РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215300601666 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №260010/26.04.2021г. постановена по НЧХД № 332/2019г. по
описа на Районен съд – Карлово, ІІІ–ти наказателен състав, е признал
подсъдимия: М. М. Б. за невиновен в извършване на престъпление по чл.148
ал.1 т.1, т. 3 и т.4, във вр. с чл.146 ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК го е
оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Предявеният от частния тъжител Н.Н. граждански иск е отхвърлен като
неоснователен.
На осн. чл.190 от НПК частния тъжител е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 265,18лева в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на КРС, както и да заплати на подс. М.Б.
разноски в размер на 1980лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.111 от НПК е постановено веществените доказателства по
делото- два броя ролкови касети, след влизане в сила на присъдата да се
върнат на Общински съвет гр.С.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. П.М.,
1
повереник на частния тъжител Н. П. Н., с която присъдата се атакува като
неправилна и незаконосъобразна. Иска се присъдата да се отмени и да се
постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен, както и да
бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към виззивната
жалба от адв.П.М., в която се излагат обстойно съображения относно
неправилността на постановената присъда. Жалбата е подадена в срок,
отговаря на изискванията на чл. 320, ал.1 и ал.2 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния
тъжител – адв. М., моли първоинстанционната присъда да се отмени по
доводи, подробно изложени във въззивната жалба.
Защитникът на подсъдимия адв. С. моли от своя страна да се потвърди
атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Подс. М.Б., редовно призован не се явява.
Пловдивският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите
на страните, приема за установено следното:
Съвкупният анализ на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд доказателства, установява
фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
Първият съд е положил, според правомощията си, необходимите усилия за
пълното, всестранно и обективно изследване на всички значими за
разкриването на обективната истина обстоятелства по делото. Отговорил е
положително на сторените от страните доказателствени искания и е събрал
възможните доказателствени източници за изясняване на фактическата
обстановка по делото, която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на
обжалваната присъда, с която настоящата инстанция е напълно съгласна.
Подсъдимият М. М. Б. е роден на ******** г. в гр. С., б., б. г., женен,
неосъждан, пенсионер, понастоящем е О. с. в Общински съвет гр. С., като
такъв е бил и на 01.11.2018 г., с висше образование, живущ в гр. С., ул. „Д.“
№ ** с ЕГН **********.
Тъжителят Н. П. Н. с ЕГН ********** е роден на ******** г. Б. г. е, б..
Има завършено висше образование. Женен с две деца. Живущ в гр. С., ул. „Л.
2
К.“ № *. Не е осъждан. От м. декември 2015г. до момента е З.. К. на общ.С..
Тъжителят Н. от м. декември 2015г. и до момента заема длъжността
заместник к. на общ.С.. Такъв е бил и на 01.11.2018 г.
На 12.10.2018г. в Общински съвет гр.С. била внесена докладна записка
№318/12.10.2018г. /л.164/ от К. на общ.С. – Д. Д. за актуализация на
първоначалния план на Бюджета на Общината за 2018г. с прехвърляне на
средства в размер на 12 500лв. в дейност „Изграждане, ремонт и поддържане
на уличната мрежа“ в обект „Ремонт на улицата свързваща С. с ул.“Л. К.“,
която била разгледана от ПК „БФ“ на Общински съвет С., за което има
изготвени съответни документи - искане №35 от 22.10.2018г. на ПК „БФ“ на
Общински съвет С., отговор на това искане от К. на общ.С. с приложена
извадка от регулационния план на гр.С., проект на решение, становище на ПК
„БФ“ на Общински съвет С. от 30.10.2018г., разчет за финансиране на
капиталовите разходи за 2018г.
На 01.11.2018г. в сградата на Общински съвет С. в гр.С. се провело
заседание на Общинският съвет на което било разгледана и обсъдена тази
докладна записка. На тази сесия, като представител на вносителя на
докладната - К. на гр.С. присъствал з. к. на общината – тъжителя Н., а в
качеството си на общински съветник присъствал и подсъдимия Б..
Присъствали в различно качество и множество други лица, включително и
свидетелите Ф. К., Б. П.-Н., Н. В., К. Ц. и Т. К.. На заседанието са извършвал
звукозапис. Подсъдимия, който посочва, че е опозиция на управляващите
община Сопот, гласувал против прехвърлянето на средства в размер на 12
500лв. в дейност „Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа“ в
обект „Ремонт на улицата свързваща С. с ул.“Л. К.“, като поискал и му била
дадена думата за да обоснове отрицателният си вот. При изразяване на
становището си заявил следното: „Гласувах “против“ по няколко причини.
Народната поговорка казва: „Всичко е Мара втасала“ та и това да ни трябва. В
С. има толкова належащи работи, които да се извършват за благото на хората,
а не се правят. И сега ще се пръснат едни 12 500 лева за едно нещо, което
според мене не е необходимо, защото само на 30 метра на запад има път,
бетониран, голям, 7-8 метра широк, където може да се извършва обхода и
движението на хора. Така, че това са основните причини за които съм против
това гласуване и просто едно време имаше една улица „Т. П.“, сега ще има
3
една пешеходна пътека „Н.Н.“, благодаря„. Незабавно след изказването на
подсъдимия думата поискал и тъжителя Н. и в отговор на подс.Б. заявил:
„Може ли само да взема думата, че ми се спомена името? Днеска е Деня на
народния будител и аз благодаря на господин Ц. за това, че „Аз съм българче“
се случи и той има една от големите идеи между другото. Доста от хората в
този Общински съвет бяха против това нещо и тия дечица може би днес
трябваше да .... някъде другаде, Сигурно нямаше да са там. Но да не
забравяме в тая зала, че, мълча си така от одеве, Левски е удрял тука на един
подлец шамар в тая зала. Да го знайте това нещо. С това е известен С. в
Радиното училище и го изхвърлил най-безцеремонно. Но понеже моето име
понеже беше спретнато, че ще се сложи на тая улица, аз ви обещавам, че
лично аз ще даря един стол и до стола ще бъде написано на таблица, ще го
обградя, ще говоря с .... на днешната сесия, кои общински съветници бяха
„против“ и кои са „въздържали се“ за да може там, като минават хората,
които са малко да го четат това нещо, благодаря ви за думата. Това ги
обещавам, че ще бъде направено, както трябва. С решение на кое си, кои бяха
против, кои присъстваха ще го изискам.„
Установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата,
събрани по делото, които първият съд, съблюдавайки разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК, е анализирал поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в
съответствие с действителния им смисъл. Първият съд е констатирал и
посочил изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения
материал, дал е аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои
отхвърля и защо, като съображенията му в тази насока са споделени и от
настоящата инстанция.
Неоснователни са упреците в жалбата към дейността на първия съд,
свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал. Първият
съд не може да бъде упрекнат за допуснати недостатъци в доказателствения
анализ. Събраните доказателства са анализирани поотделно и съвкупно, в
съответствие с действителното им съдържание и при спазване на формалните
процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение на съда,
обосновало решаващите му изводи.
При постановяване на присъдата си, първият съд правилно е кредитирал
обясненията дадени от подсъдимия Б., показанията на свидетелите Ф. К., Б.
4
П.-Н., Т. П. и Н. В., К. Ц. и Т. К. – разпитани по искане на подсъдимия, както
и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото
- писма от общ.С. /л.41,54,137,144,202/, Протокол №46 от 01.11.2018г. от
заседание на Общински съвет С. /л.43/, Наредба за условията и реда за
именуване и преименуване на общински обекти и за поставяне на паметници
и други възпоменателни знаци на територията на общ.С., писмо от
общинската организация на БСП в гр.С., писмо от Общински съвет С. с
приложена докладна записка /163-172/, писмо от Общински съвет С. /л.191/,
писмо от РУП Карлово /л.217/, справка за съдимост на подсъдимия,
характеристични справки на подсъдимия и тъжителя /135-136/, справка АИС
БДС за подсъдимия, аудио и видео техническа експертиза /л.89-103/ и
веществените доказателства - 2 бр. аудио касети.
Точно първата инстанция е отграничила спорния момент по делото – а
именно какво точно е казал подсъдимият, мотивирайки отрицателния си вот
и правил ли е предлагане, адресирано до общинските съветници и до
обществото, на името на тъжителя Н. да бъде именова улица в гр.С..
Въззивната инстанция е солидарна, че такова предложение подсъдимият
не е правил, което е установено от наличния звукозапис на заседанието на
Общинския съвет, възпроизведен в заключението на изготвената по делото
аудио и видео техническа експертиза, както и от писмо № ОС-159-20202 от
07.10.2020г. на Председателя на Общински съвет С., от което става ясно, че в
Общински съвет С. няма официално предложение от М. М. Б. за именуване на
улица в гр.Сопот на името на Н. П. Н..
Изключително задълбочено са обсъдени показанията на разпитаните
свидетели Ф. К., Б. П.-Н., Т. П., Н. В., К. Ц. и Т. К., като анализът им е пълен,
точен и детайлен и е отговорено на всички въпроси относно същността им.
В тази връзка въззивната инстанция, след съпоставяне на
доказателствената съвкупност също не дава вяра на показанията на св.Ф.К. и
на св. св.Б. П.-Н. в частта, в която сочат, че подсъдимия казал: „Ще кръстим
улица на името на г-н Н.Н.“, тъй като са в противоречие с кредитираната
аудио и видео техническа експертиза, с показанията на св. К. Ц. и Т. К. и
обясненията на подсъдимия.
Законосъобразно са отхвърлени и твърденията на св.Н. В. в частта, в
която свидетелят посочи, че подсъдимият направил коментар, че навремето
5
имало кръстена една улица на името на Т. П., а сега, ще бъде кръстена на
името на Н.Н., по изложените по-горе аргументи.
Относно показанията на св. Т. К. и св. К. Ц. правилно първата
инстанция ги е кредитирала и ползвала, тъй като същите се потвърждават от
кредитираната от съда аудио и видео техническа експертиза и обясненията на
подсъдимия.
Точно са оценени показанията на св.Т. П..
Въззивната инстанция е напълно солидарна с детайлния и задълбочен
анализ на обясненията на подсъдимия, поради което са и кредитирани.
Действително те не се опровергават, а се подкрепят от останалия събран по
делото и кредитиран от съда доказателствен материал, като най-вече
заявеното от подсъдимия се подкрепя от заключението на аудио и видео
техническа експертиза, от показанията на св. К. Ц. и св.Т. К. и от писмо №
ОС-159-20202 от 07.10.2020г. на Председателя на Общински съвет С..
Няма как да не се даде вяра и на заключението на аудио и видео
техническата експертиза, която е изготвена с необходимите професионални
знания и компетентност.
Въз основа на изложеното, законосъобразно е заключението, че
казаното от Б. на сесията на Общинският съвет на 01.11.2018 г., че: „…просто
едно време имаше една улица „Т. П.“, сега ще има една пешеходна пътека
„Н.Н.“, не е и обидно.
Изключително подробно и професионално районен съд е дал своите
мотиви относно това какво представлява престъплението обида и кои
признаци от обективна и субективна страна следва да се налице, за да е
съставомерно преоцесното деяние. Въззивният съд няма какво повече да
добави над изложената аргументация и е напълно съгласна с наличната
мотивировка, застъпила и достиженията на българската доктрина и практика
и практиката на ЕСПЧ.
Факт е, че съгласно трайно утвърденото разбиране както в теорията,
така и в практиката, при обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
6
Няма и спор, че преценката дали епитети, квалификации, сравнения,
жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото
критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият е
обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния
адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания и епитети противоречат на общоприетите норми за етично
поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и
изразите или имат изначално унизително значение или обидната им
насоченост се извежда от контекста в който са употребени. Поради това,
личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата са без значение за
наказателно правната оценка относно характера на казаното. При всички
случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които
са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат
подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или
оценка.
Разглеждайки подробно заложените принципни положения от
практиката на ВКС и ЕСПЧ правилно първата инстанция е заключила, че
казаното от подсъдимия на 01.11.2018г. е несъставомерно като обида.
Подсъдимият е заявил следното: „Гласувах “против“ по няколко
причини. Народната поговорка казва: „Всичко е Мара втасала“ та и това да ни
трябва. В С. има толкова належащи работи, които да се извършват за благото
на хората, а не се правят. И сега ще се пръснат едни 12 500 лева за едно нещо,
което според мене не е необходимо, защото само на 30 метра на запад има
път, бетониран, голям, 7-8 метра широк, където може да се извършва обхода
и движението на хора. Така, че това са основните причини за които съм
против това гласуване и просто едно време имаше една улица „Т. П.“, сега ще
има една пешеходна пътека „Н.Н.“, благодаря„.
Няма как да се направи друг извод, освен че използваните думи като
принципно положение не са натоварени с отрицателна обществена оценка,
което обусловя и тяхната несъставомерност. Освен това тези фрази не са били
насочени в субективно отношение към унизяване честта и достойнството на
тъжителя, а към провокиране на същия да отговори на поставяните от
подсъдимия въпроси, които са от изключителен обществен интерес.
7
В репликите на подсъдимия въззвната инстанция не откри каквато и да
е негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, обидни сравнения, грубо опозоряване на
личността му, които по своето съдържание да засягат честта и достойнството
на адресата на същата информация и да се обективират с такава цел.
Ето защо и правилно и законосъобразно подсъдимият е бил оправдан
да е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.146,
ал.1 от НК с деянието си от 01.11.2018г., като съдът го е признал за невинен и
го е оправдал по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Предвид постановената оправдателна присъда, законосъобразно е
произнасянето в гражданско – правната част на присъдата и направените по
делото разноски.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло като правилен, а предявената жалба от частния тъжител се
явява неоснователна.
Предвид изхода на делото съдът осъди частния тъжител Н. П. Н. на
основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплати на подсъдимият М. М. Б.,
направените от същия разноски по въззивното дело в размер на 400лв. за
адвокатско възнаграждение на упълномощения му защитник.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №260010/26.04.2021г. постановена по
НЧХД № 332/2019г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ–ти наказателен
състав.
ОСЪЖДА частния тъжител Н. П. Н. на основание чл. 190, ал.1 от НПК
да заплати на подсъдимия М. М. Б., направените от същия разноски по
въззивното дело в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение на
упълномощения му защитник.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9