№ 144
гр. Габрово, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова Ставрева
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Ставрева
Административно наказателно дело № 20254210200474 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
“ИНТЕРИОР ДЕПО” ЕООД гр. Габрово, представлявано от Д. Н. С., против Наказателно
постановление № 07-2500080 от 09.05.2025г. издадено от Директора на Д “ИТ” Габрово.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Направените изводи от
наказващият орган за извършено нарушение били неоснователни, необосновани и
незаконосъобразни, а размера на наложената санкция – необосновано висок. Изложената
фактическа обстановка в издаденото наказателно постановление не отговаряла на
действителната такава.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на наказващият орган – Директор на Дирекция “ИТ”
Габрово, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде
оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът намира за установено следното:
1
При извършена на 19.03.2025г. и на 01.04.2025г. от свидетелите Д. Г. и Ц. Р.,
служители на Дирекция „ИТ“ Габрово проверка по представена трудово правна
документация е установено, че между „Интериор Депо“ ЕООД, в качеството на
работодател и Г.Й.Й. – работник, на основание чл. 67 от КТ е бил сключен писмен трудов
договор № 11 от 05.07.2024г. подписан от двете страни, за изпълнение на длъжността
„монтажник, мебели от дървен материал“, за работа на пълно работно време – 8 часа,
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лева. Със Заповед № 004 от
26.10.2024г. трудовото правоотношение между Г.Й. и „Интериор депо“ ЕООД е прекратено,
считано от 26.10.2024г.
От представеното трудово досие на Г.Й.Й. проверяващите установили, че в него се
съхраняват всички документи от момента на възникване на трудовото правоотношение –
05.07.2024г. до прекратяване му, считано от 26.10.2024г., подредени по хронология на
издаването им, а именно – молба от 01.07.2024г. от Г.Й. до управителя на дружеството за
постъпване на работа, двустранно подписан писмен трудов договор за изпълнение на
длъжността „монтажник, мебели от дървен материал“, карта за предварителен медицински
преглед, служебна бележка №10/08.07.2024г. за проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа, извлечение от Б. сметка, молби и заповеди за платен годишен отпуск,
заповед № 004 от 26.10.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Не било
установено да има подадено уведомление до ТД на НАП и издадена справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ за регистриране на трудовия договор с Г.Й..
Извършена е справка в Информационната система на ИА „ГИТ“ при която е
установено, че няма регистриран трудов договор от 05.07.2024г. на Г.Й. с „Интериор депо“
№ ЕООД. От представените книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа на
дружеството е установено, че на Г.Й. е документиран срещу подпис начален инструктаж и
инструктаж на работно място на 08.07.2024г. От представените ведомости за работни
заплати за периода месец юли – месец октомври 2024г. включително, банкови извлечения по
сметки за периода месец юли – месец ноември 2024г. е установено, че от постъпването на
08.07.2024г. на работа на Г.Й., до датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
26.10.2024г., работодателят е начислявал и изплащал на Й. всички дължими му се трудови
възнаграждения. От изискана от ТД на НАП информация е установено, че за Г.Й. са били
подавани декларации образец № 1 и образец № 6 от осигурител „Интериор депо“ ЕООД за
периода месец юли – месец октомври 2024г. включително. От представената справка за
извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях, е
установено, че дружеството работодател няма непогасени задължения, дължимите
осигуровки и данъци са внесени.
За нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ във вр. с чл. 3 ал.1 т.1 б. А от Наредба №
5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ е
съставен АУАН № 07-2500080 от 11.04.2025г. Съставеният АУАН е надлежно връчен и
подписан.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 07-2500080
2
от 09.05.2025г. издадено от Директора на Д „ИТ“ Габрово, с което на „Интериор депо“
ЕООД за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ във вр.с чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба № 5 от
29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева на осн. чл. 414 ал.3 от КТ. В
Наказателното постановление е отразено, че при разглеждане на административно
наказателната преписка е установено, че няма основание за приложение на чл. 415в ал.1 от
КТ , съгласно чл. 415 в ал.2 от КТ и няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Показанията на изслушаните свидетели Д. Г. и Ц. Р. в пълна степен потвърждават
констатациите намерили отражение в изготвения протокол за извършена проверка,
съответно изложеното в съставеният АУАН относно вида на нарушението и начина на
установяването му.
Събраните по делото доказателства потвърждават по несъмнен начин факта на
осъщественото нарушение, като липсват каквито и да било доказателства в обратна насока.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че е осъществено нарушението по чл. 62 ал.3 от КТ във вр. с чл. във вр.с чл. 3
ал.1 т.1 б. а от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ /в редакция към датата на нарушението/ -
в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен
срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на
оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на
трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Текстът на чл. 3 ал.1 т.1 б. а от Наредбата предвижда уведомлението, съгласно
приложение № 1 да се изпраща в тридневен срок от сключването на договора.
В разпоредбата на чл. 414 ал.3 от КТ е предвидено, за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 да се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 1 800лв.
Съдът, като взе предвид особеностите на конкретният случай, фактът, че на
работника са изплатени всички дължими възнаграждения, внесени са дължимите му се
осигуровки, тоест не са настъпили други неблагоприятни последици за него, намира, че
наложената имуществена санкция в посоченият размер не отговаря на тежестта на
нарушението.
Така определеното по размер наказание съдът счита за несправедливо, несъответно
на извършеното, поради което същото следва да бъде сведено до предвидения от закона
3
минимум, а именно 1 500лв.
Съдът счита, че в настоящият случай не са налице предпоставките за налагане на
наказание по реда на чл.415в от КТ, макар нарушението да е веднага отстранено и от него да
не са произтекли вредни последици. Това е така, тъй като със Закон за изменение и
допълнение на КТ /Държавен вестник бр.7 от 24.01.2012г./ разпоредбата на чл.415в от КТ е
изменена, като е добавена втора аления, съобразно която не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в наказателното постановление,
нарушението е описано пълно и ясно, посочени са всички елементи от обективната страна
на състава му. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
Не е налице твърдяното нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като срокът за
съставянето на АУАН е от откриване на нарушението. Това е станало в хода на проверката
извършена на датите 19.03.2025г.и 01.04.2025г., като АУАН акт се явява съставен в
предвидения от закона срок. Датите на които са били подавани декларациите образец № 1 и
образец № 6 не могат да бъдат приети, като дати на установяване на нарушението и
съответно да поставят началото на срока за съставянето на акта. Декларациите образец №1
и образец № 6 се подават пред орган нямащ правомощия по установяване на нарушения на
трудовото законодателство.
По изложените съображения съдът счете, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в частта досежно размера на имуществената санкция, като същата бъде
намалена от 1 800лв. на 1500лв.
Съгласно чл. 63 д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски.
Искане в тази насока е направено от процесуалният представител на наказващият
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто минимален размер е 80 лева.
Съобразявайки частичната основателност на жалбата и изменението на наказателното
постановление в частта досежно размера на наложената имуществена санкция, съдът
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 67 лева.
Такова искане е направено и от процесуалният представител на жалбоподателя,
адвокат Б., на която съгласно представения Договор за правна защита и съдействие е
заплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно частичната основателност на
жалбата и изменението на наказателното постановление, на жалбоподателя следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 07-2500080 от 09.05.2025г. издадено от
Директора на Д “ИТ” Габрово, с което на “ИНТЕРИОР ДЕПО” ЕООД гр. Габрово, ЕИК
*********, в качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лева, на осн. чл. 414 ал.3 от КТ, в ЧАСТТА досежно
размера на имуществената санкция, като я НАМАЛЯВА от 1 800 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „ИНТЕРИОР ДЕПО” ЕООД гр. Габрово, ЕИК *********, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово сумата в размер на 67 лева представляваща
направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 д ал.4
от ЗАНН.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово да заплати на „ИНТЕРИОР
ДЕПО” ЕООД гр. Габрово, ЕИК *********, сумата в размер на 67 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5