РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. Пловдив, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300502441 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от против решение № 2836/21.06.2024
г., постановено по гр.д. № 15767/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
XV гр. състав, с което са отхвърлени предявените от К. З. К. с ЕГН:
********** срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА ОХРАНА“ -
ПЛОВДИВ обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т.2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
31/25.09.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от
Директора на Общинско предприятие „Общинска охрана“, за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и за заплащане на
обезщетение за оставането без работа на ищеца след уволнението в размер на
сумата от 7005,48 лв. за периода 25.09.2023г. - 25.03.2024 г., ведно със
законната лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е
неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго
решение по същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
1
Въззиваемата страна Общинско предприятие „Общинска охрана“ -
Пловдив оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в закона срок за
обжалване, изхождат от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ищецът К. З. К. е основал исковете си на твърдението, че е работил
при ответника Общинско предприятие „Общинска охрана“ Пловдив по
трудов договор , като е заемал длъжността „***“, както и че трудовото му
правоотношение е било прекратено с оспорваната Заповед № 31/25.09.2023 г.,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва
уволнението като незаконосъобразно, по съображения, че не са били налице
основанията на закона за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй
като не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина, а издадената
уволнителна заповед е немотивирана. Иска от съда да отмени уволнението и
да го възстанови на заеманата преди това длъжност, както и да му присъди
обезщетение в размер на сумата от 7005,48 лв. за периода 25.09.2023г. -
25.03.2024 г. на оставането му без работа в резултат на уволението.
Ответникът Общинско предприятие „Общинска охрана“ Пловдив е
оспорил предявените искове като неоснователни, като поддържа да са били
извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.
Безспорно е между страните по делото, а и от представения по
делото Трудов договор № 213/211.10.2002 г. и допълнително споразумение
към него от 01.04.2022 г. се установява, че ищецът К. З. К. е работил по
трудово правоотношение при ответника Общинско предприятие „Общинска
охрана“ Пловдив, с място на работа „***“, като е заемал длъжността „***“.
Този договор е сключен за неопределено време. Трудовото му
правоотношение е било прекратено с обжалваната Заповед № 31/25.09.2023 г.
на Директора на Общинско предприятие „Общинска охрана“, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Посочената уволнителна заповед отговаря на формалните
изисквания на чл.195 от КТ – налице е мотивирана писмена заповед, издадена
от работодателя, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. При
изготвянето и са спазени преклузивните срокове за налагане на наказанието по
2
чл. 194 КТ. От работодателя е спазена и процедурата по чл.193 от КТ, като
преди налагането на дисциплинарното наказания от ищцата са били поискани
писмени обяснения, като такива са били дадени на 13.09.2023 г.
Съдът намира обаче, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна,
тъй като по делото не се установява извършването на посоченото в нея
дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато
служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. При
определяне на дисциплинарното наказание съгласно чл.189, ал.1 КТ се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя.
Видно от представената Заповед № 31/25.09.2023 г., на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за следните нарушения на
трудовата дисциплина: системно уронване престижа на предприятието,
неспазване на трудовата дисциплина, системно влизане в пререкание с
колегите и използване на арогантно и нецензурно поведение. Конкретно е
посочено, че на 09.09.2023 г. към охранител Д. Р. Н. и семейството му К. е
отправил обидни реплики и нецензурни подмятания на обществено място,
пред колеги и граждани, същите и във вайбър. Посочено е, че за тези
обстоятелства е постъпил сигнал от прекия ръководител на ищеца Г. К. А.,
както и че се касае до системни нарушения на трудовата дисциплина и
наказанието се налага съобразно чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ.
За установяване факта на извършване на нарушенията работодателят
е разпитал като свидетел Д. Р. Н., спрямо когото е посочено в заповедта, че са
били отправяни обидни реплики и нецензурни подмятания. Същият сочи, че
може и той да е причината да бъде уволнен ищецът, както и че не е имал нещо
лично спрямо него, докато не засегнал семейството му. Написал един есемес
на колега, в който се споменавала неговата жена. Свидетелят написал
докладна до директора. Сочи, че е бил изпратен есемес, с точност не можел да
си спомни, затова го снимал и го приложил към докладната. Есемесът гласял:
„В момента се намирам при една кметска арна булка“, и нещо от рода и
„клецам“.
Към личното трудово досие на ищеца ведно с доклада на Д. Р. Н.
относно случилото се на 09.09.2023 г. е приложено на хартиен носител копие
от кратко съобщение, изпратено по вайбър, което не е оспорено, като липсва
спор относно това, че съобщението е било изпратено от ищеца до друг негов
колега, а не до свидетеля Н.. Съобщението е неясно, като не се съдържат
изрази, насочени към Д. Н..
Пред въззивната инстанция кат свидетел е разпитан С. С., който сочи, че
познава К. К. от 2018 г. Свидетелят работи в ОП „Градини и паркове“, а К.
работи в „Общинска охрана“. Свидетелят сочи, че М. му казал за К., че ще го
изплаши с пистолет, с оръжие. Това се случи 2023 година, на 9 септември.
Това се случило на Центъра в Цар Симеоновата градина. Там присъствали
3
колеги на К.. Д. /Н./ бил там, когато бил на работа. Това, което казал се
отнасяло за К.. Казал му, че „ще го зарови жив в гроба в инвалидна количка“.
Предвид така събраните доказателства съдът приема, че по делото са
останали недоказани обстоятелствата относно посочено като дисциплинарно
нарушение, извършено на 09.09.2023 г. в уволнителната заповед.
Доказателствената тежест за установяване на законосъобразното упражняване
правото на уволнение е за работодателя. В случая се установи, че уволнението
е било извършено само на база отправено оплакване от Д. Н., за когото се
установи от показанията на свидетеля С. С., че е бил в конфликт с ищеца към
релевантния период. Направените от него оплаквания не се подкрепят от
други доказателства, а и същите са неясни.
Ето защо съдът приема, че твърдяните нарушения на трудовата
дисциплина като извършени от ищеца не са установени категорично по
делото. Затова следва да се приеме, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно. Като такова, същото следва да бъде отменено, а ищецът
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед основателността на исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 КТ
основателен се явява и иска по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с 225 ал.1 КТ.
Ищецът е претендирал заплащането на такова обезщетение за
времето на оставане без работа – 25.09.2023г. - 25.03.2024 г. В съдебно
заседание на 25.04.2024 г. районният съд е извършил констатация по трудовата
книжка за оставането на ищеца без работа за процесния период.
Установява се от представеното по делото допълнително
споразумение към трудов договор от 18.05.2022 г., че получаваното от ищеца
трудово възнаграждение, включващо основно месечно трудово
възнаграждение и клас за прослужено време е в размер на 1064 лв. Размерът
на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ за времето през което ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, определено на база
последното получено от него БТВ, се изчислява в размер на 6384 лв. Ето защо
съдът приема този иск за основателен до посочения размер, за който същият
следва да се уважи, а за разликата над тази сума като неоснователен да се
отхвърли. Сумата по главницата следва да се присъди ведно с обезщетение за
забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Решението на районния съд, с което исковете са отхвърлени е
неправилно и като такова ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго
такова в казания смисъл.
Предвид основателността на жалбата и на исковете въззиваемата
страна-ответник следва да заплати на жалбоподателя-ищец сторените
разноски пред двете съдебни инстанции, които се констатираха на 1200 лв. за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, 64 лв. депозит за
свидетели, разпитани пред ПОС и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение пред
4
въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът –
въззиваема страна следва да заплати и следващата се държавна такса за
производството пред двете инстанции, която се определя от съда в размер на
150 лв. за производството пред ПРС и 75 лв. за производството пред ПОС.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2836/21.06.2024 г., постановено по гр.д. №
15767/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XV гр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на К. З. К. с ЕГН: **********, извършено със
Заповед № 31/25.09.2023 г. на Директора на Общинско предприятие
„Общинска охрана“ – Пловдив.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. З. К. с ЕГН: ********** на заеманата преди
уволнението длъжност - „***“ при ответника Общинско предприятие
„Общинска охрана“ - Пловдив.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“ - Пловдив да
заплати на К. З. К. с ЕГН: ********** от *** сумата от 6384 лв. /шест хиляди
триста осемдесет и четири лева/ - обезщетение за оставането му без работа
вследствие на незаконното му уволнение за периода от за периода 25.09.2023г.
- 25.03.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 7005,48 лв.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“ - Пловдив да
заплати на К. З. К. с ЕГН: ********** от *** сумата от 2464 лв. разноски по
делото пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“ – Пловдив да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
гр. Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет / лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството по гр. дело № 15767/2023 г. на Районен съд
– Пловдив и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лв. представляваща дължимата
държавна такса за производството по в.гр.д.№ 2441/2024 г. на Окръжен съд –
гр. Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,
считано от 27.12.2024 г.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6