Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 05.01.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на
пети
декември през две
хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря Весела
Станчева и с участието на прокурор Стоев, като разгледа докладваното от съдия
Воденичаров гр. дело № 556 по описа на 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.28, ал.1
от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност /ЗОПДИППД-отм./.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ е внесла
мотивирано искане с вх.№ 3159/13.01.2014 год. срещу лицето Д.Г.Д.. В мотивираното
искане се излагат твърдения, че лицето има влязъл в сила по силата на който е
презната за виновна в извършване на престъпление по чл. 321, ал.З, предл.2,
т.2, вр. ал.2 от НК, престъпление по чл. 159 г, предл. 2, вр.чл.159 а, ал.З,
вр. ал.2, т.1 и 6, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, престъпление по чл.
159 г, предл. 2, вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т. 6, вр. ал.1, предл.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл. 159 г, предл. 2, вр.чл.159 а, ал.З,
вр. ал.2, т. 6, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, попадащи в приложното
поле на чл.3, ал. 1, т.21 и т.4, от ЗОПДИППД/отм./.
Твърди, че с протокол от 05.10.2012 г. по НОХД № С-76/2012 г. по описа на
Специализиран наказателен съд с одобрено споразумение, с което Д.Г.Д. се
признава за ВИНОВНА за това, че 1/. за периода от 01.01.2008 г. -
20.03.2009 г. в град София, участвала в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение с лицата Е.Р.К.и А.К.Ч.с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления по чл.159а от НК /набират бременни жени с цел продажба
на децата им, независимо от съгласието им/ - престъпление по чл.321, ал.2, вр.
ал.1 от НК; 2/. за периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. до 16. 04.2008 г. в град София, в
съучастие като извършител с Е.Р.К.и А.К.Ч.набрала /като търсила бременни жени без
граждански брак и ги уговаряла и склонявала
да предоставят децата си за
осиновяване от гръцки граждани/ отделно
лице – бременна жена С.Б.Б., с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете Н.,
независимо от съгласието й, като престъплението е извършено по поръчение и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.159в,
предл.2, вр. чл.159а, ал.З, вр. ал.1, предл.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.2 от НК; 3/ за периода от
неустановена дата на месец април 2008 г. до 29.07.2008г. в град София, в
съучастие като извършител с Е.Р.К.и А.К.Ч.набрала /като търсила бременни жени без
граждански брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за
осиновяване от гръцки граждани /отделно
лице-бременна жена Е.Д.М., с цел продажба на роденото
на *** г. от нея дете Елена, независимо от съгласието й, като престъплението е
извършено по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна
група - престъпление по чл.159в, предл.2, вр. чл.159а, ал.З, вр. ал.1, предл.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.2 от НК; 4/ за периода от началото на месец
май 2008 г. до 12.06.2008 г. в град София, в съучастие като извършител с Е.Р.К.и
А.К.Ч.набрала /като търсила бременни жени без граждански брак и ги уговаряла и
склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ отделно
лице ненавършило осемнадесет години - бременна жена Л.П.И., с цел продажба на
роденото на *** г. от нея дете Г., независимо от съгласието й, като деянието е
извършено спрямо ненавършило осемнадесет години лице и чрез даване и получаване
на облаги - пари в размер на 4 000 лева и престъплението е извършено по
поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група -
престъпление по чл. 159в, предл. 2, вр.чл.159а, ал.З, вр. ал.2, т.1 и т.6, вр.
ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.2 от НК /ред. ДВ бр.92/2002 г. за
чл.159в и ДВ бр.75/2006 г. за чл.159а/; 5/. за периода от началото на
месец август 2008 г. до 03.09.2008 г. в град София, в съучастие като извършител
с Е.Р.К.и А.К.Ч.набрала /като търсила бременни жени без граждански брак и ги
уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки
граждани/ отделно лице - бременна женаА.Р.К., с цел продажба на роденото на ***
г. от нея дете К., независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
даване и получаване на облаги - пари в размер на 4 000 лева и престъплението е
извършено по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна
група - престъпление по чл. 159в, предл. 2, вр.чл.159а, ал.З, вр. ал.2, т. 6,
вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.2 от НК; 6/. за периода
от началото на месец октомври 2008 г. до 04.11.2008 г. в град София, в
съучастие като извършител с Е.Р.К.и А.К.Ч.набрала /като търсила бременни жени
без граждански брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за
осиновяване от гръцки граждани/ отделно лице - бременна жена С.Р.Я., с цел
продажба на роденото на *** г. от нея дете В., независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез даване и получаване на облаги - пари в размер на 3
000 лева и престъплението е извършено по поръчение и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в, предл. 2, вр.чл.159а,
ал.З, вр. ал.2, т. 6, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.2 от НК и 7/.
за периода от началото на месец януари 2009 г. до 20.03.2009 г. в град София, в
съучастие като извършител с Е.Р.К.и А.К.Ч.набрала /като търсила бременни жени
без граждански брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за
осиновяване от гръцки граждани/ отделно лице - бременна жена Н.Д.М., с цел
продажба на роденото на *** г. от нея дете А., независимо от съгласието й, като
престъплението е извършено по поръчение и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в, предл. 2, вр.чл.159а,
ал.З, вр. ал.1, предл. 1, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.2 от НК.
Твърдят, че за проверявания период от 21.08.1995 г. - м. 31.10.2013 г. Д.Г.Д.
и семейството й са получили приходи от различни източници в общ размер 104
544,22 лв. /644,50 MP3/, както следва:
- 4 309,63 лв. нетен доход или 17,58 MP3 декларирани доходи чрез ГДД по
чл.41 ЗОДФЛ и чл.50 ЗДДФЛ;
- 7 122,24 лв. или 56,48 MP3 осигурителен доход за периода на проверката
по данни от НОИ;
- продажба дяловете в капитала на търговски дружества за сумата 5 100 лв.
или 20,35 MP3;
- 88 012,35 лв. или 550,08 MP3 суми получени банкови кредити;
Общият размер на разходите на Д.Г.Д. и семейството й през посочения проверяван
период е 2 659,49 MP3 - 2 303 532,90 неденом.лв. /85,36МРЗ/ и 487 858,72 лв. /2
659.49 MP3/, както следва:
- 91 376,00 лв. или 571,10 MP3 за покупка на недвижими имоти;
- 7 350 или 31,46 MP3 за придобиване на дялове в търговски
дружества;
- 60 624,51 лв. или 411,11 MP3 за домакинството;
- 330 811,74 лв. или 1640,51 MP3 суми внесени по банкови сметки;
- разходи за платени данъци - 1 237.93 лв. или 5,30 MP3.
Поддържат, че изложеното показва явно несъответствие между приходите и
разходите на проверяваното лице, от което може да се направи извод за липсата
на законен източник на средствата за придобиването на имуществото. Налице е
отрицателна разлика с превишение на разходите 2 014,99 MP3 спрямо всички
установени приходоизточници /включително от продажби на имущество, придобито
без законен източник на средства/.
Твърдят, че били
предприети необходимите действия за връчване на декларацията по чл.17, ал.5 от
ЗОПДИППД /отм./ на лицето, но не била открита на постоянния си адрес. Комисията намира, че са налице
предпоставките на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност
по отношение на имуществото, придобито от ответника. Същата е осъдена с
влязла в сила присъда по текстове от
НК, попадащи в обхвата на чл.3, ал.1,
т. 4 и 21 и
притежава имущество на значителна стойност по смисъла на закона, за придобиване
на което няма данни за законни източници на средства.
Отправя се искане до съда
да постанови отнемане на вещите и паричните суми, подробно описани в молбата. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът Д.Г.Д., чрез
процесуален представител оспорва иска, като твърди, че същият е неоснователен и
моли съда да го отхърли.
Становището на
прокуратурата, изразено от нейния представител прокурор Стоев е за
основателност и доказаност на искането на КОНПИ. Прокуратурата счита, че са
налице предпоставките на закона за отнемане на посоченото имущество.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
От събраните в хода на
производството доказателства се установи, че Д.Г.Д. е осъждена с влязла в сила
присъда за извършено престъпление по чл. 321, ал.З, предл.2, т.2, вр. ал.2 от НК, престъпление по чл. 159 г, предл. 2, вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т.1 и 6,
вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, престъпление по чл. 159 г, предл. 2,
вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т. 6, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и
престъпление по чл. 159 г, предл. 2, вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т. 6, вр.
ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, попадащи в приложното поле на чл.3, ал. 1,
т.21 и т.4, от ЗОПДИППД/отм./.
Не е спорен и фактът, че
през проверявания от Комисията период ответникът е придобил на свое име
описаното в исковата молба недвижимо и движимо имущество, както и
разпореждането с движими и недвижим вещи и парични суми. Не се ангажираха
доказателства от ответника, че е налице законен източник на средства за
придобиването на имуществото.
Съгласно разпоредбата на
чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ „По реда на този закон се отнема имущество, придобито
през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице
основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно
предположение,че придобитото е свързано с престъпната дейност на
лицата,доколкото не е установен законен източник.”. В конкретния случай
ответника Д. безспорно е от категорията лица посочени в чл.3 от закона.
Комисията е определила проверявания период съгласно
правомощията си по чл.17,ал.6 от закона. Определянето на проверявания период е
съобразено с предвидената от закона 25-годишна давност, която започва да тече
от датата на придобиване на имуществото, както и с датата на настъпване на
пълнолетие на лицето, от която то става дееспособно и може да придобива
имущество посредством собствени правни действия. В настоящия случай с решението
на КУИППД за образуване на производство срещу ответника е определен период в
съответствие с чл.11 от ЗОПДИППД – 21.08.1995 год. до 31.10.2013 година.
Второто условие на закона,
формулирано в чл.3, ал.1 е придобитото от лицето имущество да е на „значителна
стойност”. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПДИППД /отм./ „значителна стойност” е
стойността над 60 000 лева. Очевидно тази формулировка сама по себе си не е
достатъчна за да се определи стойността на имуществото от гледна точка на
нейната значителност, тъй като отделните имущества са придобивани по различно
време, при различна пазарна обстановки и различна стойност на лева. Придобивани
са в един продължителен период от време, при което инфлационните процеси следва
да бъдат отчетени по някакъв начин. В случая следва да се отчете и влезлият в
сила през този период Закон за деноминация на лева, в сила от 05.07.1999 година.
Буквалното прилагане на закона не би изпълнило целите му, посочени в чл.1 и 2, тъй
като придобивната стойност на имуществото в началото на проверявания период е
една, а в следващи моменти – друга. В
закона е указан цифровият размер на понятието „значителна стойност”, но не е по
какъв метод се определя тя. Ако пазарната стойност на имуществото, придобито
преди деноминацията на лева, изразена в минимални работни заплати /МРЗ/ се
умножи по стойността на една минимална работна заплата към момента на влизане в
сила на ЗОПДИППД /отм./, ще се получи реалната пазарна стойност на имуществото
към момента на придобиването му, изразена в левове към момента на влизане в
сила на закона. Получената по този начин стойност на имуществото, придобито
преди деноминацията, изразено в нови лева може да бъде сравнена със стойността
на 60 000 лева, посочена в §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Следователно,
всяко имущество на стойност над 400 МРЗ преди деноминацията ще бъде левова
равностойност над 60 000 лева, към момента на влизане на закона в сила и в този
смисъл ще бъде на „значителна стойност” по смисъла на чл.3, ал.1 във вр. с §1,
т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Съдът намира за правилен и съответен на разума и
целите на закона този метод на определяне стойността на придобитото имущество
чрез привеждането му към стойността на МРЗ към датата на придобиването му и
обратното привеждане на броя МРЗ към един следващ момент, съобразявайки
стойността на една МРЗ към този момент. Прилагането на МРЗ като критерий за
справедливо определяне на стойността на имуществото преди влизане в сила на
Закона за деноминацията на лева осигурява и еднаквото прилагане на закона спрямо
всички проверявани лица, без оглед на времето когато са придобили имуществото. Този
критерий се явява най-обективният за определяне стойността на имуществото, тъй
като определената от законодателя сума не държи сметка на настъпилите
инфлационни промени и деноминацията на лева през
Следващото изискване на
закона е в конкретния случай да може да се направи основателно предположение,
че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното
лице, доколкото не е установен законен източник - чл.4, ал.1 от закона. В
закона е формулирана една оборима презумпция, съгласно която се предполага, че
едно имущество на значителна стойност е придобито от престъпната дейност на
лицето, спрямо което е предприето наказателно преследване по текстовете
изброени в чл.3, ал.1 от закона, щом не е установен законен източник на това
имущество. По настоящето дело тази презумпция не бе оборена. С оглед
постановеното Тълкувателно решение № 7/2013 от 30.06.2014 г. по описа на ВКС е
налице и причинно-следствената връзка
между извършеното престъпление и придобитото имущество. Съгласно Тълкувателното
решение, срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се
извърши проверката, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от
които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са
тези, които определят релевантния период. Престъплението, за което има влязло в
сила споразумение между проверяваното лице и Специализираната прокуратура, е за
престъпна дейност, започнала от 2008 г. – извършени престъпления по чл. 321,
ал.З, предл.2, т.2, вр. ал.2 от НК, престъпление по чл. 159 г, предл. 2,
вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т.1 и 6, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК,
престъпление по чл. 159 г, предл. 2, вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т. 6, вр.
ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл. 159 г, предл. 2,
вр.чл.159 а, ал.З, вр. ал.2, т. 6, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Това са резултатни престъпления, които носят икономическа облага на лицето и се
установява връзка на придобитото имущество с конкретна престъпна дейност.
Установените данни за законни доходи на ответника през процесния период,
съгласно представените по делото писмени доказателства сочат, че същите не са
достатъчни за придобиването на имуществото. Основният източник на информация и
данни, относно размера на декларирания доход от ответника е официалната
информация, предоставена от НАП. По делото са приложени и приети като
доказателства всички предоставени от НАП доказателства, относно декларираните
доходи, данни за съществуващи трудови правоотношения и прочее през проверявания
период. В нормата на чл.18, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е определен обхвата на
проверката, извършвана от органите на КУИППД, която е задължителна, а не
избирателна.
С посоченото ТР№7 от 2014 г. ОСГК на ВКС приема, че
е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3,
ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да
може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото,
както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за
да бъдето отнето по реда на чл.28 от ЗОПДИППД/отм./. Конкретната престъпна
дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването
на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен
случай, който трябва да е в рамките на чл.11 от ЗОПДИППД/отм./.
В конкретния случай може да се направи основателно
предположение, че имуществото на Д.Д. е придобито от престъпна дейност, тъй
като може да се направи пряка връзка между престъпната дейност и придобиването
на имуществото предмет на отнемане. На първо място относно Д.Д. има влязла в
сила осъдителна присъда относно престъпления попадащи в обхвата на ЗОПДИППД /отм./,
осъществавени са престъпните състави на чл.159в и чл.321 от НК. Това са
престъпления, които генерират значителни имуществени средства и представляват
изключително висока обществена опастност. По същество присъдата представлява доказана
престъпна дейност за периода от 01.01.2008 г. - 20.03.2009 г.
Престъпната дейност е осъществявана през
продължителен времеви период чрез извършване на многократни деяния, което от
своя страна предполага системност и целенасоченост - едно от престъпленията, за
които е осъдена Д.Д. е по чл.321 от НК - „организирана престъпна група“. Тези
характеристики на конкретната престъпна дейност я опрелят като такава от
сравнително постоянен и продължителен характер. Създаването и организирането на
такъв вид дейност може да осигури единствено с наличието на значим финансов
ресурс. За извършването и са необходими сериозна и продължителна подготовка,
набирането на хора, които да сътрудничат /другите лица осъдени от престъпната
група/, лица които са склонни да дадат децата си за „осиновяване“. Всичко това
е свързано със крупни парични суми, които най-вероятно се финансират от подобен
вид дейност, извършвана в предходен времеви период. В този смисъл престъпната
дейност най-вероятно е осъществявана и преди периода, определен от
споразумението по реда на Глава XXIX от НПК, което е одобрено с Протокол от
05.10.2012 г. на Специализирания наказателен съд, VIII наказателен състав, по
НОХД № С-76/2012 г.
Въпросът е по какви критерии да се определи този
предполагаем скрит период с оглед на фиксирането на даден момент. Съответно
разширяването на периода на престъпната дейност би следвало да е логически
обосновано с оглед на вида и характеристиките на самата престъпна дейност,
както и на установените данни до момента по производството. В случая имаме
престъпна дейност като вид и характеристи, която може да предположи
реализирането на заначителни приходи от същата. Друго обстоятелство е
използването на много хора, които очевидно участват в престъпленито по един или
друг начин, и на които очевидно е плащано за това. В този смисъл би следвало
основателно да се предположи, че в конкретният случай е осъществявана престъпна
дейност и преди началната дата посочена по НОХД № С-76/2012 г. Видно от събраните
доказателства по делото, имуществото предмет на отнемане, което е посочено в
мотивираното искане на ищеца в огромната си част е придобито именно по време на
доказаната престъпна дейност - дяловете в „Д.“ ООД, имуществената вноска в
капитала на адвокатско дружество „Ангелов и партньори“ и вноски по банкови
сметки в размер на 269 396,81 лева /1 220.84 MP3/.
Макар недвижимият имот предмет на претенцията от
страна на Комисията да е придобит на 28.04.2006 г., което формално е преди установената
престъпна дейност от 01.01.2008 г. - 20.03.2009 г., то той е закупен с кредит
от ТБ „П.Е.“ АД, в размер на 45 000 евро, като обезпечение по кредита е вписана
ипотека с нотариален акт № 155, том III, рег.№ 09350, дело№ 490 от 28.04.2006
г. Ипотеката е заличена с Акт № 139, том XVI, рег.№ 30892 на 09.05.2008 г.,
поради предсрочното и пълно погасяване на отпуснатия кредит. Ответната страна е
правила погасителни вноски, за които не беше установен законен произход.
Следва да се има предвид, че кредита и заема са
приходи и средства за увеличение на имуществото на правните субекти, но не са
източници на доход по смисъла на разпоредбите на ЗДДФЛ. Съобразно изискванията
на ЗОПДИППД /отм./, следва да са налице доказателства за доходи от законни
източници. При установяване съдържанието на това понятие следва да се изхожда
от разпоредбите на ЗДДФЛ /ЗОДФЛ отм./, който е единственият нормативен акт,
съдържащ данни за дефиниране на термините “доход” и “източник” на доход. В този
нормативен акт са подробно изброени и описани онези доходи и техните източници,
които законодателството на Република България признава за законни и за обект на
права на частно правните субекти. Най-общо заемът е приход и средство за
увеличение на имуществото на правните субекти и следователно не е доход по
смисъла на разпоредбите на ЗДДФЛ. Заемът е институт на гражданското право и е
правно основание по смисъла на ЗЗД за придобиване на парични средства. По
отношение на имуществото на правните субекти от друга страна заемът е
задължение, тъй като подлежи на връщане. Придобитото чрез заем имущество може
да се приема за законно едва когато заемът е погасен със законни източници на
доходи. ЗОПДИППД /отм./ не случайно и изрично поставя като трета материално
правна предпоставка законовата презумция, че придобитото е свързано с престъпната
дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Имуществото може
да бъде придобито, както чрез пряко влагане на средства, придобити от престъпна
дейност, така и непряко - чрез погасяване със средства, придобити от престъпна
дейност на заеми, взети за придобиване на конкретното имущество. В този смисъл
получените заеми са неотносими към настоящия спор, тъй като с тях не се
установяват законни доходи на лицето.
Банковите кредити и заемите от други физически или
юридически лица, осигуряват парични средства за придобиване на движими и
недвижими имущества, но това не означава, че процесното имущество е придобито
от проверяваното лице със законни средства. Това може да се приеме само и
единствено в случай, в който лицето погасява отпуснатите кредити със законен
източник на средства. В случай, че лицето не притежава или има недостиг на
законни източници за погасяване на банковият кредит или заем се приема, че
имуществото е придобито от престъпна дейност. Освен това банковият кредит и
гражданския заем по ЗЗД е вид финансово задължение и погасителните вноски
представляват разход, който е включен като такъв в икономическия анализ при
съпоставяне по години на приходи и разходи, извършени от лицето.
Действително, всеки получен кредит от търговска банка
или заем от други физически или юридически лица, като обща сума представлява
източник за придобиване на съответното имущество, но в случая с оглед
визираните в ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за отнемане на дадено имущество,
следва да се изследва дали вноските, с които се погасява отпуснат кредит или
заем, се извършва със законни средства.
Неоспоримо е, че паричните средства са инструмент за
увеличаване на имуществото на правните субекти. Неоспорим обаче е и фактът, че
паричните средства сами по себе си представляват движимо имущество и ако за
придобиването им не е установен законен източник на доход, те подлежат на
отнемане съгласно чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./. С оглед на изложеното съдът приема,
че кредитите, както и предоставените заеми са приходи и средства за увеличение
на имуществото на правните субекти, но не са източници на доход по смисъла на
разпоредбите на ЗДДФЛ. Установи се по делото, че за периода 2008 г. - 03.2009
г., освен че е изплатила напълно ипотечния си кредит предсрочно, Д.Д. е внесла
в различните банки 267 146,81 лева /1 210,61 MP3/, депозити и други вноски.
Преобладаващата част от тези вноски са с основание „адвокатски хонорар“,
особено по сметките си в "Б.П.Б." АД, а същевременно за периода Д.Д.
е получила доходи от законен източник, по приетата по делото счетоводна
експертиза, в размер на 8 334,36 лева /36,70/ MP3.
От друга страна за целия период, дохидите които са
от законен източник на ответницата не в достатъчен размер, за да обосноват
придобиването на имуществото предмет на настоящото гражданско дело. В хода на
делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответницата, които да
установят доход от законен източник, освен тези установени от Комисията при
извършената проверка. Получените доходи за периода са в размер на 120 232,74
лева /728,29 MP3/, а осъществените разходи за периода са в размер на 703 814,11
лева /3 887,75/ MP3, като по този начин е налична разлика между доходите и
разходите в размер на 581 279,10 лева /3
165,09/ MP3. Т.е. извършените разходи превишават получените приходи с цифра
далеч по-голяма от 400 МРЗ. Следователно те са на значителна стойност съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Тачев,
тъй като същите не кореспондират с отстаналия събран по делото доказателствен
материал и са общи. Посочва се, че ответницата е имала доходи от гръцки
гражданин и свидетеля я е виждал да тегли суми пари от банки. Не се установява
от чия сметка се теглят тези суми, както и на каква стойността са. Кредитът получен
от ответника е погасяван и погасен от сметката на Д.Д. в банката, и тази сметка
е била захранвана от касови вноски осъществени от самата нея.
С оглед изложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за
отнемане в полза в на държавата на описаните в мотивираното искане на КУИППД вещи.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски в размер на 1 975 лева. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ. Тъй като ищеца не дължи предварително внасяне на
държавна такса, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 15 101.76 лева
Поради това и на основание чл.30, ал.1, във вр. с
чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТНЕМА В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА от Д.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** следните вещи,
на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./:
- АПАРТАМЕНТ № 13, находящ
се в блок № 1, секция №1, на 5 етаж, на кота + 13,78 метра, със застроена площ
82,73 кв.м. състоящ се от дневна - столова, кухненски бокс, входно преддверие,
две стаи, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и три тераси, при съседи: вътрешен
двор, дворно място, ап.14, коридор, асансьор и стълбищна клетка, заедно с МАЗЕ
№ 13 с площ от 5,14 кв.м., при съседи: вътрешен двор, коридор, мазе №14,
стълбищна клетка и мазе №27, заедно с 4,84 % /четири цяло и осемдесет и четири
стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съставляващ
съгласно скица парцел - II-1452, квартал 3 по плана на София, местността
„Манастирски ливади - запад“ с площ съгласно нотариален акт 4 120 кв.м., от които 490 кв. метра са отредени за
улица, а по скица 3 630 кв. метра, при съседи съгласно скица: север - УПИ
III-1690, изток - УПИ IV-1492 за КОО и УПИ VII-1491 - за обслужваща сграда и
офиси, юг- улица и запад- УПИ 1-730 - за админ. сгради.
- 0,68% /нула цяло и
шестдесет и осем стотни върху сто/ идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
съставляващ съгласно скица парцел - II-1452, квартал 3 по плана на София,
местността „Манастирски ливади - запад“ с площ съгласно нотариален акт 4 120
кв.м., от които 490 кв. метра са отредени за улица, а по скица 3 630 кв. метра,
при съседи съгласно скица: север - УПИ III-1690, изток - УПИ IV-1492 за КОО и
УПИ VII-1491 - за обслужваща сграда и офиси, юг- улица и запад- УПИ 1-730 - за
админ. сгради.
- сумата от 2 250 /две
хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща номиналната стойност на
притежаваните от Д.Г.Д. 45 дружествени дяла по 50 лева всеки в капитала /5 000
лв./ на “Д.“ ООД, ЕИК *******.
- сумата от 11 000 /единадесет
хиляди/ лева, придобити от престъпна дейност на Д.Г.Д., доказана със
споразумение, одобрено с Протокол от 05.10.2012 г. на Специализирания
наказателен съд, VIII наказателен състав, по НОХД № С-76/2012 г.
- сумата от 1 626,50 /хиляда
шестстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева, преминала по банкова
сметка *** "Ю.Б." АД, с титуляр Д.Г.Д., ЕГН **********.
- сумата от 5 378,53 /пет
хиляди триста седемдесет и осем лева петдесет и три стотинки/ лева, преминала
по банкова сметка *** "Първа инвестиционна банка" АД, с титуляр Д.Г.Д.,
ЕГН **********.
- сумата от 224 302,41 /двеста
двадесет и четири хиляди триста и два лева четиридесет и една стотинки/ лева,
преминала по банкова сметка *** "Б.П.Б." АД, с титуляр Д.Г.Д., ЕГН **********.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА от Д.Г.Д. с ЕГН **********, на правно основание чл.4, ал.2 от
ЗОПДИППД /отм./ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляващи отчуждена
от Д.Г.Д. имуществена вноска в Адвокатско дружество „А. и п.“ с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: гр.София, бул. „*********,
на правно основание 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 975 /хиляда деветстотин
седемдесет и пет/ лева, разноски по делото и на основание чл. чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 15 101.76 /петнадесет хиляди сто и един
лева и седемдесет и шест стотинки/ лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апалативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: