МОТИВИ към присъда № 14/19.02.2014 г.
на Пловдивския окръжен съд, постановена по НОХД № 1120/2013г.
по описа на същия съд
Пловдивската
Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите Л.И.М. и Д.К.Р. и
същите са предадени на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК- за
това, че на 13.02.2013г. в с.Долна Махала, обл.Пловдивска, в съучастие като
съизвършители, без надлежно разрешително са държали с цел разпространение и са
разпространили на И.Н.Й. и П.П.К. високорисково наркотично вещество – марихуана
с нетно тегло 501 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,6 тегловни % на
стойност 3006лева /съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството /.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа изцяло
повдигнатото спрямо подсъдимите
обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието.
Намира престъплението за доказано от
събраните по делото доказателства. По
отношение ангажирането на наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите
предлага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер на минималния визиран в санкцията на
чл.354а ал.1 пр.1 от НК за подсъдимия Р., с прилагане на чл. 66 от НК и над
този размер, но под средния размер на наказанието- четири години лишаване от
свобода- за подсъдимия М.. Не изразява становище относно размера на
задължително кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият
Л.И.М. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, като заявява, че не се
признава за виновен. Налице са частични такива, дадени при предходно
разглеждане на делото от друг състав на ПОС и присъединени като доказателство
по надлежния процесуален ред, в които признава, че на инкриминираната дата
заедно с подсъдимия Р., който пътувал в
неговия автомобил е отишъл в района на бензиностанция „***” с. Труд, а след
това е взел подсъдимия Р. от с. Долно
махала и при пътуването им от там до Пловдив двамата са спрени за проверка от
полицейски служители, иззетите от автомобила телефонни апарати със свалени
батерии и СИМ-карти са били на Р., иззетата от подсъдимия М. при извършения личен обиск сума му е била
предадена от Р. при това пътуване. Пред настоящия съдебен състав подсъдимият
също направи частично самопризнание досежно предявеното му ВД- видеозапис. В
насока невинен пледира и защитата му. Искат постановяване на оправдателна
присъда. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия
М.- адв.С. пледира, че по делото не са събрани никакви доказателства, които да установяват
участието на М. в престъплението. Аргументира се, че показанията на
полицейските служители Г. и М. възпроизвеждат оперативна информация , която
не е събрана по реда, предвиден в НПК. Сочи,
че заявеното от тези свидетели не е възприето лично от тях и показанията им не
могат да бъдат ценени. Относно показанията на свидетелите Й. и К. счита, че в
тях не се съдържат данни за участието на подсъдимия М. в престъплението, тъй като те не го познават, не са го виждали, а
са контактували единствено и само с подсъдимия Р..
Подсъдимият
Д.К.Р. не дава обяснения по повдигнатото
му обвинение. Налице са частични такива, депозирани в хода на досъдебното
производство и при предходното разглеждане на делото от друг състав на ПОС,
които бяха присъединени като доказателство по реда, предвиден в НПК. Без да
дава обяснения в цялост по предявеното му обвинение, и пред настоящия съдебен
състав са налице частични такива, дадени досежно предявеното му ВД- видеозапис, след
извършен оглед на същия. Признава се за виновен, изразява съжаление за
стореното и моли за условно наказание.
Защитникът
на подсъдимия Р.- адв.Д., изразява становище за доказаност на обвинението
спрямо подзащитния му. Счита, че по отношение на подсъдимия Р. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи налагане на наказание лишаване от свобода под
минимума, визиран в закона. Като такива се изтъкват признанието на вината, чистото
съдебно минало, младата възраст на подсъдимия, изключително добрата социална
среда, в която живее, обстоятелството, че се занимава със земеделие, женен е и
очаква първото си дете. Изразява становище, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, могат да се постигнат чрез прилагане
на института на условното осъждане.
Съдът, след
като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият
Л.И.М. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, разведен е, с
основно образование, осъждан – реабилитиран, с ЕГН**********.
Подсъдимият
Д.К.Р. е роден на ***г. в гр.Поморие, живущ ***, българин е, български
гражданин,с висше образование, женен е , работещ е – регистриран като
земеделски производител, не е осъждан, с ЕГН**********.
В
началото на месец февруари 2013г. в сектор „ПКП” при ОД на МВР – гр.Пловдив постъпила
оперативна информация за лица от гр.Пловдив, занимаващи се с разпространение на
марихуана. Били установени като Л.И.М., известен на оперативните работници като
„***” и Д.К.Р. от гр.Поморие, с адрес ***, с прякор „***”.
На
13.02.2013г. отново постъпила оперативна
информация,че двамата подсъдими се готвят да разпространят наркотични вещества
– марихуана на неустановени лица. Организирано било наблюдение на пътя
гр.Пловдив – гр. Карлово. Свидетелите И.Д. и К.К.- служители в група
„Наркотици” към ОД на МВР-Пловдив, били изпратени да наблюдават в района на с. Труд,
Пловдивска област, с цел засичане на управляваните от М. автомобили и
установяване с какъв точно ще се придвижва. Около 10.40 часа на същия ден подсъдимият
М. управлявал лек автомобил „Ауди А6”, с ДК№ РВ 2083 МХ от гр.Пловдив към
с.Труд. Двамата посочени свидетели- полицейски служители наблюдавали как автомобилът
навлязъл в автосалон „***”, намиращ се откъм страната на бензиностанция „***” в
посока с.Труд. Подсъдимият паркирал управлявания от него автомобил. Качил се в друг лек автомобил- „Мерцедес Е 200” с ДК№ РВ7798 ВН и управлявайки
го се отправил в обратна посока, т.е. към гр. Пловдив.
Подсъдимият
Р. още преди инкриминираната по делото дата имал предварителна уговорка със
свидетелите Й. и К., и двамата от гр. Поморие, да им продаде наркотици-
марихуана. Договорили се били за количество от половин килограм. Причината за
тази договореност била, че подсъдимият също е от гр. Поморие, познавал двамата
свидетели, които го знаели по прякор „***”. Месец преди това те осъществили
среща с Р.. Двамата свидетели дошли в
гр.Пловдив, срещнали се с Р., отишли извън града и Р. им дал наркотично вещество – марихуана
около 100 грама, която двамата пласирали в гр.Поморие. Тъй като марихуаната била с
добро качество и се продала бързо, св.Й. отново потърсил подсъдимия Р.. Поискал
да им осигури по-голямо количество канабис. Договорили се да му заплатят част
от цената за наркотика. Разговорите за уговаряне на повторната покупка провели и по телефона, и
чрез интернет, и в лична среща в гр. Поморие, където подсъдимият бил преди
инкриминираната по делото дата за няколко дни. В течение на тези договорености
бил и подсъдимият М., който не
контактувал със свидетелите, те не го познавали, но поддържал връзка с
подсъдимия Р. В телефонните разговори помежду си двамата подсъдими
били изключително предпазливи, говорели с условности, уговаряли предимно времето
и мястото на личните си срещи. Притежаваният от подсъдимия М. мобилен телефонен номер, с който
разговарял с подсъдимия Р. бил ****, а мобилният телефон, с който
подсъдимия Р. контактувал с М. и със
свид. Й.- ***. На 07.02.2013 г., ден
четвъртък, подсъдимият Р. бил в гр. Поморие, което се установява от приложената
по делото справка от мобилния оператор относно проведените на посочената дата
от този подсъдим телефонни разговори и мястото на провеждането им. Чули се по телефона. Също с условности,
подсъдимият М. се поинтересувал в
телефонния разговор с подсъдимия Р. кога
ще се прибира. Последният отговорил, че ще си дойде в Пловдив в неделя.
Подсъдимият М. попитал дали ще дойде „ с
ония хора”. Р. отговорил, че те ще дойдат няколко дни след него / тел. разговор
№ 3 – том с класиф. информация от дос. производство/. Подсъдимият Р. *** на
10.02.2013 г. , което също се установява от местата на проведените през този
ден от него телефонни разговори. Продължил комуникацията си с подсъдимия М.- и телефонна, и с лични срещи. Продължил да комуникира и със свид. Й., но
предимно по интернет. Датата на срещата за продажбата на марихуаната била
предварително уточнена между свид. Й. и подсъдимия Р. на 12.02.2013 г. Свидетелите Й. и К. приготвили 3600 лева. На
13.02.2013г. следобед, около 17.00 ч. двамата
свидетели потеглили към гр. Пловдив с
лек автомобил марка „БМВ 525” тъмносив металик, с рег.№ А 6709 НХ, за да
получат уговореното - половин килограм марихуана. Автомобилът бил
управляван от св.Й. Той, докато пътували,
поддържал връзка чрез интернет по телефона с подсъдимият Р..
Междувременно, след обяда на посочената дата,
подсъдимият Р. и подсъдимият М. провели няколко телефонни разговора
помежду си, при които Р. конспиративно, говорейки за прожекция на филм,
споделил с М. очакваното време на пристигане на купувачите - около шест и
половина – седем вечерта /телефонни разговори
№ 17, 18 от Протокола за изготвяне
на ВДС/. Причината за тази конспиративност била както предпазливостта на
двамата, така и очакванията им, че са обект на полицейско наблюдение- т.
разговори № 15 и 16 от същия протокол, в които всеки от двамата споделя
наблюденията си за обикалящ в района автомобил, за който и двамата считат, че е
на полицейски служители/.
Подсъдимият
М. в 18.52 ч. се обадил на подсъдимия Р.
с уговорка да отиде до тях и да го вземе. Р. се съгласил. М. отишъл да го вземе
от тях около 19.00 часа. Пред дома на Р. бил в 18.59 часа, когато му звъннал да
слиза. Двамата потеглили с лек автомобил
марка „Мерцедес Е 200”, с ДК№ РВ7798 ВН към бензиностанция „***”, намираща се
преди с.Труд.
В
19 ч. 04 мин., когато свидетелите Й. и К. били вече съвсем близо до гр.
Пловдив, подсъдимият Р. се обадил от собствения си мобилен телефон на мобилния
телефон на свид. Й. Целта била да уточни
мястото на срещата- бензиностанция „***” в района на с. Труд. Това място било
указано от подсъдимия Р. Тъй като Й.
шофирал, този разговор провел спътникът му К., който сам не разбрал точно къде
е мястото на срещата, но споделяйки със свид. Й. указаното му от Р., самият Й. разбрал ясно
къде трябва да отидат.
Свидетелите
Й. и К. отишли на указаното им от подсъдимия
Р. място в с. Труд. В 19 ч. и 20 мин. Р. отново се обадил на тел. на
свид. Й., за да уточни дали са пристигнали на уреченото място.
Когато
подсъдимите пристигнали в района на бензиностанцията, около 19.20 часа, подсъдимият Р. видял БМВ- то на свидетелите.
Слязъл от автомобила на М. и отишъл в автомобила на свидетелите. Седнал на задната седалка и св.К. му дал
приготвените пари за наркотика в размер
на 3600 лева. Подсъдимият М. навлязъл с
автомобила си в района на бензиностанцията и го установил пред колонка № 5.
Започнал да го зарежда с гориво. Подсъдимият Р. излязъл от автомобила на Й.,
отишъл до подсъдимия М., провел кратък разговор. Двамата, разговаряйки, се отправили към
търговската част на бензиностанцията, където М. заплатил зареденото гориво. Напуснали зоната за плащане. Непосредствено
пред вратата, отвън, продължили да говорят, уточнявайки мястото на последващата
среща, за предаване на наркотика. Мястото на срещата М. обяснил на Р.,
допълвайки указанията си с жестове. Разделили се. Подсъдимият Р. тръгнал към автомобила на Й.,
а М. - към собствения си автомобил. Привел го в движение и потеглил. Р. се
качил отново в автомобила на свидетелите.
От този автомобил излязъл свид Й., влязъл сам в бензиностанцията, за да
посети тоалетната. Без да разговаря по пътя си на отиване и връщане с други
лица, след посещението на тоалетната, този свидетел се върнал в собствения си
лек автомобил. Привел го в движение, тримата се отправили към с. Долна Махала.
Паркирали на неосветено място в края на селото, непознато като разположение на
купувачите. Изчакали известно време. По указание на Р. се отдалечили и
паркирали на друго място. Отново изчакали малко. Отново, по указание на Р. се
върнали на първоначалното място, паркирали автомобила и продължили да чакат. Малко
след това дошъл и подсъдимият М. с „Мерцедес”-а си. Спрял зад автомобила на св.Й..
В момента, в който този автомобил се появил в близост до очакващите го, подсъдимият
Р. слязъл от колата, отишъл до другия автомобил, отворил задната врата и се
върнал с черен найлонов плик, в който била опакована марихуаната. Оставил го
в автомобила на св.Й. Качил се при подсъдимия М. и потеглили обратно за
гр.Пловдив. Свидетелят К. прибрал марихуаната в сак в багажника, за да не буди
съмнение, ако бъдат спрени за проверка. Двамата свидетели постояли малко,
обсъждайки от къде да тръгнат да се прибират - дали през гр. Карлово или през
магистралата, по която били пристигнали. Решили да се върнат по същия път, по
който са дошли. Потеглили към магистралата, като пътят им отново минавал през
с. Труд.
Докато
пътували, подсъдимият Р. дал сумата от
2550 лева на подсъдимия М.
Тъй
като действията на подсъдимите и свидетелите Й. и К. били следени, веднага била
създадена организация за проверка на посочените МПС и лицата предвижващи се в
тях. На 13.02.2013г. около 20.10 часа в с.Труд било организирано КПП. Спрян бил
за проверка лекият автомобил „Мерцедес Е
200”, в който пътували подсъдимите М. и Р.. Двамата били задържани на място.
При условията на неотложност бил извършен обиск на подсъдимия Л.М., като водач
на автомобила, и на Д.Р., като пътник на предна дясна седалка. При това
процесуално следствено действие от подсъдимия М. били иззети от преден десен
джоб мобилен телефон с извадена батерия „***” с IMEI****,
с карта на Глобул. От преден ляв джоб на
якето му били иззети 50 банкноти с номинал 20 лева, 12 банкноти с номинал
100лева, 7 бр. банкноти с номинал 50
лева, 3 бр. банкноти с номинал 100лева, 2бр.
банкноти с номинал 50 лева, 5 бр. банкноти с номинал 10 лева, 12 банкноти с
номинал 5 лева, 11 бр. банкноти с
номинал 2 лева.
При
извършения обиск на подсъдимия Д.Р. от преден долен джоб на якето му били иззети 4 бр. банкноти с номинал 50лева,
4 бр. банкноти с номинал 20 лева, 77 бр. банкноти с номинал
10 лева. От десен вътрешен джоб на якето му били иззети 2 бр. секретни ключа.
При
извършеното претърсване в лекия автомобил марка „Мерцедес Е 200”, управляван от
подсъдимия М., били намерени 3 бр. мобилните телефона марка „***”
със свалени батерии. Извършените действия по разследване били одобрени от съдия
при ПОС.
Непосредствено
след това в с.Труд бил установен и лекият автомобил „БВМ 525” с ДК№ А 6709 КХ, в
който пътували купувачите на марихуаната. Виждайки полицейските служители,
свид. Й. направил опит за бягство. Свил на ул.”***”, за да избегне спиране на
КПП. Незабавно били предприети действия по задържането на лицата. Не след дълго
автомобилът спрял в с.Труд на ул.”***”
№2 Г .Шофьорът – св.Й., напуснал колата и побягнал. Спътникът му- св.К., бил
задържан в близост до автомобила. След кратко преследване свидетелят Й. също бил
задържан. При извършеното претърсване на лек автомобил марка „БМВ 525” с ДК№ А
6709 КХ, управляван от св.Й., при условията на неотложност, били намерени и иззети в оранжево – червен
сак в багажника черна найлонова торба, увита с опаковъчно фолио и поставена в
друга черна найлонова торба, в която имало зелена тревиста маса, установена
като марихуана с общо нето тегло 501 гр.
От
заключението на химическата експертиза е видно, че иззетата от оранжево-червения
сак от багажника на лек автомобил „БМВ 525” зелена тревиста маса увита в черна
найлонова торба е марихуана с общо нето тегло 501гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 5,6 тегловни %. Марихуаната е включена в
Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП, като вещество с висока степен на риск
забранено за приложение. Съдът кредитира изцяло експертното заключение като
обективно, задълбочено и добросъвестно изготвено от лице с необходимите
специални знания и опит.
Съгласно
Приложение №2 към Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
марихуаната е 3006 лева.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин
от следните доказателства, които кредитира: Отчасти- от показанията на
подсъдимия Р., депозирани в хода на
досъдебното производство, при разпита му на 14.02.2013 г. / л. 16 т. 1 дос.
произв./, които съдът кредитира досежно твърдението му, че подсъдимият М. е бил
лицето, което той е помолил да осигури наркотичното вещество и осигурило такова, като го донесло със
собствената си кола в с. Долна Махала, както и в частта, че той лично е бил
лицето, контактувало със свидетелите- купувачи. Съдът не кредитира същите обяснения
в частта, в която подсъдимият Р. навява инцидентност и внезапност на тези си
действия, твърдейки, че едва на 13 .02.2013 г. вечерта, на срещата със
свидетелите на бензиностанцията, е разбрал за целта на посещението им и тогава
е поискал от подсъдимия М. да осигури
подлежащото на продажба наркотично вещество. В тази част обясненията на
подсъдимия Р. противоречат на останалите доказателства по делото, вкл.
показанията на свидетелите Й. и К., от които се установява предварителна
договореност - дни преди инкриминираната дата, за покупката на наркотика, на
доказателствата, събрани по делото посредством приложението на СРС, от които
също се установява, че още докато този подсъдим е бил в гр. Поморие подсъдимият
М. е питал за „ хората” от там и съдът приема, че тези хора са били именно
купувачите на марихуаната, а за уговаряната сделка в този момент подсъдимият М.
е знаел. Обясненията на подсъдимия Р. в
некредитираната част противоречат и на проведените на инкриминираната дата
разговори между двамата подсъдими. Обясненията на подсъдимия Р. от досъдебното производство бяха
присъединени като доказателство по делото по реда на чл. 279 ал. 3/ за
подсъдимия М./ и ал. 2/ за подсъдимия Р./
във вр. с ал. 1 т. 4 от НПК. Съдът
кредитира и присъединените по същия
процесуален ред обяснения на същия подсъдим от 16.02.2013 г., в които се
съдържат характеристични данни за подсъдимия. Следва да бъдат кредитирани и частичните му
обяснения, дадени след направения оглед на ВД- видеозапис от 13.02.2013 г. на
камери , намиращи се на бензиностанция „****” с. Труд. След извършения в хода
на съдебното следствие оглед на записите, подсъдимият Р. заяви, че той е
лицето, облечено с тъмна шуба, управляващото „Мерецедеса” лице, с което той
разговаря е подсъдимият М.. Заявеното от него при огледа на посоченото
ВД има характер на обяснения, които
съдът кредитира. Не кредитира присъединените по реда на чл. 279 ал. 1 т. 4 от НПК обяснения на подсъдимия Р. депозирани на 16.02. 2013 г. по същото дело пред друг състав на ПОС по НОХД № 203 /2013 г., в частта, в която
заявява, че подсъдимият М. „няма никакво
участие в това, което е станало”. В тази
част обясненията на подсъдимия Р.
противоречат на останалите кредитирани от съда доказателства, вкл. собствените
му обяснения, депозирани пред органите на предварителното производство, на
показанията на свид. К. и Й., от които се установява, че точно управляващо лек
автомобил „Мерцедес” лице е доставило в с. Долна махала марихуаната и със същия
автомобил подсъдимият Р. е напуснал
мястото, на което тя е била предадена, противоречат и на доказателствата, събрани посредством приложеното по делото СРС.
Следва да се подчертае, че след присъединяването като доказателство по делото
на всички депозирани обяснения от подсъдимия
Р., той заяви, че поддържа обясненията си, в които пред друг състав на
ПОС е заявил невинност на подсъдимия М.,
но по отношение на противоречащите им обяснения от досъдебното производство не
заяви отказ от заявеното, а декларира отказ да потвърди или отхвърли същите-
„отказвам да отговоря на въпроса дали поддържам прочетените ми сега обяснения”.
Процесуалната непоследователност на заявеното от този подсъдим съдът разрешава
в полза на заявеното от него в хода на досъдебното
производство относно знанието и участието на подсъдимия М. в престъплението, чрез доставяне на
наркотичното вещество, за което са налице и доказателства, изводими от други
доказателствени източници. Обясненията на подсъдимия
Р., депозирани по делото – както пред настоящия съд, така и
присъединените предходни такива, в частта, относно семейното му положение, трудова
и учебна ангажираност, местоживеене, съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, дадени след
извършения оглед на ВД, в които същият потвърди автентичността на записа
относно присъствието му в района на бензиностанция „***” с. Труд, проведените
там разговори с подсъдимия М., отразени
на записа, обстоятелството, че същите съдържат запис и на влизане на свид. Й. в
търговската част на същия обект. Макар и да касаят единствено съдържанието на
вещественото доказателство, тези изявления имат характер на частични обяснения
и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия М.,
дадени пред друг състав на ПОС по същото дело- по НОХД № 203 /2013 г. и присъединени като
доказателство по делото по надлежния
процесуален ред, с изключение на частта, в която този подсъдим описва
пътуването си до с. Труд съвместено с подсъдимия Р. вечерта на 13.02.2013 г. Възприема тези
обяснения – че заедно са отишли до с.
Труд с автомобила на М., че той е бил до Р., когато същият е разбрал, че
свидетелите са вече в района на с. Труд, че Р. е отишъл с автомобила на
свидетелите до с. Долна махала, че до там, със собствения си автомобил е
пътувал и подсъдимия М., при който
подсъдимия Р. се е качил на връщане, че
е получил от подсъдимия Р. сумата от 2 550
лв., че са били спрени от полицейски служители на връщане, че от него са били
иззети пари, а от жабката на автомобила- мобилни апарати със свалени батерии и СИМ-карти,
поставени там от подсъдимия Р., в
частта, в която описва семейното си положение и дейности, от които има доходи. В
останалата част, в която отрича да е знаел предварително за уговорената среща,
да е знаел за целта на същата, да е доставял
в с. Долна махала инкриминираното по делото наркотично вещество, че е
бил с подсъдимия Р. поради
предварителната им договореност и общо желание да отидат на кино- на прожекция
на филма „Хензел и Гретел”, обясненията на подсъдимия М. имат ярко изразен защитен характер, противоречат
на останалите кредитирани от съда доказателства и не могат да бъдат
ценени. Пред настоящия съдебен състав,
след направения оглед на ВД- оптичен носител, съдържащ записи от 13.02.2013 г.
на видеокамери, подсъдимият М. даде частични обяснения, в които ясно посочи, че
той е лицето, управлявало лекия автомобил „Мерцедес”, заредило го с гориво,
заплатило същото и през по- голяма част от времето, през което е на записите,
разговаряло с подсъдимия Р. Съдът
кредитира тези му обяснения.
Съдът кредитира показанията на свид. К.,
дадени в хода на проведеното съдебно
следствие. За обстоятелствата, за които
по надлежния процесуален ред бяха констатирани непълноти и противоречия с
показанията, депозирани по същото дело от този свидетел, при разглеждането му
от друг състав на ПОС- по НОХД № 203
/2013 г, съдът кредитира показанията на свидетеля пред предходния съдебен състав относно цената на наркотичното
вещество, договорена между страните, вида на лекия автомобил, от който подсъдимия
Р. е взел торбата с наркотичното вещество, купюрите, с който е било
осъществено плащането. За тези
обстоятелства свидетелят заяви, че
поддържа предходните си показания. За допълнително заявеното пред настоящия съд- че „***” е слизал от
колата на мястото на първоначалната среща, че е познавал подсъдимия Р. именно с това му прозвище, а като М. го е
възприел на инкриминираната дата, съдът кредитира заявеното пред настоящия
съдебен състав. Относно обстоятелството, че телефонният разговор, при който е
било уточнено мястото на срещата- последен преди да отидат до бензиностанция „***”,
е провел той, но чрез телефонния апарат на свид. Й., който в момента шофирал,
съдът кредитира присъединените по надлежния процесуален ред показания на
свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство. В тази част
показанията му са съответни и на заявеното
от свид. К. за това обстоятелство.
От кредитираните показания на този свидетел се
установява, че и преди инкриминираната по делото дата двамата със свид. Й. дошли в Пловдив, срещнали се с Д.,
тримата заедно отишли в с.Долна махала, било тъмно дошла някаква кола,
подсъдимият отишъл до нея, взел марихуана- мостра, дал им я, те със свид. Й. отпътували
за Бургас. На 13.02.2013 г. свид. Й. го уведомил, че трябва да дойдат до
Пловдив със същата цел. По пътя, чрез телефона си, контакт с подсъдимия Р. поддържал свид. Й.. Един от разговорите-
последният преди отиването им до мястото на срещата, провел той, но от телефона
на Й. Р. указал къде точно да се чакат. Те отишли на уреченото място- в близост
до бензиностанция „***” до с.Труд. Подсъдимият
Р. се качил при тях в автомобила, К. му дал част от парите за наркотика. След
това отишли в с.Долна Махала. Спрели на неоживено място. Почакали. Отишли на
друга улица в същото село. Отново спрели и чакали. След това по указание на Р.
се върнали на първоначалното място. Междувременно не провеждали телефонни
разговори, докато чакат. При последното им паркиране в района на селото не е
имало наблизо спрял автомобил. В един момент, след като били чакали, подсъдимият Р. слязъл, отишъл до спрял наблизо автомобил,
зад техния автомобил, отишъл ”до отзад до автомобила”, върнал се и им хвърлил
една торба в краката. Качил се в пристигналия автомобил и потеглил. Подсъдимият М. не го познавал и никога не го е
виждал. Но не е видял и човека или хората в автомобила, от който Р. взел пакета
с наркотичното вещество. Видял е в с. Долна махала само стоповете на този
автомобил- „ Мерцедес” Е класа.
Съдът кредитира показанията на свид. Й.,
дадени пред настоящия съдебен състав, с изключение на частта, в която сочи, че
подсъдимият Р. е взел торбата с
марихуаната от канавка зад спрелия
автомобил на Й., че автомобилът, пристигнал там в момента на предаването на
марихуаната е бил светъл. За тези обстоятелства кредитира показанията на
свидетеля, депозирани при разпита му в хода на досъдебното производство и
присъединени като доказателство по надлежния процесуален ред. Първоначалните му
показания са съответни на останалите налични по делото доказателства, вкл. и на
кредитираните показания на свид. К. за посочените обстоятелства. Съдът не
възприема твърденията на свидетеля, че показанията му в некредитираната част,
от които той се отказа, са депозирани под въздействие на разследващите органи и
не съответстват на личните му възприятия. Твърденията на свидетеля относно оказан му
натиск от полицейски служители, съдът
намира за несъотносими към настоящето производство. Такива твърдения
бяха направени и досежно допълнителния разпит, проведен по настоящето дело. Принципът за устност и непосредственост беше
съблюдаван изцяло, вкл. и при допускането на свидетеля до допълнителен разпит.
В хода на същия бяха предявени на свидетеля изискани от съда писмени
доказателства относно провежданата от него комуникация чрез мобилен оператор.
Внушението на защитата на подсъдимия М.,
че за допълнителния разпит и това, което ще заяви, този свидетел е бил подложен
на натиск от полицейски служители, е неоснователно. Изясняването на фактите и
обстоятелствата, наложило този разпит, е
извън заявеното „ въздействие” на полицейски служители, което самият свидетел
посочи, че касае лекия автомобил, доставил марихуаната. Последното
обстоятелство съдът намира за установено от множество други доказателствени
източници- обяснения на подсъдимия Р. в
кредитираната част, показания на свид. К.,
съдържание на ВД и ВДС.
В
кредитираната част от показанията свидетелят И.Й. сочи, че неопределено време,
но около месец преди инкриминираната дата
дошли в гр.Пловдив заедно със
свидетеля П.К. и от подсъдимия Р. взели
марихуана „ за проба”. При среща с подсъдимия
Р. в гр. Поморие не много време преди това двамата разговаряли за
възможността подсъдимия да намери марихуана. В деня
преди инкриминираната дата уточнили количеството, цената и пътуването на
свидетеля до Пловдив на следващия ден.
Около обяд на инкриминираната дата, преди да тръгне за Пловдив,
свидетелят уведомил отново подсъдимия Р.
за пътуването си. По време на самото пътуване също говорили по телефона. При
последния разговор преди отиването им до бензиностанцията на с. Труд от телефона на свидетеля с Р. разговарял свид.
К. и подсъдимият указал точното място на срещата. След като се срещнали на
бензиностанция „***” до с.Труд ,
подсъдимият Д.Р. се качил в техния автомобил. Свидетелят П.К. му дал предварително приготвената сума от 3 600 лева. Няма
точен спомен дали е дал тази сума преди излизането си от автомобила в района на
бензиностанцията, за да отиде до тоалетната, или след това. След връщането си в автомобила потеглили. Подсъдимият
Р. му казвал накъде да карат. Стигнали до с.Долна Махала, където спрели в една
отбивка в края на селото. Двукратно по указание на Р. променяли мястото, на
което спирали автомобила и чакали. След малко пристигнал лек автомобил, който
спрял зад тях и понеже било тъмно и валяло дъжд не могъл да го види добре.
Подсъдимият Р. слязъл от БВМ-то, отишъл някъде до задната част на пристигналия
автомобил, почти веднага се върнал и им дал торбата с марихуаната. Подсъдимият Р.
се качил в другия автомобил, а те потеглили за гр.Бургас, но били задържани.
Свидетелят Й. посочи, че не познава подсъдимия Л.М. и никога не го е виждал.
Контактите поддържал с подсъдимия Р.-
основно по телефона, но и по интернет, чрез телефона. Не е напълно сигурен, но
по- скоро отхвърля вероятността на инкриминираната дата да е контактувал с
подсъдимия Р. по интернет. Ползвал е мобилен такъв, вкл. и по време на
пътуването си.
Очертаното
противоречие между показанията на двамата свидетели относно точното количество
пари, предадени на подсъдимия Р., следва
да се разреши в полза на заявеното от свидетеля
Й. в кредитираните му показания, присъединени по надлежния процесуален
ре- 3 600 лв. Този свидетел с голяма доза увереност е заявил тази сума, а
при констатирането на противоречия за това обстоятелство потвърди категорично
това си твърдение. Свид. К. последователно сочи сумата от 3 000 лв., но с
известна доза на несигурност. Той говори за сума „ около 3 000 лв.”, като
заявява, че не помни точно. Ето защо съдът възприема заявеното от свид. Й. за
това обстоятелство.
Съпоставката
на показанията на свид. Й. и наличните по делото писмени доказателства,
установяващи мобилната комуникация на този свидетел за времето от началото на
м. февруари 2014 г. до инкриминираните по делото събития, налага извод за
известни неточности в заявеното от свидетеля, които следва да се обяснят с
изминалия продължителен период от време и липсата на ясен спомен, които съдът
намира за логични. Свид. Й. говори за телефонна комуникация с подсъдимия Р. в деня преди инкриминираната дата, при
която са уточнили датата на пътуването до Пловдив. Ползваният от свидетеля
телефонен номер е ***. Видно от справките от мобилните оператори, последният
проведен разговор между тези два абоната преди инкриминираната по делото дата е
на 10.02.2013 г. в 13.31 часа.
Следващият телефонен разговор между същите абонати е на 13.02.2013 г. в 18.58
минути, когато Й. е бил вече много близко до гр. Пловдив и след няколко минути
му е указано точното място на срещата. От това следва извод, че двамата са
поддържали връзка и по интернет- факт, заявен и от свидетеля, за който има
данни в разговорите, за които е приложено СРС и в които Р. заявява на М., че ще
види в интернет. Такава връзка са поддържали,
също посредством телефонния апарат на Й. и на инкриминираната по делото дата.
Това беше заявено като почти /но не напълно/
изключена възможност от Й., но е в съответствие с отразеното в справката
от мобилния оператор за ползван чрез телефона интернет по време на пътуването,
с отразеното в разговора, записан посредством ползваното СРС на Р., че ще
провери в „ интернет” – по времето, когато свидетелите вече са пътували към гр.
Пловдив, с вече констатираното, че след напускането на подсъдимия Р. на гр. Поморие и осъществения телефонен
разговор докато е пътувал към гр. Пловдив / което следва от местата, където са
провеждани разговорите на Р. на 10.02.2013 г. /
НЯМА други телефонни разговори между този свидетел и този подсъдим. А
комуникация, според заявеното и от двамата, е имало. За такава, вкл. и на
инкриминираната дата, около час след тръгването им от гр. Бургас, свидетелства
и К..
Възражението
на адв. С., че показанията на двамата свидетели не следва да се кредитират, тъй
като се касае за обща наказателнопротивоправна деятелност на четиримата – и
свидетелите Й. и К., и подсъдимите, е неоснователно. Кръгът на лицата, които не
могат да имат качество на свидетели, е лимитативно посочен в чл. 118 от НПК. И двамата свидетели
нямат друго процесуално качество в настоящето наказателно производство и
отговарят на процесуалните критерии за
свидетели. Достоверността на показанията им следва да се преценява с оглед доказателствата по настоящето наказателно
производство. От изхода му те не са заинтересовани. Участието им в сделката по покупко-
продажбата на наркотичното вещество е санкционирано с влязъл в сила съдебен
акт. Процесуалното им поведение в настоящето наказателно производство, в което
нямат качество на страна, не може да доведе до по- благоприятно третиране на
собствената им деятелност. Ето защо, като анализира достоверността на
депозираните и от двамата показания, в частта, в която ги намира за съответни
помежду си и на другите налични по делото доказателства, съдът кредитира
заявеното от свидетелите.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетеля Т.И.Г., дадени на съдебното
следствие и тези прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК
на л.40 стр.2 от д.п., както и частично
показанията на свидетеля Н.Т.М.. В преобладаващата част тези показания не могат
да бъдат ценени.
Свидетелите
Г. и М. са служители в сектор „Криминална полиция”, група „Наркотици” към ОД на
МВР – гр.Пловдив. В показанията си сочат, че през месец февруари 2013г.
постъпила оперативна информация за лице известно като Л., с прякор „****”- Л.М.. Информацията била, че той
се занимава с разпространение на
наркотични вещества – марихуана, с която се снабдявал от района на с.Горна Махала и с.Долна Махала.
При осъществяваната дейност бил подпомаган
от лице, установено като Д.Р. от гр.Поморие, живущ в гр. Пловдив. На 13.02.2013г.
отново получили оперативна информация, че двамата си уговарят среща и
предположили, че ще осъществят сделка с
наркотични вещества. Около 19.00 часа подсъдимият М. заедно с подсъдимият Р.
били забелязани на бензиностанция „***” с автомобил, управляван от М.. Те възприели как подсъдимият Р. се качва
в лек автомобил „БМВ” с бургаска регистрация, след което двете коли се
отправили към гр.Карлово. Създали
организация за проверка на МПС и пътуващите в тях лица. Около 20.10 часа бил
спрян лекият автомобил „Мерцедес„ Е-класа управляван от подсъдимия М..
Пристъпило се към задържането на
лицата, а впоследствие било извършено претърсване в МПС-то. Намерени били и иззети мобилните телефони на подсъдимия Р. При
извършения личен обиск и на двамата подсъдими били иззети пари. Непосредствено
след това се пристъпило и към задържането на свидетелите Й. и К. Лекият
автомобил „БМВ” бил спряно до с.Труд.
След извършеното претърсване била намерена марихуаната с приблизително тегло
около 500гр. Свидетелите Г. и М. при разпита си заявиха, че не са наблюдавали
пряко двата автомобила при срещата им с.
Долна Махала и не са видели по какъв начин и от кого е било предадено
наркотичното вещество на свидетелите Й. и К.. Според св.Г. при проведените
оперативни беседи с М. и Р. последните отказали
да дават обяснения. При проведената беседа със свидетеля П.К. разбрал,
че срещата била уговорена между Й. и
лице с прякор ”***” от гр.Поморие, който се качил в техния автомобил, отишли до
с.Долна Махала, след това дошъл лек автомобил „ Мерцедес”, тогава подсъдимият Р.
, когото той знаел като „***”, слязъл от БМВ-то, отишъл до „ Мерцедес”-а, взел
въпросното количество канабис и го оставил в автомобила на Й.. Свидетелят М. посочи, че също
провел беседа със свидетеля П.К. от
който разбрал, че след като пристигнали
в с. Долна Махала заедно с подсъдимия
Д.Р., на мястото пристигнал лек
автомобил „ Мерцедес”. Р. отишъл до автомобила, а марихуаната била преместена в БМВ-то от М.. Съдът не
кредитира показанията на двамата свидетели в частта, в която преразказват пред
съда оперативна информация и станали им известни данни от използвани СРС – подслушване на мобилни
телефони. Оперативната информация за участието на подсъдимите в престъпната дейност няма доказателствена
стойност, тъй като съдържащите се в нея фактически данни не са установени по
реда, предвиден в НПК-Решение №33 от 17.02.2010г. на ВКС по н.д.№700/09г. на
ІІІ н.о. Показанията на свидетелите Г. и М., с които възпроизвеждат
извънпроцесуални признания на св.К., който е придобил също качеството на
обвиняем за държане на процесното
наркотично вещество в друго наказателно
производство, не могат да бъдат
кредитирани, защото не са годен
доказателствен източник. В този смисъл е и практиката на Европейски съд по правата на човека в
Страсбург – Решение на съда по делото Titarenko v.Ukraina (no. 31720/02).По
изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. и М.
в посочената им част.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. И.Д.
и К.К., депозирани пред настоящия съдебен състав. За обстоятелствата, за които
бяха констатирани непълноти и противоречия досежно заявеното от свид. К. по
същото дело пред друг съдебен състав- по
ВНОХД № 110/2013 г.на ПАС, съдът кредитира присъединените по надлежния
процесуален ред показания на свидетеля. Тези
свидетели също са полицейски служители. Но те сочат факти и
обстоятелства, които са възприели лично, при възложеното им наблюдение в района на с. Труд.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свид.
Силвия Ралева- съпруга на подсъдимия
Р. към момента на разпита й, съжителстваща с него към инкриминираната
дата. Тя, в качеството си на съпруга на
един от подсъдимите, е заинтересована от изхода на делото. Но показанията й не
са по основните подлежащи на доказване факти на самото деяние, не противоречат
на останалите налични по делото доказателства. Няма пречка да бъдат възприети.
Възприетата
фактическа установеност на извършеното се установява и от приложените по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло- протокол за обиск и
изземване относно подсъдимия М. /л. 22, т. 1 досъдебно производство/, протокол
за обиск и изземване за подсъдимия Р. –
л. 26 от досъдебно производство, протокол за претърсване и изземване в дома на
подсъдимия Р. – л. 30, 31 т. 1 досъдебно
производство , протокол за претърсване и изземване в лек автомобил марка
„Мерцедес Е 200” с ДК № РВ 77 98 ВН, справки за лица български граждани,
справка в централна база – КАТ относно регистрирания собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Е 200” с ДК № РВ
77 98 ВН, разписка за връщане на документи, иззети по делото на подсъдимия М., разписка за връщане на пари и предмети,
иззети по делото на подсъдимия Р.,
приемо-предавателен протокол относно приложените по делото като веществени
доказателства пари, справки за съдимост на двамата подсъдими, характеристични
справки, документи относно обучението на подсъдимия Р. ***, документи за същия подсъдими,
установяващи качеството му на регистриран земеделски производител, протокол за
доброволно предаване от 29.05.2013 г., приложен на л. 16 т. 2 досъдебно
производство, протокол за оглед на вещественото доказателство, приложено по
делото с цитирания протокол, копие от обвинителния акт, с който свидетелите Й. и
К. са предадени на съд и заверени копия на документи от наказателното
производство, проведено спрямо двамата свидетели – всичките описани писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени като
доказателства по делото по надлежния процесуален ред. Документите относно проведеното спрямо
свидетелите Й. и К. наказателно преследване съдът цени само като факти,
установяващи процеса на ангажиране на наказателната им отговорност, без да цени
и възприема отразеното в тези документи, тъй като те са по повод друго
наказателно производство. Съдът
кредитира като годни писмени доказателства, съотносими към подлежащите на установяване факти по делото и събраните в хода на съдебното производство–
актуални справки за съдимост, ведно с бюлетините за минали осъждания, заверени
копия на студентска книжка, удостоверение за сключен граждански брак,
медицинско направление / последните три установяващи характеристични данни за
подсъдимия Р./, справки от Космо България Мобайл ЕАД гр. София, от Мтел ЕАД гр.
София, от Виваком ЕАД гр. София, които съдът кредитира изцяло.
В
хода на досъдебното производство е бил извършен оглед на приложения по делото с
протокол за доброволно предаване от 29.05.2013 г. като ВД оптичен носител CDR,
съдържащ видеозапис на камерите в бензиностанция „***” с. Труд на
инкриминираната по делото дата за времето, през което там са били подсъдимите.
Съдът кредитира този протокол, макар същият да не съдържа пълно описание на
записите на камерите. Направеният оглед е частичен и непълен. В хода на
съдебното следствие беше извършен оглед на същото веществено доказателство и
отразените в първоначалния протокол факти бяха констатирани като достоверни и
при огледа, извършен от съдебния състав, в присъствието на страните. За действията, отразени в този огледен
протокол като извършени от подсъдимите, както и за останалите, неописани в хода
на досъдебното производство, но констатирани от съда такива, подсъдимите
потвърдиха, че касаят собственото им поведение. В хода на съдебното
производство беше назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, която да
установи автентичността на наличната информация в посоченото веществено
доказателство и възможността същата да е манипулирана. Според заключението на
изготвената експертиза наличният в изследвания диск видеозапис е цифров
презапис на оригиналния файл на записан върху твърдия диск на
видео-охранителната система видеозапис. В рамките на записания интервал има
вкопирани номера на камери и таймкод. Времевият интервал на записа,
възпроизвеждан от плейъра, не се прекъсва, което дава основание на вещото лице
да направи извод, че няма извършена манипулация на видеозаписа. Съдът кредитира
изцяло заключението на експерта, като добросъвестно и обективно изготвено. С
оглед на това заключение кредитира и приложеното по делото веществено
доказателство, за което самите подсъдими след извършения оглед дадоха
обяснения, че част от лицата на записа са те двамата, а подсъдимият Р. разпозна и свидетеля Й. като лицето, посетило
тоалетната в бензиностанцията на инкриминираната дата. Възражението на
защитата, че тъй като се касае за презапис и това веществено доказателство е
приобщено по делото в един значителен период след инкриминираното деяние, съдът
намира за неоснователно. Както бе отбелязано, вещественото доказателство е
изследвано от лице с необходимите специални знания и опит, което дава
заключение, че не се констатират манипулации на изследвания видеозапис. Същият,
в частта относно времевото присъствие на подсъдимите в района на бензиностанцията
и поведението им там, е съответен както на показанията на свидетелите, извършвали
наблюдение в този район -Д. и К., така и на заявеното от всеки един от
подсъдимите, който разпозна себе си и другия подсъдим в записите, които бяха огледани
от съдебния състав и страните. Нито един от подсъдимите с изявлението си не
внесе съмнение относно достоверността на съдържанието на оптичния носител
досежно време, място, поведение на подсъдимите. Това веществено доказателство
съдържа обективна информация, изследвана по предвидения в НПК ред и късното му
приобщаване като доказателство по делото не води до извод до липса на
процесуална пригодност. Съдът не
кредитира като годно веществено доказателство по делото приложения по ВНОХД
110/2013 г. на ПАС оптичен носител. Този диск, както и представената към същия
докладна записка, са изпратени допълнително от Пловдивската окръжна
прокуратура, с писмо от 22.02.2013 г. – след първоначално постановената по
делото присъда, но преди образуването на въззивното производство.Същият е
коментиран за пръв път по делото от държавното обвинение с входирания на
07.03.2013 г. допълнителен протест спрямо първоначално постановената от друг
състав на ПОС по настоящото дело присъда. Данни от къде към онзи момент
държавното обвинение е разполагало с диска, по делото не са налице. Документ,
установяващ изземването му, респективно доброволното му предаване по надлежния
процесуален ред, който да го прави възможно веществено доказателство, също не
се установява по делото. Този диск съдът не кредитира и не изследва в хода на
съдебното следствие, тъй като не е приобщен като ВД и не е измежду веществените
доказателства, внесени наред с обвинителния акт. Съдържанието на докладната
записка, придружаваща този именно оптичен носител също не възприема като годно писмено
доказателство. Огледът на веществено доказателство е процесуално-следствено
действие, изрично регламентирано в НПК, което не може да бъде заменено от
докладни записки. По делото са представени и други копия на същата докладна записка, които съдът
не възприема като годно доказателство. Фактическата установеност на извършеното
се установява и от останалите приложени веществени доказателства- 82 броя банкноти
от по 10 лева, 54 броя банкноти от по 20 лева, 15 броя банкноти от по 100 лева,
13 броя банкноти от по 50 лева, 12 броя банкноти от по 5 лева, 11 броя банкноти
от по 2 лева , мобилен телефон „***” с имей № ****, активиран с карта на
„**”; мобилен телефон „***” с имей № *** с карта
на „***”; мобилен телефон
„***” с имей № *** с карта на „***”, мобилен телефон „***”
с имей № *** с карта на „***” и
мобилен телефон „***”
с имей № *** с карта на „***” и мобилен телефон „***” с имей № *** с карта
на „***”, 2 бр. секретни ключа, които кредитира.
Съдът кредитира и приложените по делото
веществени доказателствени средства, събрани посредством използване на СРС –
протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис” и оптичен носител. Същите съдържат
информация, която не е изолирана от останалия доказателствен материал, а се
подкрепя от него. В частта относно цитирания по- горе тел. разговор № 3 се установява и от разпечатката на
телефонните разговори, провеждани от подсъдимия
Р. същия ден, че той в онзи момент е в гр. Поморие- факт, заявен по
принцип /без конкретизация на дата/ и от свид. Й., с когото при това посещение
са обсъждали бъдещата покупко- продажба на наркотичното вещество. Съдържанието
на тел. разговор № 17, проведен на 13.02.2014 г.в 17.32 ч. е съответен на
установеното по делото, че в този момент свидетелите – купувачи вече са
пътували към гр. Пловдив, поради което
на въпроса на подсъдимия М. „
кога, що, нещо?” подсъдимият Р. отговаря
„ чакам го да звънне и ще ходим на киното”. Че известно време след потеглянето
си в 17 ч., но не повече от около час свидетелят Й. се е „ чул” с
подсъдимия Р., са налице и показания на
двамата свидетели. На същата дата в 18.12 ч. подсъдимият Р. уведомява подсъдимия М. „
ся, ще видя в интернет да видя кога е точно, да, прожекцията”. Т.е.
информацията, събрана посредством ползваното по надлежния процесуален ред СРС е
съответна и на доказателствата, изводими от други доказателствени
източници. Съдът счита за несъмнено
установено, че изразите относно кино, прожекции, филми, са конспиративно наименуване
на очакваната сделка. Съображенията за това са следните- по делото е безспорно
установено, че идването на свид. К. и Й. в Пловдив е било предварително уговорено
с подсъдимия Р.. В момента, в който е
провел телефонните разговори с №№17 и 18, този подсъдим е знаел, че купувачите
пътуват към Пловдив и му предстои среща с тях. В момента, в който Р. се е качил
в автомобила на М.,след двукратно уговарянето в
рамките на около час и половина преди това културно мероприятие,
той се е обадил на пътуващите свидетели
и им е указал къде да се видят. Т.е.
намерението им да гледат филма „Хензел и Гретел”, официализирано в телефонните
им разговори и заявено в некредитираната част на обясненията им, е в ярко
противоречие с поетите преди това и изпълнени ангажименти към свидетелите Й. и К..
При
посочената фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд
счита за несъмнено установено , че подсъдимите Д.К.Р. и Л.И.М. са осъществили от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението,
визирано в чл.354а, ал.1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на 13.02.2013 г. в с. Долна махала, област Пловдивска, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително са държали с цел
разпространение и са разпространили на И.Н.Й. и П.П.К. високорисково наркотично
вещество – марихуана с общо нето тегло 501 грама,
със съдържание на активен компонент тетрахидраканабинол 5,6 тегловни процента
на стойност 3006,00 лева /съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството/.
Подсъдимият
М. е имал фактическа власт върху
наркотичното вещество, което обоснова
формата на изпълнително деяние “държане”. За един кратък момент на
пренасянето на това наркотично вещество от единия до другия автомобил такава
фактическа власт е имал и подсъдимият Р.. Доказан по делото е и допълнителният
психичен момент, съставомерна цел на престъплението – за разпространение. И
двамата са държали наркотичното вещество със съзнанието, че същото е с цел
разпространение срещу заплащане на свид. Й. и К.. Този съставомерен белег е
изводим от безспорно установеното обстоятелство, че държането на
марихуаната пряко е било подчинено на последващата му продажба на свидетелите Й. и К..
Така всеки един от подсъдимите е осъществил и формата на изпълнително деяние
„разпространение”. Р. е договорил параметрите на сделката- цена, количество на инкриминираното наркотично
вещество – марихуана, място на среща за
плащане и за доставка, предал го е на
свидетелите Й. и К.. Подсъдимият М. също е взел участие в самото
разпространение, тъй като мястото и на
двете срещи- първоначална в с. Труд и последваща- в с. Долна махала, са били
уточнени от двамата подсъдими и предварително планирани. Фактическото предаване на марихуаната е
станало след като и двамата са се убедили, че свидетелите дават договорената
цена, стоката е била занесена на мястото на предаването й лично от М..
Наведеното възражение за липса на
наказателна противоправност на поведението на подс. М. е неоснователно.
Съвместното участие е на двамата в осъществяването на престъплението е
несъмнено установено.
При посочената фактическа установеност на
деянието и от анализа на доказателствата, възприети от съда, следва еднозначният
извод, че двамата подсъдими са имали общ престъпен умисъл за инкриминираните по
делото действия. Действително само подс Р. е бил лицето, осъществяващо преки
контакти със свидетелите Й. и К.. Но за тези контакти е бил уведомяван и подс. М..
Той сам е демострирал интереса си относно провежданите разговори между «продавача»
Р. и «купувачите»-свид. Й. и К., за което са налице доказателства в цитирания вече тел. разг. № 3 от Протокола за
изготвяне на ВДС, а така също и в тел. р-ри
№№ 17,18,19. Двамата са проявявали
голяма степен на конспиративност в провежданите телефонни разговори, а така
също и при двете срещи със свидетелите на инкриминираната дата- първата, при
която Р. се е срещнал с купувачите, установил е действителната им платежоспособност,
веднага след това / видно от приложения като ВД видеозапис/ се е върнал при М.,
активно обсъждайки с него събитията и предстоящата втора среща. При нея М. е
закарал с лекия си автомобил наркотичното вещество. Следва да се отбележи, че на
очакваното място на доставка в с. Долна Махала автомобилът БМВ не е стоял на едно място, а е сменял местоположението си, като е спирал
на три различни, неоживени и неосветени
места, указани от Р.. През това време подс. Р. не е провеждал телефонни разговори. Т.е.
действията му по промяна на местоположението на автомобила, установяването му
на точно определеното за срещата място, са били предварително уговорени между
двамата подсъдими още преди потеглянето на автомобилите от бензиностанцията в
района на с. Труд. Част от парите, получени от свидетелите, също са предадени
на М. и той не отрича това. Обясненията му, че това е била предплата за бъдеща
доставка на автомобил за Р. имат ярко изразен защитен характер. Общността на
умисъла им, обективирана в изключително добре координираното им поведение,
налага извод за несъмнена доказаност на съучастническата им дейност. Тя е под формата на съизвършителство, изразяващо
се в последователно извършени от всеки от подсъдимите действия на държане и предаване
на наркотика, при което ролите са били разпределени. Подсъдимият М. е държал наркотичното
вещество, за което е знаел, че е предназначено за разпространение чрез
продажба. Подс. Р. е взел парите за
сделката от свидетелите- купувачи, изчакал е наред с тях донасянето от М. на
наркотичното вещество, лично го е пренесъл от единият до другия автомобил, след
което се е отдалечил от мястото с автомобила на подс. М.. Веднага след това му
е предал по- голямата част от получената от продажбата сума. Общият им умисъл е
обхващал всички съставомерни признаци на престъплението. И двете му
изпълнителни форми- и държането, и разпространението, са осъществени дружно,
последователно, взаимно допълващо се от
двамата подсъдими чрез координирани, съвпадащи по време и място действия.
От
субективна страна деянието е осъществено
от подсъдимите при форма на
вината пряк умисъл. Всеки е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и пряко е целял настъпването на
вредните последици, съзнавал е, че в действията си е подпомаган от другия
подсъдим, който от своя страна самостоятелно осъществява част от действията по
държане, доставка на марихуаната, предаването й на купувачите. Умисълът им е обхващал
както упражняваната от всеки един от подсъдимите последователно фактическа власт върху наркотичното вещество,
предаването им на свидетелите Й. и К., така и че фактът, че извършват действия по
отношение на високорисково наркотично вещество, без надлежно издадено
разрешение за това, с цел разпространение, което е приключило успешно.
По вида и размера на наказанието.
За
подсъдимия Д.Р.:
Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът възприе чистото съдебно минало,
изразеното съжаление за извършеното, намерило израз и в частичните самопризнания,
много добрите характеристични данни – подсъдимият е с висше образование, към
настоящия момент продължава образованието си
и завършва магистратура, трудовата му ангажираност - занимава се с лозарство, за което е кандидатствал пред ДФ”Земеделие” за отпускане на субсидии
и видно от уведомителното писмо от ДФ”Земеделие” е бил одобрен и поканен за подписването на договор за
предоставяне на финансова помощ, семейната му ангажираност. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете немалкото количество на
разпространеното наркотично вещество, обстоятелството, че това поведение няма
инцидентен характер- и преди това
подсъдимият е снабдил същите свидетели с наркотично вещество от същия вид, което е несъмнено
установено по делото, извършването на престъплението при усложнената престъпна
форма на съучастие, фактът, че деянието се
отличава с изключителна конспиративност в контактите както между
съизвършителите, така и с третите лица.
При
съпоставката на индивидуализиращите отговорността му обстоятелства съдът намира, че смекчаващите такива са при значителен превес, което обосновава
налагане на наказание в размер под средния на предвиденото наказание, но над
минималния визиран в санкцията на чл.354а ал.1 пр.1 от НК. За справедливо,
съответно на установеното по делото за обществената опасност на деянието и
дееца и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК съдът намира
наказанието от три години лишаване от
свобода и кумулативно предвиденото наказание глоба в неговия
минимум от 5 000 лева. Извън
изложените съображения за справедливост на това именно наказание, следва да се
отбележи и :
С
присъда, постановена по НОХД № 203/2013 г., за същото деяние този подсъдим е
бил санкциониран с наказание от три
години лишаване от свобода и глоба в
размер на 5 000 лева. Присъдата е била
протестирана от ПОП и по реда на инстанционния контрол отменена, а делото върнато за ново разглеждане на ПОС. Видно
от протеста и допълнителния такъв, прокурорът за този подсъдим е атакувал само
приложението на чл. 66 от НК и оправдаването му по възведеното обвинение за
извършване на престъплението в съучастие. Доводи за несправедливост на
наказанието не са изложени, липсва и такова оплакване от държавното обвинение.
Настоящият състав на съда е обвързан с постановения от предходния съдебен
състав размер на наложеното наказание, включващо кумулативно лишаване от свобода и глоба и
няма процесуално призната възможност да влошава положението на подсъдимия Р..
Но този именно размер на наказанието и според настоящия съд изпълва критерия за
справедливост на наказателната санкция.
Наказание
в по- нисък от посочения размер би било несправедливо.
Искането на адв. Д. за определяне на наказанието под
законоустановения минимум е
неоснователно. Приложението на чл.55 от НК е незаконосъобразно. Индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
обстоятелства не налагат извод за наличие на изключителни по своя характер или пък многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание за
извършеното престъпление да е несъразмерно тежко. Несправедливо и проява на необоснована снизходителност,
несъобразено с обществената опасност на конкретно извършеното и на дееца и
негодно да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК би било
наказание в по- малък размер от наложеното.
Подсъдимият
Р. до момента не е осъждан. Това, наред с размера на определеното му наказание лишаване от свобода налага
извод, че са налице двете формални предпоставки за приложение на чл. 66 от НК. Налице
е и специалната предпоставка- данните за личността му позволяват да се приеме,
че целите, визирани в чл.36 от НК- и
генералната, и най- вече специалната, могат да бъдат постигнати и без
изолирането му от обществото, с откъсването му от семейните и трудови
обязаности. Съдът намира, че
изпълнението на наказанието от три
години лишаване от свобода следва да
бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК
следва от наложеното наказание
лишаване от свобода да се приспадне времето, през което подсъдимият Р. е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 13.02.2013г. до 16.02.2013г.
За подсъдимия Л.М.:
Смекчаващи
отговорността му обстоятелства са чистото съдебно минало- за предходните си
осъждания е реабилитиран; направените частични самопризнания, които макар да не
съдържат признание за вина, облекчават процесуалните усилия за установяване на
обективната истина по делото - че е бил заедно с Р. в района на
бензиностанцията в с. Труд, че подсъдимият
Р. е пътувал в неговия автомобил до там, а след това от с. Долна Махала
до мястото, където са били спрени от полицейските служители; трудовата му
ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира лошите
характеристични данни- подсъдимият, макар и реабилитиран, е осъждан трикратно
за умишлени престъпления от общ характер; извършването на престъплението при
усложнената престъпна форма на съучастие, под формата на съизвършителство;
немалкото количество наркотично вещество, предмет на престъплението;
осъществяването на същото при изключителна организираност и конспиративност,
при което този подсъдим е бил в непосредствена близост до купувачите на наркотичното
вещество, но е оставал „ в сянка” и възможността да бъде видян от свидетелите и
разпознат от тях при разкриване на престъплението елиминирана. При посочените
индивидуализиращи отговорността му обстоятелства, съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено над средния
размер на предвидения от закона за това престъпление, но близко до този размер.
За съответно на установеното за обществената опасност на деянието, дееца и
целите, визирани в чл. 36 от НК съдът
намира наказанието от пет години и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/
лева.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК
следва да бъде приспаднато от така наложеното наказание от пет
години и шест месеца лишаване от свобода, времето през което подсъдимият Л.И.М.
е бил задържан под стража, а именно считано от 13.02.2013г. до 16.02.2013г.
На основание чл. 61 ал. 2 във вр. с чл. 60
ал. 1 от ЗИНЗС наказанието от пет
години и шест месеца лишаване от свобода подсъдимият Л.М. следва да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
На основание
чл.53, ал.2, б.”Б” от НК следва да бъдат отнети в полза на Държавата иззетите по делото
веществени доказателства пари - 82 броя банкноти от по 10 лева, 54 броя
банкноти от по 20 лева, 15 броя банкноти от по 100 лева, 13 броя банкноти от по
50 лева, 12 броя банкноти от по 5 лева, 11 броя банкноти от по 2 лева, които
съдът намира за установено, че са средства придобити чрез престъплението.
На основание чл.53, ал.1, б.”А” от НК следва
да бъдат отнети в полза на Държавата иззетите по делото веществени
доказателства, а именно – мобилен телефон „***” с имей № ***, активиран с карта на „***”; мобилен телефон „***” с имей № ** с карта на „***”; мобилен телефон „***” с имей № ***
с карта на „***”, мобилен телефон „***” с имей № *** с карта
на „Виваком” и мобилен телефон „***” с имей № *** с карта
на „***”, като вещи
принадлежащи на подсъдимия Д.К.Р. и мобилен телефон „***” с имей № *** с карта на „***”, като вещ
принадлежаща на подсъдимия Л.И.М.. Всички те съдът намира, че са послужили за
извършване на престъплението, тъй като комуникацията , с
оглед осъществяване на престъпното
посегателство, подсъдимите са
осъществявали и посредством
иззетите мобилни телефони.
Приложените по делото веществени
доказателствени средства, събрани посредством използване на СРС следва да се върнат
след влизане на присъдата в сила на органа, който ги е изготвил за унищожаване
при спазване на условията за това. Екземплярите от същите, намиращи се на
съхранение в РКИ при Окръжен съд Пловдив следва да се върнат на органа, който ги е изготвил за
унищожаване след изтичане на сроковете за класификация.
Иззети по делото веществени доказателства 2
бр. секретни ключа, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
подсъдимия Д.Р..За тях не се установява да са предмет или средство за извършване
на престъплението.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК в
тежест на подсъдимите следва да бъдат възложени направените по делото разноски.
Подсъдимите Д.К.Р. И Л.И.М. следва да заплатят по сметката на ВСС направените
по делото разноски в размер по на 65 лв. за всеки от тях.
Причини
за извършване на престъплението- користен стремеж и незачитане на нормите,
гарантиращи опазването на народното здравето.
Воден
от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :