РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Бургас, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501574 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1569/30.07.2024г. по гр.д. №6395/2023г. по описа на
Районен съд Бургас Н. С. В., ЕГН **********, И. С. Н., **********, Т. С. П.,
ЕГН ********** и С. С. Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят разделно
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо
279.19лв., представляваща сбор от неизплатени суми за използвани ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №915954 за
водоснабден обект в гр.*** кв. *** ул. *** № **, дължима по издадени
фактури за периода от 25.09.2020г. до 26.06.2023г. и за отчетен период по
фактури от 30.06.2020г. до 21.06.2023г., като всеки от тях е задължен, както
следва: Н. С. В. – 93.06 лв., И. С. Н. – 93.06лв., Т. С. П. – 46.53 лв. и С. С. Г. –
46.53 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 25.10.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 800
лв. - представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, от
които: за Н. С. В. – 100 лв., за И. С. Н. – 300лв., за Т. С. П. – 100 лв. и С. С. Г. –
300 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. Ивайло Карчев, в
качеството му на особен представител на ответниците И. С. Н. и С. С. Г..
Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са
1
съображения, че предвид направеното оспорване на наличието на
правоотношение между представляваните от него ответници и ищеца,
последният не доказал придобиването на наследството от ответниците,
съответно приемането му чрез конклудентни или изрични действия, както и
използването на ВИК услугите. Поддържа се, че за тези факти ищецът носил
пълна доказателствена тежест, но не били ангажирани никакви доказателства
в тази насока, поради което и придобиване на собствеността върху имота по
наследяване и ползването на ВИК услугите били недоказани. Навежда, че
дори и да се приеме, че собствеността е доказана и тя действително
принадлежи на представляваните от него лица, то по делото не било
установено, че недвижимият имот е използван от точно тези лица през
процесния период. Освен това, ответниците не били уведомени, че има
издадени фактури, нито били канени за изпълнение. При тези съображения се
моли за отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез юрк. Петя Александрова в който
същата се сочи за неоснователна. Поддържа се, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че наследодателят е собственик на процесния
водоснабден имот. От приложеното удостоверение за наследници се
установявал и кръга на законните наследници на наследодателя. Сочи се, че
наследството се е открило със смъртта на наследодателя С. и поради
осъществилото се универсалното правоприемство, настъпило във връзка с
наследяването по закон, е възникнало валидно облигационно правоотношение
между дружеството и наследниците с предмет доставка на ВиК услуги.
Позовава се на чл.60, ал.1 от ЗН и на чл. 30 от ЗС. Обръща внимание, че
съгласно чл. 62 от ОУ, наследниците на потребителя са били длъжни в 60-
дневен срок да подадат заявление за промяна на данните по партидата, като
представят удостоверение за наследници или акт за собственост, но в
настоящия случай това задължение не било изпълнено от нито един от
наследниците. Поддържа се, че в тези случаи съгласно ОУ операторът можел
служебно да открие партида и да претендира натрупаните задължения от
наследниците. Сочи, че за уважаване на претенциите на водния оператор било
достатьчно последният да установи кой е юридическият потребител по
смисъла на разпоредбите на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14,09.2004г. като без значение било кой ползва имота. Допълва, че от
събраните по делото доказателства се установявало изпълнението на
задължението на дружеството за доставка, отвеждане и пречистване на вода
през процесния период, издадените фактури съдържали всички необходими
реквизити, спазена била и процедурата по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба №
4/14.09.2014г. като от справката-извлечение от електронния карнет се
установявало и че в по-голямата си част отчетът бил реален, т.е. по показания
на измервателното устройство. По същество моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната въззивна жалба е допустима и редовна - подадена е
2
особен представител на процесуално легитимирани лица, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акти отговаря на
изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Ответниците Н. С. В. и Т. С. П. не са се възползвали от правото си да
обжалват първоинстанционното решение и по отношение на тях то е влязло в
законна сила.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени
твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Н. С. В., И. С. Н., Т. С. П. и С.
С. Г., в качеството им на наследници на С. Н. С. с искане за осъждането им да
заплатят на ищцовото дружество, съобразно притежаваните от тях дялове от
съсобствеността, сумата от общо 279.19лв., представляваща сбор от
неизплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен №915954 за водоснабден обект в гр.*** кв. ***
ул. *** № **, дължима по издадени фактури за периода от 25.09.2020г. до
26.06.2023г. и за отчетен период по фактури от 30.06.2020г. до 21.06.2023г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2023г., до
окончателното изплащане. Ищецът посочва, че ответниците са придобили
качеството „потребители на ВиК услуги“ като собственици на водоснабдения
обект, придобит от тях по наследство от С. Н. С., починал на 27.03.2002г.
Задълженията по процесните фактури не били заплатени от ответниците
своевременно – в 30 дневен срок от издаването им съгласно от ОУ, поради
което се претендира заплащането на сумите по тях. В допълнителна молба са
уточнени вземанията спрямо всеки от наследниците - Н. С. В. – 93,06лв., И. С.
Н. -93,06лв., Т. С. П. – 46,53лв. и С. С. Г. – 46,53лв. Претендирани са разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото ответниците Н. С.
В. и Т. С. П. не са депозирали писмен отговор.
Ответниците И. С. Н. и С. С. Г. депозират отговор чрез назначения по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител, с който претенцията е оспорена
като неоснователна. Твърдяно е, че между страните не съществува
облигационно правоотношение, че не е доказано качеството им на
собственици на имота, като наследници, съответно че начислените по
фактурите суми били недължими от тях. Липсвала покана за плащане, което
също обосновавало недължимост. Претендирано е отхвърляне на исковите
претенции.
В подкрепа на твърденията си ищцовото дружество е ангажирало
3
писмени доказателства – справка-извлечение от електронния карнет за
водоснабдения обект за периода от 30.06.2020г. – 13.07.2023г., 4бр. решения на
КЕВР за цените на ВиК услугите за процесните периоди, процесните 16 бр.
фактури, удостоверение за наследници на С. Н. С., декларация по чл. 26
ЗМДТ, подадена от С. Н. С. по отношение на процесния имот, нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №**, том I, дело №***/19**г.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове
като приел, че от представените по делото декларация за притежавани
недвижими имоти по чл. 26 ЗМДТ и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че имотът е бил собственост на С. Н. С.,
починал на 27.03.2002г. Съгласно представеното удостоверение за наследство
установил, че законни наследници на починалия са Н. С. В. – ***, И. С. Н. –
***, както и *** Т. С. П. и С. С. Г., които са наследили своята *** (*** на
общия наследодател) – Н.С.Н., починала на 25.02.2002г. При тези данни съдът
приел за доказано, че ответниците са съсобственици в имота. Същевременно
от справките от електронния карнет се установявало, че в обекта в процесния
период от 30.06.2020г. до 21.06.2023г. били извършвани отчети на
преминалото количество вода, което установявало потреблението, съответно
изпълнението на задължението на оператора за доставка, отвеждане и
пречистване на вода през процесния период. Посочил е, че стойността на
количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР,
поради което и при тези факти предявените искове се явяват основателни като
всеки от наследниците следва да отговаря до размера на квотата му в
съсобствеността - Н. С. В. – за сумата от 93,06лв., И. С. Н. - за сумата от
93,06лв., Т. С. П. – за сумата от 46,53лв. и С. С. Г. – за сумата от 46,53лв.
Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за
правилно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите му. Фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и
анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях.
По отношение жалбата на особения представител на ответниците И. С.
Н. и С. С. Г., съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, а и се установява от
представените по делото писмените доказателства /декларация по чл. 26
ЗМДТ и нотариален акт/, че С. Н. С., починал на 27.03.2002г., приживе е бил
собственик на процесния водоснабден имот, както и че негови законни
наследници са ответниците Н. С. В. – ***, И. С. Н. – ***, Т. С. П. и С. С. Г.,
които са наследили своята *** (*** на общия наследодател) – Н.С.Н.,
починала на 25.02.2002г. Възражения не се релевират относно установените
количества и стойностите на отчетената за обекта вода в процесния период.
Спорният пред въззивната инстанция въпрос се концентрира около това
4
дали между ищцовото дружество и ответниците-въззивници е налице
облигационно правоотношение доколкото според представляващия ги особен
представител по делото не са налице доказателства, че същите са приели
наследството от С., съответно не е доказано да са собственици на процесния
водоснабден имот, в качеството на каквито биха се явили и потребители на
ВиК услуги. Това възражение не е било обсъдено от районния съд, но този
пропуск следва да бъде отстранен от въззивната инстанция.
Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му,
което може да бъде извършено както изрично с писмено заявление до
районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, така и
мълчаливо с конклудентни действия /чл. 49 ЗН/. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът
от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като той се вписва
по същия ред. В чл. 51 от ЗН е предвидена законова възможност в случай, че
призованият към наследяване бездейства, всеки заинтересован да поиска от
районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли
наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу
наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в
дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме
наследството.
В случая по делото липсват доказателства въззивниците да са
направили отказ от наследство. Не се твърди, нито има данни за образувано
отделно охранително производство по реда на чл. 51 от ЗН спрямо тях. В
рамките на настоящото исково производство, доколкото призоваването им е
извършено по реда на чл. 47 от ГПК и ответниците се представляват от особен
представител е невъзможно да бъде проведена процедурата по чл. 51, ал. 1,
изр. второ от ЗН, доколкото решението за приемане или отказ от наследство е
въпрос на лична преценка. Затова поради липса на данни по делото
ответниците да са се отказали, респ. да са загубили правото да приемат
наследството на починалия наследодател, респ. същите да са се отказали от
наследството, следва да се приеме, че ответниците са приели наследството, в
т.ч. са станали съсобственици - И. с квота 1/3, а С. с квота 1/6 от процесния
имот, поради което и същите следва да отговарят за припадащите им части от
задължението за заплащане на протребеното в наследения имот количество
вода.
Без значение за дължимостта на процесните суми по фактурите е
обстоятелството дали въззивниците са ползвали имота. Собственикът на
водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора дори и да не упражнява
фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той не е реалният
ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в отношенията си с
ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от реалния ползвател на
ВиК услугите на извъндоговорно основание.
Неоснователно е и възражението на особения представител, че
ответниците не били поканени да платят, тъй като в случая денят за
5
изпълнение на задълженията е определен – съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ срокът
за изпълнение на задължението е 30-дневен от издаването на фактурата,
поради което вземането става изискуемо именно от тази дата и не е
необходима нарочна покана.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на районния съд, съдът намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., както и 400лв.
разноски за особен представител.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особен представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна, в случая въззивниците.
Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на
съответната страна съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в обжалваната му част, в тежест на въззивниците ще бъде
възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 50лв.,
платима по сметка на Окръжен съд Бургас.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1569/30.07.2024г. по гр.д. №6395/2023г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА И. С. Н., **********, с адрес гр.*** кв. *** ул. *** № ** и С.
С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.***, кв. ***, ул.*** № ** да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов”
№3, сграда „Метални панели и конструкции” сумата от 800лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. С. Н., **********, с адрес гр.*** кв. *** ул. *** № ** и С.
С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.***, кв. ***, ул.*** № ** да заплатят на
Окръжен съд Бургас сумата от 50лв., представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7