МОТИВИ по НОХД № 5471/2017 год.по описа на РС –
Варна, тридесет и седми наказателен състав.
По отношение на подсъдимия Т.Н.М. с ЕГН –
********** е предявено обвинение от Районна Прокуратура - Варна, по внесен
обвинителен акт, ЗА ТОВА, ЧЕ на 06.05.2017 г. по път
2902 (Аксаковска панорама – с. Кичево), обл. Варна пред С.Д.Х. ***, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ – СУМПС с № MINCH910725LB9WD, издаден на
15.05.2010 г. от Великобритания, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 от НК .
Представителя на РП- Варна пледира
подсъдимият Т.Н.М. да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което наказание да бъде отложено
с изпитателен срок от три години на осн.чл.
66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т.Н.М. не се явява в с.з. Производството
по отношение на него е разгледано при условията на чл.
269, ал.3, т.4 от НПК. В с.з. се представлява и защитава от адв.А.Д., ВАК.
Адв.Д. пледира за налагане на наказание в размер на три
месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години, който размер на
наказанието би бил справедлив и обоснован и би изпълнил целите на чл. 36 от НК.
След преценка на събраните в хода на
съдебното следствие по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Производството по настоящото дело е
разгледано при условията на чл.
269, ал.3, т.4 от НПК, като подсъдимият е обявен за ОДИ, намира се извън
пределите на Република България, а именно, в Германия, по данни на майка му,
където местоживеенето му не е известно.
На 06.05.2017 год. подсъдимият Т.Н.М. управлявал
л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № В72-86 РВ като пътувал за с.Кичево, обл. Варна. Движейки се по път 2902 /Аксаковска
панорама - с.Кичево/, малко преди разклона за с.Въглен, обл.Варна,
станал участник в пътно транспортно произшествие с още двама участници в
движението, управлявали - л.а. „Ситроен“ с рег. № СА 06-59 и л.а. „Фолксваген
поло“ с рег. № ТХ 52-85 АК. На място пристигнали служители на РУ – Аксаково при
ОД МВР – Варна, св.С.Х. и св.О. И., които извършили проверка на документите за
самоличност, свидетелствата за правоуправление на МПС и за употреба на алкохол
на водачите на превозните средства. Било установено чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № 0146, че подсъдимият М. управлявал л.а. „Рено
Лагуна“ с рег. № В 72-86 РВ с концентрация на алкохол в кръвта си – 1,28
промила на хиляда, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване с
№ 0016015/ като в последствие кръвното изследване установило, че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия била под 1,20 промила на хиляда/ и съставен
АУАН № 783542/06.05.2017 год. по реда на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с който му
било иззето – СУМПС.
Тъй като иззетото с акта за установяване на
административно нарушение СУМПС под № MINCH910725LB9WD на името на подсъдимият М. е било издадено на 15.05.2010 год. от
Великобритания, последното породило съмнение у полицейските служители, досежно
неговата истинност, поради което от Началника на РУ – Аксаково при ОД МВР –
Варна, била издадена ЗППАМ № 17-0445-000179/09.05.2017 год. по чл.171, т.1, б.Б
от ЗДвП и представено за изследване в сектор БНТЛ при ОД МВР – Варна, където на
представеното СУМПС била извършена експертна справка, от която било установено,че
представеното им от Т.Н.М. СУМПС било
неистинско.
Това дало основание и да бъде образувано ДП
срещу Т.Н.М. за престъпление по чл. 316,
във вр. с чл.
308 от НК по повод на което е внесен и настоящият ОА от РП - Варна и образувано
настоящото НОХД.
В ДП Т.Н.М. е разпитан в качеството на
обвиняем, като се признава за виновен и обяснява, че е работил във
Великобритания, където се запознал с лице, което се представило за инструктор,
на когото заплатил сумата от 450 английски паунда,
като след два-три месеца от инструктора получил
СУМПС.
В хода на ДП дава обяснения, че от този
момент използвал процесното свидетелство при управление на МПС, както и факта,
че не е посещавал шофьорски курсове в Англия, както и че никога не му е било
издавано българско СУМПС или каквото и да е друго свидетелство, освен
процесното.
В хода на ДП е била назначена и СТЕ, изготвена
от вещото лице А.А., който в заключението си е
посочил, че представеното за изследване - английско свидетелство за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ с № MINCH910725LB9WD, издадено на 15.05.2010 год. от Великобритания на
името на TODOR NEDELCHEV MINCHEV, роден на ***
год. в Република България, е неистински документ. Всички защитни елементи и
изображения в изследвания документ са отпечатани посредством цветно принтерно
копиране и несъответстват за изготвяне на документи от този тип.
Описаната фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на съдебното следствие и приети от съда на осн.чл. 283
от НПК писмени и гласни доказателства - постановление за привличане на
обвиняем; протокол за разпит на обвиняем; показанията на св.Х. и св.Й., СТЕ, протокол
за доброволно предаване, справката за съдимост, характеристични данни за М. и
приобщеното като доказателство - 1бр. СУМПС с № MINCH910725LB9WD, издадено на 15.05.2010 год. от Великобритания на
името на TODOR NEDELCHEV MINCHEV, роден на ***
год. в Република България.
В хода на досъдебното производство съдът не
констатира нарушения на правилата на НПК от категорията на съществените, при
събирането и анализа на доказателствата. Разследването е проведено в рамките на
законовите срокове от компетентен разследващ орган. По отношение на подсъдимият
е предявено обвинение с Постановление за привличане в качеството на обвиняем, с
последващ разпит. Дадена му е била възможност да
изрази становище по доказателства, както и да сочи такива.
Казаното от свидетелите Х. и Й. в с.з. изцяло
кореспондира с възприетата от съда фактическа обстановка и казаното от тях и в
хода на ДП. Показанията им съдът кредитира изцяло, като счита същите за
обективни и безпротиворечиви, дадени в следствие на преките им впечатления и
възприятия относно случилото се.
По отношение на СТЕ, съдът също я кредитира
изцяло и я приема като годно доказателствено средство, т.к. същата освен, че е
пълна и ясна, дадена от компетентно в съответната област вещо лице е и
обоснована, обективна, непротиворечива и изготвена без съмнение относно
правилността й, изготвена при достатъчно сравнителен материал.
Всички доказателства разгледани по отделно и
в тяхната съвкупност налагат следните изводи:
От обективна страна подсъдимият Т.Н.М. е
осъществил фактическият състав на престъплението по чл. 316,
във вр.с чл. 308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК., т.к. на 06.05.2017 г. по път 2902 (Аксаковска
панорама – с. Кичево), обл. Варна пред С.Д.Х. –
служител на РУ – Аксаково, при ОД МВР - Варна,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – СУМПС с №
MINCH910725LB9WD, издаден на 15.05.2010 г. от Великобритания, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Ползването е станало в присъствието на св.Х. и св.Й.,
полицейски служители при РУ- Аксаково, при ОД МВР - Варна, по повод
извършваната от тях проверка по отношение на подсъдимият относно правилата на ЗДвП и ЗМВР.
Използваният от подсъдимият документ по
дефиниция е официален такъв, съгл.чл.
93, т.5 от НК, т.к. се издава от съответните регламентирани в ЗДвП органи по
съответния ред и форма, в кръга на службата им.
В случая представеното СУМПС, като
легитимация за наличие на правоспособност и право да управлява МПС документ, не
е бил издаден от съответните длъжностни лица, от органите, които са овластени за неговото издаване по закон, а и в случая и от
съответната държава - членка на ЕС, поради което и съгласно дефиницията на чл.
93, т.6 от НК е неистински такъв.
Същият безспорно е и удостоверителен, т.к.
чрез него се засвидетелства наличието на придобитата правоспособност за
управление на МПС, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо, респ. се
явява съставомерно по квалифицирания състав на чл. 308, ал.2, във вр.с ал.1
от НК.
С чл. 316 от НК е прогласено, че престъпното съзнателно ползване на документи - официални
или частни, които са неистински, с преправено съдържание, или с невярно такова,
винаги представлява престъпление.
Ползването на такива документи е престъпно и
тогава, когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от
използвалия ги. Така текстът на цитираната норма затвърждава
преди всичко идеята, че поначало криминализирането на
съставянето на неистински документи, преправянето съдържанието на съставени
документи, както и съставянето на документи с невярно съдържание, цели
предотвратяване използването на такива документи. Тази идея следва от
съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните престъпления, като
дори целта за ползване е достатъчна, когато деянието има за предмет официален
документ, а е особено подчертана именно в чл. 316
от НК с предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените
и тогава, когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност
за съставянето му. В случая няма категорични доказателства по делото, че
подсъдимият Т.Н.М. е съставил документа, но несъмнено същият го е използвал
пред проверяващите органи, за да докаже наличието на правоспособност да
управлява МПС, а именно със СУМПС, (документ, който той като водач на МПС е
винаги длъжен да носи и да представя при проверка в изпълнение на задълженията
си по чл.
100 от ЗДП), и затова като ползвател ще носи наказателна отговорност,
въпреки че "от него за самото съставяне" не може да се търси такава,
а връзката на чл.
316 от НК с чл. 308, ал.2, във вр. с ал.1 НК е предпоставена от характеризирането на
документа като официален.
Престъплението е резултатно и е довършено,
доколкото престъпният му резултат се изразява в узнаването за документа от
лицето (лицата), на които се представя - органите, осъществяващи контрол по ЗДвП.
От субективна страна подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС, съзнавал е, че притежаваният от
него и представен пред съответните органи документ е неистински и е издаден не
по законоустановеният ред, но въпреки това го е
представил пред органите на МВР във връзка с извършвана проверка, с цел да
удостовери пред тях правоспособност, с която не разполага, като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и пряко ги е
целял.
Инкриминираният документ, като изявление е
достигнал до знанието на адресата - служителя на РУ-Аксаково, при ОД МВР -
Варна, пред когото е представено СУМПС, по повод проверка на документи, като ирелевантен е начинът на материализирането му и съставителя
му. Това е така, т.к. неистинността на документа касае авторството на
изявлението, а не вида, в който е представен и неговият автор по съставянето
му.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът не констатира наличие на многобройни и изключително смекчаващи вината
обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55 от НК.
За престъплението по чл. 316,
във вр.с чл. 308, ал.2, във вр.с ал.1
от НК законът предвижда наказание Лишаване от свобода до осем години.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, направените от Т.Н.М. самопризнания
на ДП, сравнително младата му възраст.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие,
че със снабдяването на СУМПС, което е неистинско и което ако не му бе извършена
проверка, посредством отвеждането му в сградата на РУ-Аксаково при ОД МВР -
Варна, където е била извършена справка от експерти, последният би управлявал
МПС без да притежава реално необходимата за това правоспособност, в следствие
на липсата на която би могла да доведе до тежки правни последици, вкл. до
настъпване на ПТП, в различни варианти на вреди и др.
Предвид изложеното, съдът намери, че
наказанието на подсъдимият следва да бъде определено при превес на смекчаващи
вината обстоятелства. Настоящият състав прие, че наказанието от шест месеца
лишаване от свобода, от една страна е необходимо, а от друга достатъчно, за да
бъде поправен и превъзпитан осъдения към спазване на законите в страната,
поради което и в съответствие с чл. 54 от НК осъди подсъдимият на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Съдът отчете, че наложеното наказание
по–малко от три години лишаване от свобода и целите на наказанието,
регламентирани в чл.
36 от НК могат да бъдат постигнати и без да се налага подсъдимият да
изтърпи ефективно последното, поради което и на осн.чл.
66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови ВД - 1бр. СУМПС с № MINCH910725LB9WD,
издаден на 15.05.2010 г. от Великобритания, издадено на името на TODOR NEDELCHEV
MINCHEV, предвид неистинският му характер,
да се отнеме в полза на Държавата и след влизане в сила на присъдата да бъде
унищожено от органите, които следва да издават СУМПС, а именно от ОД на МВР - Варна.
В съответствие с нормата на чл.
301, ал.4 от НПК съдът постанови, че деянието извършено от подсъдимият не
осъществява състав на административно нарушение, а състав на престъпление по
смисъла на чл.
316, във вр. с чл. 308, ал.2, във вр.с ал.1
от НК, за което и го призна за виновен.
При този ход на делото съдът на основание чл.
189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Т.Н.М. да заплати и направените в ДП
разноски, в размер на 98,20 лева по бюджетната сметка на ОД на МВР- Варна.
Съдът счете, че в този вид и размер
наказанието ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля и
целите, визирани в чл.
36, ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: