Р Е Ш
Е Н И Е
№ 637
гр. Бургас, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание,
проведено на 01.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 234 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба К.П.С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 17-0769-004154 от 26.10.2017 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител. В съпроводителното към жалбата писмо моли наложеното на
жалбоподателя наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.08.2017 г., около 10:00 часа, в гр. Бургас, на ул.
Транспортна, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Корса”, с рег. № ********,
без да използва обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила.
Нарушението било констатирано от свидетеля Д.А.А., на длъжност младши
автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Бургас към датата на проверката. Въпросният автомобил бил спрял и на
жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля А. са
логични, последователни и безпротиворечиви, и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на министъра на МВР) в срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП, вмененото на
жалбоподателя нарушение е достатъчно индивидуализирано по място, дата на
извършване, в какво се състои самото противоправно поведение, а именно управляване
на МПС без да се използва предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила.
Изложените факти правилно са били квалифицирани от АНО като нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
ал. 2 на същата разпоредбата, за определени категории лица законодателят е
предвидил изключение от задължението по ал. 1. От данните по делото се
установява, че жалбоподателят не спада към нито една от посочените в чл. 137а,
ал. 2 ЗДвП категории лица и следователно за него е съществувало задължение да
използва обезопасителен колан при управление на МПС.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят е управлявал
МПС без обезопасителен колан, макар и същият да е бил оборудван с
обезопасителни колани. Срещу въпросните факти не са ангажирани никакви доказателства,
които да опровергаят или поне да разколебаят изложеното от свидетеля, поради което
съдът не намира причина да не кредитира изцяло показанията на актосъставителя.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
наказание „глоба” от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия
орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да
индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената
санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена глоба именно
в размер на 50 лева. Съдът счита, че с
така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Конкретното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП не е маловажно и за него не
е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деяние не се отличават от обичайните нарушения
от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изводите на съда, настоящият съдебен състав намира, че следва да осъди
жалбоподателят да заплати по сметка на Районен съд - Бургас направените в рамките
на производството разноски от 20 лв. – за свидетел.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0769-004154 от 26.10.2017 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя
К.П.С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лв.
ОСЪЖДА К.П.С., ЕГН **********, да заплати направените по делото
разноски в размер на 20 лв. по
сметка на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС