Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260112 09.06.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 712 по описа за 2020г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от ищеца П.Р.А., ЕГН **********, против ответниците Д.Д.Щ., ЕГН ***********, А.Д.Щ.,
ЕГН ********** и С.Д.М., ЕГН **********.
С
предявения иск в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл.27, вр. чл.29 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с който
ищецът моли съда да унищожи поради наличие на измама сключената сделка между
ищцата и
първия ответник обективирана в нот.акт №174, т.3
per.№4260, д.528/20.12.18. Моли съдът да се произнесе и
по евентуално присъединените искове с правно основание
чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, да се прогласи нищожността на сключеният
договор за продажба на процесния имот между първия ответник Д.Щ.
и втория ответник А.Щ., а именно
сделката обективирана в нот.акт №73 т.1 рег.№564 нот.д,№69 от 27.02.2019 г.
сключена при накърняване на добрите нрави или без съгласието на ищцата, като
собственик или да се признае същата сделка като относително недействителна по
отношение на ищцата, сключена с цел
да я увреди и лиши от правото й на защита, сключена между майка и син,
като по силата на закона знанието за
увреждане се предполагало.
Да се
прогласи нищожността на сключения договор за продажба на процесния имот между
втория ответник А.Щ. и третия ответник С.Д., а именно сделката обективирана с
нот.акт.№75 т.4 per.8583
д.601 от 27.09.2019 г., като сключена при накърняване на добрите нрави или без
съгласието и като собственик или съдът да признае същата като относително
недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от
правото й на защита, сключена между майка и син, като по силата на закона
знанието за увреждане се предполагало.
Ищцата
твърди, че с ответниците се познавали отдавна и били в много добри
взаимоотношения.В блок 40 купила апартамент още през 1992 г., а именно
апартамент №1, вх.“А“, в него живеела с дъщеря си.Работила дълги години в
чужбина, през 2005 година купила на дъщеря си в същия блок , същия вход
апартамент №4, а през 2007 г. закупила и апартамент №3 който е съседен на
апартамента на дъщеря и, в същия блок и
вход.Дълги години живели в разбирателство с ответниците- майка и
синове.Изградили доверие помежду си, затова подходила толкова доверчиво.През 2018
г.се прибрала окончателно в България, с дъщеря си решили да продадат
двата апартамента №3 и №4 и да купят
един по-голям в града.Д. първия ответник,
като разбрал за намеренията им заявил, че той иска да ги купи, за да не
идвали чужди хора в блока.
На
20.12.2018 г.прехвърлила с покупко-продажба на първия ответник Д.Щ. апартамент
№3 с идентификатор 21052.1006.20.9.7 / двадесет
и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест,
точка, двадесет, точка, девет, точка, седем/, находящ се в Димитровград,
ул.Бригадирска бл.40 вх.“А“ ет.2 ап.З, състоящ се от една
стая, кухня п; санитарен
възел със застроена площ 52.93 кв.м., ведно с избено помещение №3 и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж ,
уговорили цена 12000 лева, записана на база данъчна оценка.Сделката
била обективирана в нотариален акт №174 т.З per.4260
н.д.№528 от 20.12.2018г. Д. заявил, че ще плати за двата апартамента наведнъж/този
на ищцата и на дъщеря й/, която си пристигала от чужбина само за сделката.На
01.02.2019 г.дъщеря и прехвърлила апартамента
на първия ответник, a именно: Апартамент №4, находящ се в Димитровград,
ул.Б.***№ ***на етаж втори, ап.4, с идентификатор 21052,1006.20.9.8 /двадесет и
една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест, точка, двадесет, точка,
девет, точка, осем/, състоящ се от една стая, кухня, и санитарен възел, със
застроена площ от 70.86 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
21052.1006.20 в сграда №9, ведно с избено помещение №4 с площ от 18.62 кв.м.,
както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж.Сделката е обективирана в нот.акт №32, т. 1 рег.№287, д.30/01.02.2019 г.
Оказало се прехвърлянето е направено при измамни условия.Изненадващо първия
ответник заявил, че няма парите поради някакви причини, но тъй като искали
апартамент в града, имал предвид един апартамент на ул.Простор бл.19, вх.“Б“ на
втория етаж в ляво-голям, собственичката му дължала пари и тя ще го прехвърли
като доплатят още 10000 лева. М.В. била собственичката.Ходили, гледали го,
харесали го, даже тяхна приятелка била много доволна, защото щели да се преместят
близо до нея.Дъщеря й си заминала и ищцата трябвало да довърши сделката. Заедно
с първия ответник ползвали услугите на адв.К., който изготвил предварителния
договор, но той останал у Д., той да го пази.Възникнал обаче проблем, Марияна
имала задължения и към банката, трябвало да плати още 10 000 лева/ разликата в
цената, която трябвало да платят по сделката/ предварително, за да се освободи
апартамента от тежести.Намерила пари назаем .Първият ответник започнал да я
притиска и дори заплашвал.Била оставила парите у приятелка, като се върнала от
нейните роднини които и помогнали да намери парите.Всъщност тогава разбрала ,
че тази сделка няма да стане, той през цялото време я е държал в заблуждение,
защото е знаел каква цел са имали и представил нещата така да ги убеди, че те
ще получат апартамент в града, той вече бил получил апартаментите в блокчето,
като последния апартамент , там където живеели с дъщеря й-ап.№1, той я принуди
вече със заплаха за живота и да го прехвърли, но това било предмет на друго
дело.
Оказало се, че на 27.02.2019
г.първия ответник е прехвърлил процесния апартамент,
предмет на настоящия иск на майка си втората ответница А.Щ. с нот.акт №73
т. 1 рег.564
н.д.№69 от 27.02.2019 г..В
същия ден е прехвърлил и апартамента на дъщеря и също на майка си.Всъщност
тогава станали ясни какви са били намеренията му, да ги измами, отказвал да
даде предварителния договор сключен с Марияна Велчева за апартамент на
ул.Простор, за да защитят правата си по съдебен ред.
Втората
ответница А.Щ. прехвърлила
процесния имот на
27.09.2019 г.на
другия си син С.Д.М.-третия ответник с нот.акт №75 т.4 per.8583
д.601 от 27.09,2019 г.
Ето
защо на основание чл.27 и чл,29 от ЗЗД за
нея се пораждал правен интерес от водене на настоящия иск за унищожаване
на договора сключен при измама от страна на първия
ответник.
Моли да
се разгледат и исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от
ЗЗД, които предявява срещу първия и втория ответник Д.Щ. и А.Щ.
страни по втората сделка на процесния имот, а именно сделката
обективирана с нот.акт №73 т. 1 рег.№564 Д.69
от 27,02.2019г, със същия предмет, в
която процесния имот е прехвърлен от първия на втория ответник А.Щ., с цел да
затрудни защитата на правата и, както и исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 или
чл.135 от ЗЗД срещу втората ответница А.Щ. и
третия ответник-другия й син С.Д. относно сделката на същия процесен
имот прехвърлен от втората ответница на третия ответник с нот.акт
№75 тА
per.8583
д.601 от 27.9.19г.
Предвид
изложеното моли съда, да
постанови решение, с което да приеме, че сделката
сключена между ищцата
и първия ответник обективирана в нот.акт №174, т.3 per.№4260, д.528/20.12.18г. е недействителна като
унищожаема, сключена при условията на измама
и се произнесе по евентуалните искове.
Ответниците оспорват исковете по основание.Считат, че
същите са неоснователни и недоказани. Изложените твърдения били несъстоятелни,
не отговаряли на обективната истина и били плод на измислен сценарий с основна
цел, ищцата да отмъсти на бившият си интимен приятел Д.Щ., който не желаел
повече да поддържа контакт с нея и се върнал при жената, с която живее на
семейни начала.Нямало спор, че страните по делото били съседи, уважавали се,
имали си доверие, децата им израстнали заедно. При завръщането си от Гърция, А.Щ.,
закупила на синът си Д.Щ. апартамента на ищцата, а след няколко месеца и
съседния апартамент, собственост на нейната дъщеря - А.Н.К.. Намеренията й били
да устрои битово синът си, който имал семейство и малко дете, още повече
апартаментите били в съседния блок. При изповядано на сделката е платена
договорената цена на продавача - факт, който изрично е вписан в нотариален акт
№ 31 том 14 дело № 2139/ 20,12,2018 г. на СВ Димитровград. Нито преди, нито по
време на сделката не са договаряни някакви условия. Налице е една класическа
правна сделка - покупко-продажба на недвижим имот, при която продавача
прехвърля собствеността на имота, а купувача заплаща договорената цена.
След като втората ответница разбрала за интимните
отношения между синът й Д. и ищцата, както и за постоянните им посещения по
игрални зали и казина, се притеснила, че нещата може да влошат и всичките й
спестявания в имотите, да бъдат пропилени по хазартни игри. Това е основния
мотив, три месеца след като е закупила за синът си процесния апартамент, да
иска той да й го продаде. Самата тя е битово устроена и след като другият й син
— третия ответник С. няма жилище, обосновано е решението й да му прехвърли този
апартамент. Не са налице никакви доказателства, че извършените от ответниците
правни действия имат за цел да увредят интересите ищцата, след предварителен
сговор и умисъл да го направят.
Твърдения в исковата мобла не отговаряли на
обективната истина. Правните сделки били сключени по надлежния ред. След
представяне на изисксуемите от закона документи пред нотариуса, който след като
се е убедил, че страните разбират свойството и значението на това, което вършат
и покупната цена е платена, изповядал сделките и подписал нотариалните
актове.Факта, че ищцата е имала някакви лични отношения с Д., е лично тяхна
воля и не следвало да ги обвързва със сделката.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото нотариален акт №174 т.З peг.4260
н.д.№528 от 20.12.2018г. се установява, че на 20.12.2018 г. ищцата е прехвърлила
с договор за покупко-продажба на първия ответник Д.Щ. апартамент №3 с идентификатор
21052.1006.20.9.7 / двадесет
и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест,
точка, двадесет, точка, девет, точка, седем/, находящ се в Димитровград,
ул.Бригадирска бл.40 вх.“А“ ет.2 ап.З, състоящ се от една
стая, кухня и санитарен
възел със застроена площ 52.93 кв.м., ведно с избено помещение №3 и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
за сумата от 6800 лева, която сума е платена напълно и в брой от купувача на
продавача преди подписване на договора и която сума била действително
уговорената между страните цена на имота.
Съгласно
представеното от ищеца с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК, издадено от ДФСД, отдел „Приходи“ при община Димитровград
на 14.8.20г., данъчната оценка на гореописания апартамент е 3852.70 лева.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит и
изслуша показанията на свидетели.
От показанията на свид. С. се установи, че същата познава П. от около 15 години. Запознали се в
Италия, работили там заедно. Д. го познавала визуално, лично не се познавали. С
А.били много близки приятелки и с П. също, много ги уважавала и двете. А.имала
апартаменти в Марийно, другите два апартамента на майка й. Знаела, че двата
апартамента ще да ги купува Д.. Ищцата и дъщеря й споделили пред свидетеля, че
преди около една година или две трябвало да им ги плати, но нещо станало и той
трябвало да им даде тук в града един апартамент и този апартамент така и не го
взели. Знаела, че за техните апартаменти те трябвало да получат този в кв.Простор. А.не била в България и я помолила да отиде с
ищцата, нейната майка и да видят този апартамент, но когато били на адреса,
собственичката я нямало и се върнали.Посещавала дома на П. и А.в Марийно. Д. го видяла един път и той не бил у тях, а
пред тях. Един
път само трябваше да занеса на П. едни продукти и Д. беше там пред тях. От П. знаела, че са много близки комшии, че се имат,
че са близки и се уважават като комшии.
Свидетелят Мехмед заявява пред съда, че познава страните по делото., които били добри комшии.
Не знаел да са се карали, знаел ги като добри комшии. До преди 2 години живял с
дъщерята на ищцата. Останали добри приятели, всяка седмица се чували с ищцата,
която му споделила, че апартамента е продаден, но парите не са й изплатени. Друго
не.С А.не говорели за тези неща.
Свидетелят Хасан твърди, че му станало известно, че П. е продала свой имот. Тя каза, че ще купи
един по-голям апартамент в центъра. Казала му, че не й стигат парите, ако може
да й намери. Тогава се обадил на негов приятел Е. С. К. и той му дал
10 000 лева, а свидетелят ги предоставил на ищцата. Доколкото разбрала не
са купили апартамента, останали излъгани. Останали са излъгани от собственика
на апартамента, не са могли да купят друг в центъра апартамент. В тази насока
са и показанията на св. Ш.Х., която установи пред съда, че сестра и е продала
собствено жилище през месец Декември 2018 г. Целта й била да продаде
апартамента и да си купи по-голям тук в Димитровград, а да не е там в квартала.
Тогава тя потърсила помощ от нея, като й споделила, че има уговорката да купи
по-голям апартамент и има нужда да си доплати още 10 000 лева. Звъннала й
по телефона. Точно тогава вече разбрала какви са проблемите със сестра. Тези
пари трябвало за два месеца да ги върнат, но след една година сестра й
споделила, че била измамена, имало насилие.Преди да си продаде апартамента
говорела, че има намерение да си продава апартамента и да си купи по-голям.
Показанията на св.Кюле са в
същата насока, Било и известно, че майка и е продала имот, за да си купи
по-голям в града. Казала й, че има намерение да продаде апартамента си и предложила
този вариант, тъй като те/съседите/ били кандидати да купят този апартамент,
както и нейния и да си купят друг по-голям.Тя не получила пари за нейния
апартамент, казала й, че след като прехвърлят и нейния апартамент тогава и за
двата апартамента наведнъж ще им платят. Не си спомняла дали майка и е
споменавала за колко пари е продала апартамента си, както и не й се сторило
странно, че Д. не е дал парите на майка ми, тъй като те били комшии толкова
години и през ум не и е минавало такова нещо, винаги били в добри отношения с
тях.
От показанията на св.Т. се установява, че ищцата и
първия ответник били в любовни отношения, както и че ищцата имала проблем с
хазартните игри и често губела.П. давала
подаръци и пари на първия ответник.Когато се разделили ищцата започнала да го
тормози и притеснява по телефона, за което бил очевидец.Искала да се съберат
отново и да бъдат заедно.
Според показанията
на свид.Р.В.-нотариус, при прехвърлянето на имота между страните в кантората й
нямало други присъстващи лица. Не й направило впечатление двете жени да са
разтревожени или притеснени при изповядване на сделката. Държанието им било
съвсем нормално, като при прочитане на нотариалния акт от свидетеля, никоя от
страните не казала, че изложеното в него не е така, нито, че е била заплашвана
или има въздействие над нея. Нотариуса не си спомняла дали разплащането станало
пред нея, но по принцип тя питала дали е платено и ако страните кажат „да“
приемала, че са се разплатили, а в противен случай тя нямало да подпише
нотариалния акт. За конкретната сделка не била сигурна, но мисли, че парите са
били разплатени пред нея. Посочва, че пред кантората й има друга стая, в която
изчаквали страните или придружителите им.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели в частта им относно заплащането на продажната цена, доколкото в
нотариалния акт е посочено, че продажната цена е в размер на 6800 лв. и тя е
изцяло платена в брой при подписване на нотариалния акт. Предвид това записване
в нотариалния акт, съдът счита, че свидетелските показания дадени по делото, не
могат на осн. чл.164 ал.1 т.2 от ГПК, да служат за доказване на фактите досежно
размера на продажната цена и досежно наличие на плащането.От това следва
обоснования от допустимите доказателства извод, че продажната цена на имота е
била в размер на 6800 лв. и тя е била платена при подписването на нотариалния
акт.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Основание за унищожаване на един договор поради измама
е наличието на неверни представи по предмета и по съдържанието на този договор.
Изпълнението на договора, включително и задължението на купувача да плати
цената на вещта, не е по предмета и клаузите на сключения договор, тъй като
самият договор е източник на това задължение. Ако то не е изпълнено, това е
основание за неговото разваляне, но не и за унищожаването му, като сключен при
измама. Не такива са твърденията на ищеца по настоящото дело, който заявява, че
първия ответник умишлено я въвел в заблуждение, като я убедил и поддържал
заблуждението, че тя ще получи в собственост по-голям апартамент в Димитровград,
на ул.“Простор“. Била въведена в
заблуждание от първия ответник Д.Щ., който й обещал, че ще закупи нейния -
процесния апартамент и съседния апартамент, собственост на дъщеря й, за да не
идвали „чужди хора в блокчето“, а плащането на цената щяло да стане наведнъж,
когато се прехвърли и втория апартамент. Тъй като ищцата и дъщеря й искали да
закупят голям апартамент в града, Д. й казал, че в кв.“Простор“ се продавал
такъв апартамент, но собственичката искала да се доплатят 10000.00 лева. При
подготвяне на документите за сделката в кв. „Простор“ се оказало, че
апартамента е ипотекиран и за да се прехвърли, трябва да се заплати остатъка от
кредита. Поради тази причина не се стигнало до сделка, а тя била измамена.
Въвеждането в
заблуждение и създаването на неверни представи, с цел едно лице да бъде
мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до
фактическия състав на сделката, т. е. само неверните представи по предмета и
съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД.
Това е така, тъй като предмета, основанието, формата, клаузите за условие,
срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от
волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде
опорочена. Задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към
изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора. Самият
договор е източник на това задължение, и ако то е останало неизпълнено, това би
било основание за неговото разваляне поради неизпълнение, но не и за
унищожаването му, поради порок на волята.
Предвид горното съдът счита, че в хода на настоящото
производство не се доказа и съответно установи да е налице измама по смисъла на
чл.29 ЗЗД, която да води до унищожаемост на процесния договор. Това налага
отхвърлянето на предявения иск, като неоснователността му обуславя
неоснователност и на предявените искове по чл.26 ал.1 и
ал.2 или чл.135 от ЗЗД, които ищцата предявява
срещу първия и втория ответник Д.Щ. и А.Щ.
страни по втората сделка на процесния имот, а именно сделката
обективирана с нот.акт №73 т. 1 рег.№564 Д.69
от 27,02.2019г, със същия предмет, в
която процесния имот е прехвърлен от първия на втория ответник А.Щ., с цел да
затрудни защитата на правата и, както и исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 или
чл.135 от ЗЗД срещу втората ответница А.Щ. и
третия ответник-другия й син С.Д. относно сделката на същия процесен
имот прехвърлен от втората ответница на третия ответник с нот.акт
№75 т.4 per.8583
д.601 от 27.9.19г.
Безспорно се доказа
по делото, че въпросната сделка е била изповядана по предвидения в закона ред,
пред нотариус- свид.Р.В., която от своя страна е съставила съответния
Нотариален акт за продажба на недвижим имот.За да е налице сключен между
страните договор за продажба продавача следва да предаде вещта, а купувача е
длъжен да му заплати уговорената цена. Видно от съдържанието на този нотариален
акт е, че в него изрично е записано, че продажната цена на имота- 6800 лева, е
платена напълно и в брой от Купувача на Продавача при подписване на договора,
за което същия служи, като разписка. Посочено е също така, че нотариалния акт е
бил прочетен на страните от нотариуса и след одобрението му от тях е бил
подписан от същите, като продавача П.А. е положила своя подпис, автентичността
на който не оспорва в настоящото производство. Освен така съставения нотариален
акт, в който изрично срещу подпис на ответника е посочено, че цената на имота й
е била платена от купувача, в подкрепа на извършеното плащане следва да се имат
предвид и показанията на разпитаната по делото свидетел Р.В. ,която заявява, че
няма категоричен спомен дали парите са били предадени и броени в нейно
присъствие, но в качеството на нотариус посочва, че не би подписала нотариалния
акт, ако продавача заяви, че договорената за имота сума не му е била заплатена.
В тази връзка и самия продавач не би следвало да подпише нотариалния акт, ако
не му е била заплатена уговорената сума, а в съдържанието му е посочено, че
това е направено. Предвид изложеното, съдът счита, че при сключване на сделката
уговорената продажна цена е била заплатена от ищеца на първия ответник.
Твърдението на П.А., че посочената в нотариалния акт сума не й е била реално
заплатена не се доказва от така събраните доказателства и съответно не следва
да бъдат кредитирани.
Предвид изхода на делото, в тежест на ищеца следва да бъдат
присъдени и извършените от ответниците разноски в размер на 1300 лв., за платените
от тях адвокатски възнаграждения/800 лева-адв.К.К. и 500 лева-адв.Д.С./,
предвид и представените по делото Договори за правна защита и съдействие и
пълномощни.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от П.Р.А., с ЕГН **********,***,
против ответника Д.Д. ***, с който моли съда да унищожи сключения между тях
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт №***, том трети, рег.№4260, дело 528/20.12.18г. по описа на нотариус с рег.№ 398 на НК на РБ, поради
наличие на измама, както и исковете предявени от П.Р.А., с ЕГН **********,***,
против Д.Д.Щ.,
ЕГН ********** *** и А.Д.Щ., с ЕГН ********** ***, да се прогласи нищожността на сключения договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт №***т. 1 рег.№****, нот.дело 69
от 27,02.2019г, като сключен при накърняване на добрите
нрави или без съгласието на ищцата, като собственик или като относително
недействителна по отношение на ищцата, сключена с
цел да я увреди и лиши от правото й на защита, както и исковете предявени от П.Р.А., с ЕГН **********,***, срещу А.Д.Щ.,
с ЕГН ********** *** и С.Д.М.,
ЕГН ********** *** да се прогласи нищожността на сключения
договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в нот.акт №*** т4 peг. ***
д.601 от 27.9.19г., като сделка сключена при накърняване на добрите нрави или
без съгласието на ищцата като собственик или като относително недействителна по
отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото й на защита.
ОСЪЖДА П.Р.А., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.Д.Щ.,
ЕГН ********** ***, А.Д.Щ., с ЕГН ********** *** и С.Д.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1300/хиляда и триста/ лева-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не
се чете.
Съдебният акт обявен на 09.06.2021 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова