Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 57 14.02.2020 година гр. С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 15 януари две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. №1609 по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивната жалба на Ф.Н.Г. *** подадена чрез адв. С.Б. ***, против решение №
50 от 24.04.2019 г., постановено по гр.дело № 211/2018г. по описа на Г. районен
съд, с което е отхвърлен предявения от Ф.Н.Г. срещу Н.И.И., иск за установяване
на липса на личен принос на Н.И.И. в придобиването на право на собственост
върху процесните недвижими имоти като неоснователен. Със същото решение е
допусната съдебна делба между Н.И.И. и Ф.Н.Г., върху посочените по-горе
недвижими имоти при квоти, както следва: 1/2 /една втора/ идеална част за
ищцата Н.И.И. и 1/2 /една втора/ идеална част за ответника Ф.Н.Г.. Въззивникът
е осъден да заплати направените разноски в производството.
Във въззивната жалба са
наведени твърдения, че първоинстанционното решение е изцяло недопустимо,
алтернативно неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като са изложени
подробни съображения в тази насока. Въззивникът
моли съда, да постанови решение, с което изцяло да обезсили първоинстанционното
решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново,
с което да уважи изцяло насрещните му искове против Н.И.И. и да го признае за
единствен собственик на индивидуализираните недвижими имоти в насрещната му
искова молба по предявените от него установителни искове. Претендира направените разноски и пред двете
съдебни инстанции. Представени са и
подробни писмени защити.
Въззиваемата
Н.И.И. чрез пълномощника си адв. В.А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение
като правилно законосъобразно и обосновано.
По делото има постъпила
частна въззивна жалба от Ф.Н.Г. ***, подадена чрез адв. С.Б. ***, против
Определение №268 от 20.08.2019г. постановено по гр.д.№211/2018г. по описа на Г.
районен съд, с която моли съда да обезсили изцяло горецитираното определение,
като недопустимо, неправилно и необосновано или да го отмени изцяло като
неправилно.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск за делба на съсобствени
недвижими имоти, във фаза на допускането.
Ищцата Н.И.И. е подала срещу Ф.Н.Г. исковата
молба, в която сочи, че са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение
№129/22.12.2017г. по гр.дело №769/2017г. по описа на РС-Г.. По време на брака
си с ответника са придобили три броя недвижими имоти, подробно описани в
исковата молба. Ищцата твърди, че с ответника не могат доброволно да поделят
недвижимите имоти, поради което за нея се е породил правен интерес да предяви
настоящия иск. Моли съда да постанови делба на тези недвижими имоти при квоти по1/2 идеална част за всеки от
съделителите.
В срока за писмен отговор ответникът изразява
становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата не притежавала
право на собственост върху описаните имоти, поради което не можела да иска
делба на същите. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, ответникът
твърди, че са неоснователни. Твърди, че ищцата няма принос за придобиването на
имотите и те били лична собственост на ответника, независимо, че са придобити
по време на брака. Имотът в гр.Б. бил придобит изцяло с лични средства на
ответника, а двата имота в гр.С.З.били придобити срещу задължение за гледане и
издръжка на поставения под запрещение родственик на ответника, което задължение
той лично изпълнявал. Поради тази причина и тези два имота били лична
собственост на ответника. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди разноските по делото.
Предявява насрещен иск срещу Н.И.И. с правно
основание чл.21, ал.4 от СК. Твърди, че ответницата по насрещния иск не е
участвала по никакъв начин и не е допринесла за придобиването на трите
недвижими имота, придобити по време на брака между страните. Двата имота в гр.С.З.били
прехвърлени лично и единствено на ищеца по насрещния иск срещу задължение за
издръжка и гледане на прехвърлителя – Г.Н.Н., който бил поставен под ограничено
запрещение и на който ищецът по насрещния иск бил попечител. Ответницата по
насрещния иск никога не се била грижила и не е участвала в издръжката на
прехвърлителя, нито лично, нито чрез трето лице. Поради тази причина тя нямала
никакъв личен принос за придобиването на тези два имота и те не представлявали
съпружеска имуществена общност. Имотът в гр.Б. бил придобит по време на брака
между страните, но изцяло с лични средства на ищеца по насрещния иск. За целта
той бил теглил кредит през месец ноември 2012г. от „Б.Д.“, рефинансиран през
2017г. По тези кредити ответницата по насрещния иск не била нито солидарен
длъжник, нито поръчител. Ответницата по насрещния иск не била реализирала
давностно владение и не била придобила по давност 1/8 идеална част от правото
на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68850.514.164.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З.,
като в тази част удостоверените обстоятелства в Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност, вх.рег.№5617/17.06.2011г., акт №186, том
ХVІ, дело №3356 от 2011г. на Служба по вписванията гр.С.З.били неверни. Ищецът
по насрещния иск моли да бъде отменен частично този нотариален акт по отношение
на притежаваните от ответницата идеални части от правото на собственост върху
описания недвижим имот.
Моли да бъде признато за установено по
отношение на страните, че Н.И.И. няма личен принос и не е придобила право на
собственост върху процесните недвижими имоти. Претендира разноски по делото.
В срока за писмен отговор ответницата по
насрещния иск е изразила становище по отговора на исковата молба и по
предявения насрещен иск. Счита възраженията за недопустимост за неоснователни.
Тъй като бракът между страните бил прекратен на 22.12.2017г. и не е имало
уговорен режим за разделност, всички придобити вещи по време на брака
представлявали СИО. Това обуславяло правния интерес за предявяване на иск за
делба, независимо от твърденията на ответника по иска. Ответницата по насрещния
иск счита, че ищецът по същия няма правен интерес от предявяването му, тъй като
съдът ще се произнесе по наведените факти в отговора на исковата молба и няма
нужда да се произнася още веднъж по същите факти в насрещния иск. Счита
предявения насрещен иск за неоснователен. В СК била разписана презумпция за
съвместен принос. Страната, която твърди, че не е налице съвместен принос,
следвало да докаже твърденията си. Пълна липса на принос може да има само
когато е налице трайна фактическа раздяла между страните. Страните били живели
заедно 29 години в общо жилище, имали две деца и през целия период на брака
заедно се грижили за семейството. Действително ищецът по насрещния иск бил поел
задължение да се грижи и издържа своя родственик и праводател Г.Н.Н.. Грижите и
издръжката обаче били осъществявани от цялото семейство чрез влагане на
средства, подкрепа при лечение, настаняване в заведения за специализирани грижи
и посещения там. Ответницата по насрещния иск твърди, че през по-голямата част
от брака им, тя е била вносител на повече средства в семейния бюджет. Тя била
работила на отговорни длъжности и е получавала по-високи възнаграждения от
бившия си съпруг. Гледането и издръжката за период от 25 години по време на
брака между страните не е било възможно да се случи само с личните усилия и
личните средства на ищеца по насрещния иск. Придобиването на имота в гр.Б. също
било в резултат на съвместни планове и усилия. Придобиването на имота и
заплащане на цената за него е станало през месец май 2017г., а рефинансирането
на кредита на ищеца по насрещния иск е станало през месец септември 2017г.
Ответницата по насрещния иск е имала по-високи доходи от бившия си съпруг и
също е ползвала кредити от различни банки, както и заеми от ВСКаса към Община С.З.,
които изплащала със средства от трудови и граждански договори. Освен това
заплащала вноските по застраховки за себе си и за бившия си съпруг. През целия
период на брака се е грижила за семейството и децата им. Освен това от
семейните средства било отделяно за лични нужди на ищеца по насрещния иск, за
негови бизнес начинания. Освен това при прекратяване на брака ответницата по
насрещния иск не е взела нищо от семейните движими вещи, в следствие на което
ищецът по насрещния иск ползвал всичките им имоти и всичките им движими
вещи.Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен.
Безспорно е установено по делото, че страните
са бивши съпрузи, като са сключили граждански брак на 03.12.1989г., прекратен с
Решение №129/22.12.2017г. по гр.д.№769/2017г. по описа на РС-Г., видно от
приетите като писмени доказателства копия на Решение №129/22.12.2017г. по гр.д.№769/2017г.
по описа на РС-Г., и Удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№1244/03.12.1989г. на гр.С.З..
От представените и приети като писмени
доказателства по делото Схема №15-62497-01.02.2018г. на Самостоятелен обект в
сграда, издадена от СГКК гр.С.З., Удостоверение за данъчна оценка с
изх.№ДО000882БИ/16.01.2018г. на Община С.З., Схема №15-62383-01.02.2018г. на
Самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК гр.С.З., Удостоверение за
данъчна оценка с изх.№ДО000883БИ/16.01.2018г. на Община С.З., Схема
№15-37789-22.01.2018г. на Самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК гр.Б.,
Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ДО000229/01.02.2018г. на Община Б., копия
на: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
вх.рег.№1905/29.05.2017г., акт №70, том VІ, дело №745 от 2017г. на Служба по
вписванията гр.Р., Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №71, том ХVІІ, дело №4664 от 1994г. на
нотариус Т.П., Декларация за отказ от право на ползване с нотариална заверка на
подписа, рег.№16273/19.10.2005г., Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка №144, том ХІІ, дело №3649 от 1992г. на нотариус
С.С., Удостоверение №174/10.11.2004г. на Районен съд – С.З., Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, вх.рег.№5617/17.06.2011г.,
акт №186, том ХVІ, дело №3356 от 2011г. на Служба по вписванията гр.С.З.се
установява, че страните са придобили по време на брака си три недвижими имота –
два апартамента в гр.С.З.и един апартамент в гр.Б.. Имотите са придобити по
време на брака, поради което е налице презумцията на чл.21, ал.1 от СК, че имотите
са съпружеска имуществена общност. За оборването на тази презумпция е предявен
и насрещния иск от страна на ответника Ф.Г., който се явява преюдициален по
своя характер по отношение на иска за делба, поради което следва да бъде
разгледан преди основния иск.
От събраните по делото доказателства се
установява, че страните са придобили по време на брака си три недвижими имота.
Първоначално с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка №144, том ХІІ, дело №3649 от 1992г. на нотариус С.С., правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент с административен адрес: гр.С.З.,
ул.“*****е бил прехвърлен от Г.Н.Н. на ответника Ф.Н.Г. срещу задължение за
издръжка и гледане. След това с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №71, том ХVІІ, дело №4664 от 1994г. на
нотариус Т.П. ответникът Ф.Н.Г. е приобретател на 3/4 идеални части от правото
на собственост върху апартамент с административен адрес: гр.С.З., ул.“Цар Иван
Шишман“ №125, вх.0, ет.4, ап.7 срещу задължението за издръжка и гледане на
прехвърлителя Г.Н.Н.. Останалата 1/4 идеална част от същия недвижим имот е била
придобита от страните по давностно владение с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, вх.рег.№5617/17.06.2011г., акт №186, том
ХVІ, дело №3356 от 2011г. на Служба по вписванията гр.С.З., с което те са
придобили собствеността върху целия имот. С Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот вх.рег.№1905/29.05.2017г., акт №70, том VІ, дело №745 от
2017г. на Служба по вписванията гр.Р. с купувач ответника Ф.Н.Г., страните са
придобили и право на собственост върху недвижим имот с административен адрес:
гр.Б., ул.“*****.
По отношение и на трите придобивни способа,
чрез които страните са станали собственици на процесните недвижими имоти –
покупко-продажба, придобиване срещу задължение за издръжка и гледане и
придобивна давност, е налице трайно установена съдебна практика, че независимо
на кое име е станало придобиването, след като е по време на брака, то важи
презумпцията, регламентирана в чл.21, ал.3 СК, съответно чл.19, ал.3 от СК
1985г. /отм./.
При
всички положения обаче придобиването в съпружеска имуществена общност става не
само поради факта на валиден граждански брак между приобретателите, но и поради
наличието на принос в придобиването. Приносът се предполага, но презумпцията е
оборима, като тежестта за доказване на липса на принос пада върху този от
съпрузите, който цели да обори презумпцията.
За установяване приноса на страните в
придобиването на семейното имущество Г. районен съд е допуснал събирането на гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката М.Б.Х.се
установява, че същата е поддържала чести контакти със семейството на страните.
Празнували са заедно различни събития, годишнини, юбилеи, сватбите на децата
им. Често свидетелката е посещавала дома на страните. Впечатленията й от
съвместния им живот били, че ищцата се грижела много добре за семейството и за
децата. Въпреки, че децата им били вече големи, едната им дъщеря живеела в
съседен апартамент и ищцата приготвяла храна и за нея. Свидетелката често
виждала ищцата да пазарува хранителни продукти, за които ищцата й казвала, че
са за техен близък в с.Л.. Последно семейството на страните е трябвало да
отпразнува Коледа на 25.12.2017г., когато ищцата е приготвила празничен обяд. Ответникът
не се появил на този обяд, и след това ищцата се изнесла от семейното им
жилище. Преди тази дата страните не са били разделени. Преди няколко години
свидетелката разбрала, че ответникът е станал управител на банка и се учудила
на това решение, като е считала, че като адвокат има по-големи доходи.
Ответникът й обяснил, че като адвокат доходите му са нередовни и несигурни, и
затова е предпочел стабилна работа с редовна заплата.
От показанията на свидетелката Е.Б.К.се
установява, че същата е приятелка от детинство на ищцата и познава ответника,
откакто са съпрузи. Впечатленията й от семейния им живот били, че ищцата винаги
се е грижила много за семейството си, получавала е добри доходи, осигурила е
благополучно съществуване на семейството и децата си. Ответникът не винаги е
работил и ищцата е осигурявала издръжката на семейството. Грижила се е за
децата, водила ги е на извънучилищни занимания. Всичките си доходи ищцата е
влагала в семейния бюджет. По повод на делото ищцата е показала на свидетелката
данните от данъчните декларации на страните, при което свидетелката е придобила
впечатления, че доходите на ищцата далеч превъзхождат тези на ответника за
целия им съвместен живот. Впечатленията на свидетелката от съвместния живот на страните
са придобити по-скоро от разговори с ищцата, с която свидетелката е
контактувала по-често. Семейно не са се виждали много често. Свидетелката
знаела, че страните имат два апартамента в С.З., придобити от някакъв роднина
на Ф., за който трябва да се грижат. Имат и апартамент в гр.Б.. Страните се
разделили в края на 2017г. До тогава живеели заедно.
От показанията на свидетеля А.Г.В.се
установява, че познава страните от много години, като е по-скоро приятел на
ответника. През 2005г. се наложило ищцата да изтегли кредит за свидетеля, а за
обезпечаването на този кредит свидетелят ипотекирал собствения си апартамент.
Сумата на кредита била 10000,00 евро. Това се наложило, тъй като свидетелят не
можел да докаже доходи пред банката, след което той си изплатил кредита.
Свидетелят знаел, че страните имат апартаменти в гр.С.З., придобити от
братовчед на ответника – Г.. Този братовчед бил в някакъв дом в с.Л.. Преди
около десетина години този човек Г. бил в психиатрията в гр.Р. и ответникът му
ходил на посещения. Тъй като нямал автомобил ответникът молил свидетеля да го
закара. Свидетелят виждал, че ответникът носи на братовчед си Г. храна и
лекарства. Не е виждал ищцата да идва с тях. Оттам е останал с впечатление, че
ответникът се грижи за братовчед си Г.. Откакто Г. е в дома в с.Л. свидетелят
няма наблюдения дали страните се грижат за него. Впечатленията на свидетеля
относно финансовото състояние на страните било, че страните живеят добре.
От показанията на свидетеля С.П.Н.се
установява, че същият работи като директор на Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства в с.Л., общ.С.З.от 05.08.2013г. В дома е настанен Г. Н., на когото
настойник е ответникът. Свидетелят не познавал ищцата, тъй като никога не бил
контактувал с нея. По всички въпроси, касаещи Г. Н. администрацията на дома се
обръщала към настойника му. Когато в дома се извършва посещение от близки на
настанените лица, всяко посещение се записва в нарочна книга. Задължително се
отбелязвало името на посетителя, датата и часа на идване и тръгване от дома.
Ако посетителите са двама, се записвали имената и на двамата. Тъй като
посетителите не били много, свидетелят помнил всички посещения. Заради това е
категоричен, че ищцата не е посещавала Г. Н.. Понякога посетителите носят храна
на своите близки.
От показанията на свидетелката Д.Д.А.се
установява, че същата работи като старша сестра в дома за психично болни в с.Л..
Капацитета на дома бил 60 човека и бил запълнен. Г.Н.Н. постъпил в дома през
2011г. За всички въпроси свързани с него служителите на дома се обръщали към
настойника му – ответника. Свидетелката не познавала ищцата. Освен г-н Г. друг
не бил идвал на посещения на Г. Н.. Поне 2-3 пъти в годината се налагало на Г.
да се купуват лекарства, за което свидетелката се свързвала с настойника му.
Миналата година се наложило Г. да постъпи в болница, като бил посещаван от
ответника. Ответникът се обаждал на 2-3 месеца да пита как е Г. и го посещавал
може би 5-6 пъти в годината. Друг освен ответникът не е контактувал със
свидетелката във връзка със състоянието на Г. Н.. За посещенията на близки се
водела тетрадка, в която се записвали всички посетители. Допустимо е да бъде
изведен болния извън територията на дома от своите близки, но това ставало само
с молба и съответно разрешение. За дарения направени на дома също се водела
специална тетрадка. Има дарения, които не се отразяват, но това били обикновено
хора, които носят дрехи на свой починал близък, оставят ги и не искат никъде да
се отразява.
Съдът е намерил, че с показанията си
свидетелите възпроизвеждат своите непосредствени впечатления и като такива
следва да бъдат кредитирани с доверие. Не са налице данни за евентуалната
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
По отношение на изложеното от последните
двама свидетели относно посещенията на близки в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства в с.Л., общ.С.З.и дарения, извършвани на дома, съдът е изискал Книгата за посещенията на
потребителите и Книгата за извършени дарения на Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства в с.Л., общ.С.З.. Директорът на дома – свидетелят С.П.Н.предостави
на съда оригиналите на книгите, от които съдът установи, че дарения и от двете
страни по делото не са извършвани. Като писмено доказателство по делото е прието
заверено копие от извадка от Книгата за посещенията на потребителите на дома –
от страница 77 до страница 88, от което се установява, че ответникът е посетил Г.
Н. в дома два пъти през 2013г., през 2014г., 2015г. и 2016г. – по веднъж
годишно, през 2017г. и 2018г. – по три пъти годишно.
От приетите като писмени доказателства копия
на Решение от 02.11.1992г. по гр.дело №1206/1992г., по описа на ОС-С.З.,
относно поставянето под ограничено запрещение на Г.Н.Н., влязло в законна сила
на 17.11.1992г.; Удостоверение №11/06.02.1996г. на Органа по настойничество и
попечителство при Община-С.З., относно назначаване за попечител на Г. Н. на Ф.Н.Г.;
Удостоверение №11/09.11.2004г. на Органа по настойничество и попечителство при
Община-С.З.и Удостоверение №11/17.02.2011г. на Органа по настойничество и
попечителство при Община-С.З., се установява, че Г.Н.Н. е поставен под
ограничено запрещение, считано от 17.11.1992г., като за негов попечител е
назначен ответникът Ф.Г..
От приетите като писмени доказателства копия
на Анекс към договор за ползване на социална услуга без дата, Договор за
ползване на социални услуги от 25.08.2018г., Анекс от 01.05.2018г. към Договор
от 25.08.2017г., Договор за ползване на социални услуги от 25.08.2017г., Анекс
от 26.05.2017г. към Договор от 25.02.2016г., Договор за ползване на социални
услуги от 25.02.2016г., Договор за ползване на социални услуги от 26.02.2015г.,
Договор за ползване на социални услуги от 26.02.2014г., Анекс към договор за ползване
на социална услуга без дата, Договор за ползване на социални услуги от
27.02.2013г., Договор за ползване на социални услуги от 23.02.2012г., Договор
за ползване на социални услуги от 09.03.2011г. се установява, че Г.Н.Н. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства в с.Л., общ.С.З.,
считано от 01.03.2011г. до настоящия момент.
По делото са представени от Ф.Н.Г. и приети
като писмени доказателства голям брой копия на писмени документи, удостоверяващи
плащането на местни данъци и такси за имотите на страните, плащане на комунални
услуги за същите имоти. Независимо, че на документите е отразено плащане именно
от ответника Ф.Г., съдът правилно е приел, че тези документи не допринасят за
изясняване на делото от фактическа страна, тъй като плащането на съответните
суми за данъци и за комунални услуги не удостоверява произхода на средства, а
именно, че плащането е извършено с лични средства на ответника, а не със
семейни такива.
Във връзка с установяването на доходите на
страните за периода на брака им, първоинстанционният съд е назначил съдебно-икономическа
експертиза, която е депозирала писмено заключение.
От същото се установява, че Ф.Н.Г. е работил,
както следва: - за периода от 21.11.1983г. до 11.02.1992г. /8 год., 2 месеца и
20 дни/, на длъжност полицай, и за периода от 11.02.1992г. до 15.10.1994г. /2
год., 8 месеца и 2 дни/, на длъжност офицер, за периода от 01.01.1990г. до до
15.10.1994г. е получил общо трудово възнаграждение в размер на 206 566.91лв.
За периода от 13.12.1994г. до 13.12.1995г. е
работил в Окръжен съд С.З., на длъжност: съдебен кандидат. В трудовата книжка
не е отбелязано месечно трудово възнаграждение на ответника. Стажът е 1 година;
За периода от 18.12.1995г. до 25.07.1996г. /7
месеца и 8 дни/ е работил в ТБ „Б." АД, клон С.З., на длъжност: банков
инспектор;
За периода от 25.07.1996г. до 27.07.1997г. /1
година/ е работил в ЗК „С.З." АД, на длъжност: изпълнителен директор;
За периода от 28.07.1997г. до 28.01.1998г. /6
месеца/ е работил в ВЗАД „А." С.З., на длъжност: управител;
След извършената справка на трудовата книжка
представена по делото, за периода от 13.12.1994г. до 28.01.1998г. и
Удостоверение Обр. УП-2 от ТБ „Б." АД, клон С.З., е установено, че Ф.Н.Г.
е получил общ брутен доход в размер на 465 113.14лв.
След извършената проверка в ТД на НАП офис С.З.
за периода от 1998г. до 2017г./вкл./ е установено, че за Ф.Н.Г. са декларирани
следните доходи:
-от м.02.1998г. до м.12.1998г. от „П.-*"
ЕООД, гр. В. е подадена информация за осигурителен годишен доход в размер на
518.16лв. с вид осигурен „12" /за работещи без определено работно време/.
-за 2000г. от „А.-Г." ООД, гр. С.З. е
подадена информация за осигурителен годишен доход в размер на 1 808.00лв. с вид
осигурен „12" /за работещи без определено работно време/.
-за 2001г. от „А.-Г." ООД, гр. С.З. е
подадена информация за осигурителен годишен доход в размер на 2 094.00лв. с вид
осигурен „12" /за работещи без определено работно време/.
-за 2002г. от „А.-Г." ООД, гр. С.З. е
подадена информация за осигурителен годишен доход в размер на 2 040.00лв. с вид
осигурен „12" /за работещи без определено работно време/,
Т.е. за периода от 1998г. до 2002г. за Ф.Н.Г.
е деклариран годишен доход в общ размер на 6460,00лв.
Ф.Н.Г. е регистриран по реда на ДОПК в ТД на
НАП на 18.07.2003г. като самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия
- адвокат. За периода от 2003г. до 2017г./вкл./ са декларирани следните доходи
от него:
- за 2003г. годишен доход в размер на 1
530.00лв.
- за 2004г. годишен доход в размер на 4
380.00лв.
- за 2005г. годишен доход в размер на 2
120.00лв.
- за 2006г. годишен доход в размер на 3
100.00лв.
- за 2007г. годишен доход в размер на 2
000.00лв.
- за 2008г. годишен доход в размер на 1
200.00лв.
- за 2009г. годишен доход в размер на 1
630.00лв.
- за 2010г. годишен доход в размер на 6
814.29лв.
- за 2011г. годишен доход в размер на 12
000.00лв.
- за
2012г. годишен доход в размер на 7 150.00лв.
- за
2013г. годишен доход в размер на 7 300.00лв.
- за 2014г. годишен доход в размер на 20
100.00лв.
- за 2015г. годишен доход в размер на 20
650.00лв.
- за 2016г. годишен доход в размер на 11
710.00лв.
- за 2017г. годишен доход в размер на 12
325.00лв.
Общият доход, които е декларирал ответника в
ТД на НАП офис С.З. за периода от 2003г. до 2017г./вкл./ като адвокат
упражняващ свободна професия е в размер на 114009.30лв.
Ищцата Н.И.И. е работила, както следва:
- за периода от 11.11.1985г. до 10.06.1993г.
/7 години, 7 месеца и 7 дни/ е работила в ЦДГ "Р.", гр.Д., на
длъжност: детска учителка. За периода от м.01.1990г. до м.06.1993г. ищцата е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 113 190.00лв./ по данни от
трудова книжка;
- за периода от 01.05.1994г. до 31.05.1995г.
/1 година, 1 месец/ е работила в "Т." ООД /радио/, на длъжност: водещ
и е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 32 500.00лв. по данни от
трудова книжка.
- за периода от 01.06.1995г. до 08.02.2000г.
/4 години, 8 месеца и 7 дни/ е работила в Радио С.З., на длъжност: редактор
водещ и е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 10 416.00лв. по
данни от трудова книжка.
- за периода от 07.02.2000г. до 01.01.2001г.
/10 месеца и 24 дни/ е работила в Община С.З., на длъжност: ст. специалист
жалби и сигнали и е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 2 299.00
лв. по данни от трудова книжка.
- за периода от 01.03.2002г. до 30.09.2002г.
/7 месеца/ е работила в Д. ЕАД, на длъжност: застраховател и е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на 1050.00лв. по данни от трудова книжка.
- за периода от 20.02.2003г. до 14.04.2008г.
/5 години, 1 месец и 19 дни/ е работила в ЗАД „В." АД, на длъжност: главен
директор. Отразено месечно трудово възнаграждение при постъпването в размер на
750.00лв., а при напускането 1 700.00лв.
- за периода от 14.04.2008г. до 03.11.2011г.
/3 години, 6 месец и 24 дни/ е работила в Община С.З., на длъжност: секретар на
Община. Отразено месечно трудово възнаграждение при постъпването в размер на
770.00лв., а при напускането 1 064.00лв.
- за периода от 01.09.2016г. до 25.05.2017г.
/8 месеца и 24 дни/ е работила в ОДЗ С.З., на длъжност: началник. Отразено
месечно трудово възнаграждение при постъпването в размер на 800.00лв., а при
напускането 1 500.00лв.
По представения по делото Протокол
№1212486/07.05.2012г. на ТД на НАП за извършена проверка на доходите на ищцата
и ответника се установява, че за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2010г. са
подадени за Н.И.И. ГДД със следните декларирани доходи:
- за 2005г. годишен доход в размер на 10
589.60лв.
- за 2006г. годишен доход в размер на 12
849.59лв.
- за
2007г. годишен доход в размер на 17 513.28лв.
- за 2008г. годишен доход в размер на 20
599.84лв.
- за 2009г. годишен доход в размер на 20
496.79лв.
- за 2010г. годишен доход в размер на 22
966.35лв.
За периода от 01.01.2005г. до 31.12.2010г. Н.И.И.
е декларирала в ТД на НАП офис С.З. общ доход в размер на 105015,45лв.
След извършената проверка в ТД на НАП офис С.З.
за периода от 1998г. до 2017г./вкл./ е установено, че за Н.И.И. са декларирани
следните доходи:
- за 1998г. е деклариран от Б.Н.Р.годишен
осигурителен доход в размер на 155.22лв.
- за 1999г. е деклариран от Б.Н.Р.годишен
осигурителен доход в размер на 1 744.09лв. и доход от 343.20лв. от Районна
радиостанция С.З.. Общ доход в размер на 2 087.29лв.
- за 2000г. е деклариран от Община С.З.годишен
осигурителен доход в размер на 2 503.13лв. и доход от 272.74лв. от Районна
радиостанция С.З.. Общ доход в размер на 2 775.87лв.
- за 2001г. е деклариран от Т. ЕООД годишен
осигурителен доход в размер на 18.85лв., доход от 874.50лв. от Дирекция Бюро по
труда, доход от 131.95лв. от ТСБ и доход от 28.69лв. от Сдружение „Р.С.О.".
Общ доход в размер на 1 053.99лв.
- за 2002г. е деклариран от Главна Агенция Д.-
кл. С.З. годишен осигурителен доход в размер на 2 884.78лв.
- за 2003г. е деклариран от ЗАД „В." АД
годишен осигурителен доход в размер на 9 130.87лв.
- за 2004г. е деклариран от ЗАД „В." АД
годишен осигурителен доход в размер на 11 088.52лв.
За периода от 01.01.1998г. до 31.12.2004г. за
Н.И.И. са декларирани в ТД на НАП – офис С.З. общ осигурителен доход в размер
на 29176,54лв.
- за 2011г. е деклариран от Община С.З.годишен
осигурителен доход в размер на 13 886.51лв., доход от 71.25лв. от ТСБ и доход
от 319.62лв. от „Р.К." ЕООД. Общ размер на дохода 14 277.38лв.
- за 2012г. е деклариран от Община С.З.годишен
осигурителен доход в размер на 4 181.16лв. и доход от 3 410.00лв. от „Б.Г."
ЕООД. Общ размер на дохода 7 591.16лв.
- за 2013г. е деклариран от Община С.З.годишен
осигурителен доход в размер на 2 335.09лв. и доход от 5 208.00лв. от „Б.Г."
ЕООД. Общ размер на дохода 7 543.09лв.
- за 2014г. е деклариран от Община С.З.годишен
осигурителен доход в размер на 7641.09лв. и доход от 5 208.00лв. от „Б.Г."
ЕООД. Общ размер на дохода 12 849,09лв.
- за 2015г. е деклариран от Община С.З.годишен
осигурителен доход в размер на 6 029.56лв. и доход от 2 245.62лв. от „Б.Г."
ЕООД. Общ размер на дохода 8275.18лв.
- за 2016г. е декларирано от „Б.Г." ЕООД
годишен осигурителен доход в размер на 485.00лв., доход от свободна професия
самоосигуряващо се лице 1 260.00лв. и доход от 3 765.72 лв. от ОД„З.". Общ
размер на дохода 10 536.44лв.
- за 2017г. е декларирано от ОД„З."
годишен осигурителен доход в размер на 5421.92лв., и доход от 1 386.76лв. от „У.Г."
ЕООД. Общ размер на дохода 6808.68лв.
За периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. за
Н.И.И. са декларирани в ТД на НАП офис С.З. общ доход в размер на 67881,02лв.
От допълнителното представеното
Удостоверение, образец УП-2, издадено от Окръжен съд гр.С.З.се установява, че
за периода от 13.12.1994г. до 12.12.1995г. Ф.Н.Г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 32543,52лв.
От заключението на вещото лице става ясно, че
за периода на брака им страните са работили, както следва: Ф.Н.Г. е работил
през цялото време с изключение на периодите от 15.10.1994г. до 13.12.1994г. и
през 1999г.; Н.И.И. е работила през цялото време с изключение на периодите: от
11.06.1993г. до 01.05.1994г.; от 01.01.2001г. до 01.03.2002г. и от 01.10.2002г.
до 20.02.2003г. Като цяло може да се направи извод, че и двете страни са
упражнявали трудова дейност през целия си съвместен живот с кратки прекъсвания,
които не се отразяват съществено на продължителността на трудовия им стаж. За
периода от 01.01.1990г. до 12.1998г. /преди деноминацията на лева/, Ф.Н.Г. е
получил общ доход в размер на 672 198,21лв. /неденоминирани/. За приблизително
същия период – до 2000г. Н.И.И. е получила общ доход в размер на 156 106,00лв.
/неденоминирани/. За периода от 2000г. до 2017г. Ф.Н.Г. е получил общ доход в
размер на 119 951,30лв. За същия период Н.И.И. е получила общ доход в размер на
196 464,86лв. т.е. до 2000г. ищцата Н.И.И. е получила общ доход около четири
пъти по-нисък от ответника, а за периода от 2000г. до 2017г. тя е получила
почти двойно по-висок доход от ответника.
По делото са приети като писмени
доказателства копия на Договор за абонаментно правно обслужване от 06.02.2012г.
между адв.Ф.Г. и „Е.Д." ООД; Договор за абонаментно правно обслужване от
01.10.2012г. между адв.Ф.Г. и „Д.“ ЕООД;
Договор за абонаментно правно обслужване от 01.02.2012г. между адв.Ф.Г.
и „Б.Б.“ ЕООД; Договор за абонаментно правно обслужване от 05.01.2012г. между
адв.Ф.Г. и „Е.В.Д.“ ЕООД; Договор за абонаментно правно обслужване от
01.10.2004г. между адв.Ф.Г. и „Г.Д.“ ЕООД; Договор за абонаментно правно
обслужване от 01.10.2003г. между адв.Ф.Г. и „З.-Т.“ АД; Договор за абонаментно
правно обслужване от 01.09.2003г. между адв.Ф.Г. и „Л.Г.М.“ ЕООД, които
ответникът твърди, че не са взети предвид при изготвяне заключението на
съдебно-икономическата експертиза. Съдът намира възражението на ответника за
неоснователно, тъй като договорите предвиждат съответно възнаграждение, а в
случай, че такова е получено, то е следвало да бъде декларирано от ответника за
съответната година пред НАП. Вещото лице е взело предвид декларирания доход от
ответника, поради което и възнагражденията по тези договори, доколкото са
получени, са включени в заключението на вещото лице в общия размер на доходите
и не следва да бъдат прибавени договорените възнаграждения по договорите към
вече декларираните такива.
В заключението си вещото лице е извършило
проверка и на теглените кредити от страните и на сключените застраховки.
Установено е следното: Ф.Н.Г. е сключил с Б.Д. Кредит за текущо потребление
№20662383, отпуснат на 19.11.2012г., с разрешен размер от 26 000.00лв. за срок
от 120 месеца. На 19.09.2017г. същият е предсрочно погасен, чрез рефинансиране
с нов кредит, а именно Кредит за текущо потребление №24718480, отпуснат на
19.09.2017г., с разрешен размер от 50 000.00лв. за срок 120 месеца. Ответникът
е сключил с А.Б.Б.АД Потребителски кредит „Живот" №39330/07.02.2012 г., в
размер на 833.00 EUR. Съгласно т.4.1 от Договора, погасяването се извършва с
еднократно плащане на падежа /07.02.2013г./.
Н.И.И. е сключила с Б.Д. Кредит за текущо
потребление №5744523, отпуснат на 17.07.2002г. с разрешен размер от 2 000.00лв.
за срок от 36 месеца, погасен към настоящия момент. Сключила е с У.Б.АД Ипотечен /строително ремонтни
дейности/ кредит, предоставен на 31.01.2005 г., в размер на 10 000.00 EUR,
предсрочно погасен на 12.06.2006г.; Ипотечен кредит - Ref. 954LRA1071830797,
предоставен на 14.12.2004г.; в размер на 28900.00лв., погасен на 26.11.2012г.;
Потребителски кредит - Ref. 954 LRA **********, предоставен на 26.07.2011г., в
размер на 5 250.00 EUR, погасен на 26.11.2012г. Ищцата е сключила с А.Б.Б.АД
Потребителски кредит „Живот" №39247/23.12.2011 г., в размер на 803.00 EUR.
Съгласно т.4.1 от Договора, погасяването се извършва с еднократно плащане на
падежа /23.12.2012г./. Освен това през времето, в което Н.И.И. *** Загора за
периода от 14.04.2008г. до 07.11.2011г. е ползвала следните кредити от ВСК:
1. м.03.2009г. - 1 500.00 лв.
2. м.01.2010г. - 1 500.00 лв.
3. м.10.2010г. - 1 500.00 лв.
4. м.05.2011 г. - 1 500.00 лв.
Общо ползвани кредити: 6 000.00 лв.
Ф.Н.Г. е имал сключена застраховка
„Живот" в З.А.Б.Ж., гр.С. с начало на застраховката 01.10.2005г. за срок
от 27 години, която е била прекратена предсрочно (откупена) на 29.10.2012г.
Н.И.И. е имала сключена застраховка „Живот“ в
З.А.Б.Ж., гр.С. с начало на застраховката 01.10.2005 г. за срок от 29 години,
която е била прекратена предсрочно (откупена) на 29.10.2012г.
Ф.Н.Г. е имал Инвестиционна застраховка „NN
Едно“ в Е.Е.ЗАД клон С. КЧТ за периода от 24.06.2016г. до 18.05.2018г. Общо
платените вноски по тази застраховка възлизат на 443.76 евро /867.92 лв./.
Договорът е прекратен на 18.05.2018г. поради неплащане и на 20.09.2018г. на
ответника е била изплатена откупна стойност в размер на 90.29 евро /176.60
лв./.
Н.И.И. има три застрахователни договора в Е.Е.ЗАД
клон С. КЧТ:
- Рисково - осигурителен план „NN Защита“, в
сила от 29.12.2015г. за срок от 10 години. Общо платените от ищцата вноски до
момента са в размер на 375.08 евро /733.59 лв./.
- Рисково - осигурителен план „NN Защита“. По
този договор Н.И.И. е застраховащ, а застраховано лице е Ф.Н.Г.. Договорът е
бил в сила от 05.02.2016 г. до 05.05.2017 г.и е прекратен поради неплащане.
Общо платените вноски са в размер на 195.12 евро /381.62лв./.
- Инвестиционна застраховка „NN Едно“.
Застраховащ и застраховано лице е Н.И.И.. Договорът е бил в сила за периода от
24.12.2016г. до 24.05.2017г. Общо платените вноски по тази застраховка възлизат
на 277.32 евро/ 542.39 лв./. Договорът е прекратен на 10.08.2018г. поради
неплащане и на 26.09.2018г. на ищцата е била изплатена откупна стойност в
размер на 41.33 евро / 80.83 лв./.
Ф.Н.Г. е имал застраховка в Г.Б.Ж. ЕАД, гр. С.
с начало на договора от 01.12.2007г. за срок от 20г. със застрахователна премия
в размер на 233 евро, плащана за период от 9 години. Полицата е предсрочно
прекратена и е изплатена откупна стойност.
Н.И.И. е имала застраховка в Г.Б.Ж. ЕАД, гр. С.
с начало на договора от 01.03.2008г. за срок от 20г. със застрахователна премия
в размер на 233 евро, плащана за период от 8 години. Полицата е предсрочно
прекратена и е изплатена откупна стойност.
Н.И.И. има сключен застрахователен договор с З.Б.Ж.ЕАД,
с начало на застрахователното покритие - 01.01.2011г. за застрахователната сума
от 6 627.98лв. Същата е откупена от застрахованото лице на дата 13.01.2014г.
Н.И.И. има сключен застрахователен договор с З.Б.Ж.ЕАД
на 09.12.2010г. със срок на договора 01.01.2011г. - 01.01.2021г. Полицата е
договорена м/у страните в евро, с еднократна премийна вноска в размер на 5
112.92 евро. Застрахователната премия е била платена еднократно, за целия срок
на договора в размер на 10 010.00лв.
Вещото лице дава заключение и относно
средностатистическата месечна издръжка за четиричленно семейство за периода от
2004г. до 2017г., както следва:
за 2004г. е 601.33лв. /7216лв. : 12 м../;
за 2005г. е 673.33лв. /8080лв. : 12 м../;
за 2006г. е 775.33лв. /9304лв. : 12 м../;
за 2007г. е 936.00лв. /l1232лв. : 12 м./;
за 2008г. е 1004,00лв. /12048 лв.: 12 м./;
за 2009г. е 1124,66лв. /13496 лв. : 12 м./;
за 2010г. е 1068,00лв. /12816 лв.: 12 м./;
за 2011г. е 1143,00лв. /13716 лв. : 12 м./;
за 2012г. е 1327,00лв. /15924 лв. : 12 м./;
за 2013г. е 1463,33лв. /17560 лв.: 12 м./;
за 2014г. е 1481,00лв. /17772 лв. : 12 м./;
за 2015г. е 1535,00лв. /18420 лв. : 12 м./;
за 2016г. е 1566,33лв. /18796 лв.: 12 м./;
за 2017г. е 1720,33лв. /20644лв.: : 12 м./.
Допълнително по делото са постъпили данни за
кредити на страните от О. АД, а именно, че Ф.Н.Г. е ползвал от „С.“ ЕАД
револвиращ кредит – кредитна карта с лимит 1000,00лв. с дата на усвояване
15.07.2016г., Кредитна карта от О. АД с лимит 500,00лв. с дата на усвояване
31.03.2009г. и дата на издължаване 31.03.2011г.; Потребителски кредит от О. АД
от 27.02.2002г. с размер 1180,00лв. с дата на погасяване 15.02.2005г. Н.И.И. е
ползвала Кредитна карта от О. АД с лимит 1000,00лв. с дата на усвояване
04.11.2003г. и дата на издължаване 30.11.2006г.; Потребителски кредит от О. АД
от 06.10.2003г. с размер 8000,00лв. с дата на погасяване 25.09.2008г.
Заключението е добросъвестно и компетентно изготвено, поради
което съдът го възприема изцяло.
От така установеното финансово състояние на
страните през годините на съвместния им живот може да се направи извод, че и
двете страни са получавали доходи, в различен размер през годините, и двете
страни са ползвали кредити, което е показател, че доходите им не винаги са били
достатъчни за покриване на разходите или при извънредно настъпили такива.
Същевременно страните са сключвали и договори за застраховки, които са били
по-скоро с инвестиционна или спестовна цел, т.е. касае се за средства, които са
могли да отделят от бюджета си.
Искът по чл.21, ал.4 от СК е конститутивен,
като законът е предвидил изключение от законовия принцип за равенство на
дяловете в прекратената съпружеска имуществена общност, при липса на принос на
единия съпруг в придобиването на имуществото по време на брака. За да бъде
основателен обаче искът, следва да се установи по категоричен начин липсата на
принос на единия съпруг, като приносът не се измерва единствено с получавания
доход. В този смисъл е и задължителната практика за съдилищата, дадена с ППВС
№5/1972г., която, според практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, е
приложима и при действието на новия СК. С цитираната задължителна съдебна
практика е дадено разяснение относно приноса като критерий за по-голям дял и
предпоставките за определянето му, а именно, че трябва да се установява не само
чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка
и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за създадената
спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи
и изграждане благополучието на семейството.
Съобразно текста на чл.21, ал.2 СК,
аналогичен с този на чл.19, ал.2 СК 1985г. /отм./, „Съвместният принос може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството.“ Това означава, че дори един от съпрузите да не е работил и да
не е получавал доходи в определен период от време, дори и през цялото
времетраене на брака, не може автоматично да се приеме, че няма принос в
придобиването на имуществото по време на брака. Приносът се изразява в
осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На
никой от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като
дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл.17 от СК,
съответно чл.18 от СК 1985г. (отм.) е с взаимно разбирателство, общи усилия
съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на
семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата.
Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се
отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да
сочи на изключителност. При преценката на приноса на всеки от съпрузите не
следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга,
тъй като и законодателят е равнопоставил всички форми на принос.
В настоящия случай не е установено по делото някоя
от страните да не е давала своя принос в придобиването на семейното имущество.
Липса на принос съдебната практика приема, че е налице, когато страните са били
в трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни,
физически и икономически връзки. Разкъсаните икономически, духовни и физически
връзки между двамата съпрузи изключват взаимния принос в придобития на името на
единия съпруг недвижим имот. Настъпването на трайна и окончателна фактическа
раздяла, съпроводена с пълна разделност в отношенията между съпрузите, подлежи
на доказване с всички доказателствени средства. Такава фактическа раздяла не се
установи да е съществувала в семейството на страните. Напротив, установи се от
свидетелските показания, че до момента на развода си, постановен на
22.12.2017г., страните са живели заедно, при общност на бюджета. Страните са
имали две деца – пълнолетни към настоящия момент, за които също са се грижили
заедно. Конкретно за придобиването на недвижимите имоти по съответните способи
следва да се отбележи, че за придобиването на имотите срещу задължение за
издръжка и гледане, макар задължението да тежи само върху приобретателя, то
средствата, времето и усилията, които той влага са за сметка на семейното
имущество и времето със семейството. По отношение на придобивната давност
несъстоятелно е възражението на ответника, че при съвместно живеене, само по
отношение на него е текла давност и само той е придобил съответната идеална
част от имота като лична собственост. По отношение на покупко-продажбата,
независимо каква е стойността на имота, същият е станал съпружеска имуществена
общност. Ответникът представи доказателства за по-висока стойност на придобития
в гр.Б. имот от тази, посочена в нотариалния акт. Съдът кредитира записаното в
нотариалния акт като цена на имота, предвид изричното деклариране в тази връзка
от двете страни по сделката на основание чл.25, ал.9 ЗННД. Освен това при
възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия
съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на
основание установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и
права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага
до доказване на противното. Дори придобитото със заем имущество от единия
съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е
издължил заетите суми. Дори заемът да се изплаща след прекратяване на брака
това поражда облигационни отношения между бившите съпрузи, но те променя вещните
права.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото не е установено по безспорен начин липсата на принос на Н.И. за
придобиване на процесните недвижими имоти, поради което не са налице
предвидените в чл.21, ал.4, т.1 от СК предпоставки за уважаване на предявения
иск и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С прекратяването на гражданския брак между
страните се прекратява и възникналата между тях съпружеска имуществена общност
и от неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова съсобственост. Като
такава, тя подлежи на делба и се подчинява на общите принципи на делбеното
производство. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК презумира съвместния принос на
съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради
което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях,
независимо на чие име е станало придобиването. Презумпцията за съвместен принос
не е оборена. Поради тази причина съдът намира, че процесните недвижими имоти
следва да бъдат допуснати до делба при равни квоти за съделителите.
Предвид
гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.
По
делото има постъпила частна въззивна жалба от Ф.Н.Г. ***, подадена чрез адв. С.Б.
***, против Определение №268 от 20.08.2019г. постановено по гр.д.№211/2018г. по
описа на Г. районен съд, с която моли съда да обезсили изцяло горецитираното
определение, като недопустимо, неправилно и необосновано или да го отмени
изцяло като неправилно. Въззивният съд намира тази жалба за неоснователна. С
обжалваното определение Г. районен съд е осъдил Ф.Н.Г. да заплати по сметка на
РС-Г. допълнително ДТ за предявения от него насрещен иск в размер на 878.64
лв., тъй като е констатирал, че
неправилно е определил ДТ за предявения насрещен иск.
Въззивният
съд намира това определение за правилно и законосъобразно. Безспорно страната
дължи заплащане на ДТ по предявения насрещен иск. Няма пречка съдът като
констатира своя пропуск да събере целия размер на дължимата ДТ, то да стори
това допълнително с определение. Ето защо съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на делото –
неоснователност на въззивната жалба не следва
да се присъждат разноски на въззивника за настоящото производство.
Въззиваемата не е направила
искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което не
следва да ѝ се присъждат такива.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 24.04.2019 г., постановено по гр.дело № 211/2018г. по описа на Г. районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №268 от 20.08.2019г. постановено по гр.д.№211/2018г. по описа на Г. районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: