РЕШЕНИЕ
№ 4978
гр. Пловдив, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2526 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К.Д.Г. против
„Терра гроуп“ ЕАД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49 ЗЗД във вр. с чл. 45 и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 516, 80
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения
на ищцата лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***, вследствие на
произшествие, настъпило на 12.02.2018 г., изразяващо се в пропадане в дупка на
ул. *** в ***, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на настъпване
на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 12.02.2018 г. около 7,30 часа, при
управление на личния си автомобил – марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ***, при
излизане от гараж, находящ се в ***, попаднала в необезопасена дупка на пътното
платно, отворила се от тежестта на автомобила. Участъкът, на който настъпило
произшествието, бил без асфалтово покритие, тъй като бил разкопан за
извършването на ремонт и подмяна на ВиК инсталацията. Твърди, че при
приключване на работата по обекта, изпълнителят – ответник не обезопасил
мястото и не се уверил, че пътят няма да поддаде при преминаване на автомобили,
а гаражът на ищцата бил ясно обозначен. За настъпилото ПТП ищцата сигнализирала
органите на КАТ, които, поради липса на пострадали лица, отказали да съставят
протокол. Бил съставен такъв, подписан от двама свидетели. След инцидента, бил
извършен ремонт и подмяна на повредените части. Твърди, че на автомобила са
нанесени имуществени вреди, като стойността за отстраняването им възлизала на
сумата от общо 1 516,80 лева, вкл. труд за ремонт и смяна на части, която
платила. Поддържа, че отговорност следва да понесе ответникът, който не е
извършил необходимите действия за обезопасяване на пътя и възстановяване
изправността на сочения пътен участък. Моли се за присъждане на сочената сума
като обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –
12.02.2018 г., до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “Терра
Гроуп” ЕАД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита, че
пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове е Община Раковски, която
е собственик на общинските пътища и има задължение да поддържа и обезопасява
пътната инфраструктура. Признава, че дружеството
е извършвало ремонтни дейности по В и К инсталацията в *** по Договор № *** за
възлагане на обществена поръчка от 18.12.2017 г., сключен с Община Раковски.
Твърди, че ищцата не се съобразила с поставените знаци, временни сигнализации и
бариери, забраняващи достъпа до улиците в ремонт, поради което изпълнителят не
следвало да носи отговорност за вреди. Оспорва факта на настъпване на ПТП,
както и вида и размера на щетите. Счита, че претендираното обезщетение е
завишено. Оспорва механизма на произшествието и наличието на причинно – следствена
връзка с причинените вреди. Твърди, че евентуално реализираното ПТП се дължи на
движението на МПС с несъобразена скорост и неуместните действия на водача. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 и по чл. 86 ЗЗД.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу
възложителя на работата, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
В случая съдът с доклада по делото и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че ищцата е собственик на лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с
рег. № ***, както и че ответникът е изпълнявал ремонтни дейности по ВиК
инсталацията в *** към 12.02.2018 г., по Договор № *** за възлагане на
обществена поръчка от 18.12.2017 г., сключен с Община Раковски.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или
по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи
до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова
обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е
отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по
чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не
само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат
от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената
работа.
Когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото
определена работа, при извършването на която настъпят вреди, за отговорността
за непозволено увреждане са релевантни установените права и задължения на
страните в договора и неговата същност. Ако съгласно договора едното
предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои
работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за
вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай
е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на
предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото предприятие, то
отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се
извършва. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
3 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС.
От представения по делото Договор № *** за възлагане на обществена поръчка
от ***, сключен с Община Раковски се установява, че по възложение от Община
Раковски ответното дружество е приело срещу възнаграждение, на свой риск –
качествено и в срок, да извърши обществена поръчка с предмет “Изпълнение на
сроително-монтажни работи на обект „Рехабилитация на водопроводна мрежа на
населени места от Община Раковски”, Подобект “Реконструкция водопроводната
мрежа на с. Ш., Община Раковски”. В чл. 5, ал. 1 от Договора е предвидено, че
предметът на договора се изпълнява с персонал на изпълнителя, като строителството,
материалите за строителството и оборудването се доставят от изпълнителя. В чл.
11 във вр. с чл. 10, т. 1 от Договора е предвидено, че контролът по изпълнение
на договора се осъществява от възложителя, като направените предписания са
задължителни за изпълнителя, доколкото не пречат на неговата оперативна
самостоятелност. В чл. 12 е предвидено, че изпълнителят гарантира качественото
изпълнение на поръчката.
При тълкуване разпоредбите на договора съдът установи, че изпълнителят е
поел задължение за осъществяване на реконструкция на водоснабдителната и
канализационна мрежа на село Ш., със свои служители, материали и труд, като е
поел задължение да гарантира качественото и в срок изпълнение на работата, на
свой риск. Следователно служителите, осъществяващи конкретните действия по
ремонт на ВиК инсталацията са такива на ответното дружество, като осъществяват
дейността си под ръководството на това предприятие, което организира работата
по проекта в изпълнение на поетата поръчка. Макар в договора да е предвидено
възложителят – Община Раковски, да осъществява текущ контрол на работата, то
това е такъв по годността и качественото изпълнение на работата и
съответствието й с установената техническа спецификация на обекта, като този
контрол не е установен като такъв досежно начините, средствата и организация на
изпълнение на работата. Поради което при настъпили вреди във връзка с конкретни
действия, респ. бездействия на служители на дружеството - изпълнител, при или
по повод възложената работа, отговорността е на дружеството - изпълнител,
осъществяващо контрол и организация на работата на своите служители, а не на
възложителя – в случая Община Раковски, осъществяваща контрол по годността на
крайния продукт. В този смисъл и ответникът е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск, като съдът намира за неоснователни доводите на
последния, изложени в отговора на исковата молба, че пасивно легитимирана е
Община Раковски, срещу която – като надлежен ответник, следва да се предяви
исковата претенция. Следва също така да се посочи, че евентуалната отговорност
на общината в случая би била обусловена от качеството й на възложител на
работата, а не на собственик на пътната инфраструктура, доколкото и в случая
неравността на пътното платно е възникнала по повод осъществени
строително-монтажни дейности по ремонт на ВиК инсталацията, а не във връзка с
неподдържане на общинската инфраструктура в изправно състояние.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Г. И. П. –
служител при ответното дружество, заемащ длъжността “***” от 2015 г. Последният
свидетелства, че работил по договор за изграждане на 17 км. водопровод в
населеното място – на 60 или 70 улици. Знае за процесния инцидент, но към
момента на настъпването му бил на друг обект. Бил уведомен за случилото се от
пострадалата, от която получил обаждане, като предполага, че последната е
получила телефонния му номер от *** на населеното място. Сочи, че към обекта
има изготвен проект за временна организация на движението и при работа на някоя
от улиците задължително се поставят предупредителни знаци и ленти, които да
ограничат навлизането на автомобили. Обикновено в проекта се предвиждало
автомобилите да домуват на съседни улици. Сочи, че фирмата поставя тези ленти и
знаци, като на всяка улица се поставят знаци при започване на работа, като това
се проверявало от строителния надзор. Посочва, че точно на тази улица
движението било затворено изцяло с предупредителни и забранителни знаци. При
предявяване на свидетеля на приложената към договора схема за реорганизация,
свидетелят разпознава улицата и я посочва. Свидетелства, че трасето на
водопровода е на около 4-5 метра от регулационната линия. проектът бил на около
3-4 метра от къщите и на 1 метър от тротоара. На местата където върви трасето
на новия водопровод напречният изкоп е с размери 90 см. – широчина и 1, 5 метра
– дълбочина. След полагане на тръбите, се поставял пясък за покриване на
тръбата и се връщала изкопаната земя обратно до кота 30, уплътнявало се с
механични трамбовки и се слагал трошен камък. Сочи, че работното време било от
8 ч. до 17 ч., като след приключване на работата за деня движението не се
възстановявало.
В производството по делото е представен протокол от 12.02.2018 г., съставен
от К.И. ***, в присъствието на ищцата и двама свидетели, в който е отразен
механизма на настъпилия инцидент. Съдът намира, че това писмено доказателствено
средство не следва да бъде ценено в процеса на доказване, доколкото последното
обективира свидетелски показания в писмена форма, приобщаването на които е
недопустимо по реда на ГПК. В този протокол, подписан и от ишцата са
обективирани единствено изгодни за последната твърдения относно релевантни за
процеса факти, които твърдения нямат доказателствена стойност.
В производството по делото обаче са изслушани показанията на съставителя на
протокола – К.Д.И. ***, заемащ длъжността през 2018 г. К.И. свидетелства, че
получил обаждане сутринта, че на една от улиците, която била разкопана, има
закъсал автомобил. Отишъл на място и наистина установил наличие на закъсал
автомобил. Бил подаден сигнал до полицията и пожарната, но когато пожарната
пристигнала на място установила, че няма как да влезе в улицата, поради лошото
състояние. Свидетелства, че доколкото си спомня автомобилът бил “Ауди А 3” и
бил закъсал в изкопа на положения водопровод. Автомобилът бил потънал по
дължина на изкопа със своята дясна страна в положения водопровод. Били потънали
и предните и задните гуми на дясната му страна. Прекарал там около два часа,
тъй като търсили трактор, който да издърпа автомобила. Свързали се с фирмата –
изпълнител, но те отказали да дойдат на място. Намерили селскостопанска машина
и колата била издърпана от изкопа. Предполага, че имало увреждания, но това
нямало как да го установи, тъй като не били налични видими увреждания, заради
калта, която е била по автомобила. Сочи, че на улицата липсвали предупредителни
знаци, забраняващи влизането на автомобила. Свидетелства, че пристигнал на
мястото на инцидента, след като колата е била вече пропаднала.
Съдът не цени показанията на свидетеля Г. И. П. на основание чл. 172 ГПК в
частта им досежно соченото от този свидетел, че на процесната улица, на която е
настъпил инцидента е имало поставени предупредителни знаци, забраняващи
навлизането на автомобили. Това е така, на първо място, тъй като разпитаният
свидетел, в качеството си на служител на фирмата – изпълнител на проекта, има
трудови задължения да изпълнява работата по ремонта, част от която е и тази по
осигуряване на безопасността на участниците в движението съгласно изгответния
проект за временна организация на движението. Следователно и съдът намира, че
последният, в качеството си на свидетел, е заинтересован от изхода на правния
спор, досежно показанията му в посочената им част. Нещо повече – показанията в
тази им част, относно поставени обезопасителни знаци, обективират принципни
твърдения на свидетеля досежно състоянието на този участък от ремонта, а не
преките му възприятия към момента на инцидента, тъй като и свидетелят в
показанията си посочва, че в този момент не е бил на мястото на събитието, а се
е намирал на друг обект.
Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства –
показанията на свидетеля К.И. и изслушаната съдебна авто-техническа експертиза,
се установява, че деянието е осъществено по следния механизъм – на 12.02.2018
г., около 07, 30 часа сутринта, на ул. ***, на излизане от гаража,
управляваният от ищцата, лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ***, затъва
в силно разкалян участък на пътното платно, като пропада в отворила се от тежестта
на автомобила дупка на дълбочина от 40-45 см, като гумите на автомобила от
дясната му страна са изцяло потънали в отворилата се дупка.
От представените по делото доказателства – проформа фактура № 1224 от
22.02.2018 г., издадена от “Лип Кар” ЕООД и фактура № **********/23.02.2018 г.,
се установява, че лекият автомобил, управляван от ищцата е получил следните
щети – цялостна увреда на боята, наложило боядисване, монтаж, демонтаж и
ремонт, поради деформация на предната броня и предния калник; увреждане на
картера и замърсяване на маслото и масления филтър, наложили смяна на масло,
картер и маслен филтър; повреда на водния радиатор, довело до подмяната му и
доливане на антифриз. Установява се, че за ремонта на лекия автомобил,
осъществен при “Лип Кар” ЕООД ищцата е заплатила сумата в размер от 1 516, 80
лв.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-техническа
експертиза се установява, че описаните в представените по делото доказателства
повреди на лекия автомобил е възможно да настъпят при пропадане на автомобила
на 40-45 см. в дупка на път без настилка, като всички описани повреди е
възможно да се получат по посочения механизъм. Вещото лице е посочило, че
избягване на повредата е възможно, при непреминаване на автомобила през дупката
или след уверение от водача, че ремонтираният участък е с висока
товароносимост. Вещото лице е установило, че разходите описани във фактурата са
били необходими за отстраняване на повредите, посочени в исковата молба, като е
установило, че средната пазарна стойност на повредите, описани в исковата молба
е за сумата от 1 191, 94 лв.
Съдът намира, че ответното дружество, в качеството си на изпълнител на
работата по осъществяване на възложените му с договор за обществена поръчка
строително-монтажни дейности по подмяна на водоснабдителната и канализационна
инсталация в с. Ш., не е осъществил задълженията си за обезопасяване на
участъка и поставяне на сигнални и предупредителни знаци, ограничаващи
движението на автомобили и пешеходци. В този смисъл съдът цени показанията на
свидетеля И., който пред съда излага своите преки и непосредствени възприятия
от местопроизшествието и автомобила. От показанията на този свидетел се
установява, че автомобилът е пропаднал с двете гуми от дясната си страна в
изкоп от ремонтирания участък на пътя, като движението не е било ограничено с
поставени знаци на улицата, забраняващи навлизането на автомобили. Настоящата
съдебна инстанция цени показанията на този свидетел като достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Причинно-следствената връзка между наличието на необесопасен изкоп върху
пътното платно и движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат
е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа
експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи
въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че
повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на
процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и
необходима последица от попадането на лекия автомобил в необезопасеният
ремонтиран участък пътното платно. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители
при ответното дружество при или при повод на извършваната от тях работа,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения
от процесното произшествие, са осъществени в обективната действителност.
Съдът намира, че дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на процесния увреден автомобил се равнява на действително
претърпените вреди – стойността на вложените части и заплатения труд, т.е.
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване.
Изслушаната в производството по делото съдебна авто-техноческа експертиза е
установила, че стойността на ремонта на повредите по среднопазарни цени е за
сумата от 1 191, 94 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде уважен
предявеният иск и отхвърлен до пълния му предявен размер от 1516, 80 лв.
При причиняване на вреди от непозволено увреждане делинквентът изпада в
забава от момента на извършване на деликта – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, поради
което изцяло основателен се явява предявеният акцесорен иск за заплащане на
законна мораторна лихва върху присъденото обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на сумата от 1 191, 94 лв. от момента на причиняване на деликта
– 12.02.2018 г., до окончателното й заплащане.
При този изход на спора, с оглед уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени съдебни
разноски в размер на сумата от 491, 14 лв. от общо сторените и доказаните в
производството разноски в общ размер от 625 лв., от които 70 лв. за държавна
такса, 380 лв. за адвокатско възнаграждение, 150 лв. депозит за вещо лице и 25
лв. за депозит за свидетел.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от предявените
искове, в полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски в
размер на сумата от 85, 67 лв., представляваща определена по съразмерност част
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в общ
размер от 400 лв.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45 и чл. 86 ЗЗД „Терра гроуп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. “Източен” № 48, ет. 6 и съдебен адрес *** – адв.
Г., да заплати на К.Д.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 1
119, 94 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения
на ищцата лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***, вследствие на
произшествие, настъпило на 12.02.2018 г., изразяващо се в пропадане в дупка на
ул. ***, ***, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на
увреждането – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над 1 119, 94 лв. до пълния му предявен
размер от 1 518, 60 лв.
ОСЪЖДА „Терра гроуп“ ЕАД да заплати на К.Д.Г. сумата от 491, 14 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 2526/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА К.Д.Г. да заплати на „Терра гроуп“ ЕАД сумата от 85, 67 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2526/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ