№ 41
гр. Б., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200600 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ***г. на инж. Н.А. Н., зам. Директор
РДГ – София, упълномощен със заповед РД ***г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД***г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на П. Н. П., с ЕГН:
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер от 300
лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
явява упълномощения му представител – адв. Г. Д. от САК, който заявява, че
1
подържа жалбата. Според него, в хода на извънсъдебното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед на обстоятелството,
че при наличие на свидетели, които са присъствали на нарушението, имало е
служители на ДЛС „***“ и лице, което ги е видяло, то в такова случай актът
се съставя и подписва от такива свидетели. В случая е съставен от
разпитаните в съдебно заседание свидетели въпреки, че е имало лица
присъствали на мястото по-рано, както при открИ.е на нарушението, така и
би при извършването на същото, но не са посочени такива свидетели.
Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – зам. директор на Регионална дирекция по горите-
гр.София, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното
писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложил съображения за законосъобразност
на обжалваното НП. По същество въззиваемата страна оспорва жалбата.
Излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и
НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са
нарушени. Предвид изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с
което е наложена глоба - потвърдено. Направено е възражение за
прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На *** година служители на РДГ – София извършили проверка в отдел
** подотдел **, имот № *** в землището на с.В., община Б. – частна горска
територия и отдел ** подотдел „** - държавна горска територия, в землището
на с.В., община Б., за които е издадено позволително за сеч № *** от ***г. на
П. Н. П. – в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите,
регистриран лесовъд към „***“ ЕООД.
По време на проверката било констатирано, че в периода от *** г.
(датата на започване на сечта съгласно позволителното за сеч № ***/***г.) до
*** г. (датата на констатиране на нарушението) в в отдел ** подотдел **,
имот № ***, в землището на с.В., община Б., е извършена сеч на 8 броя
дървета от зимен дъб, с обем 6,0 пл. м. куб., немаркирани с контролна горска
марка.
2
За проверката бил съставен констативен протокол. На нарушителя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който
той подписал. Нарушението било квалифицирано като такова по 257, ал. 1, т.
1 ЗГ във връзка чл. 12б, ал. , ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него,
като е приел, че са нарушени разпоредбите 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, за което е наложил на жалбоподателя административно
наказание "глоба" в размер от 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. П.
и Х. И.; АУАН № ***г.; констативен протокол № *** г., съставен от П. П.;
доклад на главен специалист ГИ П. П. до директора на РДГ-София;
позволително за сеч № 0***; сортиментна ведомост, заповед на министъра на
земеделието и горите № ***г., заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите № ***, известие за доставяне на
обжалваното наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му -
09.11.2022г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите П. П. и Х. И. са последователни, звучат
достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите
имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират
пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен
материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна
връзка.
От заповед № РД-*** г на Министъра на земеделието и храните и
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите №
*** се установява, че административно наказващият орган е разполагал с
териториална и материална компетентност.
От позволително за сеч № 0*** се установява, че за процесния отдел и
подотдел е издадено позволително за сеч на името на П. Н. П., с което се
3
разрешава извършване на сеч в имота за срок от ***г. до ***г.
Същата фактическа обстановка е отразена и в съставения АУАН, връчен
на жалбоподателя без възражения.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесетдневен срок от връчването на НП /09.11.2022г./, установен в
чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното
заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено
на жалбоподателя на 09.11.2022г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения четиринадесетдневен срок – на дата 22.11.2022г., видно от
отбелязването върху пощенското клеймо.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля В.М. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен горски
инспектор" при РДГ –София, за което данни са изложени непосредствено
при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се
обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя
по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете
хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното
нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на
която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така
и едногодишния от датата на извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с
представената Заповед № РД *** г. на Министъра на земеделието и храните и
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите №
***
Неоснователно е възражението на адв. Д. за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН при съставяне на АУАН, които обуславят процесуална
4
незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно
постановление. В случая е безспорно, че АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, който е свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН. Разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са
императивни, като ал.1 изисква АУАН да се състави в присъствието на
нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Съгласно ал.3 на чл. 40 от ЗАНН, при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Законът допуска актът да бъде съставен в присъствието на други
свидетели, т.е. на такива, които не са очевидци на нарушението, само ако
няма свидетели-очевидци. В случая при проверката на 22.07.2022 г., освен
актосъставителя П. П., е присъствал и Х. Д. Д. – „главен специалист-горски
инспектор“ в РДГ-София. Той се явява свидетел по см. на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, т.е. присъствал при установяване на нарушението, както и самият той
потвърждава при разпита му в съдебно заседание.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно административно наказващият орган е издирил и приложил
материалния закон. Член 108, ал. 3 от ЗГ гласи: „Лицето по ал. 2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят има качеството лице по чл. 108,
ал.2 от ЗГ, като в тази връзка има признание от него във въззивната жалба,
както и конкретни доказателства в а.н. дело.
Именно в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска дейност,
вписано в съответния публичен регистър, жалбоподателят е следвало да
контролира сечта, извършвана в отдел ** подотдел **, имот № ***, в
землището на с.В., община Б. за периода от ***г. до ***г.
В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
5
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а
при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените
за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
В случая безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е лицензиран
лесовъд и в качеството си на лице по чл. 108, ал. 3 от ЗГ му е било издадено
позволително за сеч за процесния подотдел. Същият не е осъществил
възложените му по закон правомощия, като е допуснал сеч на немаркирана
дървесина. Като не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на
немаркирана дървесина в горската територия, е нарушил горецитираните
законови и подзаконови разпоредби, за което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност (в горния смисъл Решение №
1327/12.12.2022 г. по КНАД № 1125/2022 по описа на АССО). Самото
бездействие от страна на жалбоподателя е довело до отсичане на дърветата,
като в подобни случаи административнонаказателната отговорност е на
лесовъда, който има позволително за сеч в този район поради неупражнен
контрол.
Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй
като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но предвид обстоятелството, че е регистриран лесовъд и че е било
издадено позволително за сеч е бил длъжен и е могъл да го предвиди като
осъществи контролните си функции.
Неустановяването на фактическия извършител на нарушенията не
оневинява жалбоподателя, тъй като изпълнителното деяние на вмененото
нарушение се изразява в неизпълнението на контролни правомощия.
По наказанието:
Досежно размера на наложената санкция, същата е определена
законосъобразно, в минималния размер. Правилно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че не е налице маловажен
случай, предвид характера на засегнатите обществени отношения.
Нарушителят има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите,
което предполага по – завишени изисквания към същия в отношението му
към опазването на държавното горско стопанство.
6
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се
дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № ***г. на инж. Н.А.
Н., зам. Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД ***г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед
РД***г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН, на П. Н. П., с ЕГН: **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер от 300 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1,
предл. 1 ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7