сочи, че главницата се претендира по договор за
цесия за сумата от 15000лева - обезщетение за наем от 29.08.2013г. до
05.06.2018г. Сочи се, че изискуемостта на вземането е от 28.08.2013г.
Мораторната лихва се посочва в размер на 6500лева от 28.08.2013г. до
предявяване на исковата молба.
Постъпил е допълнителен отговор
от ответника. Излага се, че твърденията за придобити права от цесия и
наследяване за взаимно изключващи се. Претендира се неяснота на обекта, за
който се търси обезщетение - апартамент или таванско помещение.
Постъпила е нова молба с
уточнение, че претенцията се основава на договор за цесия, за вземане за
обезщетение за наем за периода 29.08.2013г. до 05.06.2018г. за ползвано
таванско помещение № 21.
От анализа на доказателства се
установява, че ищците са собственици на апартамент № .. и прилежащото таванско
помещение № 21 в сградата на ул.“..в
гр.Бургас.По този
факт страните не спорят в настоящото производство, а и същия се потвърждава от нот.а.№ 131, т.ХІ, н.д.№ 6704/1994г.
Установява се, че между страните
са съществували правни спорове, които към настоящия момент са частично
разрешени, поне до предмета на настоящото дело.
Не е спорно между страните а се
изважда като извод от доказателствата по делото, че таванските помещения за ап.
с № .. и № .. на ул.“.. в гр.Бургас са функционално обединени, тъй като подхода
към таванските помещения, пренадлежащи към собствеността на различните
апартаменти са с един подход и една входна врата.При посещение на обекта вещото
лице е установило, че жилищната сграда е масивна със стоманобетонова носеща
конструкция, ограждащи и преградни тухлени зидове. Таванските помещения са
съседни, разположени в таванския етаж на ДСК „Агалина“, на източната фасада на
сградата. Фасадната дограма на едното помещение е дървена, а на другото-ПВЦ. Климатик
е монтиран на фасадата, обслужващ лявото помещение, т.е. това с подменената
дограма. На етажната площадка на таванския етаж са разположени 5 броя врати, а
помещенията, съгласно инвестиционния проект са 6 броя. В дъното на коридора има
алуминиева остъклена врата, която ограничава достъпа до таванско помещение №
21, т.е. преграден и приобщен към съседно таванско помещение. Метална врата от
листова ламарина с двойно заключване-секретна брава и още един съкретен ключ в
горната част на вратата.
Съдът приема, че иска е доказан по основание. По делото се установява, че
собствениците на таванско помещение към ап.21 са били лишени от
ползването на имота си, а друго лице – в случая ответника го ползва без основание.
В настоящия случай не се спори, че през процесния
период ответника е ползвал имота,като ищеца е бил лишен от упражняване на вещното си
право, поради
препястване на достъпа.
Претенцията на ищеца като
цесионер по вземане, прехвърлено му от майка му и баща му не следва да се
разглежда по същество, тъй като твърдяната цесия е от 2012г. и се твърди да е с
несъществуващ предмет към 2013г. Тъй като ищеца е собственик на самостоятелно
основание претенцията му е допустима за разглеждане по настоящата дело.
При пълно и главно доказване се установяват
фактическите елементи, обуславящи основателност на исковата претенция. От
приетото по делото заключение на съдебно- техническата експертиза се установява
и размера на претенцията, която е по - малка от претендирания. Средният месечен пазарен наем възлиза закръглено на 50 лева.
Обезщетение за периода 29.08.2013г. до 05.06.2018г е равнимо на 2900 лева.
Съдът счита, че при определяне размера на
действителния пазарен наем за процесния имот в случая следва да се възприеме
заключението на експертизата, което е обективно,
пълно и компетентно изготвено. Експертът е дал заключение относно стойността на
средния пазарен наем, като са съобразени местоположението на имота,
инфраструктурата, транспортния достъп, размери, статут, предназначение. Както
се посочи по-горе чрез ограничаване на достъпо до собственото на ищците таванско помещение реално се препятства цялостното му ползване, при
което обезщетението се съизмерва с пазарния наем
за сходни
принадлежности към самостоятелни обекти в сгради. Предвид гореизложеното, искът е доказан по
основание и в размер за сумата 2900 лв., ведно със
законната лихва върху размера на дължимото обезщетение по чл. 59 от ЗЗД,
считано от исковата молба до окончателното изплащане, а за разликата над
посочения размер до пълния претендиран размер от 15000лева лв. искът следва да
се отхвърли.
Вземането за неоснователно обогатяване по
чл. 59 ЗЗД е задължение без определен ден на изпълнение, поради което на
основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора и
именно затова съдът определя за меродавна датата на подаване на исковата молба
в съда.Предходно подадена показа от иеца към наследодателя на ответника за
период, извън претендирания по настоящото дело не обвързва реално ответника по
този иск.
Ответникът на основание чл. 78, ал.1 ГПК
следва да се осъди да заплати разноските по делото в размер на 116 лв., за държавна такса и 200 хонорар за
вещо лице.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. А.. А..,ЕГН:********** ***
да заплати на М.Д. *** сума в размер на 2900 лева, представляваща обезщетение
за лишаването от ползване върху съсобствения на ищеца прилежащо таванско помещение
№ 21, към апартамент №.. в сграда с административен адрес: гр.Бургас ул.“… за
периода от 16.06.2013 г. до 16.06.2018 г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
му изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 2900 лв. до предявения размер от 15 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
претенцията за мораторна лихва в размер на 6500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г. А.. А..,ЕГН:********** ***
да заплати по сметка на РС Бургас сумата 316 лева, от която 116 лева-държавна
такса и 200 лева, възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ