№ 3707
гр. Варна, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501839 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89 Б, срещу
решение №1953/01.06.2023г., постановено по гр.д. № 8936/2022 г. на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на „Ню Ентри Ауто“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 150, сумата от 8692,00 лева, представляваща незаплатена
част от обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на джанта лята предна дясна, джанта лята задна дясна, гума предна
дясна, гума задна дясна, кора под двигател, заден шумозаглушител, маншон
кардан, кардан, лагер пиньон заден деференциал, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 11.07.2019 г. в гр. Варна, по
застраховка „Каско +“, застрахователна полица № 440118031043285 от
12.07.2018 г. за лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *****,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 08.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
2583,00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от 8692,00 лева за периода от 03.08.2019 г. до
07.07.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че след като периодът на експлоатация на автомобила
надвишава 14 години, застрахованият няма право да се възползва от
официален и доверен сервиз, поради което и ценовите листи на тези сервизи
не следва да участват при формиране размера на обезщетението. Съгласно
т.14.1.2.2. вр. т. 3.1. от ОУ застрахователят заплаща обезщетение по цени на
официален сервиз само при наличието на специална договореност
„Официален сервиз“, която към момента на сключване на застрахователния
договор, не е била налична поради продължителния период на експлоатация
1
на автомобила. За неаргументирано се счита становището на съда, че
включването на цени от несертифицирани сервизи ощетява увреденото лице
предвид правото му на достъп до качествени услуги, като се излагат
съображения, че това би означавало да се приеме изначално, че тези сервизи
предоставят некачествени стоки и услуги. Поддържа се оспорването на
заключението на САТЕ с твърдения, че нито един от използваните пазарни
аналози не е произведен в същата година, поради което са използвани
неточни първични данни. Твърдят се и допуснати аритметични грешки при
изчисляване на пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП.
Добавените в сравнителния анализ цени от официални сервизи неправомерно
завишава стойността на извършените услуги в ущърб на застрахователя.
Изразява се несъгласие и с определената от вещото лице единична цена на
отделните детайли, тъй като са определени за нови части, без прилагане на
коефициент на овехтяване. Не са представени използваните от вещото лице
ценови листи от доставчици. Не става ясно дали е извършен анализ на
чуждестранни онлайн платформи за доставка на части, каквато справка е
извършена за цената на автомобила. Твърди се, че последващи увреждания на
отделни детайли биха надхвърлили многократно средната пазарна цена на
автомобила. Сочи се, че неправилно е извършена и калкулацията на
запазените части, които подлежат на реализиране на вторичния пазар. От
общо определената стойност на детайлите, възлизаща на 4990 лева, вещото
лице е описало хипотетичен процес и цени на услуги и неоснователно е
редуцирал сумата на 2299 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че размерът на обезщетението е
определен правилно от първоинстанционния съд, включително като е
съобразена съдебната практика да не се прилага коефициент на овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Поддържа, че САТЕ е използвало като изходни данни цените за автомобилни
части от алтернативни доставчици и цената за труд на сервизи със и без
сертификат за качество. Оспорва твърденията за допусната аритметична
грешка, като излага, че методът за изчисляване на коефициента на средно
годишно овехтяване /аналогичен на изчисление на сложна лихва/ е приложен
правилно от вещото лице. Счита, че средната пазарна стойност е определена
коректно, тъй като според международните стандарти за целта са достатъчни
два аналога, без да е необходимо да са напълно идентични, като стойността се
определя след извършване на необходимите корекции. Поддържа, че ако
вещото лице беше взело предвид съпътстващите разходи за транспорт,
придобиване и внос, пазарната стойност на автомобила би била дори по-
висока от посочената. Възраженията относно стойността на запазените част,
счита за неотносими, доколкото във въззивната жалба не се твърди тотална
щета. По същество същите се оспорват и като неоснователни, доколкото
възможността за реализиране на запазените части и изначално хипотетична.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
2
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила.
На основание чл.162 от ГПК съдът намира, че следва да упражни
служебното си правомощие по уточняване на иска по размер, като допусне
повторно изслушване на вещото лице относно алгоритъма за определяне на
възстановителната стойност на автомобила.
Основателността на искането на въззивника за допускане на повторна
САТЕ ще бъде преценена след непосредствено изслушване на вещото лице от
настоящия съдебен състав.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89 Б, срещу
решение №1953/01.06.2023г., постановено по гр.д. № 8936/2022 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.11.2023 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПОСТАНОВЯВА преразпит на вещото лице А. В., назначен по
допуснатата в първата инстанция САТЕ, заключението по която е прието с
протоколно определение от 19.04.2023 г., като указва на вещото лице да се
запознае предварително с делото и заключението, с оглед даване на
обяснения по следните въпроси:
1. Колко и кои от сервизите, чийто цени са използвани като пазарни
аналози, притежават сертификат ISO? Използвани ли са като пазарни
аналози цени на официален сервиз на марката или доверени сервизи?
2. Извършвал ли е проверка за цени на нови части от алтернативни
доставчици от чуждестранни онлайн платформи, включително разходите
за транспорт и внос?
3. По какъв начин се изчислява коефициентът на овехтяване при
изчисляване на пазарната стойност на автомобила?
4. Колко на брой пазарни аналога се изискват от международните
стандарти за определяне на пазарната стойност?
5. Извършван ли е оглед на автомобила и при отрицателен отговор - по
каква причина?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за явяване и изслушване на вещото лице в
съдебно заседание в размер на 30 лева, вносими от ищеца – въззиваем в
настоящото производство, в чиято тежест е установяване на претенцията по
размер, като му УКАЗВА, че при неизпълнение сумата ще бъде събрана
принудително по реда на чл.77 от ГПК.
3
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззивника за допускане на
повторна САТЕ за определяне възстановителната стойност на автомобила за
открито съдебно заседание след изслушване на вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4