№ 114
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ст. Г. Т. Апелативна прокуратура - София Люб.
Ц. Р.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.09.2021 г. по н.о.х.д. № 313/2021г. на Окръжен съд – Враца
подсъдимият Д. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 10.03.2020г., около 13.50 часа,
на път 11-15 /Враца – Оряхово/, на км. 24+000 /преди разклона за с. Оходен/, при
управление на л.а. „Опел“, модел „Зефира“ с рег. № ***, в нарушение на правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП,) по
непредпазливост причинил смъртта на пътничката в автомобила Н. В. И. и средни
телесни повреди на пътуващите в насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“ И. К. С. и К. П. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б.
„б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК
му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, отложено с изпитателен
срок от пет години, а също и наказание лишаване от правоуправление за срок от пет
години.
С присъдата подсъдимият А. е оправдан за това да е нарушил правилата за
движение по пътищата, посочени в обвинителния акт, а именно чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП.
Със същата присъда иззетите като веществени доказателства по делото превозни
средства са върнати на собствениците им.
1
С присъдата на подсъдимия Д. Ц. А. са възложени разноските по делото –
2606.19 лева, платими по сметка на ОД МВР – Враца, 2 200 лева – за двете фази за
повереник, платими на частния обвинител П.Х. Н. и 3000 лева - за двете фази за
повереник, платими на И. В. И..
Срещу присъдата са подадени въззивен протест от прокурор при ОП-Враца и
въззивна жалба от защитника на подсъдимия.
Недоволството в протеста на прокурора е срещу санкционната част на
присъдата. Прокурорът приема, че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо
поради неоснователното му снижение. Акцентира върху предходните нарушения на
правилата за движение по пътищата, които подсъдимият е допускал, и върху високата
степен на обществена опасност на деянието, за което е предаден на съд. Изразява
несъгласие с приетото от съда, че фактическото съжителство между подсъдимия и
починалата Н. И. може да бъде тълкувано като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Претенцията в протеста е за увеличение на наказанието и за отмяна на
приложението на член 66 от НК.
Във въззивната жалба на а.Б. – защитник на подсъдимия, са релевирани
основания за отмяна на присъдата по член 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Твърдението за
явна несправедливост на наложеното наказание е обосновано с добрите
характеристични данни на подсъдимия, с необремененото му съдебно минало, с
липсата на други неприключили наказателни производства спрямо него, с изразеното
искрено съжаление за стореното, с факта, че той самият е загубил близък човек при
пътния инцидент и с претърпените лично от него увреди вследствие на
произшествието. При това положение защитникът счита, че смекчаващите
обстоятелства са с превес спрямо отегчаващите и обуславят приложение на член 58а,
ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Прави искане в този смисъл, включващо редукция
на наказанието лишаване от свобода и намаляване на изпитателния срок от пет на три
години. Твърдението за нарушение на материалния закон защитникът обосновава с
неправилното според него осъждане на подсъдимия за нарушенията на правилата за
движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и член 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Искането е за
отмяна на присъдата в тази част.
В протеста и в жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд-
съкратено съдебно следствие в алтернативата му по член 371, т. 2 от НПК, и доводите
във въззивните протест и жалба, които в основната им част касаят размера на
наказанието, САС на свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на
доказателства в тази инстанция.
В хода на пледоариите пред САС прокурорът поддържа протеста по изложените
в него съображения.
Частните обвинители И. В. И. и Н. В. И.,редовно уведомени чрез адв. П.С. -
повереник на първата и особен представител на втората, не се явяват и не изпращат
представител.
Частният обвинител П.Х. Н., редовно уведомен, не се явява.
Повереникът му адв. Х. Я. намира протестът за основателен. Акцентира върху
факта, че вследствие на произшествието е починало едно лице, а на други двама са
причинени телесни повреди. Моли да бъде отчетено и това, че след смъртта на Н.
И.останало без родителски грижи е дете в невръстна възраст.
Частните обвинители И. К. С. и К.П. А., чрез повереника адв. Ч. Н., молят
протеста да бъде оставен без уважение. Смятат, че по-строга наказателна репресия по
2
отношение на подсъдимия не се налага, тъй като извършеното от него нарушение на
правилата за движение не е флагрантно и не показва явно незачитане на реда, по който
е организирано движението на пътя.
Адвокат Е.Б.- упълномощен защитник на подсъдимия пред тази инстанция,
пледира за отхвърляне на протеста и за уважаване на въззивната жалба. Посочва, че
нарушението на правилата за движение по пътищата е едно, недрастично като тежест,
а липсата на контрол на превозното средство от страна на подсъдимия се дължи и на
лошата пътна настилка. Смята, че предходните наказания на подсъдимия за нарушение
на правилата за движение не могат да бъдат решаващи при определянето на по-строга
санкция, тъй като те самите не са сериозни като тежест и са с изключително голяма
давност. Подчертава, че вследствие на произшествието подсъдимият е загубил близък
човек и той самият е бил сериозно увреден. Акцентира и върху семейното положение
на подсъдимия, който има малолетна дъщеря, за която трябва да полага грижи, и болни
родители. Поради изложените съображения отправеното от защитата искане е за
намаляване на наказанието, отмерено от първия съд.
Подсъдимият Д. Ц. А. в лична защита моли протестът на прокурора да не бъде
уважен. Изразява искрено разкаяние за стореното, което твърди, че е оставило трайна
следа в живота му. Разказва, че връзката му с покойната Н. И. е била сериозна и
загубата й е непрежалима за него. Моли да бъдат отчетени възрастта и болестта на
родителите му, а също факта, че е баща на малолетното му дете, за което няма кой да
полага грижи, ако му бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода.
В последната си дума моли съда за снизходителност.
След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт,Софийският апелативен съд намери за установено следното:
1. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет
и седма, в алтернативата й, в която подсъдимиятД.А. е признал фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. За да прецени, че признанието се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е
отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и
веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група
попадат:показанията на свидетелите И.С., К.А., Б.Б., К. К., Д. Т., Ц. А., С. С., Д. А., В.
Х., Х. А., М. М., М. Б., Б. Б.; към втората принадлежат: протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.03.2020 г.и скица (т. 1, л. 6-9, л. 10 от д.п.), фотоалбум ( т. 1,
л. 12-17 от д.п.), документи за л.а. "Фолксваген Пасат" и "Опел Зафира" (т. 1, л. 31-38,
л. 78-79, л. 80), акт за раждане на П.Н. (т. 1, л. 48 от д.п.), Решение на ТЕЛК за Н.И. (т.
1, л. 55 от д.п.), писмо на ОДМВР Враца (т. 1, л. 81 от д.п.), справка за
административни нарушения на подсъдимия (т. 1, л. 83-85 от д.п.), резултат от Draeger
Alcotest (т. 1, л. 86-87 от д.п.), протоколи за химическа и медицинска експертизи на
подсъдимия (т. 1, л. 90, л. 91), талон за изследване на подсъдимия (т. 1, л. 98 от д.п.),
препис-извлечение от акт за смърт на Н. И. (т. 1, л. 108-109 от д.п.), писмо от
Национална система 112 (т. 1, л. 115 от д.п.), справка за съдимост и характеристика на
подсъдимия (т. 1, л. 218, л. 221 от д.п.), медицинска документация (т. 2 от
д.п.);експертизи-автотехническа експертиза (основна и допълнителна) на в.л. инж.Г. В.
( т. 1, л. 167-178 и л. 313-319 от д.п.), съдебно оценителна експертиза (т. 1, л. 182-184
от д.п.), пет съдебномедицински експертизи по писмени данни (т. 1, л. 187, л. 189, л.
192, л. 194, л. 197 от д.п.).
2. Въз основа на признанието на фактите, направено от подсъдимия, и
подкрепящите ги по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени
3
материали,а също и въз основа на представената пред САС характеристика, изготвена
от Б. Б., кмет на с. ***, община ***, въззивният съд прие следната относима към
предмета на делото фактология:
Подсъдимият Д. Ц. А. е роден на *** г. Правоспособен водач на МПСе. На
негово име има издадено свидетелство за правоуправление за категория "В".
Неосъждан е. Наказван е многократно за нарушение на правилата за движение по
пътищата в периода от 2010 г. до 2014 г., а през 2019 година - веднъж за нарушение, за
което му е издадена глоба с фиш.Характеристиката му е отлична - видно от данните по
делото и от представената пред САС характеристика, изготвена от Б. Б., кмет на с. ***,
община ***.
В процесния период подсъдимият живеелна семейни начала с починалата Н. В.
И..
На 10.03.2020 г., около 11.00 часа подсъдимият тръгнал от гр. София за с. А.,
област Враца с лек автомобил "Опел", модел "Зафира" с рег. № ***, собственост на
неговия баща Ц. А. А.. На предната седалка до подсъдимия пътувала пострадалата Н.
В. И., която той взел предишния ден от Аерогара София след прибирането й от
Испания.
Около 13.50 ч. лекият автомобилсе движел по път II -15 /Враца - Оряхово/ в
посока към гр. Оряхово. Движението било двупосочно, състоящо се от две ленти, всяка
с ширина от 3.85 метра, разделени помежду си от непрекъсната осова линия. Времето
било облачно, а видимостта нормална. Настилката била асфалтова, мокра.
Ограничението за скоростта в конкретния пътен участък било 90 км/ч.
По същото време към град Враца, в посока обратна на движението на
автомобила на подсъдимия посока, се движил л. а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.
№ ***, собственост и управляван от пострадалия И. К. С.. На предната седалка на този
автомобил пътувала свид. Б. Й. Б., а отзад - пострадалатаК. П. А..
Всеки от автомобилите се движил в своята пътна лента по посока на движението
им - управляваният от подсъдимия автомобил със скорост 82 км/ч, а управляваният от
свидетеля И.С. автомобил със скорост от 78 км/ч.
Излизайки от ляв завой при километър 24-000 и продължавайки по прав,
хоризонтален участък, преди разклона за с. Оходен и намиращата се там автобусна
спирка, подсъдимият Д.А. рязко навил волана наляво. При маневрата автомобилът
загубил напречната си устойчивост, завъртял се спрямо вертикалната си ос в посока
обратна на часовниковата стрелка и продължил движението си чрез странично
плъзгане в посока лентата за насрещно движение. Автомобилът навлязъл с цялата си
дължина в тази лента, пресичайки непрекъснатата осева линия и изминавайки
разстояние от 17,5 метра,и се ударил с дясната странична част в предната дясна врата
на л.а. „Фолксваген“ „Пасат“, управляван от св. С.. Последният се опитал да отклони
автомобила си вдясно, но не успял да избегне удара, поради малкото време (0.95
секунди), за което автомобилът, навлизайки в неговата лента, достигнал до мястото на
удара.
След удара автомобилът на подсъдимия изминал разстояние от 3,5 метра в
посока на автобусната спирка и се установил в покой.
Свидетелите С. С. и В. Х.-водачи на преминаващите през района автомобили,
спрели на място и подали сигнал за инцидента на спешен номер 112.
На място пристигнал екип на Спешна медицина, който констатирал смъртта на
пострадалата Н. В. И..
Подсъдимият и пътуващите в лек автомобил "Фолксваген Голф" били откарани
4
в лечебно заведение.
На мястото на произшествието бил извършен оглед, обектиран в протокол.
От заключенията на назначените по делото медицински експертизи се
установява, че вследствие на пътния инцидент:
-пътуващата в автомобила на подсъдимия Н. В. И. е получила съчетана травма,
изразяваща се в: закрита черепно мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на главния мозък, кръвопопиване на меките тъкани на черепа и мозъчен оток;
гръдна травма - травматично разкъсване на гръдната аорта с кръвоизлив в гръдната
кухина; счупвания на 4-то и 12-то десни ребра, десностранна белодробна контузия и
кръвонасядания на гръдния кош вдясно; коремна травма - травматично разкъсване на
черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина и травматично разкъсване на десния
бъбрек. Причината за смъртта на Н. И. е съчетаната травма, довела до състояние,
несъвместимо с живота, като самите травми са получени прижизнено и в условията на
ПТП.
- на водача на л.а. "ФолксвагенПасат“ И. К. С.било причинено счупване на
далечния край на дясна лъчева кост с изкълчване на дясната гривнена става, което е
довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок повече от
30 дни;
- на пътничката в л.а. "Фолксваген Пасат" К. П. А.били причинени счупване на
шийката на лява раменна кост и счупване на лява лакътна кост в близкия край с
изкълчване на лява лакътна става, които са довели до трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник за срок повече от 30дни; мозъчно сътресение,
придружено със загуба на съзнание, което й е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота и разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания на
горните крайници, което й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота
- подсъдимият Д.А.е получил счупване на десните напречни израстъци на 1-ви,
2-ри и 3-ти поясни прешлени, довело до трайно затруднение в движението на снагата
за срок повече от 30 дни; счупване на кръстцовата кост на таза и травматично
разединяване на лонното съчленение на тазовия пръстен, довело до трайно затруднение
в движението на двата долни крайника за срок повече от 30 дни и малък пневмоторакс
в дясна гръдна кухинаи счупване на 12-то дясно ребро, които увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От приложените по делото протоколи за медицинска и химическа експертизи се
установява, че преди управление на автомобила подсъдимият Д.А. не е употребил
алкохол или наркотични вещества.
От заключенията на основната и допълнителна автотехнически експертизи е
видно, че:
- причина за настъпване на ПТП е поведението на подсъдимия, който рязко е
навил наляво волана на управлявания от него автомобил и той е загубил напречната си
устойчивост, завъртял се е спрямо вертикалната си ос в обратна на часовниковата
стрелка посока и е продължил движението си в лентата за насрещно движение;
-скоростта на движение на автомобила на подсъдимия в момента на удара е била
около 55.7 км/ч., в момента на пресичане на осовата линия и навлизане в лентата за
насрещно движение - около 76 км/ч., а към момента на загуба на напречната
устойчивост- 82км/ч.;
-скоростта на движение на л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ е peг. № *** в
момента на удара е била 74.4км/ч.;
5
-опасната зона за спиране на л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № *** при
движение с тази скорост е била 60.14м., а опасната зона за спиране на л.а. „Опел“
модел “Зафира“ с peг. № *** в условията на ПТП при движение със скорост от 82км/ч.
е била 70.3 метра;
-мястото на удара е изцяло в лентата за движение на л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат";
-водачът на л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № *** е възприел
движещият се срещу него и навлизащ в лентата му автомобил на подсъдимия, но
поради попадане на мястото наудара в опасната му зона за спиране и въпреки
предприетата маневра за завиване надясно, не е могъл да избегне удара.
3. Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния
съдебен състав. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване: датата и мястото на произшествието, механизмът на
неговото осъществяване, лицето, което е било водач на лекия автомобил, отговорен за
пътния инцидент,резултатът, свързан със смъртта на пътничката в л.а. "Опел", модел
"Зафира" Н. И. и с причинените средни телесни повреди на пътуващите в л.а.
"Фолксваген", модел "Пасат"И.С. и К.А..Към съда не могат да бъдат отправени упреци
във връзка с неправилно установяване на фактологията на деянието, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
картината на деянието, описана в обвинителния акт на прокурора от ОС-Враца,е
изяснена в достатъчна степен съгласно самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК и
доказателствените материали, събрани на досъдебното производство.
Така възприетите от първоинстанционния съд фактически положения са
правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Съдът
в съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е извършил
проверка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали
и обосновано е преценил, че те в пълна степен подкрепят самопризнанието на
подсъдимия А.. Залегналите в мотивите на атакуваната присъда фактически
констатации са основани на кореспондиращите със съдържанието на самопризнанието
на подсъдимия доказателствени материали, подробно описани в мотивите на
атакуваната присъда.
4.При правилно възприета фактическа обстановка ОС - Враца е извел правни
изводи, които се споделят напълно от състава на въззивния съд по следните
съображения:
Подсъдимият Д. Ц. А. е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал. 4, вр. с
ал. 3, б. "б", вр. с ал. 1,б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК - за това, че на 10.03.2020 г., на
път 11-15 /Враца – Оряхово/, на км. 24+000 /преди разклона за с. Оходен/, при
управление на л.а. „Опел“, модел „Зефира“ с рег. № ***, в нарушение на правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в автомобила Н. В.
И. и средни телесни повреди на пътуващите в насрещно движещия се л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“ И. К. С. и К. П. А..
Правилно е преценено, че подсъдимият е годен субект на това престъпление,
тъй като е извършил действия по привеждане на автомобила в движение, които
действия представляват и управление по смисъла на закона.
Споделят се изводите на окръжния съд, че подсъдимият е изпълнил състава на
6
това престъпление, тъй като на посочената от обвинението дата и място,в нарушение
на конкретни разпоредби от специалния закон - ЗДвП, е причинил смъртта на
пътничката в неговия автомобил Н. И. и средни телесни повреди на возещите се в
насрещно движещия се автомобил две лица И.С. и К.А..
Първата инстанция е осъдила подсъдимия за нарушение на правилото на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, което е приела, че е единственото, намиращо се в причинно следствена
връзка с резултата.С правните изводи на окръжния съд въззивната инстанция изразява
пълно съгласие. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е обща и възлага на водачите
задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Под контрол съдебната практика разбира внимателното и всеобхватно
наблюдение на пътната обстановка, респ. нейното изменение, както и всяко действие с
органите на управление. (Решение № 126 от 10.07.2012 г. по н. д. № 191/2012 г., ІІ н.о.
ВКС). В случая твърденията по обвинителен акт - които са потвърдени от
доказателствата на досъдебното производство - са, че подсъдимият рязко е навил
волана на автомобила си вляво, в резултат на което е загубил напречна устойчивост,
т.е. той действително не е имал контрол върху превозното средство.
От обективна страна е налице причинноследствената връзка между описаното
поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат и тя е установима от
заключенията на назначените по делото лекарски експертизи, от които е видно, че
смъртта на Н. И., респективно уврежданията на И.С. и К.А. са получени вследствие на
пътно транспортно произшествие и резултат от сблъсъка между двете превозни
средства.
В случая е налице от обективна страна и по-тежката квалификация по чл. 343,
ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б" от НК, тъй като вследствие пътнотранспортното произшествие е
настъпила смъртта на едно лице и са причинени средни телесни повреди на две други
лица.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Д.А. виновно, при
форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
като правоспособен водач и шофьор с дългогодишен опит е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първия, че няма основание за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за осъществени от него
нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 62, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Поради
липсата на причинна връзка между нарушението на тези разпоредби и съставомерния
резултат подсъдимият е бил оправдан по тях с първоинстанционната присъда. Ето
защо без основание е претенцията на защитата във въззивната жалба за постановяване
на присъдата в нарушение с материалния закон именно поради осъждането на Д.А. по
тези текстове. Оправдаването по тях е налично, щателно мотивирано е в мотивите към
първоинстанционната присъда и с тези мотиви въззивният съд е напълно съгласен.
Причина за настъпването на произшествието са действията на подсъдимия по загуба на
контрол на превозното средство - нарушение на член 20, ал. 1 от ЗДвП, а навлизането в
насрещната лента за движение и пресичането на единичната непрекъсната линия,
довели в обвинителния акт до посочване на текстовете на член 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
на член 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП,се дължат на загубата на контрол и напречната
устойчивост на автомобила.
В принципен план оправдаването за тези нарушения не влиза в колизия с
процедурата, по която се е развило производството пред първата инстанция -
съкратено следствие във втората му алтернатива по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като
оправдаването се основава на конкретни правни съображения, а не на недоказаност на
7
обвинението.
Съвсем отделен е въпросът, че поради липса на съответен протест от прокурора
или жалба на частните обвинители, дори да имаше основания за осъждане за
нарушенията по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и член 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП - какъвто
процесният случай не е, въззивният съд не би могъл да промени първоинстанционната
присъда.
5. Възраженията на прокурора и на защитата заявна несправедливост на
наложеното на подсъдимия Д. Ц. А. наказание лишаване от свобода и лишаване от
правоуправление са неоснователни.
При определянето на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения, изразяващи се в подценяване на отегчаващите обстоятелства,
недостатъчно оценяване на относителната тежест на констатираните от него
отегчаващи обстоятелства и пропускане на някои обстоятелства с характер на
отегчаващи.Не е допуснато нарушение и в обратната насока - свързана с игнориране
и/или подценяване на доказателства със смекчаващ характер, които биха могли да
доведат до по-благоприятно третиране на подсъдимия при определяне на санкцията.
За престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б", пр. 1, вр. с ал. 1, б. "в" от
НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години.
При индивидуализация на наказателната отговорност първостепенният съд не е
приложил чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като основателно е счел, че
липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при чието
наличие и най-лекото предвидено в закона наказание по отношение на конкретния
подсъдим би се явило необосновано тежко.
Приетите от Апелативен съд - София смекчаващи обстоятелства са: чисто
съдебно минало, отлична характеристика, за което има представени доказателства и
пред тази инстанция, отлично процесуално поведение в двете фази на процеса, едно
единствено нарушение на правилата за движение, довело до съставомерния резултат,
загуба на близък човек, загинал в катастрофа с негово участие, което е оставило
дълбоко отражение върху емоционалното му състояние, проявено искрено разкаяние за
станалото, демонстрирано и пред въззивния съд, болни възрастни родители и
малолетно дете, за които трябва да полага грижи. В значителната им част тези
обстоятелства са били предмет на оценка и от окръжния съд, който правилно е приел,
че нито едно от тях не е изключително по своя характер или пък изброените такива са
толкова многобройни, че да обусловят приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
респективно определяне на наказанието лишаване от свобода под минималния
предвиден в закона размер от три години.
Изтъкнатите във въззивния протест обстоятелства, които според
прокурораналагат завишаване на санкцията и отмяна на условното наказание, са
свързанис предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати
от подсъдимия А., и с високата степен на обществена опасност на деянието, за което
той е предаден на съд. Сочените от прокурора обстоятелства са факт, но според този
състав значението им в протеста е надценено.
На л. 83-85, т. 1 от досъдебното производство се намира справка за извършените
от подсъдимия А. нарушения на правилата за движение по пътищата и налаганите му в
тази връзка наказания. Видно е, че такива нарушения действително са били извършени
и те не са незначителни като брой - общо 17. Тези нарушения обаче са реализирани
много назад във времето и за продължителен период - десет години, считано от 2004 г.
8
до 2014 г. Самите административни нарушения, видно от посочената в справката
правна квалификация и наложените за тях наказания, не са със сериозна тежест. Тези
нарушения в значителната им част са покрити от давността (и това е отбелязано в
самата справка), което на самостоятелно основание идва да покаже чувствителната им
отдалеченост във времето. Всъщност след 2014 г. подсъдимият е извършил едно -
единствено нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е наказан по
административен ред с административно наказание глоба чрез издаване на фиш.
Не може да се сподели и следващото възражение на прокурора, даващо му
основание да поиска завишение на наказанието и отмяна на член 66 от НК - широката
разпространеност на транспортните престъпления и завишената им степен на
обществена опасност. Поначало обществената опасност на деянието е намерила своя
законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното
престъпление. При преценката на предпоставките по чл. 66 ал. 1 НК, както и въобще
при осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието, се
отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а
специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В
ППВС 6/75 г., изм. ППВС 7/87 изрично е изтъкнато, че преценката дали
престъплението е с голяма обществена опасност или не се прави с оглед конкретната
му тежест, последиците от него, отражението му в обществото и др., а не само с оглед
на правната му квалификация. /Макар цитираното постановление да обобщава
съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, дадените
с него разяснения относно обществената опасност на конкретното престъпление са
принципни/. Съдебната доктрина и практика безпротиворечиво и последователно
приемат, че разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК следва да се прилага всякога, щом
съществуват предпоставките за това. Да се приеме обратното би означавало поначало
определени деяния да се изключат от приложното поле на чл. 66 ал. 1 НК, каквато
изрична забрана в закона няма. С оглед на това настоящият състав на САС счита, че
единствено широкото разпространение на престъпленията по транспорта и завишената
им степен на обществена опасност не може да бъде пречка за приложението на чл. 66
ал. 1 НК, нито пък по естеството си да представлява отегчаващо обстоятелство.
Ръстът на престъпленията по транспорта и високата им обществена опасност са
безспорни факти, но за постигане на целите на чл. 36 НК отговорността на дееца
следва прецизно да съответства на степента на обществена опасност на конкретното
деяние и на конкретния деец, като съдът е длъжен да отчете всички
индивидуализиращи особености на случая. При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 цели –
поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на
наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело
до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило
несправедливо. Щом е налице обоснован извод, че приложението на института на
условното осъждане в пълна степен ще допринесе за превъзпитанието и поправянето
на подсъдимия, както е в случая, приложението на разпоредбата на чл. 66 НК не може
да се откаже само по съображения за генералната превенция. Нейните цели винаги се
постигат чрез индивидуалната превенция, а не с абстрактна и несъобразена с
конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. Общопревантивното
въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.
Освен това, в разглеждания случай спрямо подс. А. е постановена осъдителна присъда,
която всякога допринася за възпитателното и предупредително въздействие върху
другите членове на обществото.
При коментираните по - горе данни очевидно за въззивния съд е, че посочените
9
по - горе смекчаващи обстоятелства са с относителен превес над отегчаващите такива и
правилно наказанието е определено на четири години и шест месеца лишаване от
свобода, т.е. под средния предвиден в закона размер.
След задължителната редукция на това наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК
с една трета финалният му размер правилно е отмерен на три години лишаване от
свобода.
Правилно окръжният съд е приел, че това наказание следва да бъде с отложено
изтърпяване и изпитателен срок от пет години. Решаващият критерий при преценката
дали да се отложи изпълнението на наложеното наказание се обуславя не от начина на
осъществяване на престъпния състав или от неговия резултат, а от това дали се явява
обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на конкретния
деец той ефективно да не го изтърпява. За това и в чл. 66 от НК изрично е подчертано,
че се отлага изпълнението на наказанието, ако лицето не е осъждано и съдът намери,
че за постигане целите на същото и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително ефективното изпълнение на санкцията. Конкретният случай е именно
такъв, доколкото подсъдимият не представлява личност с висока степен на обществена
опасност. Съдебното му минало е необременено. Няма данни за неприключили
наказателни производства спрямо него. Всички (без едно) нарушения на правилата за
движение по пътищата са със сериозна давност и са за не тежки
административнонаказателно правни прояви. Самото деяние е извършено по
непредпазливост, т.е. при по-леката от двете форми на вина по чл. 11 от НК.
Оценявайки всички тези обстоятелства, САС също прие, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага той да бъде изолиран в пенитенциарно
заведение, а следва да бъде отложено изтърпяването на наказанието. Отлагателният
срок, не следва да бъде снижаван, както иска защитата, тъй като нарушението на
правилата за движението по пътищата е довело до загубата на един човешки живот и
до причиняване на съставомернителесни повреди на още две лица.
Наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява моторно превозно
средство е кумулативно на по-тежката санкция лишаване от свобода и е въведено с чл.
343г от НК. Тежестта на извършеното престъпление е сравнително голяма.
Подсъдимият като водач на МПС е нарушил правилата при управление на превозно
средство, свързани с особената бдителност над другите участници в движението.
Престъпните последици са вследствие на негово виновно поведение на пътя. Предвид
на изложеното САС намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и
дееца, това наказание също следва да бъде наложено в размерите от пет години, които
са посочени и от окръжния съд.Въззивният съд не намира основания за ревизия на това
наказание, тъй като счита, че в този размер то е достатъчно да окаже търсеното от
закона легитимно въздействие. Тази граница е съобразена и с повелята на законодателя
лишаването от права да не бъде под размера на лишаването от свобода, но и да не го
надвишава с повече от три години (чл. 49, ал. 2 от НК). Наред с условното наказание
лишаване от свобода, определеният размер и вид на кумулативната санкция ще
допринесат за постигане на целите по чл. 36 от НК и в частност - за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазването на законовите изисквания.
Правилно окръжният съд се е произнесъл и по останалите въпроси, визирани в
нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, като законосъобразно е решил тези, свързани с
разноските по делото, които предвид изхода му са възложени в тежест на подс. А., а
също и с веществените доказателства по делото.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда съдът
не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и
съдебното производство, налагащи отмянатай и връщане на делото. Ето защо прие, че
10
оспореният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.09.2021 г. по н.о.х.д. № 313/2021г. на
Окръжен съд – Враца.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето на решението чрез изпращане
на писмени съобщения за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11