№ 1496
гр. Варна, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202594 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от "Вива кредит" ООД - гр.София, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № В - 000358/06.06.2022 г. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция "Контрол на пазара" при
Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството било
наложено административно наказания „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 /три хиляди/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал.1 от
ЗПК.
Дружеството - жалбоподател намира, че не са налице неизпълнения
на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за
маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с
1
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Моли да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално
допустима.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Дружеството -жалбоподател е с предмет на дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства съгласно Закона за кредитните институции,
търговско представителство; посредничество при предоставяне на финансови
услуги и на финансов лизинг; финансови консултации и др. Посочената
дейност в гр. Варна дружеството осъществявало в офис, находящ се на ул.
"Дрин" № 34.
На 28.02.2022 г. в КЗП – РД - Варна постъпила потребителска жалба
от лицето Ж.В.П. от гр.Варна, във връзка сключен договор за заем, сключен с
дружеството, по който не и бил предоставен погасителен план.
По този повод на 09.03.2022 г. от Ц. Х. и М. А. -инспектори в КЗП –
РД - Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона
за потребителския кредит. Същите изискали договора за потребителски
кредит /Договор за паричен заем Standart 14 № 5716146/15.07.2021 г.,
сключен с Ж.П., както и останалите документи към него. При проверка на
изготвения от дружеството Договор – Стандарт 14 за заем в размер на 1 500
лв. с включени такси, неустойки, задължения по договора е трябвало да
заплати сумата от 3 156 лв., като при сключването на договора не и е бил
2
предоставен погасителен план, че в случай, че не е изпълнено задължението
за предоставяне на обезпечение по чл.5, ал.1 от договора, заемателя дължи
неустойка в размер на 550 лв. не е била включена в годишния процент на
разходите в ГПР. Установено било също, че в сключения договор е посочен
ГПР 49.34 % и дължимата вноска в размер на 143.49 лв. с включена неустойка
не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му
сключване е предвидено в чл.5, ал.2 – неустойката да се плаща разсрочено
във времето, заедно със седмичните вноски.
Във връзка с тези констатации на 29.04.2022 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН № 000358/29.04.2022 г./
на дружеството - жалбоподател, за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.19, ал.1 от ЗПК.
Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на
нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
Наказателно постановление - № В – 000358/ 06.06.2022 год. , с което на
дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три
хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, за нарушение на чл. 11, ал.1,
т.10 от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 19, ал.1 от ЗПК.
.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц. Х.
и М. А., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Дружеството-жалбоподател има качеството "кредитор" по смисъла на
чл. 9, ал.4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо лице, което
3
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
В разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗПК е предвидено изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита да се извършва по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Според първата алинея на
цитираната норма годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Наказващият орган е счел, че дружеството не е изчислило ГПР по формулата
съгласно приложение № 1, тъй като при изчисляването не е била включена
неустойката в размер на 550,00 лева, дължима при неизпълнение на
задължението по чл. 2, ал.1, т.4 от Договора.
По силата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК обаче при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита изрично са изключени разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. В случая процесната неустойка несъмнено
представлява разход, дължим при неизпълнение на договорно задължение и
следователно не следва да се отчита при изчисляване на годишния процент на
разходите.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата
отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото Наказателно постановление
нарушението на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.19, ал.1 от ЗПК е описано
достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво
неизпълнение е санкциониран.
Датата на нарушението е посочена изрично, а именно- 15.07.2021 г.,
което обуславя неоснователността на твърденията в тази насока, съдържащи
се в жалбата.
Неоснователни са и наведените твърдения за маловажност на случая
4
и са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28, б. "а"
от ЗАНН, според съда не намира приложение в случая. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността.
Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Констатираните
обстоятелства свързани с процесния казус, не указват на маловажност на
нарушението по смисъла на закона.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление с която е наложена
санкция за неизпълнение на задължение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.19,
ал.1 от ЗПК.
Административно наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон и е наложил наказание на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК, който
предвижда специални наказания за нарушение на чл. 5 от с.з., какъвто е и
процесния случай. Санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в
закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РД
„АА“ гр.Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00
лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
5
сложност, делото е разгледано само в едно съдебно заседание, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80.00 /осемдесет/ лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 000358/ 06.06.2022 год.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция "Контрол на пазара"
при Комисията за защита на потребителите, с което на "Вива кредит" ООД-
гр.София, ЕИК:*********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал.1 от
ЗПК, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за неизпълнение на административно
задължение, установено с чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
ОСЪЖДА "Вива кредит" ООД- гр.София, ЕИК:********* да заплати
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция "Контрол на пазара" при
Комисията за защита на потребителите сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2594/2022 г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6