Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 146 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.с., срещу Решение № 50/28.06.2022г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 34/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0323-000318/08.06.2021г.,
издадено от началника на РУ - Велики Преслав към ОД на МВР - гр.Шумен, с което
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Б.
Р.С.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището на водача С. е бил подаден ясен сигнал за спиране от контролен
орган по ЗДвП в изпълнение на неговите правомощия, произтичащи от разпоредбата
на чл. 103 от закона, на който водачът не се е подчинил и е извършил вмененото
му нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка, жалбоподателят
изразява несъгласие с решаващото становище на районния съд, послужило за отмяна
на правораздавателния акт, че поведението на санкционираното разкрива белезите
на друго по вид нарушение, а именно на визираното в чл. 257, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи противоправно поведение. Поради изложеното
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. В съдебно
заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С., която поддържа сочените
отменителни основания.
Ответната страна, Б. Р.С.,
депозира писмен отговор чрез адвокат Г.П.И.от Адвокатска колегия – Шумен, в
който излага съображения за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание
ответникът се представлява от адвокат И., който поддържа искане за присъждане
на направените разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, касационната
жалба съдът намира за основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 05.05.2021г.
свидетелят Ж.Ж.- полицейски инспектор в РУ - Велики Преслав, ПУ - гр. Смядово,
заедно с колегата си били изпратени по сигнал за извършено отвличане на изхода
на с. Златар, като позиционирали служебния си автомобил на бензиностанция „Бенита“
- до източния й портал откъм гр. Смядово, от Б. С. на Ю.Х..
Докато изчаквали преминаването
на МПС-то, с което се придвижвал по техни данни извършителят, забелязали
автомобила, който идвал от ул. „Любен Каравелов“ и завил вляво, по посока към
с. Златар, по улицата където била бензиностанцията и съответно униформените
полицейски служители. Те в този момент се намирали извън служебния автомобил. В
автомобила, управляван от С. била и Х. и свидетелят Ж. подал на водача, когото разпознал
именно като Б. С., сигнал с ръка - да спре, но същият не спрял, а продължил по
пътя към с. Златар.
Полицейските служители
отишли и изчакали С. ***, като преди това се свързали с него по мобилния му
телефон с цел да го уведомят да отиде при тях, както и станало. Установило се,
че отвличане не е било извършено, като за неспирането му при подадения сигнал с
ръка била изготвена Докладна записка, въз основа на която на 14.05.2021г. свидетелят
Т.И. съставил АУАН на водача, за това че същият на посочената дата, около 15.06
ч. в гр.Смядово, по ул. „Преслав“ в посока с. Златар, управлявал лек автомобил
„О.К.“ с рег. № ***, собственост на Р. ***, като при подаден сигнал за спиране
от контролен орган, като сигналът е подаден с ръка, не спира най-вдясно на
платното за движение на посоченото от представителя на службата за контрол на
посоченото място и продължава движението си по посока с. Златар. В акта било
обективирано и липса на възражение от страна на водача за извършено нарушение
по чл. 103 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Ж..
Въз основа акта било
издадено и обжалваното пред районния съд НП, издалият го орган на което, изцяло
възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна квалификация.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че актът и НП са изготвени от
компетентни лица и съдържат необходимите законови реквизити. Описанието на
нарушението според съда е позволило на привлеченото към отговорност лице да
разбере какво нарушение му се вменява. Съобразявайки приобщените доказателства,
районният съд достигнал до извод, че контролните органи са допуснали неправилно
приложение на материалния закон. Изводът си съдебният състав аргументирал с
това, че полицейският служител, подал сигнала на водача, не е извършвал
проверка по спазване правилата за движение по пътищата, поради което не попада
в категорията лица по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, имащи правомощия във връзка
със спазването на правилата по ЗДвП и същият няма качеството на контролен
орган, съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за да
може да упражнява правомощия по чл. 103 от ЗДвП. В случая, според мотивите на
районния съд, полицейските органи са упражнявали свои правомощия по ЗМВР,
поради което неизпълнението на даденото разпореждане с конклудентни действия
разкрива белезите на нарушение по чл. 64, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР,
подлежащо на санкциониране по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. По тези
съображения въззивният съд достигнал извод за порочност на атакуваното НП и го
отменил.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно
споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените
въз основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и
постановения с обжалваното решение краен резултат.
Шуменският административен съд намира
за неправилен извода на районния съд, че привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице – ответникът по касация в настоящото производство, не е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Посочената норма въздига в състав на административно нарушение отказът да
се изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението, в частност
дадено разпореждане по реда на чл. 103 от закона, а именно при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По
делото с категоричност се установява, че на инкриминираната дата и място
ответникът е управлявал описаното в акта и в НП превозно средство, което налага
извод, че същият е надлежен адресат на разпореждане, дадено по реда на чл. 103
от ЗДвП, стига то да е инициирано от орган за контрол и регулиране на движението. Длъжностните лица,
които попадат в тази категория и които имат право да спират пътните превозни
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, биват определяни от министъра на
вътрешните работи. В този смисъл е правилото на чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В
настоящия казус въззивният съд необосновано и в разрез с наличните
доказателства е приел, че подалият сигнала на водача С. полицейски служител Ж.Ж.не
попада в категорията лица по чл. 165, ал. 2, т. 1 от цитирания нормативен акт.
Действително, повод да се ангажира вниманието на органите на МВР и да се
направи опит да се спре водачът е подаден сигнал с данни за извършено отвличане
от страна на Б. С.. Това обстоятелство обаче не изключва възможността същият да
бъде адресат на визираното в чл. 103 от ЗДвП задължение, стига то да е
инициирано от надлежен контролен орган, с признатата му възможност да извършва
проверовъчна дейност по спазването на закона. Противен извод би противоречал на
смисъла на закона. Видно от приобщените по делото доказателства и намиращи се
между кориците на КАНД № 267/2021г. по описа на Административен съд – Шумен, се
установява, че министърът на вътрешните работи е издал Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018г. за определяне на длъжности лица от МВР с правомощие да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателно постановления и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като в т. 1.4 от нея са посочени
полицейските и младши полицейските инспектори в районните поделения. На
основание на тази заповед е издадена и Заповед № 372з-669/06.03.2019г. на директора
на ОД на МВР – Шумен, с която е определен списък на полицейските служители, в
това число полицейски и младши полицейски инспектори, които са оправомощени да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Сред служителите в РУ – Велики Преслав
изрично фигурират актосъставителят Т.И. и свидетелят Ж. Ж., подал сигнал с ръка
на водача при направения опит същият да бъде спрян за проверка. Горните
обстоятелства сочат с категоричност, че този служител попада несъмнено в
категорията лица по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като същият е бил оправомощен
да изиска от водача поведение, съобразено с правилото на чл. 103 от нормативния
акт. Неизпълнението от страна на водача на МПС да спре при подаден му ясен и по
надлежния ред сигнал за спиране от полицейски служител, каквато е настоящата
хипотеза, е неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП, и същото е
обвързано със санкцията на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради
което съставлява и административно нарушение, за което предвидено е налагането
на две административни наказания в кумулация. Ответникът при подаден му сигнал
за спиране с ръка от униформен полицейски служител не е спрял, не се е подчинил,
а е продължил движението, с което виновно е осъществил вмененото му нарушение,
за което правилно е била ангажирана отговорността му по реда на ЗДвП. С оглед
на гореизложеното, оспореното от санкционираното лице наказателно постановление
е законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното, Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК – не е
приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна,
респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски в общ размер на по 160 /сто и шестдесет/ лева в полза на ОДМВР
– Шумен за процесуална защита в хода на касационното и протеклото производство
пред Районен съд – Велики Преслав.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 50/28.06.2022г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 34/2022г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 21-0323-000318/08.06.2021г.,
издадено от началника на РУ - Велики Преслав към ОД на МВР - гр.Шумен, с което
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Б.
Р.С.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
ОСЪЖДА
Б. Р.С. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА