№ 12278
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110118408 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „****“ ЕАД сумите, както следва:
В. К. Х.: сумата от 1191.37 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18, находящ
се в гр. София, ул. „****“ № 32, ет. 6, сумата от 209.65 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
24.03.2023г., сумата от 23.48 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
03.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.76 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 16.05.2020г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 06.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението;
Е. Р. ****- ***: сумата от 397.13 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18,
находящ се в гр. София, ул. „****“ № 32, ет. 6, сумата от 69.90 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 24.03.2023г., сумата от 7.83 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 03.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.92
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.05.2020г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 06.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственици на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение
1
за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в
сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-
дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания,
както и разноски за настоящото производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. ***, с който същата
оспорва предявените срещу нея искове, поддържайки, че процесният имот, вкл. през исковия
период, е бил изключителна собственост на ответницата В. Х., която придобила ½ идеална
част по силата на договорa за покупко- продажба, с който родителите й придобили
останалата ½ идеална част, която впоследствие й дарили. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата В. Х., в който същата излага фактически твърдения, че е заплатила
в цялост сумите, предмет на производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответниците в качеството им на наследници на посоченото лице, по силата на което
топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна
енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за
заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави
съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да
отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От представения от ответницата *** с отговора на исковата молба и неоспорен от
ищеца договор от 05.03.1981г. за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата
за държавните имоти се установява, че на посочената дата В. В. Х., К. Б. Х. и В. К. Х. са
2
придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 18,
находящ се в гр. София, ул. „****“ № 32, ет. 6, като съгласно изрично отбелязаното в
съдържанието на договор първите двама са придобили общо ½ идеална част от имота, а В.
Х.- правото на собственост върху останалата ½ идеална част. А от представения от ищеца с
исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том XXXXI, дело №
8037/1993г. се установява, че на 14.04.1993г. В. В. Х. и К. Б. Х. са прехвърлили в полза на
ответницата В. Х. правото си на собственост върху собствената си ½ идеална част от
процесното жилище, с което въз основа на така коментираните правни сделки В. К. Х. се е
легитимирала като изключителен собственик на имота, като следва да се приеме, че това е
било така и през целия исков период, доколкото по делото не са налични данни за
отчуждаване преди или по време на същия на правото на собственост върху имота от
правната сфера на ответницата Х..
Ето защо и при липсата на други данни в тази насока предявените срещу ответницата
Е. Р. ****- *** искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото, макар и да е наследник на
своята майка Румяна К. Х., респ. на своята баба В. Х. по правилата на заместването по чл.
10, ал. 1 ЗН, не се установява същата да е била носител на право на собственост или на
вещно право на ползване върху процесното жилище, което да е придобила по правилата на
наследяването, доколкото преди смъртта си нейните баба и дядо са се разпоредили с правото
си на собственост върху цялата притежавана от тях идеална част от имота в полза на другата
ответница В. Х.. Последната, от своя страна, съобразно дефинитивната разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ е единствен потребител на доставяната до имота през исковия период топлинна
енергия и като такъв- легитимирана да отговаря за задълженията за цената на тази енергия в
пълния им размер при съобразяване на действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало.
Както бе изяснено, в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответницата Х. е
изложила фактически твърдения, че е изплатила процесните задължения в цялост, за което с
отговора е представен фискален бон от 16.04.2024г., а в проведеното на 28.03.2025г. открито
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е потвърдил както факта на
извършеното плащане, така и погасителния ефект на същото, като е изяснил, че с платената
сума са погасени претендираните главни вземания, обезщетенията за забава и законната
лихва върху тях, като непогасени са останали единствено разноските и претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
На първо място, следва да се изясни, че извършеното от ответницата Х. плащане на
процесните задължения съставлява конклудентно признание на неизгодни за нея факти с
правно значение- че претендираните спрямо нея задължения съществуват, вкл. на соченото
от ищеца основание и в сочените от него размери. А признанието на неизгодни за страната
правнорелевантни обстоятелства е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени
средства в българския граждански процес, което в случая, преценено по реда на чл. 175
ГПК, намира опора в приобщената доказателствена съвкупност, вкл. обсъдените вече
писмени доказателства, установяващи качеството на ответницата Х. на клиент на
топлофикационното дружество през исковия период.
Същевременно, доколкото с извършеното в хода на процеса плащане вземанията на
ищеца от В. Х. са изцяло удовлетворени, в какъвто смисъл са и изричните изявления на
процесуалния му представител в проведеното по делото открито съдебно заседание, като
съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК това обстоятелство от значение за спора следва да
бъде съобразено от съда, предявените срещу В. Х. искове следва да бъдат отхвърлени в
цялост единствено поради извършеното от последната плащане, с което процесните
задължения са погасени.
При този изход на спора по исковете, предявени срещу ответницата Е. Р. ****- ***,
разноски се следват единствено на последната, доколкото претенциите срещу нея подлежат
3
на отхвърляне, тъй като по делото не бе доказано същата да е материално легитимирана да
отговаря за задълженията за цената на топлинната енергия за исковия период. С оглед на
това и на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК полза на Е. *** следва да бъде присъдена
сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, за заплащането на което по делото са представени доказателства.
По исковете, предявени срещу ответницата В. Х., разноски се следват единствено на
ищеца, доколкото единствената причина за отхвърляне на тези искове е извършеното в хода
на процеса плащане, т. е. към датата на образуване на делото посоченият ответник е бил
носител на изискуемо парично задължение, като незаплащайки същото в срок, е станал
повод за образуване на настоящото съдебно производство. Поради това в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 132.21 лева, представляваща част от заплатената от него
държавна такса и част от следващото му се юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на размера на
претенциите срещу ответницата В. Х..
В полза на ищеца не следва да бъде възстановявана- изцяло или частично, заплатената
от него сума за депозит за възнаграждение за особен представител на ответницата ***,
доколкото до назначаването на такъв не се е стигнало, поради което и заплатената сума
подлежи на възстановяване в полза на ищеца при нарочно заявено от него искане в този
смисъл и по конкретно посочена негова банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. К. Х., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
****, сумата от 1191.37 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до
м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр.
София, ул. „****“ № 32, ет. 6, сумата от 209.65 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 24.03.2023г.,
сумата от 23.48 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 03.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.76 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020г.
до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.04.2023г.
до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Р. ****- ***, ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД,
ЕИК ****, сумата от 397.13 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18, находящ
се в гр. София, ул. „****“ № 32, ет. 6, сумата от 69.90 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
24.03.2023г., сумата от 7.83 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
03.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.92 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 16.05.2020г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 06.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. К. Х., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
132.21 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
4
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. Р.
****- ***, ЕГН **********, сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Далсия“
ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5