№_______
гр. Варна,___________________________2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в
публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА
СТОЕВА
при
секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм.
дело № 1464 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 53а от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.К.К. и Д.К.Д. ***, чрез адв. К.К. срещу отказ на
Началника на СГКК Варна, обективиран в писмо изх. № 20-29665-03.06.2022г. за
изменение на КРНИ и издаване на скица за ПИ с идентификатор ******
Жалбоподателите оспорват обективирания в писмото отказ, като го считат за
незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалните
разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Твърдят, че са наследници по закон на Р.С.С.,
б.ж. на гр. Варна. За част от ПИ с идентификатор ***** по КК на гр. Варна, с площ
от 389 кв.м. имат издадено Решение № 772/07.02.2001г. на Поземлена комисия
Варна, с което им се признава правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на имот, представляващ нива от 5.000 дка, находящ се в терен по
параграф 4 на Владиславово, местност Ментешето, имот 83 по КП 1997г. Твърдят,
че съгласно влязлото в сила Решение № 884/22.06.2009г. на Варненски окръжен съд
е бил разрешен спорът за материално право с вписаните като собственици на ПИ с
идентификатор ***** - К.Е.З. и Е.Я.З. ***
е следвало да се съобрази с това решение и да впиша жалбоподателите в КР на
имота.
В съдебно заседание, жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв.
К.К. поддържат жалбата. По съществото на спора сочат, че поисканата услуга –
нанасяне в КР и издаване на скица за имота е необходима за издаване на Заповед
за възстановяване на собствеността по §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и издаване на
Протокол за въвод във владение от Община Варна. Твърдят, че искането е да се
впишат наследници на Р.С., тъй като ако няма вписване, не могат да продължат
процедурата по възстановяването на собствеността си по Решение №
772/07.02.2001г. на Поземлена комисия Варна. Молят да бъде отменен изричния отказ
на Началника на СГКК Варна за изменение на КР и издаване на скица.
Ответната страна оспорва жалбата по съображения в представено
писмено становище към писмо с.д.№ 9991/27.06.2022г. Сочи, че жалбоподателите
не желаят да получат скица с данни от КР налични към момента, а тези данни не
могат да бъдат променени предвид мотивите, описани в писмо изх. №
20-29665/03.06.2022г., както и поради липса на документ за собственост,
подлежащ на вписване в КР, съгласно чл. 59 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 62 ал. 1 от ЗКИР. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответната страна не се
представлява.
Заинтересованите страни – Е.Я.З.
и Е.К.З. оспорват жалбата като неоснователна.
Считат, че отказът на Началника на СГКК Варна е правилен и молят жалбата да
бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със заявление рег. № 01-224293-23.04.2021г. Д.К.Д. и М.К.К. са заявили извършването на услуги:
нанасяне в настъпили промени в КРНИ и издаване на скица за имот с идентификатор ******
С писмо изх. № 20-32572-20.05.2021г. заявители са уведомени, че процедурата по
заявлението им ще продължи след приключване на процедурата по заявление с вх. №
09-51070-18.06.2019г. С посоченото заявление е поискано нанасяне на настъпили
промени в КРНИ за същия имот, на основание Решение № 884/22.06.2009г. на
Варненски окръжен съд. Административното производство е приключило с издаване
на Заповед № 18-6828-01.07.2019г., с която е одобрено изменението на КККР за
имот ***** с площ 535 кв.м. като собственост на К.Е.З. за 146 кв.м. идеални части и собственост на
неидентифициран собственик за 389 кв.м. идеални части. Срещу посочената заповед
е подадена жалба от Е.Я.З. и Е.К.З. /наследници на К.Е.З./. С Решение №
1023/23.07.2020г. на Административен съд Варна и потвърдено с Решение №
4537/08.04.2021г. на Върховен административен съд на РБ Заповед №
18-6828-01.07.2019г. на Началника на СГКК Варна е отменена. Мотивите на съда са,
влязлото в сила Решение № 884/22.06.2009г. на Варненски окръжен съд, не може да служи за основание за изменение на
КККР, тъй като с него не е разрешен спора за собственост между М.К.К. и Д.К.Д.
и Е.Я.З. и Е.К.З.. С посоченото решение е уважен
отрицателен установителен иск, като е прието по отношение на М.К.К. и Д.К.Д.,
че Е.Я.З. и Е.К.З. не са собственици на реална част
от недвижим имот с площ от 389 кв.м., съставляващ ПИ 159 по ПНИ на СО „Метеше“,
землището на гр. Варна, целият с площ от 535 кв.м. съдът приема, че грешка или
непълнота в помощния план, послужил като основа на ПНИ по отношение на
процесния имот, може да се отстрани след решаване на възникналия спор за
материално право между посочените лица, но при уважен положителен установителен
иск, или иск по чл. 108 от Закона за собствеността.
С
изрично заявление рег. № 05-4113-05.04.2022г. пълномощникът на заявителите е
поискал прекратяване на производството по заявление с вх. № 09-51070-18.06.2019г.,
въпреки че това, с оглед съдебните актове, цитирани по-горе, това не е
необходимо. Процедурата е приключила с влизане в сила на съдебното решение за
отмяна на Заповед № 18-6828-01.07.2019г. на Началника на СГКК Варна.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежни страни – заявителите за
извършване на административна услуга от СГКК-Варна по заявление рег. № 01-224293-23.04.2021г.,
във връзка с което е издадено оспореното писмо-отказ изх. № 20-29665-03.06.2022г. на Началника
на
СГКК-Варна. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на акта –
09.06.2022г., поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган – началника на
СГКК-Варна, в рамките на предоставените му с чл.51 ал.2 от ЗКИР правомощия, при липса
на допуснати
съществени процесуални нарушения и правилно тълкуване и приложение на
материалния закон.
За да постанови отказа, административният
орган е приел, че не е решен спорът за материално право, така както е посочено
в съдебните решения, посочени по-горе. За да е налице основание за вписване
на промените, заявени от
жалбоподателите, следва да бъде представен акт, установяващ правата им на
собственост. Доколкото в настоящото производство се твърди, че скицата е
необходима на жалбоподателите именно, за да се завърши процедурата по
възстановяване на собствеността им, нотариален акт не може да се представи.
Документ, установяващ правата им може да бъде само съдебен акт и то при уважен положителен
установителен иск или иск за собственост за реалната част от недвижимия имот. В диспозитива на съдебния акт следва
да се установи правото на собственост, а съдебното решение, придружено от скица
- проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по
кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния
собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
В случая, административният орган е действал в изпълнение
на съдебните решения, тъй като и двете издадени от него заповеди за изменение
на КК и КРНИ са отменени – както Заповед № 18-9328/23.11.2016г., с което
жалбоподателите, като наследници на Р.С. са били вписани като собственици на реална част от 389 кв.м. от ******
/Решение № 135/30.01.2018г. на Административен съд Варна, оставено в сила с
Решение № 7930/13.06.2018г. на Върховен административен съд – л. 78-87 от адм.
преписка/, така и Заповед №
18-6828-01.07.2019г., с която за реалната част от 389 кв.м. от ****** е вписан
неидентифициран собственик.
По делото не са представени доказателства, установяващи
разрешаването на спора за материално право, така както е приел в мотивите си
Върховният административен съд, поради което отказът за извършването на
заявените услуги се явява правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски,
но такива не са поискани, поради което
съдът не присъжда разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.К. и Д.К.Д. срещу отказ на Началника на СГКК Варна,
обективиран в писмо изх. № 20-29665-03.06.2022г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: