Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр.Габрово,
11.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева
и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от съдия
Рачев к.а.н.д. № 138 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното производство е образувано
по депозирана в законния срок жалба на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Централно управление на НАП /Национална агенция по приходите/, чрез
надлежно упълномощен юрисконсулт против Решение № 110 от 22.07.2021 година на
Районен съд Габрово, постановено по АНД № 314 по описа за 2021 година. С
посоченото решение Районен съд - Габрово е отменил Наказателно постановление № 472403-F508355 от 23.10.2019
година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на „************“ ЕООД – Габрово, ул.
************* № ***, ап.***, с ЕИК **********, за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба Н-18/, на основание чл. 185, ал.2, изр. „второ“,
във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700.-
лева.
В жалбата се твърди, че в случая
не е налице маловажен случай. Като е приел обратното в обжалваното решение,
Габровският районен съд бил постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен
акт. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като бъде потвърдено
отмененото с него НП. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната
страна – „***************“ ЕООД, редовно призовано, не се
представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност
на решението на районния съд. Последният обосновано бил възприел случая за
маловажен. Решението следвало да бъде оставено в сила.
Пред настоящата съдебна
инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е
допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице – страна в
производството пред Районен съд - Габрово.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна
по следните съображения:
Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на
съда.
При
това положение не е спорно, че е налице извършено от наказаното дружество,
административно нарушение, изразяващо се в това, че на датата на проверката
същото е не е изпълнило задължението си да отрази в фискалното устройство
сумата 58,75 лева използвайки операцията „служебно въведени суми“.
Спорът
пред настоящата инстанция е по правото – дали правилно така описаното нарушение
е квалифицирано като маловажно или същото не е такова.
Настоящият
състав не споделя съображенията на Районен съд – Габрово, довели го до извода,
че следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 9, ал.2 от НК приложим по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН “не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна”. В чл. 93, т.9 от НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай" - този, при който извършеното престъпление /в
случая административно нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В случая деянието, обявено от чл. 185,
ал.2, изр.2 от ЗДДС за наказуемо е неотразяването във
фискалното устройство на сумата 58,75 лева използвайки операцията „служебно
въведени суми“. Деянието не е резултатно
за да имат значение липсата или незначителността на вредните последици.
Достатъчно е наличието на бездействие за да възникне
административно-наказателна отговорност за търговеца невъвел с посочената
операция съответната сума. За това нарушение законодателят е предвидил диапазон
на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното
наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При
преценката дали е налице маловажен случай следва да се има предвид, че дневния
оборот е 54.- лева, а фактическата наличност в касата е 112,75 лева.
Невъведената сума от 58,75 лева превишава с близо 109 % отчетения дневен
оборот. Подобно превишение не следва и не може да бъде прието за такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
неотразяване на суми посредством
операцията „служебно въведени“.
Административен съд Габрово е непоколебим в практиката си
да приема за маловажен случай, неотразяване на суми, представляващи едва
няколко процента от регистрирания дневен оборот, суми за които е нормално да
бъдат формирани от невърнато /оставено в полза на търговеца/ ресто например. В
случая обаче невъведената сума е по голяма от регистрирания дневен оборот и
поради това е невъзможно да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Следва да се имат предвид и целите поставени
от законодателя с оглед постигане на т.нар. “генерална превенция”. Предвидените
в закона правила и задължения са създадени за да се спазват. Спазването им
гарантира обществения порядък. Изводи, че неотразяването на сума превишаваща
регистрирания оборот, не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води
до дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да извършва такова
служебно въвеждане. Напротив подобен извод и подобна практика би довела да
масово неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта,
която законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени
отношения.
По
тези съображения решението на Районен съд – Габрово следва да бъде касирано.
Наказателното
постановление, обаче следва да бъде изменено по следните съображения:
Несъмнено
„***********“ - ЕООД е осъществило описаното нарушение. Санкционната
норма на чл.185, ал.1, към която препраща ал.2, изр.2 от ЗДДС предвижда
диапазон на възможната санкция от 500,- до 2.000,- лева. С обжалваното
наказателно постановление е определена санкция в размер - 700,- лева. В случая наказателното постановление
е незаконосъобразно в частта му с която е определен размер на имуществената
санкция над минималния предвиден в санкционната норма. Във всички случаи когато
санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум,
той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията
на конкретното наказание е определил точно този размер. В процесното
наказателно постановление не са изложени никакви мотиви които да обосновават
определения от наказващия орган размер на имуществената санкция. Неизлагането
на мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото
изменение и определяне на имуществената санкция в размер равен на законовия
минимум – 500,- лева.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на касатора
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на НАП следва да бъдат
присъдени 71 % от минималния адвокатски хонорар по Наредбата за заплащане на
правната помощ (80.-) лева, равняващи се на 56,80 лева, пропорционално на
намалението на имуществената санкция.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 110 от 22.07.2021 година на
Районен съд Габрово, постановено по АНД № 314 по описа за 2021 година.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 472403-F508355 от 23.10.2019 година на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „*********“ ЕООД – Габрово, ул. *********** № **, ап.**, с ЕИК ***********, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, на
основание чл. 185, ал.2, изр. „второ“, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700.- лева, като намалява размера на наложеното наказание
имуществена санкция на 500.- /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД – Габрово, ул.
************ № **, ап.**, с ЕИК *********** да заплати на Националната агенция за приходите
– София, бул. Дондуков № 52 сумата 56,80 /петдесет и шест лева и осемдесет
стотинки/ деловодни разходи – юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.