№ 1199
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. на РС – Пловдив № 3423/17.01.2021
г., подадена от ИВ. ГР. ЯН., ЕГН: **********, чрез пълномощника му
адвокат К., против Определение № 11020 от 20.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 4960 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което не е уважена
молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 2136 от 17.11.2021 г.,
постановено по същото дело, в частта за разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение за разликата над присъдения размер от общо 696 лв. до
пълния претендиран размер от 1600 лв.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Посочва се, че съдът не е отдал значение на това,
че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е дължимо по два
пункта: за осигуряване на процесуална защита и съдействие за образуване и
водене на делото и осигуряване на процесуална защита и съдействие във
връзка с подаване на молба по чл. 389 ГПК и водене на производство по
обезпечаване на исковете. Поддържа се, че макар и делото да не се отличава с
фактическа и правна сложност, по него са били извършени немалко на брой
процесуални действия. Отбелязва се още, че упълномощеното адвокатско
дружество е със седалище в гр. София и извършването на конкретни действия
е било свързано с пътуване и ангажиране на адвокати от гр. Пловдив, а това
от своя страна е било свързано с допълнителни разходи, които са били взети
предвид при уговаряне на възнаграждението. Отправя се молба за
присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в пълния
предявен размер от 1600 лв.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
Д. ГР. ИВ., ЕГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
1
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от
ИВ. ГР. ЯН. против Д. ГР. ИВ. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., дължима по
договор за заем от 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и при условията на евентуалност – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., дадена му без основание. В
исковата молба е обективирано и искане за допускане на обезпечение на
предявения иск чрез налагане на запор върху вземания на ответника по
конкретно посочени банкови сметки. В хода на производството ищецът е
представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, като сред претендираните от
него разноски са тези за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. Към списъка същият е приложил договор за правна защита и
съдействие от 15.03.2021 г., фактура от 16.03.2021 г. и авизо за издадено
преводно нареждане за кредитен превод в размер на 1600 лв. от 15.03.2021 г.
В първото по делото заседание ответникът се е явил лично и възразил срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение. С постановеното по
делото решение съдът е уважил изцяло претенцията на ищеца на наведеното
от него главно договорно основание и му е присъдил сумата от общо 938 лв. –
разноски по делото, от които 200 лв. – държавна такса, 158 лв. – разноски по
изп. дело във връзка с издадената обезпечителна заповед, и 580 лв. –
адвокатско възнаграждение. Съдът е приел за основателно наведеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което
е намалил същият до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум.
В законоустановения срок ищецът е подал молба за изменение на
решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер от 1600 лв.
С обжалваното определение съдът е уважил частично молбата, като е
присъдил допълнително сумата от 116 лв., равняваща се на дължимия ДДС
върху присъденото адвокатско възнаграждение от 580 лв. Съдът е приел за
неоснователна молбата в останалата част. Изложил е съображения, че в
случая производството по обезпечаване на иска се е развило в рамките на
исковото производство, поради което не е дължимо отделно възнаграждение
на адвоката за това, както и че с оглед фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените заседания, справедлив се явява присъденият с
решението минимален размер на хонорара.
2
Така постановеното определение е правилно.
Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска по аргумент от разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК. Размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря между
страната и нейния процесуален представител, като те са ограничени
единствено от минималния му размер, установен в Наредба № 1/9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
условие че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (чл. 78, ал. 5 ГПК). Чрез това
правило се допуска разрешаване от съда на въпроса за еквивалентността на
възнаграждението с положения от адвоката труд. Преценката на
действителната фактическа и правна сложност на делото се извършва въз
основа на обема на доказателствата по делото, положената грижа за тяхното
събиране и изследване, използваните доказателствени средства, извършените
необходими действия във връзка с делото, съобразяването и снабдяването със
съдебна практика и други. В конкретния случай делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Както бе посочено по-горе, производството е
било образувано по предявен от ищеца против ответника Д. ГР. ИВ. иск за
връщане на сумата от 5000 лв., дадена му в заем, а в условията на
евентуалност – дадена му без основание. В рамките на производството по
предявения иск се е развило и производство по неговото обезпечаване. По
делото не са представени значителни по обем доказателства и няма данни да
са направени усилия за събиране и изследване на такива, да са осъществени
голям брой необходими действия във връзка с делото, да е съобразявана и
анализирана значителна по обем съдебна практика или да са налице други
усложнения. Проведени са две открити съдебни заседания, на които
процесуален представител на ищеца не се е явил. Вместо това са изпращани
молби за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и на негов
представител, в които молби е вземано становище по съществото на спора. От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че неговият
предмет включва както осигуряване на процесуална защита и съдействие във
връзка с образуване и водене на делото, така и осигуряване на процесуална
защита и съдействие във връзка с подаване на молба по чл. 389 ГПК и водене
на производство по обезпечаване на исковете, като в него не е направено
разграничение каква част от възнаграждението се дължи за производството
по обезпечаване на иска и каква част – за исковото производство. Правилно в
тази връзка първоинстанционният съд е отбелязал, че обезпечителното
производство е протекло изцяло в рамките на исковото производство, а
молбата за обезпечаване на предявения иск е обективирана като особено
искане в исковата молба. По тази причина действията във връзка с
3
обезпечаването на иска следва да се разглеждат като част от общия обем
процесуални действия, осъществени по делото от процесуалния представител
на ищеца.
Предвид горното, следва да бъде споделен изводът на районния съд за
прекомерност на договореното и заплатено от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер от 1600 лв., надвишаващ повече от два пъти
минималния такъв по Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Присъденият размер на възнаграждението в
рамките на минималния размер, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
цитираната наредба при съобразяване на правилото на §2а от ДР от същата, е
справедлив и отговаря на осъществената от упълномощеното адвокатско
дружество защита по делото и не следва да бъде увеличаван.
Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на частната
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение –
да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11020 от 20.12.2021 г., постановено
по гр. д. № 4960 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., в частта, с
която не е уважена молбата на ИВ. ГР. ЯН., ЕГН: **********, за изменение
на Решение № 2136 от 17.11.2021 г., постановено по същото дело, в частта за
разноските чрез присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за разликата над присъдения размер от общо 696 лв. до
пълния претендиран размер от 1600 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4