№ 147
гр. Видин, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251320200264 по описа за 2025 година
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ЗОП – 103#4/24.01.2025г. на Председател
на Сметна палата на Република България гр. София, с което на М. Л. А. с месторабота и
длъжност Община Макреш , кмет за нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.1 б.
„А“ и чл.177 от ЗОП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1983,05
/хиляда деветстотин осемдесет и три лева и пет стотинки / лв., на основание чл.247 ал.1 във
вр. чл.260 ал.2 от ЗОП.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно. В депозирана писмена молба пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата и направеното с нея искане. В съдебно заседание редовно
и своевременно призован изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
АНО се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който сочи, че
вменено нарушение е доказано по
безспорен начин.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН.Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт,поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
1
контрол намира за установено следното:
На 10.10.2024г. св. П. З. – старши одитор , I степен, отдел 3 МО ОД I ОСФУ на Сметна
палата е съставил АУАН на жалбоподателя за това , че 29.05.2023г., в Община Макреш, с.
Макреш, в качеството му на кмет на Община Макреш и публичен възложител на
обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ,
бр.13/2016г.), с Решение № Е380720 от 29.05.2023г. за откриване на процедура „публично
състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет:„Ремонтно-възстановителни
строителни дейности по сградата на ОУ „ХРИСТО БОТЕВ“ село Раковица, Община Макреш
- вътрешен ремонт - II етап“, е одобрил обявлението за оповестяване откриването на
процедурата и документацията за обществената поръчка, с което е ограничил конкуренцията
чрез включване на изискване, което необосновано ограничава участието на стопански
субекти в обществената поръчка и което не е съобразено със сложността и обема на
обществената поръчка.
- нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.1 б. „А“ и чл.177 от ЗОП.
Въз основа на съставения АУАН и при същата фактическа обстановка Административно
наказващия орган е приел ,че е нарушен чл.2, ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.1 б. „А“ и чл.177
от ЗОП и на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 1983,05 /хиляда деветстотин
осемдесет и три лева и пет стотинки / лв., на основание чл.247 ал.1 във вр. чл.260 ал.2 от
ЗОП.
От разпитаният в съд. заседание свидетел - актосъставителя – св. З. и от приложените и
приобщени по делото писмени доказателства се установи , че Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен при извършването на Одит за съответствие
при управлението на публичните средства и общинските дейности на Община Макреш,
Област Видин за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2023г., съгласно Програма за одитната
дейност на Сметната палата на Република България за 2024г.
В хода на проверката било установено, че жалбоподателя А. – кмет на община Макреш е
публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.9 от ЗОП.
С Решение № F380720 от 29.05.2023г. открил процедура по възлагане на обществена
поръчка с предмет „Ремонтно - възстановителни строителни дейности по сградата на ОУ
„Христо Ботев“ с.Раковица, община Макреш – вътрешен ремонт- II етап“
А. одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за
участие. Проведената процедура била по вид „публично състезание“. В Раздел ІІІ „Правна ,
икономическа и техническа информация „ , т. ІІІ “Технически и професионални
възможности“ от обявлението на поръчката и в раздел V „Критерии за допустимост“ т.3
„Технически и професионални възможности“ б.А от Документацията за възлагане на
обществена поръчка като минимално изискване към участниците възложителят изискал
“Участникът следва да е изпълнил дейности по строителство с предмет и обем идентичен
или сходен с предмета на поръчката за последните 5 години , считано от датата на подаване
на офертата. Под сходен обем се разбира изпълнено ново строителство и/или основен или
2
текущ ремонт и/или реконструкция на сгради публична собственост минимум за 100 00
лева.“
Бил съставен АУАН, като било прието, че поставеното изискване е ограничително и
дискриминационно, тъй като с него възложителят е ограничил възможността на
потенциални участници в процедурата да представят оферта, което е нарушение на чл.2, ал.2
във връзка с чл.63 ал.1 т.1 б. „А“ и чл.177 от ЗОП.
Съдът намира , че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното
лице, а именно – в АУАН и НП не е посочена коректно разпоредба от ЗОП, установяваща
задължение на възложителя, което същият да не е изпълнил.
С нормата на чл.2 ал.2 от ЗОП е въведен принцип, един от основополагащите – при
възлагане на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията
чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които
не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка.
Процедурите за възлагане на обществени поръчки са способ за задоволяване на
потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при
ефективно разходване на публичните средства от всякакъв характер. При възлагане на
обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и
потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи
критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи
неговото качество. Чрез тях по същество същият определя минимални изисквания за
допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на
обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно
поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Оперативната му самостоятелност
винаги е ограничена от принципите, регламентирани в закона в качеството им на
основополагащи начала, с които възложителите следва да се съобразяват при всяко едно
възлагане в условията на закона. Граница на тази преценка са и всички специфични правила
на закона. Това правило безспорно се явява чл. 2, ал. 2 ЗОП.
В случая административно-наказващият орган не е конкретизирал и подвел фактическите
си констатации към сочените за нарушени от него правни норми. Органът в диспозитива на
НП твърди нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.1 б. „А“ и чл.177 от
ЗОП.Същевременно в описанието на нарушението /каквото няма в диспозитива/ е приел, че
„безспорно е налице нарушение на чл.2 ал.2 във вр. чл.59 ал.2 от ЗОП/л.3 от НП/.
В настоящия случай, органът твърди, че е поставено ограничително изискване, но не е ясно
с кое конкретно нарушение обвързва този си фактически извод.
В случая нарушението би могло да се квалифицира като такова по чл. 59, ал. 2 или по чл. 63
ал.1 ЗОП, тъй като се прилага специалната разпоредба, а не общата такава по чл. 2,ал. 2
3
ЗОП.
Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която
се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на наказателното постановление, с
оглед необходимостта от установяване съставомерност на извършеното административно
нарушение, което от своя страна е основание за определяне на административно наказание.
Гореконстатираните нарушения на ЗАНН са абсолютни основания за отмяна на атакуваното
постановление.Това е така, тъй като пропуските в АУАН и НП се отнасят до задължителни
техни реквизити и същите са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а
нарушеното или ограничено право на защита всякога е съществено процесуално нарушение,
даващо основание за отмяната на наказващия акт.Ето защо жалбата следва да се приеме за
основателна, а атакуваното НП следва да се отмени.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Процесуалният представител на жалбоподателя е поискал в полза на жалбоподателя бъдат
присъдени направени от него разноски в размер на 300.00 лева, която сума следва да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид тези съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЗОП – 103#4/24.01.2025г. на Председател на
Сметна палата на Република България гр. София, с което на М. Л. А. с месторабота и
длъжност Община Макреш , кмет за нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.1 б.
„А“ и чл.177 от ЗОП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1983,05
/хиляда деветстотин осемдесет и три лева и пет стотинки / лв., на основание чл.247 ал.1 във
вр. чл.260 ал.2 от ЗОП.
ОСЪЖДА Сметна палата на Република България гр. София да заплати на М. Л. А. сумата
от 300 лева,представляващи разноски пред настоящата инстанция .
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4