РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Свищов, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100456 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът М. П. П., чрез адв. Ц.Д. от ВТАК твърди, че през месец май 2021 година
имала нужда от кредит за закупуване на жилище. Затова посетила банков клон в гр. Свищов,
за да подаде заявление за отпускане на кредит, но след извършена справка от служителите
на банката, била уведомена, че не може да й бъде отпуснат какъвто и да било кредит,
защото фигурирала като съдлъжник и/или поръчител по кредит към Е. М. ЕООД за сумата
11 606,00 лева. Посочва, че в спръвката същата била отбелязана като съдлъжник, а кредитът
било тразен като такъв с преиод на просрочие над 360 дни. Уведомена била от банката, че
докато не бъде заличено вписването в ЦКР към БНБ, няма да й бъде разрешен и отпуснат
кредит. Заявява, че изпратила заявление до ЦКР към БНБ с искане за извършване на справка
и след като получила същата, установила, че наистина има вписване в ЦКР, както следва :
информация, за лицето, като съдлъжник и/или поръчител по кредити към 25.05.2021г.. –към
Е. М. ЕООД, роля – съдлъжник, период на просрочие – над 360 дни, разрешена сума –
11 606,00 лева, балансова експозиция – 11 557,00 лева. Твърди, че между нея и ответното
дружество не съществувало валидно правоотношение, по което същата да е неизправна
страна, както и същата не била получавала съобщение по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Посочва, че в
справката от ЦКР към БНБ не бил посочен нито договор, по който се претендирата сумите,
нито период, за който са дължими, нито за какво точно се дължат . Не било посочено
1
никакво основание, от което за нея да произтичат задължения. Счита, че дори да е имало
някакво облигационно отношение, то същото отдавна било прекратено и задълженията били
заплатени, а ако имало останали такива, същите били погасени по давност. Сочи, че до
установяване недължимостта на сумата и заличаването на вписването към БНБ за нея било
невъзможно да получава каквито и да било кредити, поради това, че се приемало, че има
лоша кредитна история. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата 11 606,00 лева,
представляваща непогасено задължение към Е. М. ЕООД. Претендира разноски. В хода на
устните състезания моли да бъде уважен иска. Позовава се, че след получаване на отговора
на исковата молба направили нова справка, от която установили, че ответникът не е
предприел действия з заличаване на вписването на ищцата като длъжник в ЦКР. Претендира
разноски, съобразно представен списък. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за основателност на иска, като допълнително освен изложените мотиви в
исковата молба се позовава, че искът бил допустим, поради наличие на правен интерес у
ищеца, поради обстоятелството, че процесното вземане фигурирало като дължимо и
неплатено в Централен кредитен регистър на БНБ. Посочва, че ответникът признава, че
нямало издаден изпълнителен лист за процесното вземане, нито висящ изпълнителен
процес, не били предприемани принудителни изпълнителни действия, договорът за банков
кредит бил сключен на 17.03.2006г.., липсвали доказателства кога кредитополучателят бил
изпаднал в забава и кредитът да е станал предсрочно изискуем, най-късната възможна дата
била 17.03.2013г., когато изтичал срокът на договора, сключен за 84 месеца. От тогава били
изминали повече от седем години, липсвали данни давността да е прекъсвана или спирана.
Приложеното от ответника уведомление за прехвърляне на вземането се отнасяло до друго
лице , друг поръчител по договора за кредит. Счита за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото било в минимален размер.
Ответникът „Е. М.“ЕООД , със седалище гр. София, в срока по чл.131 ал.1 от
ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради
липса на интерес от предявяване на иска. Оспорва твърдението, че процесното вземане е
погасено по давност. Сочи, че на 18.01.2016г. задължението към ДЗИ Банк АД сега Ю.Б.
АД по договор за банков кредит № 279 от 17.03.2006г. било изкупено от ответното
дружество, за което длъжниците по договора били уведомени. Цедентът бил учредил
представителна власт в полза на цесионера да уведоми длъжниците за извършения договор
за цесия. Ищецът декларирал знание за прехвърляне на дълга, прилагайки връчено му
уведомление за цесия с исковата молба. Посочва, че уведомяването на длъжника за
извършената цесия не рефлектирало върху дължимостта на вземането, което продължавало
да съществува. В случая нямало издадени изпълнителен лист за процесното вземане, нито
бил налице висящ изпълнителен процес, както и не били предприемани принудителни
изпълнителни действия, поради което липсвал правен интерес от водене на производството.
2
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия била абстрактна
и не можела да обоснове наличие на правен интерес. Посочва, че активен по смисъла на чл.
19 от Наредба № 22 от 16.07.2009г.. е кредитът, вземанията по който не са изцяло погасени,
като кредитът остава активен до окончатеното му погасяване - чл. 10 ал. 1 . Заявява, че
погасяването на кредита било налице при осъществяване на някои от предвидените в ЗЗД
погасителни способи, а фактът на изтичане на погасителна давност сам по себе си нямал за
последица автоматично погасяване на кредита. Позовава се на съдебна практика, според
която чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането като погасено
по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора, след изтичането
на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо.
Счита, че не било установено по делото ответникът да е отрекър правопогасяващия ефект на
изтеклия давностен срок и да е оспорил правото на длъжника правомерно да откаже
изпълнение. Не можело да се приеме, че с наличието на извънсъдебно вземане и подаването
на информация за него в ЦКР, кредиторът е дал повод за завеждане на иска. Поради това не
следвало да им бъдат възлагани разноските по делото, тъй като не са дали основание за
предявяване на иска. Моли производството по делото да бъде прекратено, като
недопустимо, поради липса на правен интерес за воденето му и липса на спорен предмет по
делото. В случай, че бъде прието, че иска е допустим, взема становище за основателност на
твърдението на ищеца, че е погасено правото на кредитора да удовлетвори по принудителен
ред притезанието си, тъй като същото било изтекло по давност. Счита, че сторените от
ищеца разноски следвало да останат в негова тежест. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца, като същото бъде намалено до минималния размер, в случай, че бъде доказано
заплащането им. В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от справка за кредитна задлъжнялост изх. № БНБ-56Т39 от 25.05.2021г.
на Централен кредитен регистър към БНБ, издадена по заявление на М. П. П. фигурира
информация за лицето като съдлъжник и/или поръчител по кредити към 25.05.2021г.
съответно записа е с дата на последен отчет 30.04.2021г. , отчетна единица – Е. М. ЕООД,
роля – съдлъжник, период на просрочие – над 360 дни, брой кредити – 1, разрешена сума
11 606,00 лева, балансова експозиция 11,557 лева.
Приложена е справка в Търговския регистър, според която дружеството –
ответник е с предмет на дейност Управление на вземанията включително и чрез изкупуване
на вземания/цеия/, факторинг.
Видно от договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на
получатели на кредити“ в ДЗИ АД № 2790/17.03.2006г. между ДЗИ БАНК АД София И
3
А.Ж.К. – кредитополучател, К.Б.К. – солидарен длъжник, М.П. П. – поръчител и М.С.Г. -.
Поръчител, същият е с предмет предоставяне от банката на кредитополучателя при
условията на договора, кредит в размер на 10 000 лева за срок от 84 месеца. Съгласно чл. 6
ал. 1 т. 1 от договора, солидарния длъжник се съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора съгласно договорените в
него условия до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора.
Приложен по делото е договор за възлагане на вземания между Ю.Б.
АД/прехвърлител/ и Е. М. ЕООД/приобретател/ от 18.01.2016г.. , с предмет прехвърляне на
вземания – считано от датата на приключване и съгласно условията на договора,
прехвърлителят се съгласява да прехвърли на приобретателя всички свои права, права на
собственост, облаги и участия върху и във вземанията, а приобретателят се съгласява да
приеме такова прехвърляне, сключено в съответствие с чл. 99 и 100 от ЗЗД. Страните по
договора постигнали съгласие, че стопанските последици от прехвърлянето на вземанията
ще бъдат определени към датата на изтичане на крайния срок. Съгласно чл. 5.1.1 от
договора, приобретателят изпраща /или нарежда на посочено от него лице да изпрати/
уведомления до прехвърлените длъжници/тези уведомления до прехвърлените длъжници
следва да бъдат подписани от приобретателя или посочено от приобретателя лице,
действащо от името и за сметка на прехвърлителя/ до всички прехвърлени длъжници,
включително , но не само до всякакви гаранти/поръчители. В чл. 20 Приложение, са
изброените приложенията към договора, като Приложение 5 е Образец на уведомлениедо
прехвърлените длъжници.
В приложение към потвърждение за извършена цесия фигурира
потребителски кредит на А.Ж.К. от 17.03.2006г., с посочена обща дължима сума към
31.12.2015г. – 11 606,20 лева, крайна дата на издължаване 31.03.2013г..
Съгласно приложено пълномощно, Ответникът бил упълномощен от цедента Ю.Б. АД във
връзка с договор за прехвълряне на вземания от 18.01.2016г.. да уведомява съгласно чл. 99
ал. 3 от ЗЗД длъжниците физически лица по договори за потребителски кредити за
прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица –
длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за
прехвърляне на вземания.
Приложено по делото е уведомление до М.С.Г., за сключената цесия от
18.01.2016г. , с която задължението й към Ю.Б. АД по договор за банков кредит № 279 от
17.03.2006г.. е изкупено от ответното дружество и е уведомена същата, че считано от датата
на получаване на уведомлението, кредитор на описаното парично вземане е Е. М. ЕООД. С
потвърждение за извършена цесия във връзка с прехвърляне на вземания по портфейл от
необслужвани потребителски кредити, е потвърдено, че цесията е в сила от 18.01.2016г.. и
на датата на приключване цесионерът е придобил всички вземания на цедента във връзка с
портфейла, включително изброени взенания сред които вземания за погасяване или
издължаване на вкякакви предоставени суми по главницата и за изплащане на лихви върху
такива предоставини суми по главницата, а като приложение 1 е посочен Списък на
4
прехвърлените вземания/ в който както се посочи фигурира длъжник А.Ж.К. – по договор за
потребителски кредит от 17.03.2006г.. / . Приложени са три броя пълномощни, с които Ю.Б.
АД упълномощил ответното дружество да уведоми съгласно условията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД
физически лица длъжници по договори за потребителски кредити/ в това число основни
длъжници, съдлъжници и поръчители/ . Приложено е и пълномощно от 01.02.2019г.. , с
което ответното дружество упълномощило „Адвокатско дружество – И. и Д.“ гр. Стара
Загора с правото да уведомява всички длъжници съгласно одобрени образци към
съответните договори за цесия, сключени между дружеството и банки, финансови
институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества, по силата на които
вземанията към конкретните длъжници са прехвърлят на Е. М. ЕООД.
Видно от справка за кредитна задлъжнялост изх. № БНБ-103737 от 05.10.2021г.
на Централен кредитен регистър към БНБ, издадена по заявление на М. П. П. фигурира
информация за лицето като съдлъжник и/или поръчител по кредити към 04.10.2021г.
съответно записа е с дата на последен отчет 31.08.2021г. , отчетна единица – Е. М. ЕООД,
роля – съдлъжник, период на просрочие – над 360 дни, брой кредити – 1, разрешена сума
11 606,00 лева, балансова експозиция 11,557 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 11 606,00 лева е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Интересът на
ищецът от предявяване на иска за несъществуване на вземането произтича от
обстоятелството, че процесното вземане фигурира като дължимо и неплатено в Централния
кредитен регистър при БНБ, както и от правото да иска установяване на действително
правно положение със сила на присъдено нещо, а именно че вземането е погасено по
давност. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска, като в тази връзка ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца.
Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
В тежест на ищеца е да установи, че в Централния кредитен регистър фигурира
задължения на същия към „Е. М.“ ЕООД по договор за кредит в размер на 11 606 лева,
както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си
възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В
тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението по договора от, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
5
Установи се от договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на
получатели на кредити“ в ДЗИ АД № 2790/17.03.2006г. между ДЗИ БАНК АД София И
А.Ж.К. – кредитополучател, К.Б.К. – солидарен длъжник, М.П. П. – поръчител и М.С.Г. -.
Поръчител, същият е с предмет предоставяне от банката на кредитополучателя при
условията на договора, кредит в размер на 10 000 лева за срок от 84 месеца. Установи се, че
вземането по този договор за кредит е прехвърлено с цесия от 18.01.2016г. на ответното
дружество, но същевременно не се представиха доказателства ищцата да е уведомена за
цесията, тъй като приложеното уведомление е до друго лице, също поръчител по договора
за кредит.
Устонови се, че вземане по договор за кредит за исковата сума фигурира в
Централния кредитен регистър при БНБ.
Ответното дружество признава, че няма издаден изпълнителен лист за
процесното вземане, не е налице висящ изпълнителен процес , не са предприемани
принудителни изпълнителни действия. Не са представени доказателства кога
кредитополучателят по договора за кредит е изпаднал в забава, нито кредитът да е обявяван
за предсрочно изискуем. Видно от уговореното в договора за кредит, същият е със срок 84
месеца. Съгласно приложение към потвърждение за извършена цесия, крайна дата на
издължаване по процесния договор за кредит е 31.03.2013г.. От тази дата до момента са
изминали повече от осем години, като ответникът не доказа за периода от настъпване на
изискуемостта на вземане да е прекъсвана давноста, не се установиха обстоятелства
,водещи до спиране или прекъсване на давността за вземането, съгласно чл. 115 ЗЗД и чл.
116 ЗЗД. Доколкото се касае за вземане по договор за кредити, приложима е разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и процесното вземане е
погасено по давност, в който смисъл е и изразеното от ответника становище. Предвид
горното, следва да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че
ищцата не му дължи сумата 11 606,00 лева /единадесет хиляди шестстотин и шест лева/ -
непогасено парично задължение по договор за кредит от 17.03.2006г., вземането по който
договор е изкупено от Е. М. ЕООД, поради погасяването му по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява
основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, като същото се явява основателно. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение, с оглед интереса по делото е в размер на878,18 лева, а
заплатеното от ищеца възнаграждение е 900 лева. Отчитайки ниската правна и фактическа
сложност на делото, обстоятелството, че е проведено едно съдебно зесадине, ангажирани са
само писмени доказателства, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минималните размери, предвидени в Наредбата, а именно в размер на
878,18 лева. Ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото
6
разноски в размер на 1342,42 лева, от които 464,24 лева – ДТ и 878,18 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. *******, представляван от Р.И. М. – Т. Т. ИВ. В., че М.
П. П. с ЕГН ********** от гр. **********, не му дължи сумата 11 606,00 лева /единадесет
хиляди шестстотин и шест лева/ - непогасено парично задължение по договор за кредит от
17.03.2006г., вземането по който договор е изкупено от Е. М. ЕООД, поради погасяването
му по давност.
ОСЪЖДА „Е. М.“ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
*******, представляван от Р.И. М. – Т. Т. ИВ. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П. с ЕГН
********** от гр. *********** направените по делото разноски в размер на 1342,42
лева/хиляда триста четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7