Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Перник, 20.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ КОВАЧКА
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл. съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 182 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№ 1593/11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2483/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни
и недоказани предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ********* против Д.И.А.,
с ЕГН: **********, искове с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 2610.14 лева, представляващи
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена електрическа енергия за
електроснабден имот, находящ се в ***, от които 2438.11 лева – главница за
периода от 24.06.2016 г. до 20.02.2017 г. вкл. и 172.03 лева – законна лихва за
периода от 30.08.2016 г. до 06.10.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 16.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 3487/04.02.2019 г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез
процесуалния му представител – адв. Р.Д., в която същото се обжалва изцяло. Навеждат
се доводи, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства и изготвената съдебно
техническа експертиза безспорно се установявало, че на името на ответницата
била открита партида, по която се извършвало отчитането на електроенергия, като
поставеният електромер бил редовен. Установявала се и редовността на водените
от дружеството жалбоподател счетоводни документи. В тази връзка се оспорва
изводът на районния съд, че не било доказано реалното потребление на
електроенергия за процесния период. На следващо място се уточнява, че при
отчитането на същото в рамките на този период действително била допусната
грешка, но същата била отстранена видно от представеното по делото кредитно известие
№ *** към фактура № *********/28.02.2017
г., поради което от ответницата не се претендирали суми над реално
дължимите.
Оспорва се и
изводът на районния съд, че предвид размера на жилището на ответницата,
последната обективно не би могла да изразходва начисленото й от дружеството
жалбоподател количество електроенергия.
На последно
място се твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд
не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. В тази връзка се
излагат подробни доводи, че от същите се установявала основателността на
предявените искове. По така изложените съображения се иска първоинстанционното
решение да бъде отменено изцяло като вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се
разноски и пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д.И.А. не е подала отговор на жалбата.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция дружеството жалбоподател редовно призовано,
не се явява и не изпраща представител. От същото са постъпили две молби с
идентично съдържание, с които се иска делото да бъде разгледано в отсъствие на
страната. По същество се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение като се иска същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени.
Претендират се разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
За въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебното заседание пред въззивния съд се явява
особеният й представител – адв. В.Б.. Последната оспорва въззивната жалба, не
прави доказателствени искания. По същество иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 17.04.2018 г. (п.к. 16.04.2018 г.), подадена от „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Със
същата са предявени установителни искове съгласно чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК
като се иска съдът да признае за установено, че Д.И.А. дължи на
дружеството сумата от общо 2610.14 лева, представляващи стойността на ползвана,
но незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в
***, от която сума 2438.11 лева представляват главница за периода от 24.06.2016
г. до 20.02.2017 г. вкл., а 172.03 лева представляват лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.08.2016 г. до 06.10.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (13.10.2017 г.) до окончателното плащане.
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електро енергия за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 5854 от 18.10.2017 г. по ч.гр.д. №
6989/2017 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочените установителни
искове като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането
по съдебен ред в исково производство.
В исковата
молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия от „ЧЕЗ
Електро България“ АД между ищеца и ответницата е налице облигационна
връзка относно продажбата на електрическа енергия. Посочва се, че доколкото
ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия по
нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се счита
за клиент (потребител) на електроразпределителното дружество. Уточнява се, че с
оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е
необходимо изрично приемане на общите условия от страна на потребителя. Твърди
се, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си
задължение да доставя електрическа енергия, като е издавал и съответни фактури
за потребените количества такава, но дължимите по същите суми не са заплатени
от ответницата. Уточнява се, че съгласно общите условия срокът за заплащане на
сумите по фактурите е 10-дневен.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от ответницата чрез назначения й особен представител е постъпил писмен
отговор, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Признава
се, че имотът, относно който се претендират процесните вземания, е собственост
на ответницата. Уточнява се обаче, че същият е с площ от 69.04 кв.м. и е за
битови нужди, поради което се твърди, че е невъзможно за процесния период да е
потребена електроенергия в твърдените от дружество и посочени във фактурите
количества. В тази връзка се излагат съображения, че начисленото потребление е
силно завишено като се оспорва изправността на съответното техническо средство
за измерване.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: справка относно задължения и плащания на потребител Д.А., осем броя
фактури, кредитно известие № ***, справка за консумация на клиент – Д.А.,
констативен протокол № ***, Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013
г.
В хода на
делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно техническа (СТЕ)
експертиза. От заключението на същата е видно, че в процесния период електромер
№ *** тип ZE110DU16C002,
монтиран за измерване на електрическата енергия в обект, находящ се ***, е бил
технически изправен. Посоченият тип електромер има оценка на съответствието,
хармонизирана с европейското законодателство, като представлява монофазен уред,
подлежащ на проверка на всеки шест години. Видно е и че електромер № *** е
произведен през 2008 г., а впоследствие е проверен през 2014 г. На следващо
място от експертното заключение се установява, че електромерът е бил отчитан
ежемесечно. На последно място се установява, че с кредитно известие № *** на
потребителя Д.А. са сторнирани надчетени 826 kW дневна и
393 kW нощна ел.
енергия като са фактурирани реално изразходваните 1519 kW дневна и
767 kW нощна ел.
енергия. При разпита си пред съда вещото лице потвърждава, че за процесния
период електромерът е бил в срока на годност и е бил изправен. Уточнява обаче,
че към настоящия момент същият вече не се намира в имота на ответницата, където
е монтиран друг измервателен уред. В тази връзка посочва, че не е могъл да
изследва електромер № *** непосредствено.
Към гр.д. № 2483/2018
г. по описа на РС – гр. Перник е приложено ч.гр.д. № 6989/2017 г. по описа на
същия съд.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е счел,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен. В тази връзка е прието, че ответницата
е потребител на електрическа енергия, но доколкото към момента на извършване на
СТЕ електромер № *** е бил демонтиран от нейния имот и поставен на друг адрес,
то не може да се извърши проверка на редовността на уреда. Прието е също, че
ищцовото дружество не е съставило надлежни документи относно начисленото
количество електрическа енергия, като от същите не става ясно какви корекции и
в какъв размер са извършвани по партидата на потребителя. С тези съображения
районният съд е аргументирал извод, че ищецът не е установил по категоричен
начин правилното и законосъобразно начисляване на количеството електроенергия,
доставено на ответницата, поради което е отхвърлил изцяло предявените искове.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд
намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, че Д.А. е собственик на
имот с площ от 69.04 кв.м., находящ се в ***, доколкото процесуалният й
представител сам посочва това в съдебно заседание пред ПРС. На следващо място
по делото се установява, че през процесния период са налице действащи общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, като същите не са оспорени от въззиваемата по
предвидения за това нормативно установен ред. Съгласно
приетата СТЕ в този период жалбоподателят е доставял електроенергия в посочения
имот, собственост на ответницата. За измерване на количеството доставена и
потребена електроенергия в процесния период в имота е бил монтиран електромер № *** тип ZE110DU16C002. Последният
съгласно експертното изследване, извършено по документи, е бил в срок на годност
и е бил технически изправен като отчитането му се е извършвало ежемесечно. Към
момента на извършване на СТЕ посоченият електромер вече не се намира в имота на
ответницата, доколкото е поставен на друго място. За доставената и потребена
електроенергия в процесния период жалбоподателят е издавал ежемесечни фактури
на името на ответницата, както следва: 1. № **********/31.07.2016 г. – за
сумата от 93.04 лева относно
периода: 24.06.2016 г. – 23.07.2016 г; 2. № **********/31.08.2016 г. – за
сумата от 85.91 лева относно
периода: 24.07.2016 г. – 23.08.2016 г.; 3. № **********/30.09.2016 г. – за
сумата от 85.16 лева относно
периода: 24.08.2016 г. – 23.09.2016 г.; 4. № **********/31.10.2016 г. – за
сумата от 228.49 лева относно
периода: 24.09.2016 г. – 24.10.2016 г.; 5. № **********/30.11.2016 г. – за
сумата от 393.89 лева относно
периода: 25.10.2016 г. – 23.11.2016 г.; 6. № **********/31.12.2016 г. – за
сумата от 521.10 лева относно
периода: 24.11.2016 г. – 22.12.2016 г.; 7. № **********/31.01.2017 г. – за
сумата от 625.33 лева относно
периода: 23.12.2016 г. – 20.01.2017 г.; 8. № **********/28.02.2017 г. – за
сумата от 622.67 лева относно
периода от 21.01.2017 г. – 20.02.2017 г. Към последната издадена фактура е
съставено кредитно известие № *** – за сумата от 217.48 лева. По делото не се
спори, а и от представените доказателства се установява, че сумите по фактурите
не са заплатени от ответницата.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 98 а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството доставчик. В това отношение,
облигационната връзка между последното и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител. От така цитираната
нормативна уредба следва извод, че доколкото въззиваемата не оспорва качеството
си на потребител на електрическа енергия, то между нея и „ЧЕЗ Електро България“
АД е налице валидно облигационно отношение, което е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството, до какъвто извод правилно е достигнал и първоинстанционният съд.
Предвид наведените доводи във въззивната жалба, а и в отговора на исковата
молба, въззивният съд намира, че основният спорен по делото въпрос е дали
посочените и начислени от жалбоподателя в представените фактури количества
електроенергия действително са били доставени и потребени от въззиваемата. В
тази връзка следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че за отчитането на доставената и потребена
електроенергия в имота на ответницата през процесния период е бил монтиран електромер
№ *** тип ZE110DU16C002.
Последният е предмет на проверка от извършената и приета по делото СТЕ. Видно
от заключението на същата, а и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, през процесния период посоченият електромер е бил в срок на годност
и е бил изправен, като отчитането му се е извършвало ежемесечно. Действително при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца, доколкото електромерът вече не се
намирал в имота на ответницата. Това обстоятелство само по себе си обаче не
може да обоснове извод за неправилност на експертизата съответно за неизправност
на уреда като техническо средство за измерване, доколкото липсват каквито и да
било данни в тази насока. Освен това видно от представен по делото констативен
протокол № *** посоченият електромер е бил предмет на проверка от ищцовото
дружество и на 04.04.2017 г. като липсва отбелязване да са констатирани
неизправности по същия. Същевременно в съставения протокол са посочени
установените показания за дневна и нощна консумация, отчетени от уреда, като
документът е изготвен в присъствието на двама свидетели, които са го подписали.
Така удостоверените показания по протокола съвпадат и със стойностите, установи
от вещото лице по СТЕ. Освен това съобразно
същите ищцовото дружество е издало кредитно известие № *** – за сумата
от 217.48 лева към фактура № **********/28.02.2017 г. Противно на извода на
районния съд, посочената сума не се претендира от ищеца в настоящото
производство, доколкото видно от твърденията в исковата му молба, същият сочи
като размер на дължимото по фактура № **********/28.02.2017 г. вземане сумата
от 405.19 лева (разликата между първоначалната сума по тази фактура – 622.67
лева и сумата от 217.48 лева приспадната с кредитното известие).
На следващо
място при преглед на представените по делото фактури настоящият съд достигна до
извода, че същите са издадени в съответствие с общите условия на дружеството
доставчик като имат и необходимото съгласно последните съдържание. В тях са
посочени количествата доставена и потребена електроенергия за всеки отчетен
период, като фактурите са издадени въз основа на показанията на електромер № ***.
В тази връзка липсват данни, които да поставят под съмнение надлежното отчитане
и фактуриране на съответните количества електроенергия. Изложените от районния
съд мотиви, че предвид площта на електроснабдения имот претендираните суми за
потребена електроенергия са завишени, принципно имат своята житейска логика, но
в настоящия случай се опровергават от събраните по делото доказателства,
съответно изградените въз основа на тях правни изводи. В тази насока не може да
се пренебрегне и обстоятелството, че най-големи количества електроенергия са
изразходвани в периода на зимния сезон, когато също е житейски логично
консумацията на електроенергия да е по-висока.
По тези съображения
въззивният съд намира, че в процесния случай се доказва, че фактурираните от
жалбоподателя количества електроенергия действително
са били доставени на съответно потребени от въззиваемата.
На последно място, доколкото се касае за ежемесечно дължими суми, а и като
се има предвид, че страните не спорят относно факта на неплащането им, то
следва да се приеме, че претендираните вземания в установения размер са
изискуеми и ответницата е изпаднала в забава относно плащането им. По тези
съображения същата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата.
С оглед гореизложеното първоинстанционното
решение като неправилно следва да бъде отменено, а исковите претенции като
основателни да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията
за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството е направено от дружеството жалбоподател, като
съответните претенции са заявени своевременно във всяка от двете инстанции,
както и по заповедното производство. Ответната страна се представлява от особен
представител, чието възнаграждение се определя съответно изплаща по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК.
Относно
разноските в производството по ч.гр.д. № 6989/2017 г. по описа на ПРС: в това
производство разноски претендира заявителят „ЧЕЗ Електро България“ АД, като с
оглед изхода на исковото производство и обстоятелството, че заплащането на
сумите е доказано на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в пълния
размер от общо 110.20 лева – от които 52.20 лева за държавна такса и 58 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Относно
разноските в производството по гр.д. № 2483/2018 г. по описа на ПРС: ищецът
претендира разноски в размер на общо 543.90 лева – от които 156.90 лева –
държавна такса, 87 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева – разноски за
особен представител като извършването им е доказано от приложените платежни
нареждания. С огледа изхода на спора пред въззивния съд искането е основателно
като разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Относно разноските
в производството по в.гр.д. № 182/2019 г. по описа на ПОС: жалбоподателят
претендира разноски в размер на общо 330 лева – от които 25 лева – държавна
такса, 5 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева – разноски за особен
представител като извършването им е доказано от приложените платежни
нареждания. В тази връзка относно разноските за особен представител – такива са
извършени в размер на 412 лева, но доколкото се претендират до размер от 300
лева, настоящият състав не може да присъдени по-голям размер на същите. С
огледа изхода на спора пред въззивния съд искането е основателно като
разноските следва да бъдат присъдени в пълния препендиран размер от 330 лева.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Решение № 1593/11.01.2019 г., постановено по гр.д. №
2483/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1
вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, че Д.И.А., с адрес: *** и
ЕГН: ********** дължи на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, със седалище и адрес на управление – гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“
№ 159, бл. Бенч Марк и ЕИК: ********* сумата от общо 2610.14 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в ***, от които 2438.11 лева –
главница за периода от 24.06.2016 г. до 20.02.2017 г. вкл. и 172.03 лева – обезщетение
за забава за периода от 30.08.2016 г. до
06.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5854/18.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 6989/2017 г. по описа на РС – гр. Перник.
ОСЪЖДА
Д.И.А., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ********* сумата от 110.20 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в
производството по ч.гр.д. 6989/2017 г. по описа на РС – гр. Перник,
както и сумата от 543.90 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, държавна
такса и възнаграждение на особен представител в производството по гр.д. № 2483/2018
г. по описа на РС – гр. Перник.
ОСЪЖДА Д.И.А., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, ЕИК: ********* сумата от 330 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение за особен представител в производството по в.гр.д. 182/2019 г. по описа на ОС – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.