Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 31.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Г.Ц.,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 1486 по описа за 2013 год. на РС-Враца
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от П.Й.Б. срещу Д.Т.М. за установяване вярното местоположение на имотна граница към датата на
одобряване на кадастралната карта на гр. Враца.
Ищецът твърди,
че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот е собственик на УПИ
II с пл. № 3626 в кв. 178 по плана на гр. Враца. Посочва, че ответникът е
собственик на съседен имот, като по границата между двата имота при заснеманията
им през 1967г, 1973г. и 1987г. и към момента на попълването на кадастъра
същестувало сключено строителство. Тази особеност в застрояването на границата
довела до погрешното й отразяване в кадастралната карта и в предхождащите я
планове, като от имота на ищеца с идентификатор 12259.1016.62 били отнети 3
кв.м., които попадали в имота на
отвеника с идентификатор 12259.1016.70, а в действителност се намирали в
вътешността на гараж с идентификатор 12259.1016.62.2, изграден в югоизточната
част на имота на ищеца - на границата с имота на ответника. Твърди, че гаражът бил изграден през 1968г. на мястото
на съществуваща сграда. Грешката възникнала още при пренасянията от ръчните
скици в плана от 1967г., като точката, в която се събирали границите между имотите,
била заснета само с един перпендикуляр,
което довело до сгрешаване на абсцисата – 2,27м, вместо
Сочи се, че по
заявление на ищеца било инициирано производство за съставяне на акт за
непълноти и грешки, който не бил подписан от ответника.
При изложените
фактически твърдения отправя три претенции, които след тълкуване съдът приема,
че се свеждат до искането да се постанови решение, с което да признае за
установено, че ищцата е собственик на 3 кв.м., които поради грешно установяване
на границата между имоти с идентификатор 12259.1016.62 и 12259.1016.70 неправилно
са нанесени в имота с идентификатор 12259.1016.70, вместо в имота с идентификатор 12259.1016.62 по кадастралната
карта на гр. Враца, одобрена със заповед №РД-18-43/16.09.2005г.
Ответникът М. в
депозиран по делото отговор оспорва предявения иск. Без да навежда възражения по изложените фактически трърдения поддържа, че придобила правото на собственост върху процесните 3 кв.м. по силата на придобивното
основание, на което поддържа, че е собственик на съседния имот – договор за
покупко-продажба. При евентуалност заявява и възражение за придобиване по давност.
Поддържа, че гаражът в имота на ищцата бил изграден незакойнно. Със
съображения, че не ползвала както физически, така и по какъвто и да било начин
процесните три квадратни метра иска същите да й бъдат заплатени, за да даде
съгласие границата между имотите да премине по стената на жилищната й сграда и
калканната стена на гаража. Поддържа, че не е дала повод за завеждане на
делото, поради което не дължи разноски на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, и от представения по делото нотариален акт
№ 197, том IV, дело № 850/1963 год. от 04.11.1963Г. на Л. В. Л. – Врачански народен съдия се установява, че ищецът П.Й.Б., и лицата Х.С.Б., В. С. В. и Р.С. В. придобили по силата на договор за покупко-продажба при равни права покрит недвижим имот – дворно място, представляващо по
плана на гр. Враца парцела II в
квартал 178, дв. пл. № 3626 от
Видно от строително
разрешение № 439/22.07.1968г. за нова постройка на Христо Ст. Бъчварски и П.
Тончева Б., със същото по заявление от 22.07.1968г. е разрешено изграждането на
гараж в парцела II, кв. 178 по плана на гр. Враца.
Скица за гараж на л. 22
/номер и дата не се чете/ е приета като доказателство по делото и графичната
част на същата отразява парцел ІІ- 3626 с плътно нанесен правоъгълник в югоизточната
част на имота, триъгълник от който навлиза в съседния имот 3627 плътно до
сграда „МЖ3”. В скицата се съдържа отбелязване,
че е одобрен проект за застрояване с гараж.
Без описаното навлизане на част от
изградената в югоизточната част на имот
ІІ- 3626 сграда, напълно идентични в графичната си част са скици №№ 802
и 803, издадени от отдел „Устройство и планиране” към Община Враца за УПИ I – 3626, по плановете за гр. Враца „ЦГЧ”, одобрени със заповеди №№
РД-02-14-475/23.12.2987г. и 1262/27.06.1973г.
От скица на
поземлен имот №1824/01.04.2013г., се установява, че същата е издадена за имот с
идентификатор 12259.1016.62 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК, за
които няма издадена заповед за изменение в КККР.
Представният
акт №34 от 11.10.2012г. за непълноти и грешки в поземлен имот 12259.1016.62г.
не се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила в констативната му част,
защото не носи подпис на съставител и ответника М..
С писмо с рег.
№ 94-3076/06.11.2012г. от началника на СГКК, П.Й. Бъчварова е уведомена за
отказа на СГКК – Враца да извърши искана промяна на процесната граница, поради
неподписване на съставения акт за непълноти и грешки от заинтересованото лице Д.Т.М..
От заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, на изготвена към него скица е
посочено какво следва да е разположението на процената граница към датата на
изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регтистри за гр. Враца, по б.
„В” – т.2 – б. „А” – т. 3 – Б. „С”.
Вещото лице е
проследило измененията на регулационния план на гр. Враца в частта относно
имота на ищцата.
В констативната
част от заключението, вещото лице е пояснило, че по действащия към датата на
придобиване имота на ищцата регулационен и кадастрален план, одобрен през
1955г., същият попадал в границите на
УПИ II пл. № 3626 кв. 178. В същата част от
заключенито се съдържа констатация на експерта, че към датата на придобиването
му, собствения на ответницата съседен поземлен имот попадал в границите на имот
с пл. № 4454 кв. 196 по действащия регулационен и кадастрален план от 1987г.
Вещото лице е направило извод в заключението си, че сградите в съседните имоти
на поземлен имот № 12259.1016.62 са нанесени правилно, а границите на
поземлените имоти са пренесени по план от 1987г., в който няма нанасяне на
гаража, построен на спорната граница. Според вещото лице е налице грешка, допусната
след неправилно нанасяне на границите на нова жилищна сграда по плана от 1955г.
в имот с пл. № 3627 /по т.1-2 на приложената към заключението скица №1/, която
сграда в следващите планове от 1973г и от 1987г. не е отразена правилно, защото
не е налице изменение на границата на имота, поради което тези планове са
влезли в сила с кадастрална граница по границата на старата паянтова кухня.
Вещото лице е
дало заключение, че за изготвянето на кадастралната карта, одобрена със заповед
от 16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК – София, бил ползван планът от
1987г., като в спорната южна граница на имота с бивш пл. № 3626 не било
извършено конкретно геодезическо зансемане до 2012г.
Към момента на
закупуване на имот 12259.1016.70 през 2002г. действал регулационен план от
1987г., в който спорният триъгълник бил придаден към имот с пл. № 4454.
Вещото лице е
направило извод в заключението си, че вярната
кадастрална граница между съседните два имота – с идентификатор 12259.1016.62 и 12259.1016.70 е тази по точки
„В”- „2” – „А”, „3” „С” от скица №4 към заключението, защото тази граница
съответствала на съществуващата граница между имотите.
При разпита на
вещото лице същото допълва, че в плана от 1955г. с най-голяма точност била
нанесена сградата, по чиято фасада преминавала процесната граница между
имотите. От приложената към заключението скица по този план се виждало, че към имота на ищците фасадата
на сградата имала чупка, т.е. не образувала правоъгълна част. По тази линия и
по проект върху основите на старата жилищна сграда в имота на ответницата била
нанесена новопостроената през 2005г. жилищна сграда, както и гаражът на ищцата.
В резултат на нанасянията преди приемане на действащата кадастрална карта се
образувал триъгълник, който попадал в имота на ответницата, но в действителност
се намирал във вътрешността на гаража на ищцата. Вещото лице разяснява, че
най-вероятната причина за грешката е в невъзможността да се достигне процесната
точка и да се направи измерване, поради калканното й застрояване.
Останалите
доказателства - констативен акт № III-04/07.09.2006г. и писмо с изх. № Вр-157-00-652/20.09.2006г. на РДНСК – Враца не се обсъждат, като неотносими.
При така
установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск
е с правна квалификация чл. 53,
ал.2 ЗКИР.
Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР цели установяване правото на собственост
към минал момент - на
одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, в които се поддържа,
че е налице грешка или
непълнота, свързана със спора за собствеността. Поради това при тълкуване на формулираните в
три точки искания към съда и изложените твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, съдът намира, че ищецът цели именно последиците на защитата по
чл. 53, ал. 2 ЗКИР и не търси самостоятелното
установяване на правото на собственост към момента на предявяване на
исковата молба с иск по чл. 108 ЗС, както твърди ответника.
Искът
е предявен от процесуално легитимирано лице - ищецът
твърди, че притежава право на собственост върху имота към момента на одобряване
на кадастралния план и
кадастралния регистър и е
насочен срещу лице, за което между страните не е налице спор, че е собственик на съседния имот.
От събраните по делото доказателства се установи, че по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №197/14.11.1963г. към датата
на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца
/16.09.2005г./ ищецът П.Й.Б. е притежавала в съсобственост УПИ II,
3626, квартал 178 с площ от 390 кв.м.,
ведно с изградена в югоизточната част на имота сграда с предназначение „хангар,
депо, гараж” с площ от 20 кв.м.
Установи
се от заключението на съдебно-техническата експертиза и
от приложените скици, че по плана от
1955г., действал към датата на сключване на сделката, от която ищцата черпи
права, спорната граница за имота й преминавала по границата между две сгради – паянтова кухня в имот №3627 и сграда,
изчертана като навес в имот №36267 /скица №1 от заключението/. Планът бил
попълнен за двата спорни имота с две жилищни сгради – двуетажна жилина сграда в
имот пл. № 3626 и масивно едноетажно жилище в имот с пл. № 3627. Втората
сграда, разположена около спорната граница, първоначално била нанесена с чупка
към границата на имота на ищеца, но по последващите скици и регулационни
планове била попълнена по очертанията на старата паянтова кухня. От тук при
липсата на данни за промяна на регулацията или кадастралната граница между
двата имота, в последващите регулационни планове от 1973г., 1987г. и в
кадастралната карта се достигнало до грешка при обособяването на имота с
идентификатор 12259.1016.62, като площ от 3 кв.м., заключен между букви А, В и
т. 2 , неправилно е придадена към имот с идентификатор 12259.1016.70 на ответника, като
действителната граница между имотите преминавала по границата на гаража, или по
б. „В”, т. 2, б. „А”, б. „С” от скица №4
към експертното заключение.
Не може да се
приеме, че спорната част от 3 кв.м. е придаваема по регулация, защото ответникът не е ангажирал доказателства за това някоя от
регулациите да е била приложена. Такива доказателства не са
открити и от вещото лице при извършената от него проверка в техническите служби. В тежест на
ответника е било да установи това обстоятелство. Поради това и при липсата на
ангажирани доказателства, съдът не възприема възражението на ответника, че е придобил правото на собственост върху
процесната част от праводателите си по деривативно придобивно основание,
каквото е прехвърлителната сделка. Наред с това с изтичането на сроковете по
пар. 8, ал. 1, вр. пар. 6 от ПР на ЗУТ, възможността да се приложи
неприложената до 2001 год. регулация е изчерпана и отчуждителното действие относно придаваемите площи се прекратява ex lege.
Изменението в плана се счита за неизвършено и собствеността върху имота се е
запазила такава, каквато е била при първоначалното му положение, отпреди
промяната в регулирането.
По делото не
се установява верността на твърдението на ответника М.,
че придаваемата площ е била в
нейно владение. От събраните по делото доказателства, включително и от признанието на ответника в отговора,
се установи по несъмнен начин, че спорната площ
се намира във вътрешността на гаража, ползван от ищцата, до който ответникът не
е имал достъп. При
липсата на фактическа власт върху процесната площ, същата не е могла да бъде
придобита по давност от ответника.
Изложеното дава основание да
се заключи, че при изготвяне на кадастралната карта на гр. Враца през
Ищецът е заявил искане за
разноски и представил списък на сторени такива в размер на 750 лв. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в
този размер. Съдът намира, че същите следва да се възложат изцяло за заплащане
от ответника Д.М.. Неоснователно е наведеното в тази
връзка възражение, че същата не е дала повод за завеждане на
делото. Именно отказът на
ответника да подпише актът за непълноти и грешки е бил поводът за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от П.Й.Б. с ЕГН ********** *** срещу Д.Т.М. с
ЕГН **********,*** иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР,
че към момента на влизане в сила на кадастралната карта на гр.Враца,
одобрена със Заповед № РД–18-43 от 16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК, е
налице грешка в границата между имоти с идентификатори 12259.1016.62 и 12259.1016.70, като вярната граница между
двата имота преминава по б. „В”, т. 2, б. „А”, т. 3, б. „С” изчертана на скица на
вещото лице инж. Л.А. /на л. 59 от гр. д. № 1486/2013г.
на РС Враца/, която скица
представлява неразделна част от решението, като неправилно
ОСЪЖДА Д.Т.М. с ЕГН **********,*** да заплати на П.Й.Б. с ЕГН ********** *** сумата от
750 лв. /седемстотин и
петдесет лева и 00 ст./ за направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Врачански окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: