Р Е Ш Е Н И Е
№
……….. / 11.11.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 11.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12614 / 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод иск с правно основание 432, ал. 1 от КЗ, уточнен
с молба вх.№ 65775/09.10.2018г., предявен от Я.Х.М. ЕГН ********** срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата
в размер на 10000.00лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, резултат от нанесени на ищеца телесни
повреди, както следва: контузио каптис, дълбока порезна рана на ръката,
натъртване на гръдния кош, в резултат на въздействието на обезопасителния
колан, травма в областта на коляното в областта на капачката, наранявания и
порезни травми по главата и психически травми, причинени
в резултат на реализирано ПТП на 15.02.2017 г., в град Варна, на кръстовището на
ул. Пирот и бул. Цар Освободител в гр.Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на водача на л.а."Фолксваген Голф" с per. № ***,
застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП
– 15.02.2017г., до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират
се и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На
15.02.2017 г., в град Варна, Я.Х.М. ЕГН ********** е управлявал лек автомобил „Дачия Логан" с per. №***.
При
приближаване на кръстовището на ул. Пирот и бул. Цар Освободител в гр.Варна,
автомобилът "Дачия Логан"
е бил ударен в предната си част от л.а."Фолксваген Голф" с per. № ***. Същият се е движил с висока за пътните условия
скорост и не е спрял при наличието на червен сигнал на светофарната уредба, на
кръстовището, в посоката му на движение.
Справка
в електронната система на „Гаранционен фонд" показа, че л.а.
"Фолксваген Голф" с per. № *** има валидна
застраховка „Гражданска отговорност", към датата на настъпване на
произшествието, в „З.Л.и." АД.
В
резултат на настъпилото ПТП на Я.М. са били нанесени
следните телесни увреди: контузио каптис,
дълбока порезна рана на ръката, натъртване на гръдния кош, в резултат на
въздействието на обезопасителния колан, травма в
областта на коляното в областта на капачката, наранявания и порезни травми по
главата. От характера на уврежданията е видно, че същият е бил с поставен обезопасителен колан, което е констатирано и по досъдебното
производство.
Я.М.
е бил прегледан в спешния център на МБАЛ "Света Анна- Варна" и са му
били извършени необходимите изследвания. Поради характера на уврежданията е бил
освободен за домашно лечение.
Силният
стрес от настъпилото ПТП, съчетан с телесните увреди, са причинили на ищецът
значителни по интензитет болки и страдания. Телесните увреждания ( в областта
на главата и капачката на коляното) , са били предпоставка за развитието на
допълнителни заболявания.
С
изрично искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 6091
от 29.05.2017 г., ищецът сочи, че е предявил доброволна претенция пред
ответното дружество.
Със
свое писмо, изх. № L- 1684/02.06.2017г., "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *** сочи, че го
е уведомила за отказа си да определи и изплати застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени
вреди. Това предопределя претенцията му да бъде решена по съдебен ред.
Настъпилото
ПТП, валидната застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
автомобил, с per. № ***, претърпените неимуществени
вреди, мълчаливият отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение са правопораждащите
факти, които дават основание, според ищецът, да претендира определянето на
обезщетение по съдебен ред.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 ГПК, ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, е депозирал
отговор на исковата молба,
обективиращ съображенията му за оспорване на така
предявения иск по основание и размер.
Оспорва
изцяло исковата претенция, като неоснователна.
Сочи,
че ищецът не се възползвал от нормативно уредената процедура по чл. 107 от
Кодекса за застраховане и не се снабдил с необходимите документи, поискани от
застрахователя.
В
тази връзка, настоява, че ответното дружество не е направило окончателен отказ,
а е поискало на основание чл.106, ал.3 от КЗ от ищеца - и то само седмица след
завеждане на щетата - необходимите доказателства за установяване на основанието
и размера на претенцията, които същият е следвало да представи. Вместо да се
възползва от правото си по чл.107 от КЗ, ищецът проявявил
пасивност, която е станала причина спорът да не бъде уреден по доброволен ред.
В
исковата молба, се сочи, че ищецът говори за досъдебно производство, като не
споменава нито номера на преписката, нито на какъв етап. От друга страна,
страните в настоящето производство не са обвързани от установени факти и
обстоятелства в хода на друго производство, доколкото ответното дружество не е
участвали като страна в същото.
В
този смисъл се оспорва твърдението настъпването на пътнотранспортното
произшествие да е по причина на виновно и противоправно
поведение от страна на посоченото лице. Твърди се, че и ищецът също е имал противоправно поведение, с което е допринесъл за
настъпването на ПТП.
Сочи,
че тъй като с исковата молба не се представени никакви доказателства относно процесното ПТП освен приложения Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, то не са в състояние
да вземет отношение по основанието на претенцията.
Ето
защо, се оспорва описания механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Твърди се, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка,
механизма на ПТП, както и причините за настъпването му.
Прави
се възражение за съпричиняване. Налице е принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че пострадалият с
поведението си, като е пътувал без поставен предпазен колан и е станал причина
за настъпване на вредоносния резултат, който не би настъпил ако същият е бил с
поставена такъв.
Оспорват
се всички направени твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет.
Оспорва
се претендирания размер на застрахователно
обезщетение като прекомерен предвид обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд. Оспорват се претендираните размери и като прекомерни, и недължими.
По
отношение на акцесорния иск за изтекли лихви: Оспорва
се дължимостта на претендираните
акцесорни искове за изтекли лихви, като недължими с
оглед на посочения период.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи следните правнорелевантни факти, а именно:
- че на посочената дата е настъпило ПТП с
посочения в исковата молба механизъм, т.е.
факта, че водачът на л.а."Фолксваген Голф" с per. №*** е извършил противоправно
деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, момент и начин на
извършване;
- че в следствие на ПТП на ищеца са били причинени
сочените в исковата молба неимуществени вреди по вид и характер;
- причинната връзка между деянието и настъпилите
вреди, както и вида и действителния размер на последните;
-
че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В тежест на ответника
от своя страна е да установи
наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни
за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ.
погасяващи дължимостта
на претендираната сума неимуществени вреди, в случай
че ищеца докаже тяхната дължимост, включително и твърденията за
съпричиняване.
Прието за безспорно
установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146
ал.1 т.3 от ГПК, са следните обстоятелства:
-че
на 15.02.2017 г., в град Варна, Я.Х.М. ЕГН ********** управлявайки лек автомобил „Дачия Логан" с per. №***, при приближаване на кръстовището на ул. Пирот и
бул. Цар Освободител в гр.Варна, автомобилът "Дачия
Логан" е бил ударен в предната си част от
л.а."Фолксваген Голф" с per. № ***.
-че
е налице е договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключен между "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *** и собственика на лек автомобил марка
л.а."Фолксваген Голф" с per. № ***, валидна
към 15.02.2017 година - датата на настъпване на процесното
пътно - транспортното произшествие;
-че
ищецът е отправил претенция до ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но е налице
отказ от страна на ответното дружество за заплащане на обезщетение съобразно
чл.496 КЗ.
Приет по
делото е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №427 от
15.02.2017г., в който е
посочено , че на дата 15.02.2017г. е станало ПТП между участник 1- л.а."Фолксваген
Голф" с per. № ***, собственост на И. П***, застрахован по застраховка ГО
при З.„Л.И.“ и участник 2 - лек
автомобил „Дачия Логан"
с per. №***, собственост на Х*** М., управляван от Я.Х.М. ЕГН **********, застрахован по застраховка ГО при З.„Л.И.“.
Посочено е, че при
приближаване на кръстовището на ул. Пирот и бул. Цар Освободител в гр.Варна,
автомобилът "Дачия Логан"
е бил ударен в предната си част от л.а."Фолксваген Голф" с per. № ***. Същият се е движил с висока за пътните условия
скорост и не е спрял при наличието на червен сигнал на светофарната уредба, на
кръстовището, в посоката му на движение.
Представени
Лист
за преглед на пациент от МБАЛ "Света Анна - Варна" от 15.02.2017г.,
както и Допълнителен лист към лист за преглед на пациент от МБАЛ "Света
Анна - Варна" от 15.02.2017г. удостоверяват причинени телесни увреждания
от ПТП на водача на лек
автомобил „Дачия Логан"
с per. №***- Я.Х.М.
ЕГН **********.
Прието към делото е Искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение вх. № 6091 от 29.05.2017г., отправено от Я.Х.М. до ДК“Лев Инс“АД, в размер на
10000.00лв., за причинени му неимещуствени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Видно от приложено Писмо, изх. № L-1684/02.06.2017г.,
изготвено от З.“Л.И.“АД, адресирано до адв.А***, последния е уведомен, че за изплащане на
застрахователно обезщеение, следва да представи
допълнителни писмени документи, на основание чл.106, ал.3 от КЗ, като до
получаването им за застрахователната компания се счита, че не е налице
основание да уважи предявената претенция, предвид чл.496, ал.2 от КЗ.
Видно от заключението на вещото лице И.Г.И. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, се констатира , че след
запознаване с приложените по делото материали и механизма на настъпване на ПТП
експертизата констатира, че е налице причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и полученото
увреждане.
Видно от заключението на вещото лице д-р Д.А.Д. по
приобщената към доказателствения материал
съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, се констатира , че
от представената делото медицинска документация се установи, че в резултат на
ПТП на 15.02.2017год., като водач на лек автомобил Я.Х.М. е получил контузия на гръдния кош и
дясното коляно, които са резултат на удари с или върху твърди предмети; порезни
рани в областта на лицето и лявата длан – резултат на удари с или върху
предмети с режещ ръб, каквито могат да бъдат фрагментни стъкла. В своята
съвкупност, вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания са могли да
бъдат получени при удари от фрагментни стъкла, реализирани в областта на
главата и лявата длан, удари от твърди, тъпи предмети – детайли от купето на
лекия автомобил, реализирани в областта на гръдния кош, дясното коляно и които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Травматичните
увреждания от този вид, се сочи от вещото лице, че могат да се получат както и
с, така и без поставен предпазен колан от водача на лекия автомобил.
Проведена е
била първична хирургична обработка на раните. Към настоящия момент, вещото лице
сочи, че не са налице данни за възникнали увреждания във връзка с процесното ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства по искане на
ищецът, посредством разпита като свидетели на ДРАГОСТИН ИВАНОВ ТОНЕВ EГН **********/без дела и родствени връзки със
страните/ и Ц*** EГН **********/майка на ищеца по
делото/.
СВИДЕТЕЛЯТ РАГОСТИН ИВАНОВ ТОНЕВ EГН ********** НА ВЪПРОСИ НА АДВ.ВЪЛЧЕВ, сочи
следното: „Пострадал съм от същата катастрофа и ми е изплатено обезщетение по
спогодба от З.Л.И. През февруари 2017г. участвах в ПТП. Бях пътник в колата на Я..
Колата е „Дачия Логан“, не
помня регистрационния номер. На 14 срещу 15 февруари стана ПТП-то. Аз бях седнал отпред до шофьорското място. ПТП се
случи на светофара на Окръжна болница. Понеже аз работя на Морска гара,
тръгнахме към „Цар Освободител“ по посока кварталите. Движихме се с нормална
скорост, разрешената скорост. Светофара беше зелен, потеглихме, след което от
лявата ни страна бяхме засечени от черен „Фолксваген“, който би трябвало да е
спрял на червено, защото за нас светеше зелено. От удара колата се завъртя.
Удара беше много тежък, което идва от високата скорост на „Фолксвагена“. Нашият
автомобил се завъртя от удара и спря в другото платно. След удара аз успях да
изляза от колата, състоянието на Я. не беше добро. Видях Я., че е целия в кръв.
Автомобилът отстрани имаше доста
поражения, не съм го гледал внимателно. Бях се
обърнал към Я., понеже имаше още двама приятели на задните седалки. Те
също успяха да излязат от колата. Те се обадиха на тел.112, на Спешна помощ.
После дойдоха линейките. След удара се
отвориха аербеците.
От този удар и аз пострадах. Първо от удара колана ми счупи гръдната
кост, после аербека ме удари в главата. Нямах видимо
наранявания, но имах счупване на гръдната кост. Я. беше с поставен обезопасителен колан при настъпване на удара. След около
10- 15 минути пристигнаха „Бърза помощ“ и МВР. Спешна помощ помогнаха на Я. да
се качи на носилката. Той беше паднал на земята, не видях как е станало това,
как е паднал. Само го питах добре ли е. Имаше кръв по главата. Видях, че има
много кръв. По ръцете не съм обърнал
внимание.“ НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: „-Наскоро
разбрах за всички поражения от катастрофата. Не сме се чували за главното. Веднъж се бяхме чували след
катастрофата и той каза, че е зле, и че
е в тях, че се лекува. Скоро го видях, сега преди делото. Знам, че не е работил
заради катастрофата. И двамата не сме работили. Знам за себе си, повече от два
месеца на бях на работа. Не сме поддържали връзка и не знам колко време не е
бил на работа. Каза че трудно се възстановява, и че в момента не работи. Мисля, че не употребява автомобил вече. Даже сега го питах
с колата ли си, каза „не, не, каква кола, с автобус“.
Не знам защо не употребява автомобил, аз
също имам страх.“
Разпитана
по делото свид.Ц*** EГН **********, майка на ищеца по
делото, НА ВЪПРОСИ НА АДВ.В ***сочи следното:“-През
месец февруари 2017г., известно ми е за ПТП. Кола е минала на червено и са го
блъснали и после се е озовал в Спешното. Каза, че не е необходимо да остава в
болницата, защото няма да го гипсират, и ще се прибере самичък, прибра се целия
в стъкла, кръв. Главата му беше наранена, гърдите. Главата му беше залепена.
Беше целия кървав, зле се чувстваше. Оплакваше че е зле, че му се повръща, боли
го като диша. И лежа. Около седмица –две, беше в много тежко състояние, защото
не можеше да стане да отиде до тоалетна, да се нахрани и т.н. После започна
полека - лека да става. Месец-два лежа. В лявата част на челото кожата беше
смъкната и беше залепена, и три - четири дни след това изкарах стъкло, явно
беше залепено с кожата. Едната му ръка беше доста ударена. Искали са да го
цепят в Спешното, за да видят дали има вътре стъкла, но той отказал. Имаше стъкла по цялото тяло, които вадихме
малко по малко. Много се промени след катастрофата. Три-четири дена изобщо не
можеше да спи. Сега стана един сприхав, нервен, затворен. Отказва да се качва в
кола. От тогава до сега не е шофирал, предпочита да върви пеша или с автобус.
Стресиран е, има и болки в ръцете, които не му позволят да работи. Той преди
работи като готвач. Обича да работи това, но в момента не може да работи, заради
болките в ръцете. Болките са на палеца. В палеца има деформация голяма. На
втория, третия пръст са безчувствени пръстите. Не може да си отваря шишето с
вода.“
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Искът за неимуществени вреди, е предявен от активно
легитимирано лице-пострадал от ПТП, което твърди, че в резултат на станалото
ПТП са му били причинени неимуществени вреди. В случая е спазено и изискването
на чл.380 ал.1 от КЗ, тъй като ищецът е отправил към застрахователната компания
писмена застрахователна претенция. Застрахователят не е определил обезщетение
за неимуществени вреди в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като в случая са налице
предпоставките на чл.496, ал.3 от КЗ, предвид че с писменото уведомление до
застрахователното дружество, пострадалия ищец е представил констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие.
Предявените иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане
на неимуществени вреди, е допустим, а
разгледан по същество е и частично основателен.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по
несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил,
настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди, както и
причинността между ПТП и настъпилите вреди.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно
чл.429 ал.1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на
чл.432, ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице правото на
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
обезщетение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното. Самият
институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на
който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма. В
настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
От протокол за ПТП, съдът счита, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил .а."Фолксваген
Голф" с per. № ***, , който при нарушение на правилата за движение, като се е движил с висока за пътните
условия скорост и не е спрял при наличието на червен сигнал на светофарната
уредба, на кръстовището, в посоката му на движение, виновно/по
непредпазливост/, е причинил травматични увреждания на ищеца.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от
страните, се установява по несъмнен начин, че всички
травматични увреждания, са
обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето на ищеца,
неопасно за живота. Според експерта към настоящия момент, вещото лице сочи, че не са налице
данни за възникнали увреждания във връзка с процесното
ПТП.
С оглед
на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност, в
резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
отговорността за вреди.
По силата
на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция,
вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното.
Ответникът е оспорил вината на застрахования водач, но не е ангажирал
доказателства , от които да се направи извод за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца.
Съдът счита, че в процеса не е
успешно оборена законовата презумпция за вина на делинквента
и не се установяват обстоятелства, които да изключват отговорността за
нарушението. Не се подкрепи с доказателства направеното от ответника възражение
по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, в резултат на непосещение на указаните му контролни
прегледи.
Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, до вредоносения резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди / решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №
762/2010 /г. В тази връзка от събраните по делото доказателства не се доказа,
че с поведението си страната е способствала за настъпването или
продължителността на периода, през който търпи вреди.
Поради изложеното, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано.
Относно вида и интензитета на
понесените болки и страдания съдът кредитира свидетелските показания на двамата
разпитани по делото свидетели, втория от които е самата майка на пострадалото
лице, както и заключението на вещото лице д-р Д.А.Д. по приобщената
съдебно-медицинска експертиза. Макар свидетелските показания да следва да се
ценят при условията на чл. 172 ГПК, в случая те кореспондират и с други
доказателства по делото- представената експертиза относно вида на травматичните
увреждания.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, като се съобрази характер на
увреждането, начинът на извършването му, продължителността на страданието и
последиците от него.
Съобразявайки тежестта на
настъпилите телесни увреждания на ищеца, при които видно от Лист за преглед на
пациент в Спешен център при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, амб. № 947 от 15.02.2017г., на Я.Х.М. на
посочената дата е поставено следната диагноза: „Контузия на главата; Контузни рани на главата;
Контузия на гръдния кош; Контузия на дясното коляно… Не е губил
съзнание. Палпаторна болка в лява гръдна половина..;
Ожулвания челно и лява длан.. Проведен е бил Консулт с неврохирург и с ортопед;
Отразено е, че пострадалия се оплакал от болки в дясно коляно, но отказал
извършване на рентгенография.“
Отразено е, че след извършване на
необходимите изследвания пострадалия е бил освободен за домашно лечение.
Според разпитаните свидетели,
по-конкретно от показанията на майката на ищеца, се установява, че лечението в
домашни условия е продължило около 2 месеца. Същата настоява, че към днешна
дата ищецът преживява случилото се ПТП като отказва да се качи в кола, върви
пеша или с автобус, стресиран е, има и болки в ръцете, които не му позволят да
работи. Болките са на палеца, а втория и третия му пръст са безчувствени
пръстите, вследствие на което не може да си отваря шишето с вода. Съдът не
кредитира посочените твърдения, за физически страдания, резултата от ПТП и
проявяващи се и към настоящия момент, предвид че вещото лице, извършило
клиничен преглед в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД на
30.09.2019г., разполагащо с необходимата медицинска квалификация да установи
последствията от причинените в резултат на процесното
ПТП увреждания на ищеца, сочи че към тази дата се установява единствено
следното: линейни белези с дължина от 1-4см., които са изентични
с околната тъкан; умерено изразена изпъкналост спрямо околната тъкан при палпация в най-външния от тях; по гърба на лямвата длан , в областта между 4 и 5 дланни
кости, лици У-образен белег с добре очертани ръбове,
дължина на рамената 5 и 12мм. Израчно в заключението
си д-р Д.Д., отбелязва, че към настоящия
момент/30.09.2019г.- датата на изготвяне на експертизата/, не са налице данни
за възникнали усложнения във връзка с процесното ПТП.
При изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че сумата от 2500,00лв. справедливо обезщетява
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са били под формата на
физически болки и страдания, резултат от ПТП, довели в
своята съвкупност до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за
живота, които във времето до настоящия момент не са довели до
усложнения. Посочената сума, съдът намира за съответна на характера и тежестта на получените от ищецът травми, интензитетът на понесените във връзка
с тях болки и страдания, неудобства за придвижване, при липса на установените
остатъчни последици от причинените травми.
съобразява и последиците в психологичен план. Следва да се има предвид
обстоятелството, че при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни
последици в психо-емоционален план, при което така
определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищецът.
До горепосоченият размер искът
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 10000.00лв.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава:
Основателността на главния иск ,
определя основателност на предявения иск за заплащане на лихва за забава върху
главницата. С оглед приложимите в настоящия случай разпоредби на отменения Кодекс
за застраховането, мораторна
лихва следва да се дължи, считано от
датата на деликта –15.02.2016г., на осн.чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
По въпроса за
отговорността на застрахователя за всички причинени от деликвента
вреди, включително и за лихвите за забава от момента на увреждането е формирана
трайна съдебна практика, която е и задължителна такава по смисъла на т. 2 от ТР
1-2010 ОСГКТК- а именно решение № 126 от 2.10.2009 г. по т. д. № 290/2009 г. на
ВКС, II, Т. О. и решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. №
705/2009 г. на ВКС, II Т. О., ВКС, изразена в решение
№ 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г.
по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК които са постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съобразно тях застрахователят дължи на увредения лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата на увреждането. Отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахованото събитие,
поради което застрахователят носи отговорност за всичките причинени от него
вреди при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредата.
Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането –
15.02.20187г., то която дата се и претендира от ищеца по делото.
По разноските:
Изрично в представените и приложени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, е обективирано изявление
на страните по мандатното правоотношение /клиента – ответник по делото и
адвокат, на който е възложено осъществяване на процесуално представителство/,
че адвокатската защита се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Т. е. в договора за правна защита е посочено
конкретно основание от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, при което законът допуска уговаряне на безплатна
адвокатска защита по делата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата
по чл. 36, ал.
2 и осъжда
другата страна да го заплати.
В конкретния казус са налице всички
необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален
представител да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, на основание чл.
38 от ЗАдв. - реално осъществена безплатна правна
помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна, съгласно
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
С оглед
изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца с оглед
размера на уважените искове и доказателствата за извършени разходи и предвид
представения списък по чл. 80 ГПК/л.90/, следва да се присъдят 163,75 лева.
На
ответникът, се следва присъждане на разноски, съгласно приложения по делото
списък с разноските по чл.80 от ГПК за
внесения депозит за СМЕ/100.00лв./,
съразмерно на отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я.Х.М. ЕГН **********, с посочен адрес ***, сумата от 2500.00лв./две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, резултат от нанесени на ищеца
телесни повреди, както следва: контузио каптис,
дълбока порезна рана на ръката, натъртване на гръдния кош, в резултат на
въздействието на обезопасителния колан, травма в
областта на коляното в областта на капачката, наранявания и порезни травми по
главата и психически травми, причинени в резултат на
реализирано ПТП на 15.02.2017 г., в град Варна, на
кръстовището на ул. Пирот и
бул. Цар Освободител в гр.Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на водача на л.а."Фолксваген Голф"
с per. № ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП – 15.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до претендирания размер от 10000,00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я.Х.М. ЕГН **********, с посочен адрес ***, сумата в размер на 163.75лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Я.Х.М. ЕГН **********, с посочен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 75,00лв., представляваща
реализирани от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.