Р Е Ш Е Н И Е № 260063
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 22.03.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №730 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано въз основа на подадена въззивна жалба от жалбоподателя О.Б.С. ООД, ЕИК *********,
срещу постановеното решение №260034 от 25.09.2020 г. по търг.дело №1046/2019 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение е прогласена на
основание чл.75,ал.2 от ТЗ нищожността на взетото решение от общото събрание на съдружниците на О.Б.С. ООД,
обективирано
в протокол от 18.11.2019 г. по т.2 за изключване на А.И.К., ЕГН **********,
като съдружник.
Жалбоподателят
О.Б.С. ООД, представлявано дружество от управителя Д. Н. Г., действащ чрез процесуалния
си представител адвокат И.Н., е останал недоволен от така постановеното решение. Счита, че то е
недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ, а вместо това – по друг иск, с който не е бил сезиран. Развива подробни
съображения, че поясненията в
допълнителната искова молба не
съставляват изменение на иска, като на този етап от производството не може да се предявява нов, алтернативно
съединен иск. Моли да се обезсили обжалваното решение и се върне делото за
произнасяне по действително предявения иск.
Ако се приеме, че решението е
валидно и допустимо, счита същото за
неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно е съотнесъл събраните по делото доказателства към
разглеждания правен спор. Развива съображения, че решението по т.2,
обективирано в протокол от 18.11.2019 г. не преповтаря отмененото по търг.дело
№273/2015 на ПОС, както и че от значение за производството са други въпроси,
свързани с изпълнение на предходно решение от 13.06.2019 г. и влизането му в
сила. Ако това решение е годно и валидно спрямо съдружниците, то подлежи на
изпълнение. Ако не бъде изпълнено, може да бъде констатирано основание за
изключване на неизпълнилия го съдружник. В тази връзка излага подробните си
аргументи. Моли при условие на евентуалност да се отмени обжалваното решение и
да се отхвърли предявения иск.
Претендира направените разноски за
две инстанции.
Ответникът А.И.К. не е представил отговор срещу така
подадената въззивна жалба, но в съдебно заседание взима становище по нея. Счита
същата за неоснователна и моли да не се уважава.
Съдът, след
като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 05.10.2020 г., а въззивната жалба е постъпила
на 16.10.2020 г. в двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК. Ето защо, следва да
се приеме, че въззивната жалба не е просрочена, както и че е подадена от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Предмет
на въззивното обжалване е допустимостта на постановеното решение по делото. Ако
се приеме, че същото е допустимо – неговата основателност, съгласно
оплакванията във въззивната жалба.
Видно от данните по делото, съдът
е сезиран с искова молба от А.И.К. срещу О.Б.С. ООД, в която твърди, че на
18.11.2019 г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците в
дружеството, на което е взето решение по т.2 от дневния ред за изключването му
като съдружник, както и че това решение е недопустимо и незаконосъобразно.
Ищецът посочва, че притежава 49% от капитала на дружеството, както и че
не е извършил нарушенията, за които е предупреден, послужили като основание за изключването му.
Твърди, че взетото решение е недопустимо, тъй като на 30.05.2015 г. било
проведено друго общо събрание на съдружниците, на което бил изключен като съдружник по същество за същите
нарушения. Решението на това общо събрание е отменено с влязло в сила решение
№26 от 15.01.2016 г., постановено по търг.дело №273/2015 на ПОС.
Твърди, че взетото решение е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено
с материалния закон. Упоменатите парични средства били изтеглени от него в
качеството му на управител на дружеството през 2014 г., използвани са в интерес
на дружеството, не за лична изгода. Тегленето на паричните средства е от него в
качеството му на управител, не на съдружник, поради което не може да се
ангажира отговорността му като съдружник.
Твърди, че при свикването и провеждането на общото събрание на
съдружниците са допуснати и процесуални нарушения. В получената покана за
събранието не е конкретизирано за какво
предупреждение по реда на чл.126,ал.3 от ТЗ става въпрос. За събранието
е призован чрез нотариална покана, а не по предвидения ред в дружествения
договор чрез препоръчано писмо. При
разискванията по време на събранието не е дадена думата за обяснения на неговия пълномощник адвокат Д..
При тези наведени твърдения моли да се отмени решението по т.2 от
дневния ред на общото събрание, проведено на 18.11.2019 г., за изключването му
като съдружник.
Ответникът оспорва исковата молба.
Възразява срещу твърдението за недопустимост, тъй като съдът е сезиран с
иск по чл.74 от ТЗ, а не с иск по чл.75,ал.2. Посочва, че не се твърди и не се
иска прогласяване на нищожност, липсва правно основание да се твърди
недопустимост, което е възможно в хипотезата на взето решение от ненадлежен
орган.
Възразява срещу твърдението на ищеца за пререшаване на въпроси,
разрешени с влязъл в сила съдебен акт. Изключването на съдружника е по причина
неизпълнение на решение на общо събрание
от 13.06.2019 г. за възстановяване на парична сума в качеството му на
съдружник, както и за наличие на констатирани действия против интересите на
дружеството, все основания по чл.126,ал.3,т.2 и 3 от ТЗ.
Възразява срещу твърдените процесуални нарушения.
Обосновава тезата си, че са налице предпоставките за изключване на ищеца
като съдружник.
В допълнителната искова молба
ищецът моли да се счита, че на първо място претендира, че решението по
т.2 от дневния ред на проведеното общо събрание на съдружниците на 18.11.2019 г. е недопустимо, като иска да
се прогласи неговата нищожност. Ако се счете, че е допустимо, моли да се отмени
като незаконосъобразно, като поддържа и конкретизира твърденията си в тази
връзка.
В допълнителния отговор възразява срещу уточнението на исковата молба,
като излага доводите си, че се въвежда нов иск, наред с първоначално предявения
иск по чл.74 от ТЗ, което е недопустимо. Също така конкретизира аргументите си
досежно неоснователността на иска.
При посочените становища на страните окръжният съд е приел, че е сезиран
с обективно евентуално съединени искове, като основен е искът по чл.75,ал.2 от ТЗ, а евентуален - искът по чл.74 от ТЗ.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. При положение, че са направени
оплаквания за недопустимост във въззивна
жалба, следва първо да се пристъпи към обсъждане на този въпрос.
Недопустимост е налице, когато е
извършено произнасяне, въпреки липсата на право на иск, или има произнасяне по
непредявен иск, както и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд. Т.е. когато липсват
предпоставките за разрешаване на спора по същество. Съобразявайки оплакванията
на жалбоподателя, на преценка по делото подлежи наличието на втората хипотеза.
От изложението на исковата молба
се установява, че са наведени оплаквания срещу процесното решение по т.2 от
дневния ред на проведеното на 18.11.2019 г. общо събрание на съдружниците в ответното
дружество. Оплакванията могат да бъдат групирани в три пункта – първо, че
ищецът е бил изключен като съдружник с
решение на общо събрание на съдружниците от 30.03.2015 г., което решение е
отменено с влязло в сила решение на съда по т.д.№273/2015 г., като с процесното
решение той е изключен отново за същите нарушения, второ, че при вземане на
процесното решение са допуснати нарушения на материалния закон, трето, че са
допуснати процесуални нарушения при връчване на поканата за общото събрание и
при провеждането му. На база така изложените твърдения ищецът е поискал
отмяна на взетото решение за
изключването му като съдружник.
Несъмнено е, че правото на иск се
предявява под формата на искова молба, като в закона е уредено съдържанието на исковата молба, което
определя и съдържанието на иска. Съгласно чл.127 от ГПК, ищецът следва да
посочи обстоятелствата, на които основава иска си /т.4/ и в какво се състои искането
му /т.5/, т.е. основание и петитум. Основанието на иска обхваща фактите, от
които произтича претендираното материално субективно право, а петитумът – вида
на търсената защита. Не може да има разминаване между твърдените факти и поисканата защита, а ако такова е налице
следва да бъде отстранено при проверка редовността на исковата молба или по
време на производството.
От изложените твърдения в исковата
молба се установява, че ищецът е посочил обстоятелства, имащи отношение не само
към иска за отмяна по чл.74 от ТЗ, но и към иска по чл.75 от ТЗ при повторност
на отмененото решение. Съгласно посочената разпоредба, указанията на съда,
дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите,
учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно
разглеждане от него на същия въпрос. Решенията
или действията на органите на дружеството, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може да
се позове на нищожността или да поиска
от съда да я прогласи.
Ищецът не е посочил съответен на
обстоятелствата по чл.75 от ТЗ петитум, което е нередовност на исковата молба.
Това несъответствие между обстоятелствена част на исковата молба и петитум е
отстранено с подаване на допълнителната искова молба, в която вече е посочен и
петитум с оглед твърденията за повторност на обжалваното решение на общо
събрание на съдружниците. Следва да се счете, че вече исковата молба е редовна, тъй като
посочените обстоятелства съответстват на отправените искания до съда.
С
оглед гореизложеното, не се установява да има произнасяне от съда по непредявен
иск, както твърди жалбоподателят. В конкретния случай в допълнителната искова
молба не се предявява нов иск, а се отстраняват нередовности на исковата молба,
което е допустимо да се извършва в хода на производството. Ето защо,
обжалваното решение е допустимо, постановено по поправена искова молба, и
следва да се пристъпи към преценяване на неговата основателност. За пълнота
следва да се посочи, че съдът не е обвързан от квалификациите за недопустимост на
обжалваното решение за изключване на съдружник в исковата молба, направени от
ищеца. Достатъчно е той са посочи само фактите, което е сторил в исковата
молба, като правната квалификация е в
рамките на служебната компетенция на съда, което е направено от първата инстанция.
Така на база изложените твърдения от ищеца и конкретизиран петитум,
следва да се пристъпи към преценяване
основателността на основния иск по чл.75,ал.2 от ТЗ, а ако той е неоснователен
- към евентуалния иск по чл.74 от ТЗ.
Искът по чл.75,ал.2 от ТЗ е установителен иск
за прогласяване на нищожност, като материално легитимиран ищец по него е
съдружникът в дружеството с ограничена отговорност. Няма спор между страните за
качеството „съдружник“ на ищеца по делото, а и този факт се потвърждава от
данните по делото. Притежава 25 дяла от по 100 лв., представляващи 49% от
капитала на дружеството.
Установява
се и, че ищецът е бил изключен като съдружник с решение на общо събрание на
съдружниците от 30.03.2015 г. след отправено писмено предупреждение, поради
неизпълнение на задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване
дейността на дружеството, неизпълнение решението на общото събрание и поради
действия против интересите на дружеството.
Писменото предупреждение е по повод констатирани нарушения на
съдружника:1. За времето, през което е бил управител на дружеството, не е
изпълнявал задълженията си като ръководител и управител, не е съдействал за
постигане целите и задачите на дружеството, а напротив, в нарушение на чл.142
от ТЗ, управлявал дружеството в свой личен интерес - Е.П. ОООД, чийто едноличен
собственик и управител е, без съгласието на О.б.с. ООД, 2. Като управител
е получавал парични средства на
дружеството, които е отклонявал и не е отчитал в касата на дружеството. Същите
са в общ размер 113 747,60 лв., с което е ощетил дружеството и съдружника
си, установено с протокол за установяване на движение на парични средства
от 03.02.2015 г., 3. След
освобождаването си като управител продължил да се разпорежда с парични
средства, като изтеглил суми в общ размер на 2 800 лв., 4. След връчване
на нотариална покана, с която му е определен срок за връщане на цялото поверено
фирмено имущество, не е предал същото.
Решението
на общо събрание на съдружниците от 30.03.2015 г. е отменено на основание чл.74
от ТЗ с влязло в сила решение №26/15.01.2016г., постановено по
т.д.№273/2015г. на ПОС.
Установява се, че е проведено извънредно общо
събрание на съдружниците на 13.06.2019 г., на което е взето решение по т.3 –
задължава съдружника А.К. да възстанови находящи се у него парични средства,
собственост на дружеството в размер на 113 747,60 лв., която сума е определена
с протокол от 03.02.2015 г. за извършена
ревизия, инициирана със заповед №1/28.01.2015 г. за провеждане инвентаризация на касовата наличност към
31.12.2014 г., като е определен 7-дневен срок за възстановяване на средствата.
Изпратено е и предупреждение по чл.126,ал.3 от ТЗ до ищеца, а именно, че
не е изпълнил задължението си като съдружник, взето на 13.06.2019 г., тъй като
не е възстановил паричните средства на дружеството в размер на 113 747,60
лв. Така се е достигнало до реализиране на състава на чл.126,ал.3,т.2 от ТЗ –
неизпълняване на задължения за оказване съдействие за осъществяване дейността
на дружеството, действия против дружеството, като не са възстановени посочените парични
средства.
Установява се, че е проведено
извънредно общо събрание на съдружниците от 18.11.2019 г. с дневен ред
по т.1- изслушване на съдружника А.К. по повод отправеното му предупреждение за
отстраняване и преустановяване на
извършени нарушения, и по т.2 – вземане на решение за изключването му.
Решението по т.2 е предмет на предявения иск, като с него се изключва съдружника А.К., поради неизпълнение на
решение на общо събрание на съдружниците от 13.06.2019 г., като не е
възстановил находящи се у него парични средства в размер на 113 747,60 лв.,
действа против интересите на дружеството предвид неосигуряване необходими на
дружеството средства, злорадства и не участва в
работата на общото събрание, като по този начин препятства и нормалното
осъществяване на дейността.
С оглед гореизложеното, едно от основанията за изключването на съдружника
А.К. през 2015 г. е отклоняването и неотчитането на парични средства,
собственост на дружеството, в общ размер 113 747,60 лв., с което като
управител е ощетил дружеството и съдружника си, установено с протокол за
установяване на движение на парични средства от
03.02.2015 г. Посочените действия и парична сума са и предмет на т.3 от
общото събрание на съдружниците от 13.06.2019 г., на предупреждението по
чл.126,ал.3 от ТЗ, както на т.2 от общото събрание на съдружниците от
18.11.2019 г. Т.е. причина за изключването на съдружника през 2015 г. и през
2019 г. е невъзстановяването на
паричната сума в размер на 113 747,60 лв., определена с протокол
от 03.02.2015 г. за извършена ревизия,
довело до неизпълнение решение на общото събрание и действия против интересите
на дружеството.
При така установената фактическа обстановка е налице фактическият състав
на чл.75 от ТЗ. Съдружникът А.К. е изключен два пъти, поради едно и също
основание - невъзстановяване на 113 747,60 лв., съгласно протокол от 03.02.2015 г. за извършена ревизия, с което
са нарушени чл.126,ал.3,т.2 и т.3 от ТЗ. Първото решение за изключването му е
отменено с влязло в сила решение с правно основание по чл.74 от ТЗ.
Второто/процесното/решение е повторно по смисъла на чл.75,ал.1 от ТЗ, поради
което се явява нищожно и следва да бъде прогласена нищожността му. Без правно
значение е обстоятелството, че при първото изключване е било посочено
качеството управител на съдружника, а при второто изключване - само качеството
съдружник. В случая става въпрос за една и съща сума, както по размер, така и
по основание, установена с един и същи акт-протоколът от 03.02.2015 г. До тези изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което неговото
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,
апелативният съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260034 от
25.09.2020 г. по търг.дело №1046/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: