№ 10893
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110102369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление от 14.01.2022 г. на ........ срещу ..............
Видно от справка в Търговския регистър, физическото лице, упражняващо дейност
като ............., е ..........
Издадена е заповед за изпълнение от 25.01.2022 г. При действия по връчване на
заповедта за изпълнение от страна на връчителя са събрани сведения, че физическото лице,
упражняващо дейност като ЕТ, е починало. Видно от справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 07.04.2022 г. за ........., ЕГН **********, същият е
починал на 09.12.2021 г. г., т.е. преди депозиране на заявлението и издаване на заповедта.
С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива
правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. С признаване на
качеството му на търговец само е разширена неговата правоспособност и е открита
възможността същият да бъде страна по търговскоправни отношения, без обаче да възниква
с това нов правен субект. Между персоналитета на физическото лице и едноличния
търговец не настъпва разлика, няма нов субект, касае се за едно и също лице, със смъртта на
което се прекратява и търговската му правоспособност.
От друга страна, съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2 на ТР № 1/2017 г.
от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, смъртта прекратява
съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата
правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с
това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес
като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и
не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това,
предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва
1
изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на
исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по
реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване
на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в
процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в
лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната
да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да
бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или
незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил
правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на
гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите
правоприемници. Предвид изложеното, исково производство, при което посоченият в
исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи
на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди
валидно процесуално правоотношение.
Така посочените разяснения намират приложение съответно и в заповедното
производство.
По изложените съображения, настоящото производство, образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу едноличен търговец, по отношение
на който се констатира прекратена търговска правоспособност, настъпила със смъртта на
физическото лице, упражняващо дейност като ЕТ – преди депозиране на заявлението, се
явява недопустимо и подлежи на прекратяване, а издадената заповед за изпълнение – на
обезсилване.
Този извод не се променя от обстоятелството, че към момента на депозиране на
заявлението не е било поискано заличаване на ЕТ от страна на наследниците по реда на
чл.60а, т.2 ТЗ, нито от принципната възможност за продължаване на търговската дейност на
починал търговец, когато това се желае от наследниците със запазване или не на фирмата, с
която е бил регистриран.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 2369/2022 г. на СРС,
ГО, 62 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2369/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав като
НЕДОПУСТИМО.
2
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3