№ 890
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503638 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4052 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 12598/2019
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Л. А. Е., гражданин на
Република Гърция, роден на ******** г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
25.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 120 000 лева, както и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на
законна лихва за забава, за периода от 25.01.2018 г. до 17.12.2018 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Л.Л. С., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., в размер на сумата от 3 275 лева;
1
- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, държавна такса в размер на сумата от 4 000 лева и съдебни разноски в
размер на сумата от 583.33 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Л. А.
Е., гражданин на Република Гърция, роден на ******** г. да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 83.33 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, за
разликата над сумата от 40 000 лева до присъдените 100 000 лева, относно
деня на забавата за присъждане на законната лихва и за разноските с доводи
за неправилност, необоснованост и допуснато нарушение на материалния
закон.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е определил
обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства
на действително претърпените вреди от ищеца.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това да
отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 40 000 лева до 100 000 лева.
Моли да се присъди законната лихва върху обезщетението, съобразно
законовите разпоредби и да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна - Л. А. Е. е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Л. А. Е., гражданин на Република Гърция, роден на ********
г. е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
25.01.2018 г., около 21:40 часа, на път Е - 79, в района на гр. Сандански, при
километър 426 +300, в района на с. Ново Делчево, в района на магазин
„Технополис“ е настъпило ПТП между „Ауди Кю 7“ с рег. № *******,
управляван от А. Х. Д., ЕГН ********** и управлявания от него лек товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******.
Ищецът твърди още, че:
- ПТП е настъпило по вина на А. Х. Д., ЕГН **********, който е
управлявал лекия автомобил „Ауди Кю7“ с рег. № ******* с превишена
скорост и под въздействието на алкохол;
- вследствие на ПТП е получил телесни увреждания, за които е бил
транспортиран и приет за лечение в МБАЛ в гр. Сандански, а впоследствие
транспортиран за лечение в болница в гр. Солун, Р. Гърция;
- образувано е ДП № 339-ЗМ-47/2018 г. по описа на РУ – МВР -
Сандански, което е прекратено с постановление от 23.08.2019 г., на прокурор
по пр.пр. № 48/2018 г. при Окръжна прокуратура Благоевград, поради
смъртта на виновния за настъпването на ПТП водач А. Х. Д., ЕГН
**********;
- лекият автомобил „Ауди Кю7“ с рег. № *******, управляван от А. Х.
Д., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
3
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2018 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както
и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 55/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на
застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, сочещи, че ищецът,
като водач на автомобил и участник в ПТП се е движел с висока скорост, не е
ползвал обезопасителния колан и не е предприел аварийно спиране, като с
това си поведение е допринесъл в значителна степен за настъпване на
вредоносния за него резултат.
Оспорил основателността на акцесорния иск за присъждане на
законната лихва, считано от деня на настъпване на вредите.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.01.2018
г., около 21:40 часа, на път Е - 79, в района на гр. Сандански, при километър
426 +300, в района на с. Ново Делчево, в района на магазин „Технополис“ е
настъпило ПТП между „Ауди Кю 7“ с рег. № *******, управляван от А. Х. Д.,
ЕГН ********** и товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******,
управляван от ищеца.
Лекият автомобил „Ауди“ със скорост около 145 км/ч. навлязъл в десен
завой без да намали скоростта и преминал в лентата за насрещно движещи се
МПС, където се движел товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. №
*******.
4
Последвал челен ексцентричен удар в пътната лента за движение на
товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява с писменото
заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска и
автотехническа експертиза /л. 89/.
Вещите лица формулират своите фактически изводи, че единствената
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил „Ауди Кю7“, с рег. № *******, който се е движил с превишена
скорост, поради което е загубил контрол върху управлението на превозното
средство.
Водачът А. Х. Д., ЕГН ********** по време на настъпването на
инцидента е бил под въздействие на алкохол – 2.14 на хиляда в кръвта,
установено по надлежния ред.
Ищецът, като водач на товарния автомобил не е бил в състояние да
предотврати настъпването на ПТП.
Травмите, които е получил ищеца са възможни и при правилно
поставен обезопасителен колан.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 86/ се установява, че ищецът
първоначално е бил приет за лечение в МБАЛ „Югозападна болница“ – гр.
Сандански, след което лечението е продължило в здравно заведение в гр.
Солун, Р. Гърция.
В пряка причинна връзка с ПТП е полученото от ищеца
многофрагментно счупване на лява бедрена кост; разкъсване на кръстните
връзки на лявата колянна става.
Предстои операция за отстраняване нестабилността на колянната става
и след 4-5 години е възможна артрозна болест в ставата и с възможност за
замяна с изкуствена.
Левият крак е с 1 см. по-къс от десния.
Лявата коленна става извършва движения с обем по-малък от нормата с 30 %.
5
Общият лечебен и възстановителен период е продължил около 5 -6 месеца след
настъпването на произшествието.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, който
извършили оглед и съставил протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица – л. 12.
Наказателното производство е било прекратено поради смъртта на
водача на лекия автомобил „Ауди“.
Лекият автомобил „Ауди Кю7“ с рег. № ******* е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 18.12.2019 г. /л. 13/,
по която е образувана щета и му е указано да представи допълнително
доказателства за виновността на застрахования водач и за вида и характера на
претърпените увреждания.
Не е изплатено обезщетение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и
страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
началната дата, считано от която следва да се присъди законната лихва върху
обезщетението.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
6
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е
длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни
за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура - чл. 380, ал. 1 от
КЗ,
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № *******, управляван
от А. Х. Д., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство е било прекратено, поради смъртта на
водача на лекия автомобил „Ауди“ и не е възможно да бъде постановен
съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца – чл. 300 от ГПК.
Независимо от това обстоятелство, доказателствата по делото
обосновават извод, че водачът на лекия автомобил „Ауди“ при управлението
му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20 и чл.
21 от ЗДвП, като в пряка връзка с това противоправно поведение са
претърпените от ищеца вреди и доколкото не е оборена презумцията за
виновност осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
7
Посоченият извод се подкрепя и от обстоятелството, че ответникът не е
обжалвал решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъден да
заплати обезщетение на ищеца за неимуществените вреди, до размер на
сумата от 40 000 лева.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, вида и
характера на получените травматични увреждания; продължителността на
общия лечебен и възстановител период; продължителността на периода, в
който болките и страданията са били интензивни; броя на извършените
оперативни интервенции с поставянето на импланти; скъсен ляв крак; бъдеща
операция за смяна на става; обществено – икономическите условия в страната
и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предявеният пряк иск е основателен до размер на сумата от 70 000 лева
и подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния предявен размер от 120 000
лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Първоинстанционният съд е присъдил законната лихва, считано от деня
на уведомяването, на предявяване не писмената претенция по чл. 380 от КЗ,
като се е позовал на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Настоящият състав намира, че във всички случаи на обезщетяване на
вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и присъждане на лихви за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение намират приложение разпоредбите на чл. 496 и
чл. 497 от КЗ.
В случая претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена на 18.12.2018 г. и не
са били представени доказателства за претърпените от ищеца увреждания,
както и доказателства за виновността на застрахования водач, поради което
застрахователят с писмо изх. № 1298 от 07.02.2019 г. е указал на ищеца да
представи тези доказателства, необходими за определяне на размер на
обезщетението.
9
Ето защо законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди, считано от изтичането на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, т.е. от 18.03.2019 г.
Акцесорният иск е неоснователен, както за периода от деня на
увреждането до 17.12.2018 г., така и за периода от 18.12.2018 г. до 17.03.2019
г. и подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника е частично
основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е ответникът е осъден да заплати на ищеца законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 18.12.2018 г. до
17.03.2019 г. и да се отхвърли акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за този
период;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г., за
разликата над сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева до размер на сумата
от 100 000 лева и вместо това да се отхвърли прекият иск в тази част;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса, за разликата над сумата от 2 800 лева до размер на сумата от 4 000
лева, както и разноски, за разликата над сумата от 291.66 лева до размер на
сумата от 583.33 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Л.Л. С., за
разликата над сумата от 2 630 лева до размер на сумата от 3 275 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника, деловодни разноски, в размер на
сумата от 83.33 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г., до размер на
сумата от 40 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
10
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен
прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, за разликата над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от
120 000 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен
акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за периода от
25.01.2018 г. до 17.12.2018 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед промененото съотношение на уважена и отхвърлен част на
предявените искове, ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски за двете инстанции, в размер на
сумата от 708.33 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата
от 350 лева.
На 22.10.2020 г., въз основа на решението на първоинстанционния съд
на ищеца е издаден изпълнителен лист за сумата 40 000 лева и законна лихва,
която сума е събрана и го изключва от кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв., поради което ответникът не дължи адвокатско възнаграждение на
неговия процесуален представител.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4052 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. №
12598/2019 г. от Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Л. А. Е., гражданин на Република Гърция, роден на ******** г., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.01.2018 г., за
периода от 18.12.2018 г. до 17.03.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск предявен от Л. А. Е., гражданин на
11
Република Гърция, роден на ******** г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.01.2018 г., за
периода от 18.12.2018 г. до 17.03.2019 г.
ОТМЕНЯ решение № 4052 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. №
12598/2019 г. от Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Л. А. Е., гражданин на Република Гърция, роден на ******** г., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 25.01.2018 г., за разликата над сумата от 70 000
лева до размер на сумата от 100 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. Е., гражданин на Република Гърция,
роден на ******** г. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
25.01.2018 г., за разликата над сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева до
размер на сумата от 100 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 4052 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. №
12598/2019 г. от Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- по сметка на Софийски градски съд държавна такса, за разликата над
сумата от 2 800 лева до размер на сумата от 4 000 лева, както и разноски, за
разликата над сумата от 291.66 лева до размер на сумата от 583.33 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Л.Л. С., за разликата над сумата от
2 630 лева до размер на сумата от 3 275 лева;
ОТМЕНЯ решение № 4052 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. №
12598/2019 г. от Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която ищецът Л. А. Е.,
гражданин на Република Гърция, роден на ******** г. е осъден да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 83.33 лева.
12
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г., до размер на
сумата от 40 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен
прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, за разликата над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от
120 000 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен
акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за периода от
25.01.2018 г. до 17.12.2018 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца Л. А. Е., гражданин на Република Гърция, роден на
******** г. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените в двете
инстанции деловодни разноски, в размер на сумата от 708.33 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 350 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13