№ 119
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Райна Мартинова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100508540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Апелативен съд София,
срещу решение № 8347/08.05.2024г., постановено по гр. д. № 67353/2023г. на
СРС, 160 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която Апелативен съд – гр. София, с
адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 е осъден да заплати на А. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 128, т. 2 КТ,
сумата от 26 224,10 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е
формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение
и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на
възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет, за
индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на
магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и
2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
й заплащане.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в
посочената част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В първото по делото заседание излага съображения за
неоснователност на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивна инстанция
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил правилна фактическа обстановка,
която не е необходимо да се преповтаря. От правна страна, настоящият
съдебен състав намира следното.
По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като
срещу престираната от работника или служителя работна сила стои
задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение
2
за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение предполага
възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло.
По така предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2
КТ в тежест на ищеца е да установи, че в процесния период между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в
полза на ответника, че за процесния период размерът на трудовото му
възнаграждение е следвало да бъде определен съгласно т. 5 и т. 6 от
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, относими
към служителите във Върховен касационен съд, както и размерът на
неизплатената част на дължимото му се за исковия период трудово
възнаграждение.
Според чл. 387 ЗСВ ВСС организира управлението на имуществото на
съдебната власт, като за целта е предвидена и възможността му да възлага
стопанисването им на административните ръководители на органите на
съдебната власт. Възлагането за стопанисване на отделен имот е правомощие
на ВСС, което той упражнява при условията на оперативна самостоятелност,
като преценката на кого да бъде възложено стопанисването на даден имот е
въпрос по целесъобразност. Стопанисването включва задължение за
поддържане на предоставените имоти, поради което с решението на
Съдийската колегия към ВСС, в качеството си на компетентен към онзи
момент орган, е взела решение за съкращаване на щата към ВКС по
отношение на длъжностите, чието предназначение е извършване на
възложеното до този момент стопанисване на сградата на съдебната палата в
гр. София и за разширяване на щатното разписание в АС – София с
длъжности, които да обслужват дейността по стопанисване на имота.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че е налице хипотезата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, по следните
съображения.
Съгласно правилото на чл. 343, ал. 1 ЗСВ всички съдебни служители се
назначават в органите на съдебната власт след провеждане на конкурс, а в
хипотезата на вече възникнало трудово правоотношение със съдебен служител
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ предвижда, че за назначаването му на друга
длъжност във ВСС, ИВСС, НИП или същият орган на съдебната власт, както
и при преместването му, конкурс не се провежда.
3
От цитираната разпоредба на ЗСВ е видно, че източникът, от който е
възникнало трудовото правоотношение не е прекратеният трудов договор, а
конкурсът. Сключването на трудовия договор, когато трудовото
правоотношение е възникнало от конкурс е в изпълнение на чл. 107 от КТ,
визиращ сключването на споразумение преди постъпването на работа, в което
се уговаря размерът на трудовото възнаграждение, като в него могат да се
уговарят и други условия по трудовото правоотношение, но не трудовият
договор е основание за възникване на трудовото правоотношение. Затова в
рамките на съществуващото такова, възникнало от конкурса, законодателят с
чл. 343, ал. 2 от ЗСВ е дал възможност то да се изменя, като съдебните
служители да могат да се назначават на друга длъжност в рамките на една
администрация към орган по чл. 340, ал. 1 от ЗСВ, както и да се преместват в
администрациите на тези органи без конкурс. При преместването им не се
прекратява трудовото правоотношение, възникнало от конкурса, тъй като
именно наличието му позволява да се преместят без конкурс или по силата на
закона се дава възможност трудовото правоотношение да се измени, като
продължи да съществува с друг работодател, тъй като отделните органи по чл.
340, ал. 1 от ЗСВ са самостоятелни юридически лица.
По силата на ЗСВ се предвижда възможността за запазване на трудовото
правоотношение при смяна на работодателя, така, както е предвидено и по чл.
123 от КТ. Противното означава възможност източникът за възникване на
трудовото правоотношение на съдебните служители в една администрация да
е не само от конкурс, което не е в съответствие на закона, определящ
длъжностите им за конкурсни.
Предвид императивните норми на ЗСВ за основанието за възникване на
трудовото правоотношение със съдебните служители, следва да се приеме, че
е прекратено единствено правоотношението с конкретния работодател за
длъжността, която е заемал при него, поради преместването му по чл. 343, ал.
2 от ЗСВ. Изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на
съдебен служител в друг орган на съдебната власт, води до изменение на
работодателя, на конкретното място за полагане на труд, в някои случаи и
длъжността. Същевременно обаче се запазват придобитите към този момент
ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации и
възнаграждение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като
считано от 15.07.2020 г. ищецът е преназначен на същата длъжност, но в друг
4
орган на съдебната власт. Ето защо, се запазва възникналото трудово
правоотношение в системата на съдебната власт, но се изменя едната страна в
лицето на работодателя. Правилно СРС е приел, че ищецът не продължава да е
в трудово правоотношение с ВКС, тъй като щатът за заеманата от него
длъжност е съкратен във ВКС.
Не е налице обаче хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, доколкото
решението на ВСС не поражда като правни последици прехвърляне на
имущество, а засяга само възлагането на стопанисването /управлението/ на
такова имущество, а и доколкото заеманата от Д. длъжност във Върховния
касационен съд е била съкратена и е бил приложен специален ред на ЗСВ за
преназначаването му в друг орган на съдебната власт. Ето защо, съдът приема,
че трудовото правоотношение с ищеца е променено в специалната хипотеза на
чл. 343, ал. 2 ЗСВ.
Дори обаче да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 123, ал.
1, т. 7 КТ, каквито доводи е изложил въззиваемият в депозираната в
проведеното съдебно заседание писмена защита, то следва да се има предвид
следното. Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ страните по трудовото правоотношение
не могат да променят едностранно съдържанието му, освен в случаите и по
реда, установени в закона. Един от тези случаи е именно хипотезата на чл. 123
КТ. Макар и съгласно чл. 123, ал. 2 КТ съдържанието на трудовото
правоотношение да се запазва и при новия работодател, това не означава, че
промяната на работодателя не води до промяна на правното положение на
служителя, доколкото всеки работодател е длъжен да създаде свои правила,
като правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за работната
заплата, правила за здравословни и безопасни условия на труд и др. Тези
актове са задължителни за всички работници и служители, включително и
тези, които преминават при работодателя в резултат на прехвърляне на
дейността.
Тоест дори да се приеме, че съкращаването на длъжността на ищецът
във ВКС, съответно разкриването на длъжност в Софийски апелативен съд е
било в резултат на прехвърляне на дейност от един орган на съдебната власт
на друг, това не променя извода, че е налице изменение на трудовото
правоотношение на въззиваемия чрез замяната на работодателя. От момента
на преназначаването на Д. в Апелативен съд – София, за него са приложими
5
условията на труд в посочения орган на съдебната власт, включително и
правата във връзка с определяне на трудовото възнаграждение занапред,
предвид и нормативно определеният им характер.
Съгласно 341 ЗСВ, ВСС издава класификатор на длъжностите в
администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите,
минималната образователна степен и други изисквания за съответната
длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и
възнаграждение за ранг.
С определение № 583 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 4618/2016г., ВКС, IV
ГО на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по
правния въпрос за това нормативни актове ли са Класификаторът на
длъжностите в администрацията и указанията за прилагането му, приети на
основание чл.341 ЗСВ, и дали ако са такива и противоречат на нормативен акт
от по-висока степен следва да бъдат приложени от съда с оглед разпоредбата
на чл.15, ал.3 ЗНА. В Решение № 218/20.11.2017г. по гр. д. № 4618/2016г.,
ВКС, IV ГО приема, че „На Висшия съдебен съвет може със закон да се
възлага подзаконова нормотворческа компетентност. Според разпоредбата на
чл.341, ал.1 ЗСВ/ред. до изм. ДВ, бр.28 от 2016 г./ Висшият съдебен съвет
издава Класификатор на длъжностите в администрацията, в който се
определят наименованията на длъжностите, минималната образователна
степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за
длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Оттук следва, че
законодателят е възложил на ВСС да издаде акт, който притежава
отличителните признаци, присъщи на нормативни актове – отнасят се до
неопределен брой адресати и имат многократно правно действие. Ето защо
следва да се приеме, че Класификаторът на длъжностите в администрацията,
включително и тази част от него, която се отнася за действието му спрямо
правоотношенията на заварените служители и бъдещите служители, е
подзаконов нормативен акт.“
Съгласно чл. 4 ППКДАС, длъжностите в администрацията се
разпределят в групи, като администрацията на ВКС и ВАС е обособена в
отделна група, а администрациите на апелативните съдилища са в първа
група. Ето защо, възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност в
администрацията на САС следва да се определя в диапазона на колони 7 и 8 от
6
Класификатора, а не по колони 5 и 6, които са предвидени за служители на
ВКС и ВАС.
От момента на промяната, приложими за определянето на
възнаграждението на Д. са само и единствено параметрите на
възнагражденията за осъществяване на дейност в орган на съдебната власт от
първа група.
След като ищецът не е служител на ВКС, то няма основание
възнаграждението за заеманата от него длъжност в администрацията на
Апелативен съд – София да се определя в рамките на колони 5 и 6 от КДСА,
тъй като същите са предвидени единствено за служители на ВКС и ВАС. Ето
защо, СРС правилно е стигнал до извод, че ищецът не е служител на ВКС, а на
САС, но неправилно е приел, че възнаграждението му следва да се определи
като на служител във ВКС.
Следователно, след като от 15.07.2020 г. ищецът е служител в
администрацията на Апелативен съд София, то трудовото му възнаграждение
следва да бъде индексирано, съобразно длъжността, която е заемал при
ответника, съгласно КДАС, в съдилищата от първа група в диапазон от колони
7 и 8, със съответния ранг. Това не означава, че трудовото възнаграждение не
се е запазило такова, каквото е било при първоначалния работодате към
15.07.2020 г. Напротив, установи се, че то е запазило своя размер, но считано
от тази дата същото е подлежало на индексация по други правила – тези,
които важат за съдилищата от първа група, като постепенно е приведено в
съответствие на трудовите възнаграждения, които получават останалите
служители на ответника за изпълнението на същата длъжност.
Съгласно чл. 7, основните месечни заплати в Класификатора се
определят от съответния административен ръководител в диапазона "от – до“.
При изменението на Класификатора, индексирането на трудовото
възнаграждение на въззиваемия е извършено законосъобразно при
съблюдаване на утвърдените размери в диапазона на колони 7 и 8.
Не могат да бъдат споделени доводите на СРС, че може да се изведе
извод за дискриминационно отношение. Напротив, взето е решение
служителят да запази трудовото си възнаграждение в получавания до момента
размер, а то е било по – високо в сравнение с получаваното от служителите на
САС, заемащи сходни длъжности.
7
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззивамеия сумата от 100 лв., представляваща
направените пред СГС разноски, както и сумата от още 403.93 лв.,
представляваща направените пред СРС разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8347/08.05.2024г., постановено по гр. д. №
67353/2023г. на СРС, 160 с-в в обжалваната част, в която Апелативен съд – гр.
София, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 е осъден да заплати на А. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 128, т. 2 КТ,
сумата от 26 224,10 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е
формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение
и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на
възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет, за
индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на
магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и
2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
й заплащане, както и в частта, в която в полза на А. Г. Д. са присъдени
разноски в размер на 1615.73 лв. и в частта, в която са присъдени разноски в
размер на 1372.11 лв., платими по сметка на СРС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** срещу Апелативен съд – гр. София, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2 иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за сумата от 26 224,10
8
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода
01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между
полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало
да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно
решения на Висш съдебен съвет, за индексиране на основните трудови
възнаграждения и парите за ранг на магистратите и съдебните служители в
съдебната система за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на Апелативен съд – гр. София, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2,
на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща направените пред СГС разноски за юрисконсултско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 403.93
лв., представляваща направените разноски пред СРС.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9