П Р
О Т О
К О Л
гр.
София, 12.03.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети март, две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Председател : РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар : Елка ГРИГОРОВА
Прокурор : АНИТА
АНДРОВА
сложи за разглеждане
докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ НЧД № 816 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 11.30 ч. се
явиха :
ОСЪДЕНИЯТ
Х.Д.Д. – редовно призован, явява се,
доведен от органите на РД „Охрана“ от затвора в гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ
Д. : Желая да бъда защитаван от защитник, но нямам финансова възможност да
си го позволя.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на
осъденото лице и след като съобрази, че същото е такова, изтърпяващо наказание „Лишаване
от свобода“, респективно пенитенциарното му положение го прави приравнено на
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК, намери, че за
осъществяване пълноценно правото му на защита, интересите на правосъдието
налагат на същият да му бъде назначен служебно професионален защитник –
адвокат. Такъв е определеният по служебен път, по разпореждане на съда от
28.02.2020 г., с уведомително писмо на САК до СГС № 45043/2020 г.
Воден от гореизложеното
на основание
и чл. 94, ал.
1, т. 6, пр. 1 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПП, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адвокат П.П., САК, вписан
под № 2549 в НБПП, за служебен защитник
на осъдения Х.Д.Д. в настоящото съдебно производство.
АДВ. П. : Запознах се
с материалите по делото, мога да поема защитата на осъденото лице.
СГП се представлява от
прокурор АНДРОВА.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ
: Няма пречки за даване ход на делото.
ЗАЩИТАТА
: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ
Д. : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на
страните и след като служебно прецени, че липсват процесуални пречки за даване
ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА
самоличност на осъденото лице Х.Д.Д. по справка със снимка от МВР – СДВР -
отдел „БДС“ и съгласно отразените в справката му за съдимост и лично съобщени
от него данни.
Х.Д.Д.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, със средно
образование, неженен, работил като печатар, с постоянен адрес ***, ЕГН **********,
понастоящем в затвора в гр. София.
СЪДЪТ разясни правата на осъденото лице в настоящото производство, както и
правото му на отвод на съдебния състав, на прокурора и на секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ
Д. : Разбрах правата си. Няма да правя отводи на съдебния състав, прокурора
и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ :. Нямам
доказателствени искания
ЗАЩИТАТА : Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, съобразявайки
липсата на доказателствени средства, както и на такива за отвод и по хода на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО
се докладва чрез прочитане на предложението на СГП за кумулиране на наказания
по влезли в сила съдебни актове – присъди по НОХД № 18039/2018 г. по описа на СРС - НО, 131-ви
състав и по НОХД № 190/2020 г. по описа
на СГС – НО, 20-ти състав
/Прочете се/.
ОСЪДЕНИЯТ
Д. : Разбрах предложението на СГП.
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания по доказателствата от страните и на основание
чл. 283, ал. 1, чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените
доказателства и писмените доказателствени средства приложени по делото.
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ
: Моля да уважите така направеното
предложение по изложените в същото съображения. Считам, че са налице
предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК за групиране на наказанията, наложени по НОХД № 18039/2018 г. по описа на СРС - НО, 131-ви
състав, както и наказанието по НОХД №
190/2020 г. по описа на СГС – НО, 20-ти състав, като се определи и наложи
на-тежкото от тях, а именно наказанието по НОХД № 190/2020 г. по описа на СГС – НО, 20-ти
състав 2 години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
Предлагам на основание чл. 24 от НК така определеното
общо наказание да бъде увеличено с 6 месеца.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното
общо наказание „Лишаване от свобода“ да
бъде приспаднато времето, през което е търпяно наказанието по НОХД № 18039/2018 г. по описа на СРС - НО, 131-ви
състав, считано от 21.06.2019 г. до влизане в сила на настоящото определение.
Предлагам на основание чл. 59, ал. 1
от НК да се приспадне времето, през което Х.Д.Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 15.02.2019 г. до 20.06.2019 г. по НОХД № 190/2020 г. по
описа на СГС – НО, 20-ти състав.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 2 от НК, към така определеното общо
най-тежко наказание да се присъедини
наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок 2 години и 2 месеца наложено му НОХД № 18039/2018 г. по
описа на СРС – НО, 131-ви състав.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК да
се приспадне времето, през което Х.Д.Д. е бил лишен от същото
право по административен ред.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 3 от НК предлагам към така определеното общо най-тежко наказание да се
присъедини изцяло наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева),
наложено му по НОХД № 18039/2018 г. по описа на СРС – НО, 131-ви състав.
В този смисъл моля да постановите
вашето определение.
ЗАЩИТАТА
: Считам, че са налице процесуалните предпоставки за групиране на
наказанията.
Освен това, което каза
прокуратурата, бих искал да вметна само следното :
Нямаме нищо против предложението с
едно изключение, по отношение предложението за увеличение на наказанието. Моля съдът
да вземе предвид, че лицето е с тежко здравословно състояние и по отношение на
възможността за неговото лечение и възстановяване след лечението. Считаме, че в
тази част да не бъде уважено искането с 6 месеца.
Предоставям на съда.
ОСЪДЕНИЯТ Д. : Поддържам казаното от
адвоката ми. Заради здравословното ми
състояние, ако може да не ми се завишава присъдата.
СЪДЪТ, на основание чл.
297, ал.1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА последна дума на осъденото
лице.
ОСЪДЕНИЯТ
Д. : Да не ми се завишава присъдата.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след проведеното
тайно съвещание, като съобрази изложените доводи на страните, както изтъкнатите
в днешното
съдебно заседание, така и наведените в направеното от СГП предложение по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби
на закона, намира за установено следното :
Настоящото производство е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Същото е инициирано с предложение на прокурор при СГП за определяне на едно
общо, най-тежко наказание, измежду наложените на осъденото лице с влезли в сила
съдебни актове – присъда и протоколно определение, имащо силата на влязла в
сила присъда, по НОХД № 18039/2018 г. по
описа на СРС - НО, 131-ви състав и по НОХД
№ 190/2020 г. по описа на СГС – НО,
20-ти състав.
С предложението на СГП се предлага на съда да определи едно общо, най-тежко
наказание, измежду наказанията по горепосочените влезли в сила съдебни актове
по наказателни производства от общ характер, а именно 2 години „Лишаване от
свобода“, изтърпяването на което да бъде при първоначален „СТРОГ“ режим – на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС.
Предлага се, също така, определеното едно общо, най-тежко наказание да бъде
увеличено с 6 месеца, на основание чл. 24 от НК, като от определеното общо,
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ да бъде приспаднато времето, през
което осъденият е търпял наказание по НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав, считано
от 21.06.2019 г. до влизане на съдебното определение в сила.
Освен това се предлага, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, да се приспадне времето,
през което осъденото лице е било задържано с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считано от 15.02.2019 г. до 20.06.2019 г., по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО, 20-ти състав, както
и към определеното общо, най-тежко наказание да се присъединят, на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК, наказанията „лишаване от право
да управлява МПС“, за срок от 2 години и 2 месеца, наложено по НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав, и
наказанието „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лв., наложено по НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така направеното предложение.
Защитата на осъденото лице по същество се съгласява с направеното от
прокуратурата предложение, като единствено възразява срещу приложението на чл.
24 от НК, а именно за увеличаване на така евентуално определено общо, най-тежко
наказание с 6 месеца „Лишаване от свобода“. Като довод изтъква тежкото здравословно
състояние на осъдения Д..
СЪДЪТ намира, съобразявайки събраните по делото писмени доказателствени
средства, че осъденият Х.Д.Д. е такъв
съгласно :
- влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в сила присъда – протоколно
определение на СГС - НО, 32 състав, по НОХД № 3895/2012 г., в сила от 26.10.2012 г. за извършено на 24.08.2009 г. престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК, с което на сега осъдения Х.Д.Д. е наложено наказание „Лишаване
от свобода“, за срок от 10 /десет/ месеца, изпълнението на което,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено, за срок от 3 години ;
- влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в сила присъда – протоколно
определение по НОХД № 4556/2013 г. по описа на СГС
– НО, 20 състав, в сила от 29.11.2013
г., с което осъденият Х.Д.Д. е признат за виновен в извършено на 12.04.2013 г. престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 от НК, с което му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 1
година и 3 месеца, като, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено
в изпълнение и наложеното на осъденото лице наказание по горепосоченото НОХД № 3895/2012 г. на СГС - НО, 32 състав, в
размер на 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“ ;
- влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в сила присъда -
протоколно определение на СРС – НО, 114 състав, по НОХД № 15056/2013 г., в сила от 13.12.2013 г., с което осъденият Х.Д.Д. е признат за виновен
за извършено на 25.08.20212 г.
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 т.1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година ;
- влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в сила присъда - протоколно
определение по НОХД № 18039/2018 г. по
описа на СРС - НО, 131-ви състав, в
сила от 11.06.2019 г., с което осъденото лице е признато за виновно в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за които са му наложени наказания, съответно за
първото престъпление – наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 11
/единадесет/ месеца, и наказание „глоба“, в размер на 250 лв., както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 2 години и 2 месеца,
а за второто престъпление – наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 11
/единадесет/ месеца, и наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лв.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, Съдът е определил едно общо, най-тежко
наказание измежду посочените, наложени му за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от 11 /единадесет/ месеца, и наказание „глоба“,
в размер на 1 000 (хиляда) лв., като на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното наказание е
присъединил и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, за
срок от 2 години и 2 месеца. От последното е приспаднал, на основание
чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което осъденият е бил лишен от това право по
административен ред, а именно по силата на ЗППАМ № 2623/04.06.2017 г. по описа на СДВР, и
- влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в сила присъда – протоколно
определение по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО, 20-ти състав, в сила от 24.01.2020 г. с което
осъденият Х.Д.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от 2 /две/ години, което да бъде изтърпяно
при първоначален „СТРОГ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС. От така определеното наказание, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, е било
приспаднато времето, през което осъденото сега лице е било задържано с мярка за
неотклонение „Задържане
под стража“,
а именно за периода от 15.02.2019 г. до 20.06.2019 г.
С протоколно определение по НЧД № 1939/2014 г. на СРС – НО, 114 състав, влязло в сила на 01.04.2014 г., е
определено едно общо, най-тежко наказание измежду тези, наложени на осъдения на
Х.Д.Д. по НОХД № 4556/2013 г. на СГС – НО, 26 състав и по НОХД № 15056/2013 г. на СРС – НО, 114 състав,
конкретно наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.
Така посочените наказания по НОХД №
4556/2013 г. на СГС – НО, 26 състав, по НОХД № 15056/2013 г. на СРС - НО, 114 състав и по НОХД
№ 3895/2012 г. на СГС – НО, 32 състав, са
изтърпени от осъдения Х.Д.Д., видно от получените 2 бр. справки на МП „ГДИН“ –
изх. рег. № И-3555/11.03.2020 г. и № ЗД-536/19 от 05.03.2020 г. Видно от тях,
осъденото лице е постъпило в затвора в гр. София на 17.10.2013 г., за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД № 3895/2012 г. на СГС – НО, 32 състав, с
начало на наказанието 13.04.2013 г., което наказание е изтърпяно на 13.02.2014
г. От същата дата осъденият е започнал изтърпяването на наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от 1 година и 3 месеца, по НОХД № 4556/2013 г. на СГС – НО, 26 състав и НОХД № 15056/2013 г. на СРС – НО, 114 състав, групирани
с горепосоченото определение по НЧД №
1939/2014 г. на СРС – НО, 114 състав.
Така групираните наказания по горепосочените, влезли в сила съдебни акта по
НОХД № 4556/2013 г. на СГС – НО, 26
състав и по НОХД № 15056/2013 г. на СРС – НО, 114 състав, са изтърпени на 13.02.2015
г. /със зачетени от работа 3 месеца/, поради което и на същата дата осъденото
лице е било освободено.
Същото отново е постъпило в затвора в гр. София, на 21.06.2019 г., за
изтърпяване на наказанието по НОХД №
18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав, в размер на 11 месеца „Лишаване от
свобода“. След като това наказание бъде изтърпяно, ако не бъде кумулирано с
това по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО,
20-ти състав, в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, ще бъде започнато
търпенето на последното.
При така установената и приета от съда фактическа обстановка е видно, че настоящият
съдебен състав е компетентен да се произнесе по направеното предложение на СГП,
с оглед императивната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от НПК. Това е така, тъй като
именно СГС е постановил последният съдебен акт, имащ силата на влязла в сила
присъда – протоколно определение за одобрение на споразумение по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО, 20-ти състав.
Видно от гореизложената фактическа обстановка, предложението на СГП за
групиране на наказанията на осъдения Х.Д.Д. по влезли в сила съдебни актове,
имащи силата на влезли в сила присъда по :
√НОХД № 18039/2018 г. на СРС -
НО, 131-ви състав и по
√НОХД № 190/2020 г. на СГС –
НО, 20-ти състав,
се явява основателно.
Съдът не съзира основание за ревизия на направената вече кумулация по
другите, гореизброени съдебни актове, наказанията по които са групирани с влязло
в сила на 01.04.2014 г. определение по НЧД № 1939/2014 г. на СРС – НО, 114 състав, а
именно по НОХД № 4556/2013 г. на СГС –
НО, 26 състав и по НОХД № 15056/2013 г. на
СРС - НО, 114 състав. Последните са изтърпени на 13.02.2015 г. Съответно, изтърпяно
е и наказанието, наложено с влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в
сила присъда – протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 3895/2012 г. на СГС – НО, 32 състав - на
13.02.2014 г. Същото е било приведено в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1
от НК, с влезлия в сила съдебен акт – протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 4556/2013 г. по
описа на СГС – НО, 26 състав.
Поради така посоченото, безпредметно се явява обсъждането на изтърпените
наказания по така визираните по-горе, приключили наказателни производства.
Предмет на настоящата преценка на съда следва да бъдат единствено наказанията
от хронологични последните два влезли в сила съдебни акта спрямо осъдения Х.Д.Д.,
имащи силата на влязла в сила присъда, а именно протоколните определения по
НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви
състав и по НОХД № 190/2020 г. на СГС –
НО, 20-ти състав. Именно и за тях настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от НК за групирането
им. Това е така, тъй като всяко едно от престъпленията, за които са постановени
двата горепосочени влезли в сила съдебни акта, имащи силата на влезли в сила
присъди, е извършено преди влизането в сила на който ѝ да е от тези
актове. Хронологично, последното престъпление, за което е осъден с тях Х.Д.Д., е
извършено на 15.02.2019 г., предмет
на разглеждане по НОХД № 190/2020 г. по
описа на СГС – НО, 20-ти състав, а първият от двата горевизирани съдебни акта е влязъл в сила на 11.06.2019 г. – по НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав.
Поради така посоченото, Съдът намира, че наказанията, по подробно визираните
по-горе, влезли в сила два съдебни акта, имащи силата на влезли в сила присъди –
протоколни определения за одобряване на споразумения, следва да бъдат обединени
в една съвкупност, като бъде наложено, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо, най-тежко наказание измежду тях, а именно наказание
„Лишаване от свобода“, в размер на 2 години.
Съдът намира за правилно и законосъобразно и предложението на СГП към така определеното
едно общо, най-тежко наказание, да присъедини, на основание чл. 23, ал. 2 и ал.
3 от НК, и наложените наказания „лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 2 години и 2 месеца, и наказанието
„глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лв., наложени по НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав. Това е така, тъй като,
от една страна, императива на чл. 23, ал. 2 от НК повелява, че наложеното наказание
„лишаване от право“ по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, се присъединява към
определеното най-тежко наказание. От друга страна, разпоредбата на чл. 23, ал.
3 от НК дава възможност на съда да присъедини към определеното най-тежко наказание
- в случая „Лишаване от свобода“, и наложеното наказание „глоба“.
Съдът намира за законосъобразно за конкретния случая да се възползва от
така даденото му право, като наложеното наказание „глоба“ да бъде присъединено
към наложеното най-тежко наказание - в случая „Лишаване от свобода”.
Частично основателно се явява предложението на СГП за увеличаване, по реда
на чл. 24 от НК, на така определеното общо наказание. Съобразявайки разпоредбата
на Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на
ВС и Тълкувателно решение № 3/2009 г. на
ОСНК на ВКС, Съдът намира за необходимо да посочи, че когато се формира
съвкупност от наказания, съгласно задължителните за приложение указания на
горепосочените постановление и тълкувателно решение, винаги следва да се
преценява дали тя да не бъде увеличена, с оглед разпоредбата на чл. 24 от НК. Това увеличение, естествено, трябва да е
подчинено единствено на принципа за постигане целите на чл. 36 от НК. Конкретно,
с оглед превъзпитателно и превантивно действие върху осъденото лице и на
останалите членове на обществото. Именно в тази насока, в Постановлението от
1965 год., в т.10, е изтъкнато, че спрямо рецидивисти трябва да се прилага
закона във всичката му строгост, като се съобразят съответно наказанията с
тежестта на конкретните престъпления. В случая, за рецидив се счита не опасния
такъв, по смисъла на чл. 29 от НК, а общия и специален рецидив, по смисъла на
чл. 27 и чл. 28 от НК. Вярно е, че съвкупността от влезли в сила съдебни актове,
по които се групират наказанията в настоящата съдебна процедура е в минималния
обем, необходим за извършване на кумулация, а именно поне 2 акта. От друга
страна обаче, Съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че тези престъпни
деяния са извършени след като осъденото лице е изтърпяло ефективно наказание „Лишаване
от свобода“ за други престъпления, и то преимуществено от същия вид, за които е
признато за виновно и му е наложено наказание и по делата, по които наказанията
по влезлите в сила съдебни актове понастоящем се групират.
Поради това, Съдът намира, че ако в настоящият случай не бъде приложена
нормата на чл. 24 от НК, то не би се
осъществила в пълна степен целта на наказанието, съгласно чл. 36 от НК. В тази
насока, този съд отчете и множествеността на инкриминираната деятелност, както
и нейната константност.
Също така, Съдът не изпусна от внимание, че осъденото лице проявява
упоритост при извършване за престъплението по чл.354а от НК, видно от обстоятелството,
че всеки един от горепосочените, влезли в сила съдебни акта, имащи силата на
влязла в сила присъда, с изключение на този по НОХД № 3895/2012 г. на СГС – НО, 32 състав, включва
в себе си наказание именно за това престъпление.
Така изтъкнато разкрива по-висок интензитет на лична опасност на осъденото
лице, респективно на необходимост от засилена държавна санкция на извършените
от него престъпления, за да не остане то с усещане за безнаказаност.
Съдът намира, че законосъобразно, балансирано и справедливо би било
решението да увеличи така наложеното общо наказание не с исканите от
прокуратурата 6 месеца, а с 2 месеца. В този смисъл, Съдът отчете, че осъденото
лице, при консумиране на престъпленията по чл. 354а от НК, не обосновава
сравнително по-голяма изключителност на конкретните, включени в съвкупността
инкриминирани деяния от подобните им такива, надвишаваща необходимия интензитет
за формиране на становище за приложение на чл. 24 от НК.
Съдът, също така, отчете обстоятелството, че осъденото лице е такова
единствено с влезли в сила съдебни актове, имащи силата на влезли в сила
присъди, а именно протоколни определения за одобряване на споразумения между
него и прокуратурата, като необходима предпоставка за това се явява и признаване на вина от
негова страна. Поради това, Съдът намира за достатъчно балансиращ интересите на
обществото, целите на правосъдието и интересите на осъденото лице, срокът от 2
месеца, с който да бъде увеличено така определеното общо, най-тежко наказание
на осъдения Д. по горепосочените, влезли в сила два съдебни акта.
В този смисъл, Съдът намира за необоснован доводът на защитата да не се
налага увеличение, по реда на чл. 24 от НК, на общото, най-тежко наказание, поради
влошено здравословно състояние на осъденото лице, тъй като такова не се констатира
по никакъв начин по настоящото производство. Не бяха наведени искания за
събиране на доказателства в тази насока, а служебно и Съдът не установи такива по
делото, нито съзря необходимост от събирането им, тъй като липсват каквито и да
е индиции за това от представените пред него и събрани по негов служебен почин
материали.
Основателно се явява предложението на СГП и за приспадането на времето,
през което осъденото лице е бил задържано с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО, 20-ти състав, считано
от 15.02.2019 г. до 20.06.2019 г., както и за приспадане, на основание чл. 25,
ал. 2 от НК, на времето, през което осъденото лице е търпяло наказание по НОХД № 18039/2018 г. по описа на СРС - НО, 131-ви
състав, считано от 21.06.2019 г., а също и за приспадане, на основание чл. 59,
ал. 4 от НК, на времето, през което осъденият Х.Д. е бил лишен от правото да управлява МПС, по силата на ЗППАМ № 2623/04.06.2017 г. по описа на СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 24, вр. чл. 59, ал. 1, т.
1, ал. 2 и ал. 4 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ГРУПИРА
наказанията, наложени на осъдения Х.Д.Д.,
ЕГН **********, със снета по делото самоличност, по НОХД № 18039/2018 г. на СРС - НО, 131-ви състав и
по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО, 20-ти
състав, като определя едно общо, най-тежко наказание за изтърпяване измежду
наложените му по горепосочените дела, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 2 /две/ години.
УВЕЛИЧАВА така определеното
общо, най-тежко наказание, с 2 /два/
месеца.
Определеното общо, най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, увеличено по реда на чл. 24 от НК с 2 /два/ месеца, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален
„СТРОГ“ режим.
ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо,
най-тежко наказание наложеното „Лишаване от свобода“, наказание „лишаване от
право“, по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а именно „лишаване
от право да управлява МПС“, за срок от 2 години и 2 месеца, както и изцяло
наложеното наказание „глоба“, в размер
на 1 000 (хиляда) лв.
ПРИСПАДА от така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденото лице е
търпяло наказание по НОХД № 18039/2018
г. на СРС - НО, 131-ви състав, считано
от 21.06.2019 г., когато същото е приведено в изпълнение.
ПРИСПАДА от така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият Х.Д.Д. е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане
под стража“,
за времето от 15.02.2019 г. до 20.06.2019 г., по НОХД № 190/2020 г. на СГС – НО, 20-ти състав.
ПРИСПАДА от наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ времето, през което осъденият Х.Д.Д. е бил лишен по административен ред, по силата на ЗППАМ № 2623/04.06.2017 г. по описа на СДВР, от
право да управлява МПС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд - София, в
15-дневен срок, считано от днес, по реда на Глава ХХІ от НПК, съгласно
разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото
протоколно определение, след влизането му в сила, на Бюро „Съдимост“ при СРС, за
вписване в бюлетините за съдимост на осъдения Х.Д.Д., както и на СГП, за
сведение и изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на
служебно назначения защитник, за послужване пред НБПП.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЕКРЕТАР :