№ 10
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000251 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 26 от 02.08.2022 г. по т.д. № 61/2021 г. на Окръжен съд –
Ямбол по иск на НАП са обявени за относително недействителни на осн. чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК възмездните сделки, сключени между “Ястреб – инвест”
ЕООД и “Ел Масри груп” ООД с нотариален акт № 136, том Х, рег. № 8024,
дело № 1350/2016 г. и с нотариален акт № 124, том I, рег. № 766, дело №
83/2017 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът “Ел Масри
груп” ООД, който го е обжалвал с въззивна жалба. Въззивникът поддържа,
че решението е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че решението е недопустимо и следва да се обезсили, тъй
като било постановено при “неправилна активна процесуална легитимация”.
По-нататък решението било неправилно, като постановено при
нарушено право на защита на ответното дружество. Окръжният съд приел, че
няма пречки да се даде ход на делото при депозирана молба за отлагане на
заседанието, придружена с болничен лист. Това лишило страната от лично
участие и от процесуални възможности за ангажиране на доказателства.
Решението било необосновано, тъй като мотивите му се изчерпвали
само с анализ на представените от НАП доказателства, без да се обсъждат
възраженията, направени с отговора на исковата молба.
Неправилно било прието, че страна по атакуваните сделки е действала
недобросъвестно в ущърб на НАП. Липсата на плащане по сделките не водело
1
задължително до увреждане на НАП. Юридическото лице нямало собствена
воля, а оттук и намерение за увреждане. По делото не била доказана вреда от
процесните сделки, тъй като самото прехвърляне било безпарично и
отразявало прихващане на задължения между страните. При правилно
възприемане на доказателствата по дело съдът щял да установи и заключи, че
реално плащане на продажна цена няма, поради което няма паричен поток,
който да се използва за погасяване на задълженията към НАП. Фактическият
състав на чл. 216 ДОПК не бил доказан. Не било установено по безспорен и
категоричен начин наличие на увреждане на НАП.
Иска се обезсилване на обжалваното решение като недопустимо,
евентуално – отмяната му като неправилно и отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Отправят се доказателствени искания. Иска се, първо, да бъде задължена
НАП да представи цялата информация за дълга и погасяването му от 2014 г.
до датата на исковата молба. На второ място на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК се иска
на страната да се предостави възможност и да се определи подходящ срок за
представяне на доказателства по делото.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца НАП. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се
насрещни аргументи по повод оплакванията във въззивната жалба. Поддържа
се, че доказателствените искания са преклудирани и не следва да се уважават.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Ответникът “Ястреб – инвест” ЕООД не е обжалвал решението и не е
изразил становище по въззивната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 29.11.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжен съд – Ямбол е бил сезиран с искова молба от изпълнителния
директор на НАП чрез упълномощени публични изпълнители против “Ястреб
– инвест” ЕООД и против “Ел Масри груп” ООД. Ищецът поддържал, че
ответникът “Ястреб – инвест” ЕООД имал непогасени публични задължения
по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, които сам декларирал пред приходната
администрация, но не заплатил в законоустановените срокове. Към 09.11.2016
г. задълженията възлизали на общо 67 514,88 лв. След изчисляването и
декларирането на публичните задължения, т.е. след установяването им,
задълженото лице “Ястреб – инвест” ЕООД продало на втория ответник “Ел
Масри груп” ООД с два нотариални акта – НА № 136 от 09.11.2016 г. на
нотариус К. К., Елхово, и НА № 124 от 15.02.2017 г. на нотариус К. К., Елхово
2
– два свои собствените недвижими имота, съответно: СОС с идентификатор
27382.500.1754.1.18 и пасище, мера в землището на с. Златиница, община
Болярово, м. Чалъкови ниви, ПИ № 0029035 по плана за земеразделяне.
Сделките били сключени във вреда на публичния взискател, защото
намалявали имуществото на длъжника. Купувачът по сделките бил свързано с
длъжника лице. До 28.02.2017 г. съдружници в дружеството-длъжник “Ястреб
– инвест” ООД били З. Т. Е.М. и Г. И. Е.М. Същите две лица били
съдружници в “Ел Масри груп” ООД заедно с “Диагностично-консултативен
център Ел Масри” ООД и собственици на капитала на това дружество.
Следователно З. Т. Е.М. и Г. И. Е.М упражнявали контрол върху двете страни
по сделката, които се явявали свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. “з” от
ДР на ДОПК. Ищецът поискал на осн. чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК двете сделки
между ответниците да бъдат обявени за недействителни по отношение на
държавата.
Ответникът “Ястреб – инвест” ЕООД не изразил становище по
претенпциите.
Ответникът “Ел Масри груп” ООД представил отговор на исковата
молба. Възразил, че не е ясно кой е ищецът по делото. Оспорил размера на
задълженията на другия ответник и увреждането на държавата.
С обжалваното решение окръжният съд уважил исковете.
Това решение не е недопустимо, като постановено по недопустим иск,
както твърди въззивникът. Ясно е, че ищец е Националната агенция за
приходите, която чрез публичните изпълнители действа като субституент на
държавата по силата на специалната разпоредба на чл. 216, ал. 2 ДОПК.
По същество решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания във въззивната жалба следва да се съобрази следното:
Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело да нарушено право
на защита на ответното дружество. Категорично невярно е твърдението на
въззивника, че при депозирана молба за отлагане на делото с приложен
болничен лист първоинстанционният съд приел, че няма пречки да се даде
ход на делото. Фактите са различни. Първото съдебно заседание е било
насрочено за 01.06.2022 г. от 10 часа. На 27.05.2022 г. постъпила молба (с
приложен болничен лист) от втория ответник за отлагане на делото, тъй като
управителят на дружеството по медицински причини не може да пътува и да
се яви пред съда. С протоколно определение от 01.06.2022 г., след като
докладвал молбата и съобразил становището на ищеца, съдът не дал ход на
делото и го отложил за 05.07.2022 г. от 11 часа. В с.з. на 05.07.2022 г. не се
явил представител на ответника “Ел Масри груп” ООД, редовно призован на
осн. чл. 56, ал. 2 ГПК. Съдът дал ход на делото и то било обявено за
решаване.
Неоснователно е оплакването, че решението било необосновано, тъй
3
като съдът анализирал само доказателствата, представени от ищеца, но не
обсъдил възраженията на ответника. Съдът е обсъдил представените
доказателства и въз основа на тях е формирал констатации за фактите с
правно значение. С решението е даден отговор на всички възражения на
ответника, които имат отношение към предмета на спора.
Несъстоятелна е тезата на въззивника, че първоинстанционният съд
приел, че страна по атакуваните сделки е действала недобросъвестно в ущърб
на НАП. За да се уважи иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК е достатъчно да се
установят следните предпоставки: сключване на сделка след установяването
на на публични задължения; увреждане на публичния взискател от сделката и
договаряне със свързано лице. Не са елемент от фактическия състав,
следователно са без значение за спора недобросъвестността на длъжника и
лицето, с което той е договарял, както и наличието или липса на намерение за
увреждане. Намерението за увреждане е предпоставка за уважаването на иска
по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, какъвто иск в случая не е предявен. За да се
уважи искът по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, е достатъчно да се установи, че
сделката обективно уврежда публичния взискател. С двете процесни сделки
длъжникът се е разпоредил със свои вещни права в полза на втория ответник,
като при това в имуществото му не са постъпили еквивалентни имуществени
права. По този начин той е намалил имуществото си, което на осн. чл. 133
ЗЗД служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Такава сделка е
винаги увреждаща кредитора.
Предпоставките за уважаване на иска са налице. С декларации по ЗДДС,
ЗКПО и ЗДДФЛ първият ответник е изчислил и декларирал данъчните си
задължения. Към датите на двете сделки (09.11.2016 г. и 15.02.2017 г.) той е
имал непогасени задължения в размер над 67 000 лв., които видно от
представената в първата инстанция справка към 31.12.2021 г. са се увеличили
на над 320 000 лв. Двете атакувани сделки увреждат публичния взискател, тъй
като намаляват имуществото на длъжника и възможността на взискателя за
удовлетворение. Сделките са сключени между свързани лица по смисъла на §
1, т. 3, б. “з” от ДР на ДОПК – двете дружества се контролират изцяло от едни
и същи лица З. Т. Е.М. и Г. И. Е.М. Предявените искови претенции са
основателни. Крайните изводи на въззивния и на първоинстанционния съд
съвпадат, поради което обжалваното решение ще се потвърди.
Поради изхода на делото въззивникът дължи на въззиваемия ищец
сумата 200 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 02.08.2022 г., постановено по т.д. №
61/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
4
ОСЪЖДА “Ел Масри груп” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур бл. 158, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата 200 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5