Решение по дело №7122/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 10.12.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                      мл.с. Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 7122 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.12.2019 г. по гр.дело № 24007/2019 г., СРС, І ГО, 173 с-в е признал за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, че Б.В.С., ЕГН **********, не дължи на „Б.Е." ООД, ЕИК *******, по изпълнителен лист от 12.05.2009г., издаден по заповед за изпълнение от 03.01.2009г. по ч.гр.д. № 42500/2008г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 20198600400266 на ЧСИ № 860 - В.М., 292,43 лева за главница, ведно със законна лихва от 09.12.2008г. до изплащане на вземането, както и 65 лева за разноски по делото. Осъдил е „Б.Е." ООД, ЕИК ******* да заплати на Б.В.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 510 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от „Б.Е." ООД, ЕИК *******, представлявано от К.Б.Ц., чрез пълномощника по делото адвокат В.А.В. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в него. Сочи се, че съгласно задължителните разяснения с ППВС № 3/18.-11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, като въпреки последващото тълкувателно решение ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и по конкретно т.10 от него където е прието, че дадените задължителни разяснения е ППВС № 3/18.11.1980 следва да се считат за загубили сила, но правилно първостепенният съд в мотивите си е приел, че съгласно постановеното Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2018 г., ІV ГО“ …извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата“. Съгласно цитираната практика на Върховния касационен съд по процесното изпълнително дело до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато трае изпълнителният процес не е текла, защото до този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980г. Съгласно цитираното решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., IV ГО, погасителна давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство би могла да започне да тече едва от момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК. Това е така, доколкото тълкувателно решение отменящо дадени предходни задължителни разяснения по прилагането на закона има действие занапред, а не обратно такова, както правилно е приел в мотивите се първоинстанционният съд. Счита, че мотивите на районния съд са принципно съответни със закона и цитираната тълкувателна практика, като въпреки това обаче предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е уважен. В настоящия случай, районният съд е приел, че на 25.06.2015- денят преди постановяването на ТР № 2/2012 на ОСГТК вземането не е било погасено по давност, а на 26.06.2015- вземането се оказва погасено по давност. Счита, че за периода от постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не е изтекла погасителна давност, за да се приеме, че вземането спрямо ищците е било погасено по давност, затова и предявеният иск се явява неоснователен на това самостоятелно основание и следва да бъде отхвърлен.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като неправилно и да бъде отхвърлен предявения иск.

Въззиваемият Б.В.С., ЕГН ********** не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от Б.В.С. срещу „Б.Е.“ ОО за признаване за установено, че Б.В.С. не дължи на „Б.Е." ООД по изпълнителен лист от 12.05.2009г., издаден съгласно заповед за изпълнение от 03.01.2009г. по ч.гр.д. № 42500/2008г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 20198600400266 на ЧСИ № 860 - В.М., 292,43 лева за главница, ведно със законна лихва от 09.12.2008г. до изплащане на вземането, както и 65 лева за разноски по делото.

Ищецът Б.В.С. твърди, че сумите по изпълнителен лист от 12.05.2009г. били присъдени в полза на „Мобилтел" ЕАД. С договор от 21.12.2017г. вземанията за тях били прехвърлени на „С. Г. Г." ООД, а от негова страна с друг договор от 13.12.2018г. на ответника „Б.Е.“ ООД. Ищецът не бил получавал каквито и да било уведомления за тези цесии, поради което те нямали действия за него. Наред с това от издаването на изпълнителния лист в продължение на 5 години не били предприети действия, които да прекъсват давността, поради което вземанията били погасени по давност преди 15.03.2019г., когато по изпълнителното дело били наложени запори върху банкови сметки на ищеца, както и върху негов автомобил. За наличието на изпълнителното дело ищецът узнал едва от съобщение, получено в пощенската му кутия на 28.03.2019г.

Ответникът „Б.Е.“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете. Не е оспорил изложените в исковата молба факти относно размера и естеството на задълженията и предприетите действия във връзка с принудителното им събиране. Счита, че до датата на постановяване на ТР 2-2015- ОСГТК следвало да се прилага ПП 3-1980г. Погасителната давност за вземането била прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като това действие поставяло началото на изпълнителния процес. Така давност не била текла до 26.06.2015г., а след това взискателят поискал извършване на изпълнителни действия, така че същата била прекъсната и не била изтекла твърдяната от ищеца петгодишна такава.

Видно от приложените от изпълнителното дело писмени доказателства, с договор от 21.12.2017г. „А1 България" ЕАД (предходно наименование „Мобилтел" ЕАД) е прехвърлило вземането си срещу Б.В.С. (292,43 лева) на „С.Г.Г." ООД, което от своя страна с договор от 13.12.2018г. е прехвърлило същите на ответника „Б.Е." ООД, заедно с всички акцесорни вземания към тях. Няма данни извършените две цесии да са съобщение на ищеца, но това обстоятелство е правно ирелевантно, тъй като ищецът е вече запознат с нея.

По делото е безспорно, че ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 42500  от 03.01.2008 г. на СРС е съобщена на длъжника на 05.04.2009 г., че възражението от него не е било подадено в  двуседмичния срок от връчването на заповедта / в редакцията към този момент/, поради което ЗИ е влязла в сила на 20.04.2009 г.

Въз основа на този изпълнителен лист от 12.05.2009 г. за сумата от 292,43 лв. главница и законна лихва от 09.12.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65 лв. разноски по делото и по молба на „Б.Е." ООД за образуване на изпълнително дело от 06.03.2019г. е образувано изп. дело № 20198600400266 по описа на ЧСИ В.М. с разпореждане от 06.03.2019 г.

От правна страна:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност като вида и характера на конкретното вземане е без значение, противно на приетото от СРС. Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на заповедта, т.е. след 20.04.2009 г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същия е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.

Действително, основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за изпълнение. В случая искът касае главницата законната лихва и разноските.по изпълнителния лист. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от датата на издаване на ЗИ-03.01.2009 г. до 15.03.2019 г. /датата на първото предприето изпълнително действие от ЧСИ, чрез налагане на запора върху трудовото му възнаграждение и банковите му сметки в Банка ДСК ЕАД,, Р.Б.А.Б.ЕАД и Ю.Б.“ АД, както и върху МПС модел АУДИ 80 с рег. № ******/, като сочи, че е изтекъл 5-годишния давностен срок за лихви и главници.

СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 20.04.09 г. е започнала да тече давност  за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на кредитора/. Петгодишния давностен срок изтича на 20.04.2014 г. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес  не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В конкретния казус, за вземанията, предмет на иска, е бил издаден на 12.05.2009 г. ИЛ въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.09 г., като поради липсата на възражение в срок не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК.. Срокът на новата давност е по чл. 117, ал.  ал.2 ЗЗД. Влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист. Последното придава на заповедта изпълнителна сила по смисъла на процесуалния закон. Ето защо, петгодишната давност за вземането за главница, е изтекла на 20.04.2014 г., както и вземането за разноски. На основание чл.119 ЗЗД са се погасили и задълженията за законна лихва. Изпълнително дело № 20198600400266 на ЧСИ В.М. е било образувано въз основа на подадена молба вх. № 11680 от 06.03.2019 г., т.е. няколко години след като вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност.

Ето защо, решението следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 17.12.2019 г. по гр.дело № 24007/2019 г. на СРС, І ГО, 173 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.