№ 29
гр. Харманли , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
С постъпилата въззивна жалба от КР. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.
София, ул. **** се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3521265 на ОДМВР
- Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер 50,00 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи, за неправилност и
незаконосъобразност. Алтернативно се сочи, че нарушението имало признаците
на маловажност. Поради изложените доводи, моли съда да отмени обжалваният
акт.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят КР. Р. Г., не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
1
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 22.12.2019 г. в 11:43 часа било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 656, представляващо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -движение на
лек автомобил марка "Ситроен Ц1", с регистрационен номер *** в гр. Харманли
по ул. *** до РПЦ Харманли в посока към град Любимец, собственост на
жалбоподателя КР. Р. Г. със скорост от 70 км. /ч. – над разрешената за движение в
населено място 50,00 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20 км/ч.
след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на
собственик на превозното средство, като не се спори, че жалбоподателя е
собственик на автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед влязла в сила от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1. 1 от посочената Заповед, приложена по
АНПр.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00
лв.
Фишът е връчен на лицето на 05.04.2021г., видно от Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 3521265 на ОДМВР - Хасково, като съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково
2
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП (7 дни).
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните
работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В чл. 10, ал. 2 от
Наредбата е предвидено, че протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата 07.03.2019 год., когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съобразен с част от изискванията на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по
делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 22.12.2019 г., времето (09. 00 часа д о 12,00 часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
гр. Харманли по ул. *** до РПЦ Харманли за общо ограничението на разрешената
скорост - 50 км/ч за режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно
реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя
снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № *** в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на
движение 73 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 23 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км. ч., като
3
превишението е 20 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 3-53-19/07.03.2019 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената
дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR
1-M № 526, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип,
вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Харманли/първоначално пред РС Хасково подадена по пощата жалба на
19.04.2021 г. /.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил
заснел процесното нарушение.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства, а именно: електронен фиш серия К № 3521265,
издаден от Областна дирекция на МВР Хасково; заверено копие на снимков
материал извадка от клип №4099, заснет с TFR – 1M 526; заверен препис на
протокол №3-53-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M от
07.03.2019 г.; заверен препис на протокол №271р-36419/23.12.2019 г. за
използване на техническо средство TFR – 1M 526; заверен препис на Заповед
№8121з-172/29.02.2016 г. на министър Румяна Бъчварова .
Настоящият състав намира изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и
допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е
от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя
4
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от собственика на автомобила към
датата на извършеното нарушение, с оглед установения факт на управление на
МПС със скорост над разрешената, като е налице общото ограничение предвидено
в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/, поради
което е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването
на санкционния акт от АНО-водач –връчено на 05.04.2021 г. и датата на
изпращане на жалбата по пощата до съда от 19.04.2021 г., поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН,
гласящ, че "за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш". Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който
се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата
чрез употребата на предлога "над" води до ясен и единствен възможен извод, че
действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват
административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
5
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай,
при който след като нарушението е установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар
посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална
спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от
ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при
неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост
от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от
размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата
разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по
който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа
на него издаване на наказателно постановление, чрез издаване на електронен фиш
или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на
наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е
извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите
правила на чл. 182 ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на
правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която
гласи, че: "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата", следователно ЗАНН има приоритет пред разпоредбите
на ЗДвП при наличието на съответно правило в него, какъвто е настоящият
случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а от ЗАНН се приети от
законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с
ДВ, бр. 10 от 2011 г. Това е същото изменение на закона, с което се въвежда и
институтът на електронния фиш. След това, въпреки последвали други изменения
в ЗДвП в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН
6
не са били променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите
правила за вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост,
независимо от процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на
водача, докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще
ще бъде допустимо издаването на електронен фиш.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на
забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к. а. н. д. № 783/2017 г.
на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си наказващият орган
съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то
следвало е да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има
императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално
нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на
наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от
действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална
икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява
дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция.
В Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив изрично е прието, че "нормата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му".
Съдебната практика по приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е трайна, като в
този смисъл са: Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г.
по к. а. н. д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение №1031 от 20.05.2021 г. по к. а. н. д. № 740/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1324 от 25.06.2021 г. по к. а. н. д. №
1418/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
7
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо тук
е и Решение от 23.07.2015 г. по к. а. н. д. № 162/2015 г. на Административен съд –
Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в размер на
50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на електронния фиш пред съда –
нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е
опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично
изключено от закона.
В случая с електронния фиш е наложена глоба в размер точно на 50
лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН.
При това положение, макар и минимумът вече да не се явява
необжалваем, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата
на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране
е този с фиш (но не електронен такъв), а при оспорване на нарушението от
нарушителя или при отказ да плати глобата, е следвало да се състави АУАН, респ.
издаде НП.
Този извод следва недвусмислено и от разпоредбата на чл. 85а ЗАНН,
според която - „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен, като неправилен и
незаконосъобразен.
Относно разноските в настоящото производство:
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази част.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189,
8
ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3521265 от 22.12.2019г. на
ОДМВР - Хасково, с който на КР. Р. Г. с ЕГН ********** от гр. София, ул. ****
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, точка 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 50,00 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9