Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 02.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в публично съдебно заседание на първи април, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно
дело № 573 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Л.Й. *** срещу Ревизионен акт – РА- № Р-03001817007710-091-001/04.09.2018г.,
издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Е. С. Х. на длъжност началник
сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил
ревизията и Г.З.Х. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция
- ръководител на ревизията, с който на С.Л.Й. *** е вменена отговорност по чл.
19 от ДОПК, за задължения на "Гео – Бор 54" ЕООД по PA № Р-03001816007880-091-01/06.06.2017г., потвърден с решение № 303/21.11.2018г.
на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Варна
при ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт,
тъй като същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващи се в постановяване на акт, без да е установена с необходимите
доказателства фактическата обстановка по спора, което от своя страна е довело
до това РА да се базира на предположения. На следващо място намира, че РА е
постановен при противиречие с материалния закон, доколкото не са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки по
чл. 19, ал, 1 от ДОПК за ангажиране на неговата отговорност като
управител на дружеството, по отношение на което са установени определени
задължения по ЗДДС и съответно несъбрани.
Релевира възражението, че органът по приходите не е доказал причинно
следствената връзка между неговото поведение и вредоносния резултат, не е
налице действие или бездействие, при което са укрити факти и обстоятелства.
Твърди, че не е налице укриване на факти и обстоятелства, тъй като е
подадена декларация обр.6 и СД по ЗДДС за дан.период м.2/17г. Нормата на чл.19,
ал.1 от ДОПК изисквала само и единствено поведението на управителя да е довело
до несъбиране на установените публични задължения, което в настоящия казус не е
доказано.
По тези и допълнително развити съображения, в представена в срока по
чл.149, ал.3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК писмена защита, от съда се иска
да се отмени обжалвания РА.
Претендира заплащане на разноски в производството, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – гр.Варна при Централно управление на Национална агенция за
приходите, чрез процесуалния си представител юриск.Е., дава становище, че
подадената жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на
личната отговорност на жалбоподателя за
задължения на представляваното от него дружество.
Развива подробни съображения, за наличието и на предпоставките на чл.19,
ал.2 от ДОПК, за ангажиране на отговорността на оспорващия, за установените с
влязъл в сила РА публични задължения на
"Гео – Бор 54" ЕООД.
Моли да бъде отхвърлена подадената жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2441.32
лева, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе намира подадената жалба за
основателна и доказана. От събраните в хода на производството доказателства не
са опровергани фактическите и правни изводи на органите по приходите, поради
което предлага да се произнесе съдът с решение в този смисъл.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните в хода на производството
доказателства, включително и от представената по делото административна
преписка, от фактическа страна намира за установено следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия
ЗВР № Р-03001817007710-020-001/09.11.2017г., спирана със Заповед № Р-
03001817007710-023-001/29.11.2017г., възобновявана със Заповед № Р-
03001817007710-143-001/01.03.2018г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001817007710-020-002/11.05.2018г.
За
констатациите на ревизията е съставен РД №Р-0300181 7007710-092-001/03.08.2018г.
В срока и по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК не е депозирано писмено възражение
срещу съставения и връчен ревизионен доклад.
Ревизионното производство е приключило с
издаване на PA № Р-03001817007710-091-01/04.09.2018г.
За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за
ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно
описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния
акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. След като не е подадено възражение,
органът по приходите и издал оспорения РА, подписан от лицето възложило
ревизията и органа по приходите ръководител на ревизията.
С обжалвания РА на С.Й. е вменена отговорност по чл. 19 от ДОПК, за задължения
на "Гео – Бор 54" ЕООД по PA №
Р-03001816007880-091-01/06.06.2017г., за
неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски, както следва:
1. за ДДС по ЗДДС, за периода 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., установени с
влязъл в законна сила PA №
Р-03001816007880-091-01/ 06.06.2017 г., издаден на „Гео-Бор 54" ЕООД,
2. за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения,
за вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за вноски за Универсален
пенсионен фонд - за осигурители, задължения за вноски за ДОО - за осигурители,
декларирани с Декларация обр. 6, за периода 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г. на
„Гео-Бор 54" ЕООД.
В хода на ревизията, в резултат на извършените процесуални действия и
събраните доказателства е установено, че за периода 03.02.2016 г. -
10.09.2016г., С.Л.Й. е вписан като едноличен собственик и управител на фирма
„Евронова" ЕООД, ЕИК *********, в Търговския регистър. Дружеството е
регистрирано на 25.10.2001 г. по фирмено дело № 1076 на Окръжен съд Русе, с
предмет на дейност: търговия на дребно
с мебели, осветителни и други стоки за бита. На 10.09.2016 г. е вписана промяна
на търговското наименование на „Евронова" ЕООД, ЕИК 117556636, с „Гео-Бор 54" ЕООД, с
ЕИК 117556636.
При създаването, капиталът на дружеството е 5000,00 лв., разпределен под
формата на 50 дяла с номинална стойност 100,00 лв. всеки, поравно между
съдружниците С.Л.Й. и К.Н.Я.. На 03.02.2016 г., е вписана промяна по партидата
на дружеството в TP. С Договор за покупко-продажба от 19.01.2016г. К.Н.Я.
прехвърля притежаваните от него 25 дяла с номинал 100,00 лв. всеки от капитала
на „Евронова" ООД на С.Л.Й., като последният става едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството. Съгласно Договор за продажба на
дружествени дялове, нотариално заверен на 02.09.2016 г., С.Л.Й. продава на Г.Б.И.
50 дружествени дяла с номинална стойност 100,00 лв., всеки от капитала на
„Евронова“ ЕООД.
Нa 10.09.2016г. в TP е вписано прехвърляне на дружествени дялове в размер на
5000,00 лв. от С.Л.Й. на правоприемника Г.Б.И.- едноличен собственик на
капитала и управител на „Гео-Бор 54" ЕООД, с ЕИК *********.
В хода на ревизионното
производство, органите по приходите са установили, че новият собственик Г.Б.И.е едноличен
собственик на още 29 дружества /поименно изброени
на стр.4 и 5 в РД/, с
установени/и/или декларирани и невнесени публични задължения в
големи размери. Физическото лице Г.И. не притежава недвижимо имущество,
съгласно данните в информационна система „ИКАР" /ПП „ИКАР"/, освен
идеални части от поземлени имоти, находящи се в землището на с. Черногор, общ.
Главиница, няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, съшият е пенсионер.
Констатирано е, че непогасените задължения от „Евронова" ЕООД с ново
наименование „Гео-Бор 54" ЕООД, установени с PA № Р-03001816007880-091-001/06.06.2017 г., са в резултат на корекция на
декларираните от дружеството резултати по ЗДДС, за ревизирания отчетен период
01.08.2016 г. – 31.08.2016 г.
PA № Р-03001816007880-091-001/06.06.2017 г., издаден на „Гео-Бор 54"
ЕООД, не е обжалван и е влязъл в сила.
Установено е, че С.Л.Й., в качеството си на управител и представляващ
дружеството е укрил известни му факти и обстоятелства, които по закон е бил
длъжен да обяви пред органите по приходи, като е декларирал с подадената
декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г., занижени
размери на дължими данъчни задължения за ДДС, в сравнение с действително
дължимите, установени с влезлия в законова РА №
Р-03001816007880-091-01/06.06.2017г. С РА са установени задължения, произтичащи
от дължим ДДС, във връзка с продажба на недвижими обекти от Жилищна сграда с
магазини и подземни гаражи, находяща се в град Русе, за които лицето е
упражнило право на приспадане на данъчен кредити, които продажби са декларирани
като освободени доставки за д.п.м.08/2016г.
Установено е, че С.Й. е представлявал и подписал, в качеството на управител
на „Евронова” ЕООД, нотариален акт № 100, том III, per. № 9028, дело № 420 от 04.08.2016 г., с което „Евронова" ЕООД,
представлявано от С.Л.Й., продава на „Арев трейдинг" ЕООД, представлявано
от управителя А.Л.Х.,
самостоятелни обекти, находящи се в „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи", с адм.
адрес град Русе, пл. „Свобода", №7.
Видно от издадената фактура
№ **********/04.08.2016 г., се
установява, че предмет на продажбата са магазин №15 и прилежаща земя на
стойност 43656,42 лв. и магазин
№16 и прилежаща земя на стойност 34576,78 лв. По банков път на дата 04.08.2016
г. са платени 15646,64 лв. и на дата 16.08.2016 г. – 62586,56 лв.
Съгласно Нотариален акт № 124, том ІІІ, рег. № 5714, дело № 383 от
31.08.2016г. „Евронова" ЕООД, представлявано от С.Л.Й., продава на С.Л.Й.
самостоятелните обекти от „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи",
находяща се в град Русе, за общата сума от 121 964,00 лв., която сума няма реално да бъде заплатена на продавача, а ще се
извърши прихващане срещу стари задължения между страните. Лицето С.Л.Й. е
подписал нотариалния акт едновременно в качеството му на продавач и в
качеството му на купувач и е удостоверил това с подписа си.
Органите по приходите са констатирали, че в отговор на Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р- 03001817007710-040-001/17.11.2017 г. не
са представени счетоводни регистри, първични документи, в т.ч. и протоколи за
прихващане, нито от С.Й., нито от новия управител - Г.И., което обстоятелство
органите по приходи приемат за умишлено възпрепятстване извършването на пълен
анализ на дейността на дружеството. От извършения такъв, въз основа на
подадените пред НСИ данни (Балан, Отчет за приходи и разходи) за календарните
2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. е изведен извод
за спад на приходите, изключително голям ръст на загубата, нарастване на
задълженията, както и отрицателна
пазарна стойност на предприятието,
която е трайна.
Въз основа на
съдържащите се в ПП
„ИКАР" данни, е констатирано, че
след 31.08.2016 г. „Евронова" ЕООД с ново наименование
„Гео-Бор 54" ЕООД не притежава недвижими имоти (ДМА).
От направено проучване на имущественото състояние на „Гео-Бор 54“ ЕООД от
публичен изпълнител е установено, че всички недвижими имоти притежавани от ЗЛ,
са продадени през м. 08/2016г., дружеството притежава 2 бр. МПС, не притежава
други активи, които могат да послужат като обезпечение за задълженията му.
Публичният изпълнител е предприел действия за прекатегоризация на дълга като
несъбираем, т.к. имуществото на ЗЛ е на стойност по-малка от 10 на сто от
дълга.
Органите по приходи са приели, че е налице причинно-следствена връзка между
поведението на управителя и невъзможността да се съберат установените
задължения на дружеството. В резултат на предприетите действия за принудително
събиране на публичните задълженията от публичен изпълнител, след щателно
проучване на имущественото и финансово състояние на дружеството е установена
невъзможност същите да бъдат събрани.
Предвид установеното, органите по приходи правят извод за наличието на
хипотезата на чл. 19. ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на С.Л.Й.,
който в качеството на управител на „Евронова" ЕООД с ново наименование
„Гео-Бор 54" ЕООД е укрил факти, които е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите. Констатирано е наличие на изискуемата от закона
причинно-следствена връзка между
поведението на С.Й. и невъзможността да се съберат публичните задължения на
„Евронова" ЕООД с ново наименование „Гео-Бор 54" ЕООД.
За да достигнат до този извод, ревизиращите са взели предвид
обстоятелството, че с подаването пред НАП на неверни данни в СД по ЗДДС за
дружество са възникнали данъчни задължения в по-ниски размери. При по-късното
установяване и узнаване от страна на приходната администрация за действителния
размер на задълженията, които вече са установени с издадения против търговеца
ревизионен акт, става обективно невъзможно събирането им, вкл. и поради
извършените от управителя действия по преустановяване активната търговска
дейност, извършвана от „Евронова" ЕООД с ново наименование „Гео - Бор
54" ЕООД, както и продажбата на всичките му активи, натрупването на
значителни загуби и в крайна сметка прехвърляне дяловете на дружеството на
друго лице, понастоящем собственик на още 29 дружества с декларирани и/или
установени публични задължения в особено големи размери.
Събрана е информация и доказателства от дирекция „Събиране" при ГД на
НАП Варна относно образуваното изпълнително дело срещу „Евронова" ЕООД с
ново наименование „Гео - Бор 54" ЕООД, за извършените действия по
принудително изпълнение на установите с PA № Р-03001816007880-091-01/06.06.2017 г. задължения, както и наложените
обезпечителни мерки. От публичния изпълнител е извършено проучване на
имущественото състояние на „Гео - Бор 54" ЕООД, за което е изготвена
Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на ЗЛ № С170018-134-
0003460/13.09.2017 г. В хода на проучването е установено, че всички недвижими
имоти, притежавани от ЗЛ, са продадени през м.08/2016г., дружеството притежава
2 бр. МПС; не притежава други активи, които могат да послужат като обезпечение
за задълженията му. Органът по събиране е предприел действия за
прекатегоризация на дълга като несъбираем, т.к. имуществото на ЗЛ е на стойност
по-малка от 10 на сто от дълга.
Констатирано е че през м. 08/2016 г. в „Евронова" ЕООД са наети две
лица по трудови правоотношения - Д.М.Й (съпруга на С.Л.Й.) и Ю.В.М.. На
17.08.2016 г. трудовите договори с тези лица са прекратени и същите са
преназначени на същата дата в „Евронова Трейдинг" ЕООД, с управител и
едноличен собственик на капитала С.Л.Й.. За тези лица по електронен път с КЕП
на С.Л.Й. са подадени Декларации обр. 1 по см. на Наредба № Н-8 от 29 декември
2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица. както и от самоосигуряващите се лица /в
сила от 01.01.2006 г./. Подадени са и Декларация обр. 6 за д.п.м. 08/2016 г. -
с вх. № 180021608531215/26.09.2016 г., формираща задълженията за удържания от
работодателя данък върху доходите от трудови правоотношения: с вх. №
180021608534894/26.09.2016г., формираща задълженията за вноските за ДОО. ДЗПО- УПФ
и ЗО, дължими от „Гео - Бор 54" ЕООД, в качеството му на осигурител по см.
на чл. 5 от КСО.
Установено е, че
не са платени така описаните декларирани задължения, за периода 01.08.2016 г. -
31.08.2016 г. на дружеството „Евронова" ЕООД и с ново наименование
"Гео-Бор 54" ЕООД от м.09/2016 г. за данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения, за вноски за здравно осигуряване за
осигурители, за вноски за Универсален пенсионен фонд за осигурители, задължения
за вноски за ДОО за осигурители. В хода на ревизионното производство не е
представен достъп до ведомостите за заплати, до счетоводните регистри, свързани
с начислените на наетите но трудови правоотношения лица възнаграждения,
направените удръжки за сметка на работника и дължимите задължителни
осигурителни вноски за сметка на работодателя.
При така установената фактическа обстановка, органите по приходите са
направили извод, че са налице всички предпоставки по см. на чл. 19. ал. 1 от ДОПК (в приложимата редакция) за ангажиране отговорността на С.Л.Й. за
задълженията на „Евронова" с ново наименование „Гео - Бор 54" ЕООД.
Действията, свързани с продажбата на всички активи на дружеството,
натрупването на значителни загуби, отчитането на големи задължения, както и прехвърлянето
на дяловете на „Евронова" ЕООД на лице по познатата в гражданското право
фигура „сламен човек", предвид подадените Декларации обр. 1 и обр. 6 след
продажбата на дяловете, потвърждавали умисъла на лицето по смисъла на чл. 19.
ал. 1 от ДОПК, като в резултат на това поведение на управителя станало
невъзможно събирането на публичните задължения по подадените Декларации обр. 6.
Предвид установените факти с обжалвания РА и РД към него, ревизиращите са
приели, че са налице основанията за ангажиране на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК на С.Л.Й., за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на
„Евронова" ЕООД, ново наименование „Гео-Бор 54" ЕООД, установени с
влязъл в сила РА №
Р-03001816007880-091-01/06.06.2017 г., за задълженията за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.08/2016г. и за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения, за вноски за здравно осигуряване за осигурители, за вноски за
Универсален пенсионен фонд за осигурители, задължения за вноски за ДОО за
осигурители, декларирани с Декларация обр.6 за периода 01.08.2016 г. -
31.08.2016 г.
РА е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло.
С решение № 303/21.11.2018г. Директорът на Дирекция „ОДОП” Варна е приел,
че са налице и предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК, за ангажиране на
отговорността на С.Й., като е изложил подробни мотиви за наличието на
хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК.
Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно
-осигурителна практика" - гр. Варна резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Съдът, при така установените
релевантни факти, прави следните правни изводи:
Процесуалният ред за реализиране на отговорността на третите лица по чл.16,
18 и 19 от ДОПК е уреден в чл. 21 от ДОПК, като съгласно ал. 1 от същия
отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Производството по
издаване на този акт следва да бъде проведено при спазване на императивните
правила на ревизионното производство, включително относно посочването в
заповедта за възлагане на ревизия на ревизиран период и вида на ревизираните
задължения. В настоящия случай, видно от съдържанието на Заповед за възлагане
на ревизия ЗВР № Р-03001817007710-020-001/09.11.2017г., това изискване е
спазено. В същата изрично е посочено, че ревизията се възлага за
"установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци
и/или ЗОВ на „Гео Бор 54” ЕООД”, като са индивидуализирани отделните видове
задължения по периоди, които следва да обхване ревизията.
Издадената заповед за възлагане на ревизията отговаря на изискванията на
ДОПК и е годно основание за провеждане на ревизията за възлагане отговорност за
данъчни задължения на трето лице по чл. 19 от ДОПК. В чл.113, ал. 1, т. 5 от ДОПК има изискване да се
посочи видът на задълженията, което в случая е изпълнено с посочването им в заповедта,
посочено е качеството на ревизираното лице и правното основание – по чл. 19 от ДОПК. В цитираната разпоредба няма
изискване да се посочват конкретните хипотези на задълженията по даден закон.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентния за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, орган на приходната
администрация.
В разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и
чл. 21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен
вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи
на управление или управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и 2 от ДОПК.
Материално-правните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 ДОПК регламентират
самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.
С РА № Р-03001817007710-091-001/04.09.2018г., е прието, че са налице
предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на личната имуществена
отговорност на оспорващия за задълженията на „ГЕО БОР 54” ЕООД.
С решение № 303/21.11.2018г. Директорът на Дирекция „ОДОП” Варна е приел, че
са налице и предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК, за ангажиране на
отговорността на С.Й., като е изложил подробни мотиви за наличието на
хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че с решението на Директорът на
Дирекция „ОДОП” Варна е недопустимо да се ангажира отговорността му и на
основание чл.19, ал.2 от ДОПК, което по своята същност е въвеждане на ново
основание, което води до утежняване на неговото положение.
В
РА са изложени фактически обстоятелства за отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК, като актосъставителят е квалифицирал фактическите
обстоятелства по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правната квалификация
при посочени в РА фактически обстоятелства може да се определи от решаващия
орган при обжалване по административен ред, както и от съда.
В този смисъл е решение № 11701/03.10.2018г. на ВАС , Осмо отделение, по
адм.д. № 4032/2018г.
Предвид изложеното, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата
на предпоставките на лична имуществена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, както и по чл.19, ал.2 от ДОПК.
С
разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична
имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни
вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва кумулативно
следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на
управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните
задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или
бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва
да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена
връзка между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични
вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно
изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК.
Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.
Тук следва да се отбележи, че в съдебната практика са формирани две становища
относно доказателствената сила на влезлите в сила ревизионни актове, с които са
установени задължения за лицата по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, респективно за
възможността да бъдат противопоставени на лицата, спрямо които се реализира
отговорността по чл. 19 от ДОПК. Според първата - влезлият в сила ревизионен
акт обвързва ревизията по чл. 19 от ДОПК само относно размера на подлежащите на
събиране задължения. Констатациите на ревизионния акт, съставен на дружеството,
не могат да бъдат противопоставяни на управителя му в ревизия по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, понеже двете
отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави. (в този
смисъл решение № 1072 от 28.01.2014 г. по адм. дело № 12588 по описа за 2013 г.
на ВАС и Решение № 9442 от 14.09.2015 г. по адм. д. № 10623/2014 г. на ВАС).
Според втората - влезлите в сила, ревизионните актове се ползват с
доказателства сила и относно обстоятелствата, формиращи задълженията (така
Решение № 890 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 1734/2015 на ВАС и Решение № 2645
от 09.03.2016 г. по адм. д. № 3166/2015 на ВАС).
Съгласно член 19, ал.1 от ДОПК /ред.2016г. до 04.08.2017г./, който в
качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14. т.1 и
2, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за несъбраното задължение.
1. Относно първата предпоставка:
Видно от събраните по административната преписка доказателства, както и
данните от Търговския регистър, се установява, че С.Л.Й., през периода от
25.10.2001 г. до 13.02.2016 г. е бил съдружник и управител на „Евронова"
ЕООД ново наименование „Гео-Бор 54" ЕООД, а през периода 13.02.2016 г. до
10.09.4016 г., дата на вписване на промяната в TP е собственик и управител на дружеството, вкл. и през периода, за който се
отнасят задълженията на дружеството за данъци и осигуровки, установени с
влезлия в законна сила Ревизионен акт /РА/ №
Р-03001816007880-091-01/06.06.2017г., с което е изпълнена първата предпоставка
за ангажиране на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, неоспорена от
жалбоподателя.
2. Втората предпоставка за реализиране на отговорността е да е налице
поведение на това лице, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител.
От събраните доказателства по административната преписка, се установява, че
през ревизирания период, включен в обхвата на ревизията, дружеството е подало
справка декларация по ЗДДС, с която е деклариран данък за внасяне по ЗДДС, в
размер значително по-малък от действителния, установен в последствие с РА № Р-
03001816007880-091 -01/06.06.2017 г.
В хода на административния контрол в отговор на Искане изх. №646-2
18.10.2018 г. по описа на Д ОДОП Варна, от ТД на НАП Варна, офис Русе са
предоставени заверени копия на документи: Разпечатка от Електронни услуги на
НАП на СД по ЗДДС за данъчен период м.08.2016 г., Разпечатка от Електронни
услуги на НАП, на информация относно потребителя, подал СД по ЗДДС за д.п.м.
08.2016 г.: Разпечатка от Програмен продукт „СУП" на подадените декларации
образец 6 за м.08.2016 г. с Bx.№ 180021608534894/26.09.2016 г. и вх.№18002160853 1215/26.09.2016 г.,
Разпечатка от Електронни услуги на НАП на Протокол №18000163129561/26.09.2016
г. за приети декларации обр.1 - 4бр. и декларация обр.6 - 1бр. за м.08/2016 г.,
Разпечатка от Електронни услуги на НАП па Протокол №18000163129567/26.09.2016
г. за приета декларация обр.6 за м.08/2016 г., Разпечатка от Електронни услуги
на НАП на Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на
електронните административни услуги, предоставени от НАП с КЕП на упълномощено
лице вх.№ 1 800И0091321/30.06.2016 г.
От събраното като доказателство Заявление за подаване на документи по
електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставени
от НАП е квалифициран електронен подпис /КЕП/ на упълномощено лице вх. №
1800И0091321/30.06.2016 г., подадено от С.Л.Й. от името на „Евронова"
ЕООД, е видно, че титуляр на КЕП е именно ревизираното лице - С.Л.Й.. В
Заявлението за подаване на документи по електронен път и ползване на
електронните административни услуги, предоставени от НАП с КЕП на упълномощено
лице е заявено, че въз основа на надлежно
упълномощаване, титулярът ще ползва електронните административни
услуги, предоставяни от НАП чрез КЕ, достъпни през интерфейса на
информационната система на НАП и/или ще подава no електронен път и ще подписва с КЕП следните документи във връзка с
изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси в
производствата, развивани прел органи на НАП. В подаденото Заявление са
изброени услугите и достъпите до кои електронни административни услуги,
предоставяни от НАП и до кои документи, подписвани и подавани с КЕП. заявителят
желае да му бъде предоставен достъп. Видно от Заявлението, в т.2 заявителят С.Л.Й.
е поискал пълен достъп до декларации, документи, данни или заявление за
дерегистрация по ЗДДС, а в т.10 е поискан пълен достъп до декларации, документи
или данни, свързани със задължителното осигуряване. Деклариран е електронен
адрес euronova@abv.bg, на който адрес ще се приемат електронни изявления на органите на НАП, във
връзка с подадените документи.
Видно от събраните като
доказателства документи, се установява, че
справка декларация за ДДС по ЗДДС за д.п. м.08/2016г. с вх.
№180015992563/14.09.2016 г. е подадена чрез квалифициран електронен подпис/КЕП/
№ 4DC490С3С839DРВ3, с титуляр С.Л.Й..
Предвид установеното и липсата на доказателства в информационната система
на НАП, както и неангажиране на доказателства от
страна на жалбоподателя, че
в качеството му на управляващ дружеството,
за подадено Уведомление за оттегляне на упълномощаване, касаещо процесния
период, съдът счита за безспорно доказано, че СД по ЗДДС за д.п.м.08.2017 г. е
подадена С.Л.Й..
Относно обстоятелството, кой е подал декларации образец 6 за м.08.2016г. с
вх.№ 180021608534894/26.09.2016 г. и вх.№18002160853 1215/26.09.2016 г. от
събраните доказателства, заверени копия на декларациите и Проктокол Приложение
№5 към чл.6. ал.6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина н реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от осигуряващите се лица, се
установява, че същите са подадени от С.Л.Й.. Същото обстоятелство се установява
и от изложените доводи в жалбата, в която лицето потвърждава, че декларации
образец 6 за м.08.2016 г. са подадени от него, предвид което съдът счита, че не
е спорно обстоятелството кой е подал тези декларации.
Предвид установеното, в конкретния случай подаването на СД и Декларации
обр.6 от С.Л.Й., в качеството му на управител на „Евронова" ЕООД го прави
задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК.
Във връзка с извършени продажби на недвижими имоти през м.08/2016 г.
„Евронова" ЕООД чрез неговия управител, е декларирало доставките в СД по
ЗДДС за този данъчен период като освободени по см. на
чл.45. ал.З от ЗДДС вр. § I. т. 5 от ДР на ЗДДС. Установените задължения с РА № Р-03001816007880-091
-01/06.06.2017 г., издаден на дружеството „Гео- Бор 54" ЕООД с предишно
наименование „Евронова" ЕООД, за които е вменена отговорност на
жалбоподателя по чл.19 от ДОПК, са за извършена от органите но приходите по
реда на чл.79. ал.6 от ЗДДС, корекция на декларирания резултат по ЗДДС за
процесния данъчен период.
В хода на административния контрол се приобщени документи от електронното
досие на „Евронова" ЕООД, с ново наименование „Гео-Бор 54" ЕООД,
относими към ревизионното производство.
Видно
от Нотариален акт № 100, том III, per. № 9028, дело № 420 от 04.08.2016 г., „Евронова" ЕООД, представлявано
от С.Л.Й., продава на „Арев трейдинг" ЕООД, представлявано от управителя А.Л.Х.,
самостоятелни обекти, находящи се в „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи", с адм.
адрес град Русе, пл. „Свобода", №7.
Видно от издадената фактура
№ **********/04.08.2016 г., се
установява, че предмет на продажбата са магазин №15 и прилежаща земя на
стойност 43656,42 лв. и магазин
№16 и прилежаща земя на стойност 34576,78 лв. По банков път на дата 04.08.2016
г. са платени 15646,64 лв. и на дата 16.08.2016 г. – 62586,56 лв.
Съгласно
Нотариален акт № 124, том III, per. № 5714, дело № 383 от 31.08.2016
г. „Евронова" ЕООД, представлявано от С.Л.Й., продава на С.Л.Й.
самостоятелните обекти от „Жилищна сграда с магазини и
подземни гаражи" с адм. адрес град Русе. пл.„Свобода",
№7. Съгласно фактура № 23805/31.08.2016 г. предмет на продажба са магазин №13 и
№14 на обща стойност 121 964,00 лв.
Процесната фактура е изискана от органите по приходите, но същата не е
представена.
Относно извършеното плащане, в нотариален акт № 124, том III, per. № 5714. дело № 383 от 31.08.2016 г. е отразено, че по силата на т.2 от съшия, С.Л. И. купува имотите, описани в пункт
първи на НА и при условията на същия, за цена в размер на 121964.00лв., която
сума няма да бъде реално заплатена на продавача „Евронова" ЕООД, с ЕИК
*********, а ще се извърши прихващане между страните.
По делото са представени нотариални актове за покупко-продажба на недвижими
имоти №174/21.08.2008 г., № 175/21.08.2008 г., № 176/21.08.2008г., №
177/21.08.2008 г. и № 178/21.08.2008 г. С цитираните актове е
извършена покупката на недвижимите имоти - магазини, които са предмет на
последващата продажба oт „Евронова" ЕООД.
Установено е, че гореописаните недвижими магазини, предмет на продажба през
м.08 2016 г. са били закупени от „Хотел Мениджмънт" АД, за което чрез
деклариране в регистър дневник за покупките и в СД за ДДС по ЗДДС, за
съответния период, е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури.
„Евронова" ЕООД, с ново наименование „Гео-Бор 54" ЕООД е
упражнило право на данъчен кредит при закупуването на имотите, а същевременно е
подаването на СД за ДДС за д.п.м.08.2016 г. е декларирало продажбите по
издадените фактури № 23796/04.08.2016
г. и №23805/31.08.2016 г., като освободени сделки за целите на ЗДДС.
Дружеството „Евронова", с ново наименование „Гео-Бор 54" ЕООД, чрез
управителя си С.Л.Й., се възползвало от възможността, която му предоставя
законът с чл.45, ал.7 от ЗДДС за избор на режима на доставка - в случая
освободена. С оглед обстоятелството, че тези недвижими имоти са дълготрайни
активи, то дължимият данък следва да бъде определен по реда на чл.79. ал.6. т.1
от ЗДДС / изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012 г/. като дружеството е следвало
през м.08/2016 г. да състави протоколи за извършена корекция и да отрази тези
протоколи в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен
период.
Като страна по тези сделки С.Л.Й., в качеството му на управител на дружеството, е знаел, че дружеството като
регистрирано по ЗДДС лице при придобиването на недвижимите имоти е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 89313.96 лв. Предвид
това, че същото е направило своя избор, продажбата
на недвижимите имоти по фактури 23796/04.08.2016г. и № 23805/31.08.2016г., да са освободени
доставки по см. на чл. 45, ал.З
вр. § 1, т.
5 от ДР
на ЗДДС, то на основание чл.79, ал.1 и ал.6 от ЗДДС е следвало да извърши корекция на дължимия за
д.п.м.08.2016 г. ДДС.
С неиздаването на протоколи и невключването им в регистъра по чл.124 от ЗДДС - дневник за продажбите и СД за ДДС, С.Л.Й. в качеството му на управител
на дружеството „Евронова" ЕООД за д.п. м.08/2016 г., като е подписал и
подал СД за ДДС и регистрите по чл.124 от ДОПК, е
посочил неверни данни /укрил/ действително дължимите от
дружеството задължения, като по този начин умишлено е укрил действителния
размер на дължимите за процесния период задължения за
ДДС.
От установените факти и
събраните доказателства по административната преписка, съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че С.Л.Й., в качеството си на
представляващ на „Евронова" ЕООД е знаел,
че представя на данъчната администрацията декларация с неверни данни.
По делото е установено,
че са налице укрити факти и обстоятелства, които управителят и едноличния
собственик на капитала на дружеството е бил длъжен по закон да обяви/декларира
по съответния ред, със СД по ЗДДС пред органите по приходите.
Видно от
съдържащите се писмени доказателства в приетата и неоспорена административна
преписка, през ревизирания период, включен в обхвата на ревизията, дружеството
е подало справка-декларация по ЗДДС, с която е деклариран данък за внасяне по
ЗДДС в размер значително по-малък от действителния, установен в последствие с
PA № Р-03001816007880-091-01/06.06.2017г. Безспорно е установено и не се спори,
че справката-декларация по ЗДДС за д.п. м.08/2016 г. е подадена чрез
класифициран електронен подпис /КЕП/ №4DC490C3C839DBB3, с титуляр С.Л.Й..
При
наличието на данъчна декларация с вписани данни в по-малък размер, от този
който се следва, които са подадени с КЕП на С.Л.Й., се навежда извода, че
същият в качеството му на представляващ на „Евронова" ЕООД /ново
наименование „Гео-Бор 54" ЕООД/ за д.п. м.08/2016 г. е укрил факти и
обстоятелства, които е бил длъжен да обяви пред приходната администрация.
„Евронова" ЕООД е упражнило право на данъчен кредит и същевременно с
подаването на СД за ДДС е декларирало продажбите като освободена сделка за
целите на ЗДДС с издадените фактури №23796/04.08.2016 г. и №23805/31.08.2016
г., т.е. възползвало се е от възможността, която му е предоставил законът с чл.
45, ал. 7 от ЗДДС за избор на режима на доставка - в случая освободена.
Дружеството е следвало през м.08/2016 г. да състави протоколи за извършена
корекция и да отрази тези протоколи в дневника за продажбите и
справка-декларацията за този данъчен период. С оглед обстоятелството, че тези
обекти са дълготрайни активи, дължимия данък се определя по реда на чл. 92, ал.
6, т. 1 от ЗДДС /ред.2016г./.
Като
страна по сделките за прехвърляне правото на собственост на единствените
останали в дружеството недвижими имоти, управителят на дружеството знае, че
дружеството като регистрирано по ЗДДС лице е упражнило правото си на приспадане
на данъчен кредит общо в размер на 89313.96 лв. по доставките, свързани с
активите, предмет на продажбата, както че дължи данък
общо в размер 51919.60 лв.
Управителят
на дружеството е следвало да издаде протоколи, с които да начисли дължимия и
ползван данъчен кредит и да ги включи в дневник „Продажби" на СД по ЗДДС
за д.п.м.08/2016 г.
Разликата
между действително дължимия данък и декларирания от лицето представлява
укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
В случая
субект на укриването е управителя, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2
от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му по
силата на чл. 141, ал. 1 от ТЗ. С оглед на това същият формира представа
относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като
облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените
облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация по силата на
чл. 125 от ЗДДС. Разминаването между декларираното и действителното е укриване
на факти и обстоятелства, поради което настоящата инстанция намира, че е налице
и втората предпоставка за ангажиране на личната отговорност на жалбоподателя.
В този смисъл Решение № 890 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 1734/2015 г. на
ВАС и Решение № 15873 от 12.12.2012 г. по адм. д. № 4426/2012 г. на ВАС, Решение
№ 13269 от 31.10.2018 г. по адм.д. № 3582/2018г.
С Ревизионен акт № Р-03001816007880-091-01/06.06.2017 г. влязъл в законна
сила, на основание чл.82 и чл.86. вр.чл.79.
ал.1 и ал.6 or ЗДДС. за д.п.м.08/2016 г. са установени на „Евронова" ЕООД задължения
за ДДС по ЗДДС в размер на 51919,60 лв., представляващи дължимия данък след
извършена корекция на ползван данъчен кредит в размер на 89313,99 лв.
Установената с РА разлика в размер на 51919,60 лв., между действително дължимия
данък и декларирания от лицето, представлява умишлено укриване на факти и
обстоятелства по смисъла на чл.19,
ал.1 от ДОПК, предвид което съдът счита, че е доказан и втория фактически
елемент на разпоредбата па чл.19.
ал.1 от ДОПК.
3. Третият елемент от фактическия състав на чл.19. ал.1 от ДОПК изисква да
е налице причинно-следствена връзка между необявяването на фактите и
обстоятелствата и несъбираемостта на съответното задължение от задълженото
лице.
В съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на
каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните
задължения на представляваното дружество т. е. посоченото поведение на
управителя следва да е единствената
причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.
Причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта
на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата. В
практиката на ВАС без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на
отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството, от чиито
управител се търси вземането. Укриването на факти и обстоятелства предполага
наличието на умисъл, което следва от посочената в нормата причинно-следствена
връзка между деянието и невъзможността да се съберат публичните вземания;
деянието в тази хипотеза има две възможни проявни форми – действие или
бездействие; тоест следва да е налице волево поведение на субекта, което цели пряко
укриването на проявените факти и обстоятелства от приходната администрация,
като лицето съзнава, че с неговото поведение води до невъзможността да се
събират публични задължения.
Следователно независимо дали укритите факти и обстоятелства са относими към
определянето на данъчните задължения пред/от органа по приходите, или към етапа
на принудителното изпълнение, предприето от публичния изпълнител, във всички случаи тяхното укриване следва
да бъде причината за несъбирането на задълженията. В този смисъл е
необходимо да бъде установено имущественото състояние на задълженото юридическо
лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното поведение на
управителя по укриване на факти и обстоятелства.
Както в ревизионния акт, така и в потвърждаващото РА Решение, е посочено,
че до 30.08.2016 г., предпоследния ден на ревизирания период м.08.2016 г. /до
датата на прехвърлителната сделка към физическото лице С.Й./ и изтеглянето на
сумата от 35000лв. дружеството е разполагало с дълготрайни активи, както и с
парични средства, получени от продажбите на недвижимите имоти, след 31.08.16г.
дружеството не притежана ДМА и парични средства, не извършва реална стопанска
дейност.
За дружество, което не е разполагало с активи, парични средства и не е
извършвало реална стопанска дейност и след 31.08.16г. не може да изпълнява
задълженията си поради финансовото си състояние, което е резултат от отчуждаването на имоти и скрито разпределение на печалба трудно може да се докаже, че не е
изпълнило впоследствие установени данъчни задължения единствено поради укриване от страна на управителя на факти при
декларирането по ЗДДС.
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на
каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните
задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на
управителя следва да е единствена
причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.
По делото са представени доказателства, че несъбираемостта на публичните
вземания е в резултат на извършени плащания в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и
отчуждаването на имущество на задълженото лице безвъзмездно, което е относимо
към реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.
В случая от доказателствата по делото се установява, че дружеството не е
притежавало необходимите парични средства и ДМА, за да покрие породените задължения
към финансови институции, реп. и публичните такива към фиска. При тази
фактическа обстановка - дружество, което не е разполагало с достатъчни активи и
парични средства, т. е. по начало не е можело да изпълнява задълженията си
поради финансовото си състояние, органите на приходната администрация не
ангажират надлежни доказателства, че впоследствие установените данъчни
задължения не са изпълнени единствено поради
укриване от страна на управителя на факти при декларирането по ЗДДС.
Като довод за наличието на
изискуемата причинно-следствена връзка ревизиращите са посочили единствено
обстоятелството, че дружеството към датата на действията на публичен изпълнител
не е разполагало с достатъчно парични средства за погасяване на задълженията си
към НАП. Посочената констатация отразява един резултат, но по никакъв начин не
обуславя наличието на този резултат като пряка последица от укриване от страна
на управителя на факти при декларирането по ЗДДС.
След като не е налице един от кумулативните елементи на фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, не може да се реализира
отговорността на ревизираното лице на посоченото правно основание.
Предпоставките на чл.19, ал.2 ДОПК
Съгласно
чл. 19, ал. 2 от ДОПК в случаите, когато управител или член на орган на
управление недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото
на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски отговаря за задължението до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
С
изменението на §1, т.5 б."а" от ЗКПО обхватът
на понятието „скрито разпределение на печалбата" е разширен - въвежда се
терминът „сума", който вече включва не само отчетен счетоводен разход в
полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, но и всяка сума,
представляваща изтекъл ресурс от страна на предприятието в полза на тези лица.
Фактическият
състав на нормата изисква кумулативното наличие на следните :
1.
Качество на лицето, спрямо което се ангажира отговорността на управител или
член на орган на управление;
2.
Активни действия от страна на субекта на отговорността, които обхващат две
отделни хипотези: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задължено
юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент
или б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по- ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло;
3.
Недобросъвестност при извършване на посочените действия;
4.
причинно-следствена връзка между поведението на субекта и невъзможността за
събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски;
5.
обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни
вноски.
Отговорността
по ал.2 е ограничена - до размера на извършените плащания, съответно до размера
на намаленото имущество.
1. Първата
предпоставка безспорно е доказана, а именно качеството на С.Й.
на управител на „Евронова" ЕООД, на ДЗЛ по чл.14, т.1 и т.2 , през
ревизирания период м.08.2016г.
2. Относно
извършените от управителя действия, свързани с изпълнението на хипотезата на
чл.19 ал.2 от ДОПК, които се изразяват в плащания в пари от имуществото на ДЗ
ЮЛ, представляващи скрито разпределение на печалба и отчуждаване на имущество
на ЗЛ безвъзмездно.
В хода на
ревизията е установено, че през периода м.08/2016г. С.Л.Й. в качеството си на
представляващ на „Евронова" ЕООД е извършил сделки по продажба на
недвижими имоти собственост на дружеството, съгласно издадени нотариални
актове, подробно описани по-горе в настоящото решение. Следователно,
жалбоподателят е положил подписа си като продавач в посочените нотариални
актове, същият е знаел и е взел участие в действията по отчуждаване на
имуществото на дружеството.
От
съдържанието на Нотариален акт № 124, том III, per. № 5714, дело № 383 от 31.08.2016
г.
се установява, че продавачът „Евронова" ЕООД се представлява от С.Л.Й..
Същият продава на С.Л.Й. самостоятелните обекти от „Жилищна сграда с магазини и
подземни гаражи" в град Русе, а именно магазин 13 и магазин 15.
Този факт
навежда на извода, че с тази продажба на недвижимо имущество очевидно се цели
имотите да останат собственост на жалбоподателя. Освен това, относно плащането
на цената на имотите предмет на покупко продажбата между „Евронова" ЕООД и
С.Л.Й., се установява, че няма реално
плащане, а е извършено прихващане на вземанията на С.Й. срещу задължения на
„Евронова" ЕООД към него, които не са установени, предвид липсата на
документи, които да ги доказват. От изложеното следва изводът, че отчуждаването
на имотите на ДЗ ЮЛ в полза на С.Й. е извършено безвъзмездно.
В хода на ревизионното производство, въз основа на представените документи
от С.Л.Й. е установено, че същият, в качеството си
на едноличен собственик на
капитала на „Евронова" ЕООД, с Решение от 01.08.2016 г. на едноличния
собственик на капитала е взел решение за отчуждаване на имущество на
дружеството. В решението е посочено, че „по счетоводни данни от баланса на
„Евронова" ЕООД към 31.07.2016 г. задължението на фирма „Евронова"
ЕООД към кредитора С.Л.Й., е в размер на 369498,46 лв.
и в т.2 е взето решение, следните недвижими имоти да бъдат
прехвърлени в собственост на кредитора С.Л.Й.: магазин №14 с площ 23.39кв.м., заедно
с 0.180% от идеалните части,
за сумата от 49407.00 лв.
/четиридесет и девет хиляди и четиристотин и седем
лв./: магазин №13 с площ 34.35кв.м., заедно с 0.264% от идеалните части
на сградата - идентификатор
63427.2.5422, за сумата от 72557.00 лв. Взето е решение „Евронова" ЕООД да
изплати на кредитора С.Л.Й. сумата от 35300.00 лв.
След прехвърляне на гореописаните имоти и получаване на сумата по т.З
кредиторът С.Л.Й. се съгласява и декларира, че няма претенции за остатъка от
сумата в размер на 212234.46 лв.
Плащането на сумата в
размер на 35300,00 лв. е извършено на 30.08.2016 г.
от „Евронова" ЕООД, за което е приложено извлечение на банкова сметка *** С.Л.Й..
Относно удостоверяване на факта, че С.Л.Й. е предоставял парични суми на
„Евронова" ЕООД, в хода на ревизионно производство ревизираното лице е
предоставило копия от квитанции към приходни касови ордери, с които лицето в
качеството му на управител е извършило парични вноски по протокол от общото
събрание в дружеството Евронова“ ЕООД.
Съдът приема, че представените квитанции от приходни касови ордери, не
доказват, че посочените в тях суми действително са предоставени от С.Л. на
„Евронова" ЕООД. Представените квитанции, като частни удостоверителни
документи по см. на чл.180 от ГПК, приложим на основание
§2 от ДР на ДОПК, носят подписа само на С.Л.Й. и предвид липсата
на други относими документи, счеговодни справки и регистри, същите не доказват
реално предоставени суми от физическото лице на дружеството.
Те не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а само
удостоверяват, че изявленията в тях са направени от лицето, което ги и
подписало, съгласно 180 ГПК.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в конкретния случай е налице
безвъзмезност на сделките, тъй като е налице изявление за прихващане на
вземания, за които вземания не са представени писмени доказателства, че са
реално съществуващи.
С оглед недоказването на факта на извършено прихващане, поради липсата на
доказани вземания на оспорващия от ДЗ ЮЛ, следва по отношение на платената
сумата в размер на 35300,00
лв. на 30.08.2016г. от „Евронова"
ЕООД на С.Л.Й., да се приеме, че е налице
по смисъла на §1, т.5 б."а" от ЗКПО „скрито разпределение на
печалба".
По делото
е доказано, че в резултат на извършените от управителя действия, свързани с
изпълнението на хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК, които се изразяват в плащания
в пари от имуществото на ДЗ ЮЛ, представляващи скрито разпределение на печалба
и отчуждаване на имущество на ЗЛ безвъзмездно, имуществото на задълженото лице
е намаляло със сумата от 107557лв. /цена на двата недвижими имота и сумата
35000лв./.
3.Недобросъвестност
при извършване на посочените действия.
Недобросъвестност - при липса на легално определение на понятието, даденото
от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този,
който знае определено обстоятелство. Т. е. добросъвестността винаги е свързана
със знанието, а в случая то е относно наличието на възникнали данъчни задължения
или такива за ЗОВ.
През ревизирания период м.08.2016г. С.Й. е бил управител на дружеството, като
лично е подписвал платежни документи, както и друга счетоводна и финансова
документация - декларации обр. 1 и обр. 6, респ. оперирал е със средствата на
дружеството по банкови сметки, вкл. е осъществявал администриране на
задълженията за данъци и ЗОВ.
С.Й. е представлявал и подписал, в качеството на управител на „Евронова”
ЕООД, нотариален акт № 100, том III, per. № 9028, дело № 420 от 04.08.2016 г., с което „Евронова" ЕООД,
представлявано от С.Л.Й., продава на „Арев трейдинг" ЕООД, представлявано
от управителя А.Л.Х.,
самостоятелни обекти, находящи се в „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи", с адм.
адрес град Русе, пл. „Свобода", №7.
Видно от издадената фактура
№ **********/04.08.2016 г., се
установява, че предмет на продажбата са магазин №15 и прилежаща земя на
стойност 43656,42 лв. и магазин
№16 и прилежаща земя на стойност 34576,78 лв. По банков път на дата 04.08.2016
г. са платени 15646,64 лв. и на дата 16.08.2016 г. – 62586,56 лв.
От сключената сделка за „Евронова" ЕООД, са възникнали данъчни
задължения, които са станали известни на оспорващия, тъй като той лично е представлявал
дружеството и в качеството на управител е подписал нотариалния акт.
Съгласно
Нотариален акт № 124, том III, per. № 5714, дело № 383 от 31.08.2016
г. „Евронова" ЕООД, представлявано от С.Л.Й., продава на С.Л.Й.
самостоятелните обекти от „Жилищна сграда с магазини и
подземни гаражи" с адм. адрес град Русе. пл. „Свобода",
№7. Съгласно фактура № 23805/31.08.2016 г. предмет на продажба са магазин №13 и
№14 на обща стойност 121 964,00 лв.
Процесната фактура е изискана от органите по приходите, но същата не е
представена.
От тази сделка за „Евронова" ЕООД, също са възникнали данъчни
задължения, които са станали известни на оспорващия, тъй като той лично е
представлявал дружеството, като е подписал нотариалния акт в качеството на
законен представител на продавача и в качеството на купувач.
С.Й., в качеството на управител на „Евронова" ЕООД, с ново
наименование „Гео-Бор 54" ЕООД, е знаел, че дружеството е упражнило право
на данъчен кредит при закупуването на имотите, а същевременно с подаването на
СД за ДДС за д.п.м.08.2016 г. е декларирало продажбите по издадените фактури №
23796/04.08.2016 г. и
№23805/31.08.2016 г., като освободени сделки за целите на ЗДДС. Дружеството
„Евронова", чрез управителя си С.Л.Й., се възползвало от възможността,
която му предоставя законът с чл.45, ал.7 от ЗДДС, за избор на режима на
доставка - в случая освободена.
Като страна по тези сделки С.Л.Й., в качеството му на управител на
дружеството, е знаел, че
дружеството като регистрирано по ЗДДС лице при придобиването на недвижимите
имоти е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
89313.96 лв. Предвид това, че същото е направило своя избор, продажбата на недвижимите имоти по
фактури 23796/04.08.2016г. и №
23805/31.08.2016г., да са освободени доставки по см. на чл. 45, ал.З вр. § 1,
т. 5 от ДР на ЗДДС, то на основание
чл.79, ал.1 и ал.6 от ЗДДС е
следвало да извърши корекция на
дължимия за д.п.м.08.2016 г. ДДС.
С неиздаването на протоколи и невключването им в регистъра по чл.124 от ЗДДС - дневник за продажбите и СД за ДДС, С.Л.Й. в качеството му на управител
на дружеството „Евронова" ЕООД за д.п. м.08/2016 г., като е подписал и
подал СД за ДДС и регистрите по чл.124 от ДОПК, е
посочил неверни данни /укрил/ действително дължимите от
дружеството задължения, като по този начин умишлено е укрил действителния
размер на дължимите за процесния период задължения за
ДДС.
От установените факти и
събраните доказателства по административната преписка, съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че С.Л.Й., в качеството си на
представляващ на „Евронова" ЕООД е знаел,
че представя на данъчната администрацията декларация с неверни данни.
Декларирането на неверни данни е индиция за недобросъвестно поведение на
оспорващия.
Констатирано е че през м. 08/2016 г. в „Евронова" ЕООД са наети две
лица по трудови правоотношения - Д.М.Й(съпруга на С.Л.Й.) и Ю.В.М.. На
17.08.2016 г. трудовите договори с тези лица са прекратени и същите са
преназначени на същата дата в „Евронова Трейдинг" ЕООД, с управител и
едноличен собственик на капитала С.Л.Й.. За тези лица по електронен път с КЕП
на С.Л.Й. са подадени Декларации обр. 1 по см. на Наредба № Н-8 от 29 декември
2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица. както и от самоосигуряващите се лица /в
сила от 01.01.2006 г./. Подадени са и Декларация обр. 6 за д.п.м. 08/2016 г. -
с вх. № 180021608531215/26.09.2016 г., формираща задълженията за удържания от
работодателя данък върху доходите от трудови правоотношения: с вх. №
180021608534894/26.09.2016г., формираща задълженията за вноските за ДОО. ДЗПО-
УПФ и ЗО, дължими от „Гео - Бор 54" ЕООД в качеството му на осигурител по
см. на чл. 5 от КСО.
Установено е още,
че не са платени така описаните декларирани задължения за периода 01.08.2016 г.
- 31.08.2016 г. на дружеството „Евронова" ЕООД и с ново наименование
"Гео-Бор 54" ЕООД от м.09/2016 г. за данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения, за вноски за здравно осигуряване за
осигурители, за вноски за Универсален пенсионен фонд за осигурители, задължения
за вноски за ДОО за осигурители.
Оспорващият е знаел за възникналите данъчни и осигурителни задължения на
дружеството, но е предприел действия за безвъзмездно отчуждаване на имоти на
дружеството в негова полза, както и за получаване лично на парични суми от
дружеството под формата на скрито разпределение на печалба.
Тези действия водат до извода за недобросъвестност на лицето.
В хода на ревизионното производство не е предоставен достъп до ведомостите
за заплати, до счетоводните регистри, свързани с начислените на наетите по
трудови правоотношения лица възнаграждения, направените удръжки за сметка на
работника и дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на
работодателя.
С.Л. е знаел, че главното задължено лице има изискуеми и непогасени публични
задължения за данъци – ДДС по ЗДДС и данъци върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения) и ЗОВ. Като управител на „Евронова” ЕООД е отчуждил
безвъзмездно имоти на ДЗ ЮЛ, извършил е плащане в пари от имуществото на
дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата, общо в размер на
157264лв., при възникнали и непогасени задължения на дружеството за данъци и
ЗОВ.
Посочените обстоятелства са достатъчни да обосноват недобросъвестност на Св.Й. - същият е разполагал с пълна информация
за имущественото и финансово състояние на дружеството и въпреки, че е знаел за
съществуващите изискуеми и непогасени публични задължения на "Евронова"
ЕООД, цЕ.сочено във времето е насочвал финансовите потоци на дружеството в негова
лична полза. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага цЕ.сочени
действия по упражняване на правата му (вкл. събиране на вземанията), респ.
изпълнение на задълженията - в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива.
Действителният размер на задълженията за ДДС по ЗДДС за м. 08/2016 г. е
установен с РА Р-030018 16007880-091 -01/06.06.2017г.
След издаването на този РА за приходната администрация възниква
изпълнително основание за изпълнение на задълженията по ЗДДС, недекларирани от
лицето през съответния данъчен период. Към този момент вече е налице намаление
на активите на дружеството, чрез продажбата на недвижимите имоти, теглене на
паричните суми и нарастване на задълженията, което води до невъзможност за
изпълнение на пълния размер на публичните задължения на „Евронова" ЕООД с
ново име „Гео Бор 54" ЕООД.
Недобросъвестността
на лицето се извежда и от следните релевантни факти:
Безвъзмездното отчуждаване на имоти на дружеството, тегленето на парични
суми от сметката на дружеството, доказва недобросъвестното поведение на представляващия
дружеството, целящо избягването на плащане на възникнали публични задължения и
намаляване па имуществото на дружеството, срещу което публичните изпълнители
могат да насочат принудително изпълнение.
Липсата на доказателства за плащане, наред с факта, че купувачът и
продавачът са свързани лица, водят на извода, че реално плащане на цената няма,
а сделката е осъществена безвъзмездно. Описаните действия водят до намаляване
на имуществото на задълженото лице с цената на недвижимите имоти, които имат за
последица избягване заплащането на публични задължения. Действията по
продажбата на недвижими имоти собственост на дружеството, липсата на счетоводни
документи на дружеството, имат за последица намаляване на имуществото на
задълженото лице със стойността на отчужденото имущество и изтеглените парични
суми. Действията са извършени през отчетния период, за който са установени
задължения за ДДС, поради което отчуждаванията имат за пряка последица
невъзможността за насочване на принудителното изпълнение върху отчужденото
имущество. Описаното поведение на собственика и управител С.Л. обоснова недобросъвестност
и наличието на причинно-следствената връзка между действията по отчуждаване на
имущество и неплащането на установените публични задължения.
Недобросъвестността
при приложението на нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК се свързва със знанието за
съществуващо задължение и при наличие на такова знание извършване на действия
по намаляване на имуществото на задължението лице, с което се избягва плащането
на задълженията. В конкретния случай С.Й., като управител на „Евронова"
ЕООД, е знаел за възникналите задължения на дружеството, за процесния данъчен
период, които е укрил при подаването на справка-декларацията по ЗДДС, за което
аргументи се изложиха по-горе в настоящото решение. Извършените действия по
продажби на недвижимо имущество и безвъзмездно прехвърляне на права върху
движимо имущество и теглене на парични средства на дружеството са
недобросъвестни, тъй като управителят е съзнавал, че с тези действия влошава
финансовото състояние на дружеството, с което цели избягване на плащането на
публичните задължения на дружеството.
Укриването
на факти и обстоятелства при декларирането на данъчните задължения е предвидено
като отделна хипотеза за ангажиране на отговорност по чл.19 ал.1 от ДОПК, но същото
има значение и при преценката по чл.19 ал.2 от ДОПК относно добросъвестността
на действията на управителя по изплащане на суми и отчуждаване на имущество и
за причинно-следствената връзка с невъзможността на събиране на задълженията в
резултат на тези действия. В случая като е избрал режима на доставките по продажба
на ДМА -освободени и не е извършил корекция на упражненото правото на
приспадане на данъчен кредит, управителят на дружеството е намалил размера на
дължимия по декларация данък за внасяне, с което е целял укриване на
действителния размер на дължимите данъчни задължения по ЗДДС и избягване на
заплащането на ДДС. Към момента на образуване на ревизионното производство на
дружеството със ЗВР от 09.11.2017 г., същото вече е преустановило търговската
си дейност, няма налични средства по банковите сметки, отчуждило е голяма част
от дълготрайните си активи.
Съвкупната преценка на релевантните за казуса обстоятелства - целенасочено
във времето поведение по отчуждаване на имотите на дружеството, направените плащания
от управителя на ТД към личната му банкова сметка, отчуждаване на дружествените
дялове по номинална стойност, /безвъзмездно според купувача на/ на лице, което
е собственик на капитала на много на
брой търговски дружества с публични задължения към датата на придобиване на
дружествените дялове на „Евронова” ЕООД, води до извод за недобросъвестност на
управителя.
Непредставянето на счетоводна и финансова документация от РЛ или от новия
управител, който декларира, че не му е предоставена такава, предприетите
действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията
от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че
дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително
изпълнение, обосновава краен извод за недобросъвестно поведение на управителя,
което е причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните
вземания.
Действията, свързани с продажбата на всички активи на дружеството,
натрупването на значителни загуби, отчитането на големи задължения, както и
прехвърлянето на дяловете на „Евронова" ЕООД на лице по познатата в
гражданското право фигура „сламен човек", са индиция за
недобросъвестността на лицето по смисъла на чл. 19. ал. 2 от ДОПК, като в
резултат на това поведение на управителя става невъзможно и събирането на публичните
задължения по подадените Декларации обр.1 и обр. 6.
4. Налице
е причинно-следствена връзка между поведението на субекта и невъзможността за
събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Описаните действия на С.Й.
водят до намаляване на имуществото на задълженото лице с цената на недвижимите
имоти, с размера на изтеглените парични суми, които имат за последица избягване
заплащането на възникналите публични задължения на дружеството. Действията по
безвъзмездно отчуждаване на имоти на дружеството, превеждането на парични суми
от сметката на дружеството в сметката на Й., имат за непосредствена последица
намаляване на имуществото на задълженото лице със стойността на отчужденото
имущество и изтеглените парични суми.
Действията са извършени през отчетния период, за който са
възникнали и установени публичните задължения, поради което отчуждаванията имат
за пряка последица невъзможността за насочване на принудителното изпълнение
върху отчужденото имущество. Описаното поведение на собственика и управител С.Л.
обоснова и наличието на причинно-следствената връзка между действията по
отчуждаване на имущество и неплащането на установените публични задължения.
5. Обективната
невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни вноски.
Доказана е и последната кумулативна предпоставка по чл.19, ал.1, т.2 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство е изискана информация от публичен
изпълнител относно предприети действия по принудителното им събиране на
установените публични задължения. От представените от дирекция „Събиране"
при ТД на НАП Варна доказателства, се установява, че са предприети своевременни
мерки за обезпечаване на задълженията по започналото ревизионно производство на
„Гео Бор 54" ЕООД с предишно име „Евронова" ЕООД. Принудителното
производство е образувано със съобщение за доброволно изпълнение, на основание
чл.221 от ДОПК, с изх.№ С170018-149-0004337/27.04.2017 г. Наложени са
предварителни обезпечителни мерки с Постановление, изх. №
С170018-023-0001831/15.05.2017г., като е наложен запор върху банкови сметки.
След издаване на РА №Р-03001816007880-091-001/06.06.2017г. е издадено
Постановление за продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки, изх. № С170018-139- 0001397/19.06.2017г. С Разпореждане за
присъединяване №
С170018-105-0123653/28.06.2017г. задълженията по РА № Р-03001816007880-091
-001/06.06.2017 г. са присъединени
към образувано на
дружеството изпълнително дело
№*********/2017 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе, като
общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в това число и
присъединените с разпореждането към 28.06.2017 г., са в общ размер на главница
107499,41 лв. и лихва 5876,04лв. С
присъединяване на задълженията, установени с РА, към изпълнителното дело,
наложените обезпечителни мерки служат за обезпечаване на всички задължения,
предмет на изпълнителното дело. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170018-022-0051386/12.09.2017 г. е наложен запор върху товарен автомобил марка
„МERCEDES, модел 410Д“, с peг. № Р9062РР. рама № WDB6114671Р340353, двигател
№60294010341082, година на производство 1994 г., с балансова стойност 0.00 лв.
и товарен автомобил „марка FORD, молел ТРАНЗИТ"
2,5 Д, рег.№ Р3098РС, година на производство 1993 г., с балансова стойност
0.00лв.
Относно наложените запори на банковите сметки на дружеството от получените
отговори от банките е видно, че по същите няма налични парични средства.
Дружеството не осъществява търговска дейност, не стопанисва търговски обекти, в
които би могло да съхранява стоки и материали, управителят на дружеството не
може да бъде открит. Последният публикуван годишен финансов отчет е за 2015 г.
Не е публикуван ГФО за 2016 г. и 2017 г. Наложените на дружеството
обезпечителни мерки по изпълнителното дело са на значително по-ниска стойност,
поради което дори и при продажба на цялото обезпечено имущество на дружеството
задълженията по РА №Р- 03001816007880-091-001/06.06.2017 г. не биха могли да
бъдат събрани.
От информацията и доказателствата, предоставени от дирекция
„Събиране", е видно, че наличното имущество на дружеството е в
незначителен размер и не е достатъчно да покрие целия размер на задълженията по
изпълнителното дело.
От изложеното е видно, че от страна на органите на приходната администрация
са предприети своевременно необходимите действия за обезпечаване и събиране на
задълженията на дружеството, но наличното имущество на дружеството не е
достатъчно да погаси задълженията му
по РА №P-03001816007880-091-001/06.06.2017 г., с което се
доказва невъзможността за събиране на задълженията, което е една от
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.2, т.2 от ДОПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и събраните по
административната преписка доказателства, съдът счита, че в конкретния случай е
изпълнен фактическият състав на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.
Налице е безвъзмездно отчуждаване на имоти на дружеството, превеждане на
парични суми от сметки на дружеството в сметката на управителя, представляващо
скрито разпределение на печалба, недобросъвестност на извършените действия, в
резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина
не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Съдът счита, че са установени при условията на пълно доказване всички предпоставки
за реализиране на отговорността на Св.Й., по чл.19, ал.2 ДОПК, за непогасените
публични задължения на „Гео-Бор 54" ЕООД, за данъчен период м.08/2016 г.,
както следва: по ЗДДС в размер на 51919,60 лв. главница, задължения по ЗДДФЛ в размер на 17,80 лв.
главница, задължения за вноски за ДОО за осигурители в размер на 21,83 лв.
главница, задължения за вноски за ДЗПО Универсален пенсионен фонд - за
осигурители главница в размер на 6,13 лв. и задължения за вноски по ЗО за
осигурители в размер на 20,33 лв. главница.
В тази
част, жалбата срещу РА № Р-03001817007710-091-001/04.09.2018г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2
от ДОПК от Е. С. Х. на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция
„Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.З.Х. на длъжност
главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, е
неоснователна и следва да се отхвърли.
РА следва да се отмени, в една част, за задължения, представляващи начислени лихви за забава върху
установения размер на задължението с РА – 11724,94 лв.
Задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 е частен случай на отговорност за чужди задължения,
поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно.
В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и
на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 на чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване
на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични
държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани
публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е
незаконосъобразно ангажирана.
Предвид изложеното РА, в частта, в която на задълженото лице са вменени
задължения за лихви е незаконосъобразен и следва да се отмени.
По разноските
Неоснователно е искането на процесуалния представител на оспорващия да му
се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Посочената
разпоредба регламентира изчерпателно три хипотези, в които адвокатът има право
да оказва безплатна правна помощ и въпреки това да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение при положителен резултат за представляваната от него страна по
делото. Във всички останали случаи на репариране по реда на присъждане на
разноски подлежи единствено действително заплатеното от страната в хода на
съдебното производство адвокатско възнаграждение, за което бъдат представени
надлежни доказателства. В случая липсват каквито и да е данни в коя от трите
хипотези по чл. 38 от Закона за адвокатурата
попада жалбоподателя, за да може адвокатът да се
ползва от правото по чл. 38, ал. 2 от същия закон, поради
което присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на последната
разпоредба е неоснователно. От
друга страна в представения договор за правна защита и съдействие /л.41 от
делото/ е посочено договорено възнаграждение в размер на 2500лв., за което не
са представени доказателства, че е платено. Направените разноски от оспорващия
са в размер на 10лв. Съобразно уважената част от жалбата му се дължат 1,84лв. за разноски.
На ответника по жалбата се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1992,03лв.,
на осн.чл.161, ал.1 ДОПК вр.с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/04г., съобразно с
отхвърлената част от жалбата.
При този изход на спора и предвид претенцията и на двете страни за
присъждане на разноски, както и съобразно данните да направени такива и за
юрисконсултско възнаграждение на приходните органи, представлявани от
юрисконсулт, съразмерно на уважения материален интерес, за всяка от страните и
по компенсация в полза на администрацията се дължат 1990.20лв.
По изложените съображения и на основание чл.160, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.Й. ***, срещу ревизионен акт №
Р-03001817007710-091-001/04.09.2018г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Е. С. Х. на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция
„Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.З.Х. на длъжност
главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, в частта, с която за данъчен период м.08/2016
г., са установени публични задължения, както следва: по ЗДДС в размер на 51919,60 лв. главница, задължения по ЗДДФЛ в размер на 17,80 лв. главница, задължения за
вноски за ДОО за осигурители в размер на 21,83
лв. главница, задължения за вноски за ДЗПО Универсален пенсионен фонд - за
осигурители главница в размер на 6,13
лв. и задължения за вноски по ЗО за осигурители в размер на 20,33 лв. главница, общо в размер на 51985.69 лева, като неоснователна.
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № Р-03001817007710-091-001/04.09.2018г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2
от ДОПК от Е. С. Х. на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция
„Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.З.Х. на длъжност
главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, в частта, с която са установени задължения за лихви в общ размер на 11724,94лв.
ОСЪЖДА С.Л.Й. ***, с ЕГН **********, да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция
"ОДОП" Варна, сумата от 1990.20лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: