Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на дванадесети март две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3446 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че дружеството е регистрирано в
търговския регистър при Агенция по вписванията на 14.08.2012 г. Съгласно
протокол с решенията на едноличния собственик на капитала от 12.05.2016 г., е
взето решение за прекратяване на дейността на дружеството и откриване
производство по ликвидация. Ликвидацията е вписана и поканата до кредиторите е
обявена на 20.07.2016 г. Посочва, че през периода на ликвидацията дружеството е
довършило сключените търговски сделки, прекратило е трудовите правоотношения с
всички свои работници и служители, включително на Националния осигурителен
институт са предадени разплащателните ведомости съобразно изискването на чл. 5,
ал. 10 КСО. Изплатило е всички свои задължения за данъци и осигуровки,
заплатени са всички задължения към доставчици, различни от едноличния
собственик на дружеството. Твърди, че към момента единственото имущество на
дружеството е касова наличност в размер на 1 165,24 лева, като
същевременно „Д.Б.“ ЕООД – в ликвидация продължава да дължи на едноличния
собственик на капитала „Г.Д.“ АРЛ сумата в размер на 1 272 065,70
лева. Посочва, че не е в състояние да удовлетвори всички кредитори, поради
което се намира във фактическо състояние на неплатежоспособност. Освен това
малкото налично имущество е достатъчно единствено да покрие разноските за
поисканата в настоящото производство експертиза, но не е и да покрие началните
разноски. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на „Д.Б. ЕООД – в ликвидация, да се определи началната й
дата, да се откри производство по несъстоятелност, да се обяви дружеството в
несъстоятелност и да се спре производството по несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане; 2/
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество –
чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „Д.Б.“
ЕООД /в ликвидация/. По делото са приети като доказателства начален
ликвидационен баланс към 31.07.2016 г., отчет за приходите и разходите към
31.07.2016 г., счетоводен баланс на „Д.Б.“ ЕООД към 31.12.2016 г. и отчет за
приходите и разходите към същата дата. От приложения доклад за дейността на
ликвидатора през срока на ликвидацията на молителя и описа и оценката на
активите и пасивите е видно, че към 21.12.2017 г. паричните средства в брой са
1 165,24 лева, а задълженията по фактури към „Г.Д.“ САРЛ – едноличен
собственик на капитала са 1 272 065,70 лева. От ангажираните по
делото доказателства безспорно се установява, че са налице изискуеми задължения
на длъжника, произтичащи от търговската дейност на „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/
към едноличния собственик на капитала на дружеството.
Молителят е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като
търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. От изисканите и приложени по делото
справки от централната база на АИС-КАТ към 15.02.2018 г. и от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията, гр. София е видно, че на името на „Д.Б.“
ЕООД /в ликвидация/ няма данни за регистрирани пътни превозни средства, както и
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на недвижими имоти,
собственост на дружеството, за периода от 01.01.1998 г. до 20.02.2018 г. Видно
е от писмо от НАП, ТД на НАП София, че на дружеството не са налагани
обезпечителни мерки и няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК. В
указания от съда срок молителят е представил по делото годишни финансови отчети
на дружеството „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че през
периода от 2013 г. до 2015 г. включително активите на „Д.Б.“ ЕООД са предимно
текущи, а в счетоводните баланси към края на следващите два отчетни периоди не
са посочени нетекущи /дълготрайни активи/. Съставени са почти изцяло от
вземания, чийто относителен дял и през трите отчетни периода превишава 70 % от
общата балансова стойност на текущите /краткотрайните/ активи на дружеството. В
структурата им не присъстват материални запаси, а паричните средства са около
1/3 от стойността на текущите активи единствено към 31.12.2016 г., когато
вземанията са намалели до 159 хил. лв. Към края на предходните периоди
максималният дял на паричните средства в структурата на текущите активи е 10,56
% /към 31.12.2015 г./. В края на 2017 г. единствените активи на „Д.Б.“ ЕООД са
парични средства – касова наличност от 1 165,24 лева. Собственият капитал
на молителя е положителна величина единствено към 31.12.2013 г. В началото на
периода е била налице натрупана загуба от 68 хил. лв., а през всички изследвани
отчетни периоди са регистрирани текущи загуби, довели до декапитализация на
дружеството още към 31.12.2014 г. До края на 2017 г. е налице тенденция на
непрекъснато задълбочаване на това неблагоприятно състояние – собственият
капитал към 31.12.2017 г. е /– 1 271 хил. лв./. Максималният размер на
задълженията на дружеството е отчетен към 31.12.2015 г. От данните за
показателите на ликвидност, изчислени въз основа на счетоводните баланси на „Д.Б.“
ЕООД към края на отчетните периоди 2013 г. – 2017 г. включително се установява,
че коефициентът на обща ликвидност е в допустими граници единствено към
31.12.2013 г. Коефициентът на бърза ликвидност превишава максималната си
референтна стойност в края на 2013 г., а към 31.12.2014 г. превишава
незначително долната допустима граница. През целия изследван период
коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са многократно по-ниски от долните
граници на референтните си стойности. Към 31.12.2017 г. стойностите на всички
показатели за ликвидност са еднакви – 0,0008 и същите сочат за наличие на
текущи задължения, които са несравнимо по-големи от стойността на текущите
активи на „Д.Б.“ ЕООД. Установява се, че балансовата стойност на имуществото на
дружеството е превишавала общия размер на паричните задължения единствено към
31.12.2013 г. През всички следващи отчетни периоди задълженията са били
по-големи от стойността на имуществото на дружеството, като разликата между тях
е нараствала прогресивно. Осчетоводените задължения на „Д.Б.“ ЕООД към датата
на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност са в общ
размер 1 272 065,70 лева. Същите са към едноличния собственик на
капитала на дружеството – „Г.Д.“ САРЛ и са възникнали на основание фактури за
доставки, издадени през периода от 28.10.2014 г. до 01.07.2016 г. През
изследвания период „Д.Б.“ ЕООД е отчело следните финансови резултати, както
следва: за 2013 г. загуба в размер на 52 хил. лв.; за 2014 г. загуба в размер
на 269 хил. лв.; за 2015 г. загуба в размер на
681 хил. лв.; за 2016 г. загуба в размер на 282 хил. лв. и за 2017 г.
загуба в размер на 79 хил. лв. Видно е, че през изследвания период молителят не
е притежавал дълготрайни материални и нематериални активи, както и материални
запаси. Анализът на стойностите на показателите за ликвидност през изследвания
период дава основание да се твърди, че към 31.12.2014 г. и след тази дата
краткотрайните активи на „Д.Б.“ ЕООД не са били достатъчни за покриване на
всички краткосрочни задължения на дружеството. Към същата дата коефициентът на
бърза ликвидност превишава горната си референтна стойност, което означава, че е
налице възможност за извършване на плащания на част от текущите задължения, но
като цяло общият размер на задълженията превишава балансовата стойност на
текущите активи – в случая вземания и парични средства. До края на следващия
отчетен период /2015 г./ съотношението вече е около два пъти в полза на
задълженията, а стойностите на всички показатели за ликвидност са под минимално
допустимите. Предвид изложеното може да се направи извод, че датата, към която
„Д.Б.“ ЕООД не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения, е
31.12.2015 г. Установява се, че последното плащане, извършено от молителя за
погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка, е
извършено на 31.07.2017 г. Към края на 2017 г. с притежаваното имущество „Д.Б.“
ЕООД е в обективна невъзможност да изпълни изискуемите си задължения по
търговски сделки, чийто размер е 1 272 065,70 лева.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че е налице обективна
невъзможност дружеството да покрие задълженията си, свързани с търговската му
дейност, което налага изводът, че „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното и
установеното от вещото лице, съдът намира, че молителят не е в състояние да
изпълни задълженията си, произтичащи от търговска сделка към 31.12.2015 г.,
като това състояние е трайно и необратимо.
Предвид всичко изложено налице са всички
предпоставки, които са визирани в закона и спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
По делото липсват доказателства, че ответникът
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са
предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение от 12.03.2018
г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ. С оглед на това и предвид изрично
заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да постанови решение по
реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2015 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Д.Б.“
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „Д.Б.“ ЕООД /в
ликвидация/, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 3446/2017
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако
представи доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева /три хиляди
лева/, необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Д.Б.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: