Определение по дело №166/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Н. А. за П., гр.С.,бул.”К. Д.”№52 представлявана от Д. М. -зам-изпълнителен директор е предявила срещу ET “С. Я. – С.”, със седалище и адрес на управление Б., ж.к. Е., бл. 52, . 5, ап. 13, ЕИК . иск с правно основание с чл.694 ТЗ, за признаване за установено съществуването на публични вземания в полза на ищеца за данък върху недвижим имот в размер на 51.11 лв., дължим за 2010г. и 2011г., ведно с дължимите по тях лихви до окончателното изплащане на задължението. Поддържа се, че основание за вземането е Декларация по чл. 26 от ЗМДТ, вх. № 5116/17.03.1998 г. при Данъчна служба при Община Б..

Ищецът твърди, че срещу ответника е образувано производство по несъстоятелност, в което с молба вх.№ 24-28-483/14.04.2011г. заедно с други, същият е предявил и посочените, публични вземания.Сочи, че вземанията му не са приети от синдика, че в срок е възразил срещу неприемането им с възражение оставено без уважение с определение № 257 от 10.02.2012г. постановено в производството по несъстоятелсност по т. д. № 339/2010г. на БлОС и обявено в ТР на 16.02.2012г.Според ищеца дължимостта на данък сгради, такса смет и данък МПС произтича от ЗМДТ,като при липса на промяна в подлежащите на деклариране обстоятелства,размерът на данъка за всяка следваща година се определя въз основа на данните от първоначалната декларация, не е необходимо подаването на нова декларация или изричен акт за установяване на размера му. Затова се поддържа, че вземането не е възникнало през 1998г., за да се приема че е изтекла абсолютната погасителна давност спрямо него, а единствено е дължимо такова въз основа на е Декларация по чл. 26 от ЗМДТ, вх. № 5116 от 17.03.1998 г., когато са декларирани имоти, собственост на длъжника, като се поянява, че периода за който вземанията са дължими е съответно 2010г. и 2011г. Претендира законна лихва до окончателното плащане на главниците, както и деловодни разноски. Към исковата молба се прилагат писмени документи с искане да бъдат приобщени като доказателства по делото.

Исковата молба ведно с приложенията към нея е разменена до ответната страна в смисъла на процедурата на чл. 131 ГПК, като в този срок на чл. 131 ГПК отговор по така постъпилата искова претенция от едноличния търговец не е постъпил.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Доказателствената тежест по отношение на така постъпилата претенция и в това производство по чл. 694 от ТЗ е съобразно общата доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 ГПК, т. е. всяка страна дължи пълно и главно доказване на фактите и на обстоятелствата, на които основава своите твърдения и искания, конкретно НАП в настоящото производство следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички обстоятелства изложени в исковата молба. Следва да установи съществуването и дължимостта на претенцията, както и следва да установи, че тази претенция е включена и е в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите на “Сийка Янева – Сия”. Респективно следва да се установи и размера на вземането.

От служебна справка в ТР по партидата на ответното дружество е видно, че по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№ 339/2010 г. по описа на БОС с решение от 19.01.2011 г. обявено в ТР на 14.03.2011г. По делото за несъсътоятелност и след извършена служебна справка по същото от настоящия съдебен състав, се установи, че е представена молба с изх.№24-28-483§15/14.04.2011 г., с която на основание чл.685, ал.1 и чл. 687, ал. 2 ТЗ ищецът позовавайки се и на разпоредбите на чл.3, ал.1 т.10 ЗНАП и чл.10,ал.1 т.15 ЗНАП е поискал да бъдат включени в списъка на приетите вземания, заедно с други, като публични вземания, произтичащи от дължими местни данъци и такси, и горепосочените суми от 51.11 лева. Молбата е подадена в срок. Дължимостта на сумите в молбата е основана на декларация от 17.03.1998г. Предявените с посочената молба вземания са били включени в списъка на неприетите вземания, видно от служебна справка в електронната папка на материалите по т.д.№ 339/2010 г, а видно и от приложените към настоящата ИМ писмени доказателства. Същият списък е обявен в ТР на 18.08.2011 г. На 29.08.2011 г. от името на НАП по е депозирано възражение срещу неприемане на всичките му вземания по молбата вкл. и на вземанията за процесните суми. С определение от 10.02.2012 г. БОС се е произнесъл по подаденото възражение, като е оставил без уважение същото, включително и в частта му за процесните суми. Определението е обявено в ТР на 16.02.2012 г. На 23.02.2012 г. по пощата е подадена исковата молба на НАП, по която е образувано настоящото производство.

С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира, предявеният иск за допустим, а преценен по същество за неоснователен и недоказан. Съображения:

Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 ГПК. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже допустимостта на иска:наличие на предявено в срока по чл.685, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелността вземане,подадено от същия възражение срещу определението на съда за одобряване на списъка, като искът следва да бъде предявен в съда в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда по подаденото възражение. В случая от доказателствата по настоящото дело и данните по т.д.№339/2010г. се установява, че процесните вземания са били предявени от ищеца своевременно в образуваното производство за обявяване на ответното дружество в несъстоятелност, в срок същият е възразил срещу неприемането им от синдика. С оглед на данните от справка по партидата на дружеството в ТР, за това, че определението на съда с което е оставено без уважение възражението срещу неприемането на вземанията е обявено в ТР на 16.02.2012г., предвид разпоредбата на ГПК, относно начина на изчисляване на срокове и представената доказателства установяващи, че исковата молба е подадена по пощата на 23.02.2012г., съдът намира предявеният иск за допустим.

Преценен по същество искът е недоказан. Като такъв следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доколкото се цели установяване съществуването на публично вземане по смисъла на чл.162,ал.2 т.1 от ДОПК, то доказването му в разглеждания случай, изискваше от ищеца да представи доказателства за съществуване на вземанията му, техният размер и дължимост. Такова доказателство с оглед разпоредбата на чл.687,ал.2 ТЗ е акт за установяване на вземането.Представянето на акт за установяване на вземанията следва както от съдържанието на чл.687, ал.2 ТЗ, но и от факта, че се касае за административни задължения.Тяхното установяване се осъществява от административни органи по П. в административно производство, уредено в ДОПК арг. чл. 1, чл. 108, чл. 118, предвиден е ред за издаване и обжалване на ревизионните актове,включително пред съда (чл. 156 и сл.)- компетентен да разгледа жалбата е административен съд.Приложимостта на ДОПК що се отнася до вземания произтичащи от задължения за местни данъци и такси,произтича пък от разпоредбата на чл.4, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Вярно е твърдението на ищеца, че задължението за данъци произтича от закона,но в рамките на производство по общия исков ред обаче,каквото е настоящото производство,предвид установения с ДОПК специален ред е недопустимо установяването на вземането за процесните периоди. Друг аргумент в подкрепа на извода, че е необходимо представянето на акт за установяване на вземането за съответния период следва и от факта, че в ЗМДТ е предвиден ред за промяна на оценката на размера на данъка с решение на Общински съвет. В рамките на настоящото производство, при наличие на акт за установяване на вземането,съдът би могъл само да установи дали задължението е погасено. Да се приеме обратното, означава да се игнорира, установения в ДОПК, специален ред за установяване на публични вземания.В случая по делото не са представени нито писмени нито косвени доказателства за съществуване на акт за установяване на процесните вземания, представляващи дължими данъци и такси за 2010 и 2011г.

Само за пълнота и като допълнително основание за неоснователност на претенцията, настоящия състав счита, че следва да отбележи и следното:

Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът урежда както фактическите състави, които са правопораждащи данъчните задължения, така и сочи кои са компетентните органи с правомощия за установяване на конкретен размер на данъка за конкретно данъчно задължено лице. Законът не на последно място урежда и другите задължения, свързани с дълга – регистрация, подаване на данъчна декларация и т.н. След като данъчните задължения се определят по цитираните признаци /основание, размер и субекти/ в данъчните закони, то тези задължения са винаги определяеми, а безспорно при падежиране и изискуеми.

Изхождайки от тази обща постановка следва да се посочи, че ЗМДТ установява данъците и таксите, които постъпват в общинските бюджети. С данък недвижими имоти /регламентиран със закона/ се облагат разположени на територията на страната недвижимости /изброени в закона, чл. 10 от същия/ като данъчно задължени лица са собствениците и ползвателите на същите /чл. 11 ЗМДТ/. Следователно именно тези разпоредби относно обект на облагане и субект на задължението правопораждат правото на общината на получи безвъзмездно плащане, респективно пораждат насрещното задължение за плащане.

Данъчните актове са изпълнителни титули /чл. 209 ал.2 от ДОПК/. Те установяват съществуващо задължение, което не е изпълнено в срок. При издаване на такива данъчни актове, или актове за установяване на задължения по декларации /АУЗД/ се стига до т.нар. последващо установяване на данъци.

НАП няма материално правна компетентност да събира вземания по ЗМДТ. Титуляр на вземането е общината, в случая община Б.. Освен титуляр същата има правата и задълженията да установява, обезпечава и събира местните данъци /чл. 4 ал.1 от ЗМДТ/. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, в гореизброените производства, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по П., а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Следователно право да предяви вземанията в производството по несъстоятелност не е НАП, който е с прекратени правомощия за събиране на местни данъци, считано от 2006 г., а общината. Дори и да се приеме, че под „публични изпълнители, които принудително събират местните данъци” /чл. 4 ал.2 от ЗМДТ/ се имат предвид и публични изпълнители към данъчните администрации /което е спорно/ то в случая не сме в хипотеза на принудително събиране, доколкото липсва акт по чл. 209 ал.1 т.3 от ДОПК, т.е. акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107 от ДОПК или акт по см. на чл. 108 ДОПК.

Недоказването на вземанията за главницата обуславят неоснователност и на искането за признаване съществуване на вземане в размер на законната лихва до окончателното плащане на главниците. В контекста на изложеното, съдът приема, че в полза на държавата не съществува вземане спрямо - ответник.

С оглед отхвърлянето на иска, неоснователно е искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Н. А. за П., гр.С., представлявана от Д. М.- зам-изпълнителен директор срещу ET “С. Я. – С.”, със седалище и адрес на управление Б., ж.к. Е., бл. 52, . 5, ап. 13, ЕИК . иск с правно основание с чл.694 ТЗ, за признаване за установено съществуването на публични вземания в полза на ищеца за данък върху недвижим имот в размер на 51.11 лв., дължим за 2010г. и 2011г. на основание Декларация по чл. 26 от ЗМДТ, вх. № 5116/17.03.1998 г. при Данъчна служба при Община Б., ведно с дължимите по тях лихви до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на същите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: