№ 12258
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110101278 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. П. М. срещу П. М. М..
Страните е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства е допустимо и
основателно.
Ищцата е направила искане за изискване и прилагане по настоящото дело на гр.д. №
9452/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV - A състав, което искане съдът намира за относимо и
следва да уважи.
Не следва да се допуска съдебно-психологична експертиза, тъй като искането касае
въпроси, за отговора на които не се изискват специални знания и умения, както и с оглед
изминалия период от време от момента на настъпване на вредите.
Следва ищцата да уточни с нарочна писмена молба кой е момента на извършване на
твърдяното противоправно деяние - момента на образуването на изп. дело, или момента на
извършване на въвод във владение, както и какви са конкретните вреди, настъпили в
резултат на всяко твърдяно противоправно действие.
С уточнителна молба с вх. № 113853/05.04.2024 г. ищцата е направила доказателствено
искане за допускане до разпит на трима свидетели в режим на призоваване, което съдът
намира, че не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК, поради което на ищцата
следва да бъде дадена възможност да приведе искането си в съответствие със законовите
изисквания, като посочи за кои факти ще бъдат разпитвани исканите от нея свидетели, както
и трите имена и ЕГН на всеки един от тях.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищцата да уточни, с нарочна писмена молба, в срок до о.с.з., кой е
момента на извършване на твърдяното противоправно деяния - момента на образуването на
изп. дело, или момента на извършване на въвод във владение, както и какви са конкретните
вреди, настъпили в резултат на всяко твърдяно противоправно действие.
УКАЗВА на ищцата в срок до о.с.з. да посочи трите имена, ЕГН на всеки един от
тримата свидетели, които да бъдат допуснати при режим на призоваване, като посочи за кои
факти ще бъде разпитван всеки един от тях. При неизпълнение на указанията искането ще
бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства под опис.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д № 9452/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV - A
състав
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетели при
режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата
молба конкретни обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на съдебно-психологична експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06. 2025 г. от 11:10 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен са от ищеца Е. П. М. иск с правно основание чл. 45 вр., вр. чл. 52 ЗЗД за
осъждане на ответника П. М. М. да заплати сумата от 12 500 лЕ. (след намаляване размера с
молба с вх. № 61142/23.02.2024 г.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на неправомерни действия на ответника, изразяващи се иницииране на
изпълнително производство за въвеждането във владение в собствения на ищцата имот без
да има установено право на собственост, в резултат на което на ищцата са причинени
огромни емоционални страдания, тъй като е лишена от възможността да ползва собствения
си имот.
Ищцата твърди, че е собственик на апартамент в гр. София с адрес: гр. София, бул.
*****, които е придобила по силата давностно владение, установено с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение № 34, том 1,
peг. № ***, дело № 9/ 19.02.2018 г., издаден по реда на чл. 587 ГПК и вписан в Служба по
вписванията гр. София с вх. рег. № 9078/19.02.2018 г. Сочи, че в имота е настанена от
общината през 1987 г. под наем заедно със своята майка С* Х* и съпругът й към момента, а
именно ответникът. Сочи, че през 1990 г., майка й закупила процесния апартамента, като
тогавашният й съпруг - П. М. е подал нарочна декларация в общината, че е съгласен само С*
Х* да придобие жилището, както и няма намерение да има принос към придобиването му и
„няма претенции“ към него. От тогава в продължителен период над 10 години упражнявала
спокойна, постоянна, непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху жилището.
Твърди, че около половин година по-късно, на 10.09.2018 г. в кантората на ЧСИ М* П* се е
явил адв. Г., представляващ ответника, като е подал от негово името молба за образуване
изпълнително дело и въвеждането му във владение в процесния имот. В молбата за
образуване изпълнителното дело същият е представил изпълнителен лист издаден въз
основа на съдебно-разделителен протокол за делба на имота между П. М. и С* Х*, както и
самия съдебно-разделителен протокол, от който е видно, че страни по правоотношението са
П. М. и С* Х*. Поддържа, че към момента на подаването на молбата, ответникът знаел, че
установеното му право на собственост по това съдебно решение няма силата на присъдено
нещо спрямо нея, тъй като съгласно чл. 298 ГПК същото не се разпростира върху нея, с
оглед първичността на придобивният способ. Същият е знаел и или е могъл да узнае, че
ищцата е собственик на процесния имот, съгласно Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит на основание давностно владение № 34, том 1, peг. № ***, дело №
2
9/ 19.02.2018 г. Твърди, че ответникът само въз основа на формално брачно правоотношение
със С* Х* е получил права върху имота. Навежда твърдения, че последният е представил
нередовен от външна страна изпълнителен лист, а ЧСИ М* П* е разпоредил въз основа на
него да се образува изпълнително дело и да бъде насрочена дата за въвод. Така на 25.10.2018
г. в имота и в отсъствие на ищцата, без да бъде уведомена по какъвто и да е начин и без
присъствие на свидетели, ЧСИ Е* К* въведел П. М. в същия, като от този момент
ответникът упражнява фактическа власт върху имота и не допуска до него ищцата, което й
причинило емоционални страдания, поради лишаването й от правото да ползва собственият
си имот.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието
на пасивна легитимация по настоящия спор, тъй като извършеното увреждащо действие на
25.10.2018 г. не е извършено от него, а от ЧСИ, с оглед на което не се явява процесуално
легитимиран ответник по този иск. Поддържа, че с майката на ищцата - С* Х* са бивши
съпрузи, като с решение от 01.12.1982 г., е допуснато осиновяване от П. М. М. на ищцата Е.
М., родена на 15.10.1976 г. от майка С* К* Х* и баща неизвестен. На основание това
съдебно решение е съставен нов акт за раждане, в който Е. е вписана с баща П. М. М. и е
приела неговото собствено и бащино. Пояснява, че по време на брака си с него, на
31.07.1991 г. с договор за покупко-продажба от 08.08.1990 г. С* К* Х* е закупила процесния
недвижим имот, като брачното правоотношение между тях е прекратено с Решение №
103/28.06.2004 г. на СРС, постановено по гр.д. № 3792/2002 г., ГО, 85 с-в, потвърдено с
Решение от 20.01.2006 г., постановено по гр.д. № 824/2004 г., 1 касационен брачен състав по
описа на СГС. С оглед на прекратяване на съсобствеността между вече бившите съпрузи,
превърнала се от бездялова в дялова в резултат на развода, между последните се е водило в
продължение на повече от 10 години производство по делба на съсобствени недвижими
имоти - гр. дело № 19003/2006 година по описа на 70-ти състав на Софийски районен съд. В
изпълнение на законовите предписания за това, исковата молба инициираща производството
по извършване на съдебна делба, е вписана по партидата на ответника в Имотен регистър
към Агенция по вписвания, с входящ peг. № 662060 от 28.05.2008 г., Акт том 003, Акт № 105,
година 2008, както и по партидата на имота. Твърди, че съгласно Протокол от 15.04.2016 г.
от съдебно заседание по гр.д. № 19003/2006 г., ГО, 70 с-в по описа на СРС, е получил в дял и
индивидуална собственост апартамент № 14, находящ се в гр. София, бул. ******. като за
уравнение на дела на С* Х* в прекратената съсобственост е заплатил сумата от 9200 лв. по
изп.д. № ***/2016 г. при ЧСИ *ен Б*, peг. № *** при КЧСИ. Сочи, че обстоятелствата на
продължителната висящност, както и изходът от делото за делбата са били известни не само
на С* Х*, но и на нейната дъщеря - Е. П. М.. Този факт е бил известен на ищцата, особено с
оглед на обстоятелството, че майка й в резултат на приключилата с влязло в сила решение
съдебна делба получава в изключителен дял недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в ж.к. ****, с идентификатор ***.4083.6150.5.74. Твърди,че Х* е вписала
съдебно - разделителния протокол по партидата на имота с вх. № *** от 28.04.2017 г., Акт 5,
Том 48, година 2017 г. След това е вписала по партидата на имота констативен акт, издаден
по документи с вх. № 27674 от 12.05.2017 г., част от партидата „Б“, Акт том 61, Акт номер
88, година 2017 г. След това е дарила на дъщеря си - Е., 1/3 идеални части от правото на
собственост върху същия недвижим имот, което отново е вписано, както по партидата на Е.,
така и по партидата на имота с вх. № ** вх. № 29.06.2017 г., част от партидата „Б“, Акт том
95, Акт № 47 от 2017 г. Сочи, че независимо от горното обстоятелство, Е. П. М. се е
снабдила с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, въз основа на
обстоятелствена проверка, твърдейки че е придобила имота на база необезпокоявано и явно
владение повече от 10 години. По-нататък, въз основа на вписания съдебно-разделителен
протокол е образувано изпълнително дело за въвод във владение с № ***/2018 г. по описа на
ЧСИ М* П*, с peг. № на КЧСИ 851. По образуваното ИД, на 25.10.2018 г. ЧСИ П* извършва
въвод във владение на ответника и имота, в резултат на което придобива владението на
недвижимия имот и към настоящия момент осъществява същото на правно основание.
Оспорва, ищцата да е владяла имота, за да придобие собствеността върху него, а е живяла в
другия апартамент в кв. „**“ и никога не е живяла на адреса, където е извършен въвод.
3
Поддържа, че ищцата никога не е упражнявала трайно и непрекъснато фактическата власт
върху имота, без противопоставяне от страна на титуляря, респективно по време на брака
между титулярите на правото на собственост, както и никога не е демонстрирала по
отношение на баща си поведение на пълноправен собственик. На следващо място, с
влязлото в сила решение, постановено в производството по гр.д. № 3653/2019 г., Софийски
градски съд, 1-12 състав, което решение е вписано в имотен регистър към Агенция по
вписванията е обезсилен констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка, с
който се легитимира ищцата по настоящото дело, съответно такъв документ в правния мир
не съществува. Релевира възражение за настъпила погасителна давност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищжата
е да докаже по делото следните обстоятелства: ответникът е извършил противоправно
деяние /действие или бездействие/, с което виновно й е причинил неимуществени вреди в
претендираните размери за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето, в резултат на неправомерни действия на ответника, изразяващи се
иницииране на изпълнително производство за въвеждането във владение в собствения на
ищцата имот без да има установено право на собственост, в резултат на което на ищцата са
причинени огромни емоционални страдания, тъй като е лишена от възможността да ползва
собствения си имот, както и твърдените негативни психически преживявания; причинна
връзка между вредата и виновното деяние на ответника.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да
обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4